03
Сря, Юни
24 New Articles

Москва диктува условията си на ЕС

Актуално
Typography

Основният водораздел в Европа минава между онези, които искат „сдържането” на Русия, и привържениците на т.нар. Ostpolitik

Европа очевидно губи „играта” във взаимоотношенията си с Русия, която през последните години набра значително самочувствие, под ръководството на своя президент Путин. Според публикуван наскоро анализ, руснаците доминират в отношенията между Москва и Брюксел, като диктуват на ЕС своите условия.

Западната политика, целяща „уестърнизацията” и демократизацията на Русия, след края на студената война, се провали. „Днес от тази стратегия вече нищо не е останало – твърдят авторите на обемистия (65 страници) аналитичен доклад, публикуван от новосъздадения Европейски съвет по международни отношения – напоследък тонът в отношенията между Русия и ЕС се определя от Москва. Русия стана по-силна и вече е по-малко склонна към сътрудничество и повече – към противопоставяне. Отношенията между нея и ЕС се промениха изцяло, под натиска на растящата руска увереност в собствените сили”.

Авторите на доклада посочват: „Брюксел вижда, как Москва, която държи Европа в своеобразен „енергиен плен”, открито се отдръпва от Запада и е склонна да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН за да пречи на западната политика, но нищо не може да направи срещу това”.

На свой ред, съпредседателят на Европейския съвет по международни отношения Йошка Фишер (бивш германски външен министър) също смята, че: „днес Кремъл диктува условията в отношенията между ЕС и Русия”

Авторите на доклада твърдят, че Русия постоянно надиграва Брюксел, въпреки факта, че европейската икономика е 15 пъти по-мощна от руската, а населението на ЕС е два пъти по-многобройно от това на Русия.

Особено остро бе поставен „руският проблем” през тази година. Той блокира плана на ЕС да постави под свой контрол областта Косово, в Западните Балкани, която трябва, под ръководството на Брюксел, да стане независима. През последните години, при всяко свое посещение в Западна Европа, руският президент Путин привлича вниманието си с демонстрации на твърдост. Така, през февруари, той обвини в Мюнхен своя американски колега Джордж Буш, че иска да наложи властта си над целия свят, а само преди няколко седмици, в Лисабон (на срещата Русия-ЕС), предупреди, че ако САЩ разположат елементи от противоракетния си „щит” в Полша и Чехия, може да се повтори Карибската криза от 1962.

Един от авторията на доклада на Европейския съвет за международни отношения – Марк Леонард, който е и негов изпълнителен директор, условно разделя страните от ЕС на пет подгрупи, като на единия полюс е групата на „бойците от студената война”, в която влизат Полша и балтийските постсъветски държави, а на другия – тази на т.нар. „троянски коне”, към която са причислени Гърция и Кипър, некриещи симпатиите си към Москва. Между тези два полюса се намират групите на „привържениците на стратегическото партньорство” (Германия, Франция и Италия), които искат да поддържат именно такива отношения с Москва и не желаят да и обръщат гръб, на „приятелски настроените прагматици” (Австрия и Унгария) и на „студените прагматици”, които не спират да подчертават значението на човешките права и критикуват Русия за недъзите на нейната демократична система – към тази последна група спадат Холандия и Великобритания.

Но, според доклада, основната разделителна линия в Европа минава между онези, които искат „сдържането” на Русия и привържениците на т.нар. Ostpolitik – т.е. „източната политика”, лансирана от Германия по време на предишното социалдемократическо правителство. Същността и е промените в Русия да се осъществяват постепенно, чрез въвличането и в мрежата на „взаимните зависимости” със Запада. От тази политика обаче, засега се възползва най-вече Путин. Той не се колебае да заобикаля Брюксел, като се договаря с отделни страни-членки на ЕС, както и да използва противоречията между тях. Тази „систематична политика на налагани двустранни връзки” се провежда с помощта на дипломатически натиск, търговски ембарго, транспортни блокади и преразглеждане на условията на договорите за доставки на петрол и природен газ. На практика, Москва постави под свой контрол отношенията с Европа, защото вече не се колебае да използва натиска, като елемент във външната си политика.

* Авторът е анализатор на британския „Гардиън”

{rt}