19
Вт, Окт
3 Нови статии

Нова Югославия - един възможен сценарий?

Актуално
Typography

Окончателната независимост и отделяне на Косово, заедно с всеизвестния инат на Белград спрямо членството в НАТО и ЕС може да тласне сръбските политици към поредната им геополитическа авантюра на Балканите.

През 1992 Милошевич заряза Македония, защото я смяташе за сигурна второстепенна югоцел, към която никога не е късно да се завърне. След като се провалиха по всички направления и продължават да се изживяват като жертви на международен заговор, сърбите вероятно ще се изкушат да потърсят реванш на Вардар.

Не става дума за просто за реанимиране на старовечната стратегия на Илия Гарашанин. Белград жизнено се нуждае от утвърждаване в коридор № 10 по трасето Морава – Вардар, за да запази прекия си излаз към смятаната за съюзница православна Гърция и беломорските пристанища. Албанците в Прешево и Медведжа трябва окончателно да бъдат неутрализирани. Косовската независимост ще създаде идеалния повод за активиране на сръбските служби. Те ще експлоатират максимално албанско-македонския спор и опитите за разделяна на страната. Според обсадното мислене на часто от западните ни съседи, разпадането на ефимерната държавица БЮРМ няма да позволи на Скопие да стане пълноправен член на НАТО и ще предотврати процеса на блокиране на Сърбия от държави-членки на алианса. Преобладаващият политическия елит на остатъчната славянска част от Вардарска Македония никога няма да се съгласи на присъединяване към България. С провинциалните му комплекси и грандомания, за македонския елит е недопустима мисълта да се превърнат в периферна част на държава в която най-много да се издигнат до областни велможи с местно значение. Същото това политическо мнозинство по-никакъв начин няма да се откаже и от своите „държавотворни“ македонистки корени, защото това моментално ще ги изхвърли завинаги от политическата сцена.

При развитието на този сценарий Сърбия ще се прояви като естествен притегателен център за югоносталгията на скопските политици. Белград спасително ще им предложи същата онази „максимално широка автономия“, която сега развява пред Прищина. Присъединяването на остатъците от БЮРМ ще даде формалния повод за създаването на нова миниатюрна Съюзна република Югославия. Като правоприемник на предишната Съюзна република с участието на Черна Гора, новата Югославия ще се върне като пълноправна страна по резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Вардарската съюзна република Македония ще бъде представяна на западните дипломати, като мостра за косовските светли бъднини. Междувременно, укрепвайки своя тил на юг в суматохата след провъзгласяване на едностранната и условна косовска независимост, „Съюзната Сърбия“ отново ще може да предприеме интегристки действия към Черна Гора и Република Сръбска в Босна. Осъществяването на подобен сценарий ще бъде посмъртен триумф не само за Слободан Милошевич, но и за целия великосръбски национализъм, претърпял пълно поражение по време на войните за югославското наследство.

За да подсладят предателството на македонския елит, националистите на Войслав Кощуница и Томислав Николич, ще ги залеят с високоплатени привилегии и гръмки псевдодържавни титли. Новите „юговардарци” ще оправдават своите действия с възможността да запазят претенциите си за изгубените земи на запад от Вардар, Пчиня и край Охридското езеро. Македонско-сръбския съюз, ще позволи на Скопие и Белград да запазят и минимален контрол върху ключовия за коридор № 10 град Куманово и полите на Скопска черна гора.

За да се случи всичко това, сърбите ще трябва на всяка цена да провокират напрежение в БЮРМ. Ситуацията е особено благоприятна. Поради своя инат за името Македония няма да бъде приета в НАТО. Атина също не би имала нищо против реставрацията на някаква обвързана с нея мини Югославия. Скопие е лесна плячка и защото няма да може да покрие дори минималните политически и икономически изисквания за членство в алианса и ЕС. От друга страна, точно това може да тласне македонците обратно към сърбите. Както се казва, стокхолмския синдром понякога може да обхване и цели държави. Русия също би била доволна от разбъркването на картите на Балканите, което да и даде повод за намеса и дипломатическо премерване на силите с ЕС и САЩ

Може ли по някакъв начин България да противодейства на подобно развитие на събитията? Реално не. Нашите сили и възможности в Брюксел са твърде ограничени. Още при първото ни плахо и невинно „не“ в ЕС за изписването на кирилицата върху еврото, вече ни удариха през устата. Най-страшното е, че като временно решение създаването на нова Съюзна Югославия би било подкрепено и от някои държави в Евросъюза. А, ако те успеят да убедят и САЩ, или пък се стигне до размяна на признаването на косовската независимост срещу признаването на скопената Югославия, от временни събитията могат да се превърнат в постоянни, поне за следващия половин век. Трябва да се отчита и такъв фактор като поредната кандидат президентска кампания в САЩ. В хода на предизборната надпревара и демократите, и републиканците ще предпочетат всякакво решение, което видимо ще прилича на мир и няма да създава повод за печелене на точки от противника.

Разделянето на БЮРМ окончателно ще зачеркне и всички планове за прословутия коридор №8. Така всички в Белград, Атина и Скопие ще си отдъхнат.

{rt}