27
Пон, Сеп
0 Нови статии

Газопроводът „Южен поток” и шансовете на България

Актуално
Typography

Идеята за изграждането на газопровода „Южен поток” беше лансирана като алтернатива на физически износените транзитни газопроводи, преминаващи пред територията на раздираната от политически противоречия Украйна (изявленията на Юлия Тимошенко по време на последната предизборна кампания също говорят за наличието на реални проблеми за стабилния транзитг на руски природен газ през територията на тази страна), която трябва да повиши сигурността на газовите доставки за европейските страни.

Негативният опит на „Газпром” от дългогодишните усилия за решаване на въпросите с газовия транзит през Украйна, чиято газопреносна структура се управлява от местната държавна компания „Нафтогаз”, която често бива принудена да се съобразява с политическите амбиции на правителството в Киев, е сред причините Русия да иска изграждането на нови транспортни мощности, които да не могат да бъдат блокирани при евентуално ново влошаване на отношенията между Москва и Киев.

Както е известно, Междуведомствената работна група по проекта, която беше създадена с решение на българското правителството през август 2007, вече обсъжда параметрите на бъдещото българско-руско междуправителствено споразумение за "Южен поток", както и на смесената компания между "Газпром" и "Булгаргаз". Тя ще бъде създадена след подписването на споразумението, за което няма фиксиран срок. Очакванията са, че документът може да бъде парафиран до края на тази година.
Според зам.министъра на икономиката и енергетиката Галя Тошева, страната ни се готви да предложи "Булгаргаз холдинг" да има мажоритарно участие в бъдещото дружество. В същото време обаче, имайки предвид подготовката на новите директиви на ЕС в енергийната сфера, може да се окаже, че тази българско позиция ще срещне съпротива от страна на Европейската комисия, която да поиска намаляване на държавния дял от акции на дружеството. Както е известно, в това отношение, Комисията се ръководи, на първо място, от интересите на страните, формиращи т.нар. „ядро” на ЕС и притежаващи развит енергиен пазар, и не е особено склонна да отчита икономическата специфика на новите членки на Съюза, които в миналото се ползваха с преференции заради транзитното си разположение.

Освен това, налице са сериозни опасения, че псевдо-екологичната истерия, съзнателно нагнетявана от определени среди у нас по отношение на проекта за петролопровода Бургас-Александруполис, може да се повтори и с проекта „Южен поток”. Атаките на някои от т.нар. „еколози”, които вече се появиха в родните медии (и, които, както изглежда ще нарастват, паралелно с усилията за практическата реализация на проекта), най-вероятно са инспирирани от противниците на руско-българското икономическо сближаване и от среди извън страната ни, ангажирани в конкурентни на руско-италианския енергийни проекти. В тази връзка, експертните оценки сочат, че по света успешно са реализирани голям брой подобни на „Южен поток” проекти (в Северно и Средиземно море, както и в Мексиканския залив, като най-близък до него по своите параметри е проектът „Син поток”), без това да поражда каквито и да било проблеми.

В същото време, участието в „Южен поток” на руския „Газпром”, контролиращ гигантски количества природен газ, и на италианския концерн ENI , притежаващ дългогодишен положителен опит в изграждането и експлоатацията на подводни газопроводи, както и насочването на газопровода към Италия, която е най-големия потребител на природен газ в континентална Европа (и представлява най-скъпия газов пазар), правят проекта печеливш за всички участници в него, включително и за България. По различни оценки, икономическият ефект за страната ни от участието в „Южен поток” ще варира между 200 и 400 млн. долара годишно.

Освен това, изграждането на газопровода „Южен поток” ще позволи на България успешно да се конкурира с Турция в стремежа си да се превърне в регионален газоразпределителен възел. Амбициозните планове на Анкара за изграждането на газопроводите Турция-Гърция, Турция-Италия и „Набуко”, засега се препятстват от липсата на достатъчно източници на природен газ за запълване на капацитета им. В същото време, китайската активност в Туркменистан и Казахстан допълнително намалява шансовете за запълването потенциала на тръбопровода „Набуко” (който до този момент не разполага с гарантирани източници на енергоносители за да започне изграждането му) с природен газ от тези две държави. От друга страна, наличната ресурсна база на Иран, в условията на наложенато му от САЩ блокада, както и крайно нестабилната ситуация в Ирак, не позволяват да се разчита, че тези две страни биха могли да се включат в проекта.

Междувременно, след последното посещение на руския президент Путин в Централна Азия, през 2007, бяха подписани цяла серия от споразумения с Казахстан, Узбекистан и Туркменистан за разширяване на сътрудничеството в газовата сфера, предвиждащи ръст на присъствието на руските компании на енергийните пазари на въпросните държави и разширяване на газотранспортната инфраструктура за доставка на добивания газ в Русия и оттам, за Европа. Този факт, сам по себе си, е допълнителна гаранция за европейските участници в проекта „Южен потока”, че бъдещият газопровод няма да има проблеми със оптималното използване на своя потенциал.

Както изглежда, икономическата политика на Русия все повече се ориентира към намаляване дела на суровинния сектор за сметка на повишаването на този на високотехнологичните отрасли, във формирането на БНП на страната. В най-близко бъдеще това ще доведе до стабилизиране на обемите на изнасяните енергоносители за Европа и, съответно, да изостряне на конкуренция между различните маршрути за доставката им. На този фон излишното (особено пък ако е съзнателно) забавяне от българска страна на преговорите за газопровода „Южен поток”, може да доведе до преориентацията на Русия към други страни, включително чрез реанимирането на идеята за изграждането на второ разклонение на газопровода „Син поток” от Турция, през Гърция, за Италия.

Ключов елемент за успешната реализация на проекта „Южен поток” (чиято обща стойност вероятно ще надмине 10 млрд. долара) е осъществяването му при благоприятните политически и икономически условия, каквито днес все още съществуват в Европа, а именно: осъзнаване на необходимостта от диверсификация на маршрутите за доставка на енергоносители и наличието на значителни кредитни ресурси.

* Център за анализи в енергийната сфера

{rt}