03
Сря, Юни
24 New Articles

Доколко реален е проектът „Набуко”?

Актуално
Typography

На 19 октомври, Азербайджан изрази скептичното си отношение към перспективите на лансирания от ЕС проект за изграждане на газопровода „Набуко”, посочвайки политическите пречки пред него, както и липсата на гаранции за доставките, макар че в същото време подчерта предимствата на изграждането на газопровод по дъното на Каспийско море.

Според азербайджанския министър на промишлеността и енергетиката Натик Алиев: „Докато каспийските държави не демонстрират ясна политическа воля в подкрепа на „Набуко”, не бъде изяснен икономическият елемент на този проект и подписани съответните договори между потребителите, транзитните държави и страните, владеещи източниците на енергоносители, реализацията на проекта ще продължи да се отлага”.

Както е известно, с изграждането на „Набуко”, ЕС разчита да намали зависимостта си от доставките на руски природен газ, макар повечето западноевропейски анализатори да посочват, че алтернативният проект – т.нар. „Южен поток” (газопроводът, който ще се изгражда от руския Газпром и италианската ENI ) има далеч по-сериозни шансове.

В статията си, публикувана наскоро във финландския вестник „Турун Саномат”, еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен отбеляза, че развитието на отношенията с Русия не е само своеобразен „пробен камък” за ЕС, но и разкрива сериозни възможности пред Съюза. Затова твърдите и остри декларации, да не говорим за прекъсването на диалога между Брюксел и Москва, няма да доведат до положителен резултат. ЕС следва най-сетне да започне да товори „с един глас”, включително и по деликатните и трудни въпроси, както и да формулира принципите на дългосрочното си сътрудничество с Русия (особено в енергийната сфера).

Според редица водещи западноевропейски експерти, основният проблем за гарантиране на енергийната сигурност на Европа са транзитните държави. В това отношение, лансираните от Москва проекти за нови тръбопроводи, изключват участието в тях на транзитни държави, които не са членки на ЕС. Тоест, реализацията на проекта за газопровода „Южен поток” и изграждането на петролопровода Бургас-Алекснадруполис, предполага активизирането най-вече на членките на ЕС – България и Гърция, в качеството им на основни гаранти за стабилните доставки на енергоносители за европейските потребители.

Обективният сравнителен анализ на руските енергийни проекти и на „Набуко” оочевидно не е в полза на последния. Повечето западноевропейски анализатори смятат, че най-слабото място на „Набуко” е липсата на гаранции за ресурсното му обезпечаване. Резултатите от предварителните проучвания на няколко независими консултантски компании, специализирани в проблемите на горивно-енергийния комплекс, сочат, че дори прокарването на транскаспийския тръбопровод няма да реши проблема за запълване капацитета на „Набуко”. Изчисленията показват, че основният източник на енергоносители в случая – Туркменистан, едва ли ще е в състояние да осигури добива на необходимите обеми. Въпреки последните декларации на туркменистански официални лица за активизиране на геоложко-проучвателната дейност и темповете на изграждане на производствената инфраструктура, удвояването (в необходимите кратки срокове) на износа на природен газ (до 100 млрд. куб.м) изглежда малко вероятно.

Противоречиви са и оценките за запасите на туркменистанския участък от каспийския шелф. Повечето специалисти смятат, че Ашхабад, опитвайки се да повиши регионалния си статут, съзнателно изкривява данните за доказаните запаси, използвайки старата съветска класификация, без да отчита коефициента, показващ доколко възможен е техният добив. Освен това проектът „Набуко” не решава стоящата пред Туркменистан задача да бъдат диферсифицирани пазарите за пласмент на неговите енергоносители, да не говорим, че в западна посока, доставките чрез руската система от тръбопроводи, продължават да си остават по-изгодни, в чисто икономически план.

Друг отрицателен фактор за бъдещето на „Набуко” е високото равнище на политическия риск в Турция и Азербайджан. Неслучайно проектът бива критикуван най-остро от онези членки на ЕС, които са против интеграцията на Анкара в Съюза. Прогресиращата „реислямизация” на турското общество, нерешеният кюрдски проблем, както и недостатъчно стабилната икономика, не позволяват страната да се разглежда като сигурен дългосрочен партньор, от който да зависи снабдяването с енергоносители на значителна част от Европа.

Мнозина експерти смятат, че основната цел на проекта „Набуко” е създаването на заобикалящ Русия маршрут за доставки на енергоносители. При подобна постановка обаче, на икономическата обосновка на проекта се придава второстепенно значение. Така, по предварителни оценки, реалната стойност на проекта и съединяването му с Транскаспийския газопровод, може да надвиши 20 млрд. долара. Анализът на инвестиционният клон на една от най-големите европейски банки – ABN AMRO , сочи, че дори ако бъдат изпълнени всички параметри на проекта, той ще се изплати едва след 16-18 години. Истината е, че предварително набелязаните суми ще бъдат надвишени най-малко с 40%, а в по-лошия случай – двукратно. Затова финансовата страна на проекта „Набуко” сериозно „куца”, тъй като не се отчита, че ръстът на цените за услугите на обслужващите компании и на тръбите, на юридическите услуги и на заложените параметри на инфлационна динамика вече значително изостават от текущите показатели. В това отношение руските проекти („Южен поток” и Прикаспийския тръбопровод) са неколкократно по-евтини. Не по-малко важно е и, че изграждането им не се препятства от външни, т.е. политически, фактори (като неопределения статут на Каспийско море, нестабилността в Грузия или действията на сепаратистите в турски Кюрдистан).

* Център за анализи в енергийната сфера

{rt}