03
Сря, Юни
24 New Articles

Историята като инструмент за разединението на Европа

Актуално
Typography

През юни 2007 литовският министър на правосъдието Пятрас Багушка предложи Европейският съюз да даде оценка на престъпленията на тоталитарните режими в Европа.

В тази връзка, той проведе серия от срещи с колегите си от Латвия, Естония, Полша, Унгария и Словения, на които изложи позицията на Вилнюс за необходимостта от публично обсъждане и оценка, на европейско равнище, на въпросните престъпления. По време на разговора си със заместник председателят на Европейската комисия Франко Фратини, министър Багушка поясни, че според сегашното литовско правителство „публичните обсъждания следва да поставят началото на процес, аналогичен с процеса на осъждане на Холокоста”.

Тоест, една от целите е официалното осъждане на комунистическите режими по същия начин, по който навремето бе осъден и фашисткия. Предвижда се това да стане на специално организирана конференция, посветена на престъпленията на тоталитарните режими по време и след Втората световна война, която трябва да се проведе през първата половина на 2008. За провеждането на подобна конференция са се договорили литовският министър председател Гедиминас Киркилис и словенският му колега Янез Янша, според който тя ще се състои по време на словенското председателство в ЕС, т.е. между януари и юни 2008.

През последните месеци, в същата посока много активно работят Латвия и Естония, както и Полша (особено преди падането на правителството на Качински). Латвия, в частност, настоява, в рамките на проекторешението на ЕС за борба с расизма и ксенофобията, изрично да бъде упоменат не само тоталитарния нацистки режим, но и комунистическия. Според латвийската информационна агенция Delfi обаче, британското представителство в ЕС е дало да се разбере, че искането на Рига може да получи само морална, но не и юридическа подкрепа. Скандинавските държави също не пожелаха да се обвържат с инициативата на Латвия. Това, което засега са постигнали балтийските постсъветски държави и Полша, е подготовката на специална декларация, поставяща знак за равенство между престъпленията на нацизма и комунизма. Остава открит обаче въпросът, дали тази декларация ще стане част от рамковото решение, или ще си остане само в протокола на ЕС, където, според държавния секретар на латвийското Министерство на правосъдието Илзе Йохансон „тя дори трудно ще може да бъде открита”.

На пръв поглед, инициативата на балтийските държави и Полша е напълно в руслото на антируската политика, която те провеждат напоследък, и която включва (особено тази на трите постсъветски републики) опити за ревизия на причините и последиците от Втората световна война и за реабилитиране действията на местните крайно националистически и профашистки движения, които по време на войната сътрудничат на германските нацисти, и чиито наследници днес се обявяват за провеждане на откровено дискриминационна политика спрямо значителните национални малцинства в тези страни. Друга възможна причина са евентуалните претенции, които те биха предявили към Москва за компенсация на щетите, нанесени им от тоталитарния съветски режим.

Истината обаче е, че тази инициатива преследва и по-сериозни, чисто геополитически цели. Като основната сред тях е концентрирането на критиката (както на самата предстояща конференция, така и в приетите от нея документи) към Русия и (в по-малка степен) към Германия, в резултат от което да бъдат влошени отношенията между Москва и ЕС. Публичното унижаване на Русия и Германия (която е основният двигател на сближаването между Брюксел и Москва) и опитите те да бъдат приковани на „позорния стълб”, заради престъпленията на предишните им режими, на практика, цели ерозията на европейския проект, т.е. работи срещу превръщането на ЕС в самостоятелен геополитически играч , и за съхраняването на зависимостта му от външни, неевропейски сили (и най-вече от САЩ), преследващи собствените си интереси.

Може да се очаква, също така, че на въпросния форум специално внимание ще бъде отделено и на страните, чиито режими, преди и през Втората световна война са били съюзници на Германия, а след нея – особено предани сателити на Съветския съюз, в това число и на България. Което, при всички случаи, няма да е от полза за нас.

Изясняването на престъпленията на тоталитарните (включително и на комунистическите) режими безспорно е задължение на учените-историци. Когато обаче то се превърне в инструмент за постигане на конюнктурни политически цели, може да има обратен ефект. Последното важи с особена сила за Европа, която и без това е достатъчно обременена от собствената си история.

* Клуб “Европа на демокрацията и различията”

{rt}