20
Вт, Окт
5 New Articles

Дипак ЛАЛ: Моделът на държавен капитализъм не е грешка

Актуално
Typography

Дипак Лал е роден през 1940 в Лахор, който тогава е част от Британска Индия. След създаването на Пакистан през 1947, семейството му се преселва в Индия. През 1965 Дипак Лал получава докторска степен по икономика в Оксфордския университет. Известно време работи като съветник в индийското правителство, а от 1966 преподава в различни университет на Великобритания и САЩ. От 1984 е професор, а след 1991 преподава почти изключително в Калифорнийския университет на Лос Анжелос. През 80-те и 90-те години на миналия век е анализатор и съветник в различни международни организации (Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Конференцията на ООН по търговия и развитие, Икономическата комисия за Азия и Далечния изток и др.). От края на 70-те години лансира и разработва концепцията за «потисната икономика» ( repressed economy ), чиито потенциални възможности не се използват в резултат от ирационалния «дирижизъм».

Дипак Лал е автор на стотици статии, както и на десетина книги, най-известна от които е «Непреднамерени последици: влиянието на наличните производствени, културни и политически фактори върху дългосрочните показатели на икономическата ефективност» (2001). Интервюто публикуваме с любезното съдействие на Олег Игнатов.

В книгите си твърдите, че икономическият успех на западния свят се основава на постановките, възприети и наложени от Католическата църква през V-ХІ век. В такъв случая, каква според Вас, е ролята на протестантската етика? И, в тази връзка, как се отнасяте към концепцията на Макс Вебер?

• Според мен, тезата на Вебер е доста съмнителна. Бих казал дори, че е погрешна, защото икономическият подем на Запада всъщност започва още преди Реформацията, а не непосредствено след появата на протестантството. Ако се вгледаме внимателно в онова, което се случва в епохата, когато възниква християнството, ще видим три цивилизации, притежаващи източници на бурно икономическо развитие: Рим, Индия и Китай. За съжаление, Рим се разпада, докато Китай и Индия продължават развитието си на доста високо равнище. Грубо погледнато, развитието им продължава непрекъснато до днес.

Що се отнася до икономическия подем на Запада, той започва през ХІ век и продължава до днес, като ролята на протестантството във всичко това е, общо взето, несъществена.

•  За либерализма е характерна дискусията за капитализма и свободата: свободата изглежда невъзможна без капитализма, но капитализмът, както изглежда, може да съществува и без свободата (като в днешен Китай например). Самият Вие твърдите, че демократичните ценности не са универсални, както и, че икономиката може да се развива и без т.нар. „уестърнизация”. В тази връзка, как оценявате перспективите пред либералните ценности? Дали т.нар. „глобализация без уестърнизация” няма да представлява сериозна заплаха за западната демокрация в бъдеще? И дали следва да очакваме продължаващо настъпление на либералните ценности, или, напротив, тяхното отстъпление?

•  Тук трябва да се има предвид, че инструментите, които са добри за развитите държави, могат и да не се окажат такива в други региони.Така, ако става дума за една сравнително развита страна, която не възнамерява да се задоволява с постигнатото, а се стреми да повиши икономическото си равнище до това на западните държави, капитализмът се оказва инструментът, който и позволява да го направи. Това се отнася например за съвременната икономическа ситуация в Русия, Китай или Япония. С други думи, онези страни, които се опитват да достигнат равнището на Запада, заимстват и използват за целта механизмите, използвани навремето и от Запада. Типични примери в това отношение са Южна Корея и Япония.

Що се отнася до свободата, тя е принципно важен момент. Ако е налице желание да продължат да бъдат внедрявани нови технологии, необходимо е и ти самият да ги разработваш. Невъзможно е да ги внасяш до безкрайност. И, ако това не се осъзнае, възникват сериозни заплахи за развитието на конкретната страна.

Да вземем например, Япония и Южна Корея. В тези две страни се произвежда всичко необходимо за създаването на компютри и друга високотехнологична апаратура. Да, те разполагат с великолепни инженери, както и с нови технологии, но не и с истинска свобода, която е необходима за постоянното поддържане на равнището на световните лидери.

Всичко най-ново, което искате да създадете, се нуждае от свобода. Просто от свобода, но не и от политика. Ако някой има блестящи идеи, трябва да притежава възможност да ги предлага и обсъжда. На свой ред, свободната дискусия предполага наличието на свободно мислещи хора, които със своите идеи, в крайна сметка, гарантират лидерските позиции на страната си в световната икономическа система. В този смисъл, идеалният пример е Америка.

•  Тоест, според Вас излиза, че всяка страна, стремяща се да създава нови технологии трябва да възприеме западните, либерални ценности? Това ли е необходимото условие?

•  Това действително е абсолютно необходимо, ако целта е постигане на западното ниво на развитие.

•  В една от книгите си твърдите, че космологичните, т.е. духовните, и материалните представи са взаимно обусловени.

•  Да, това най-вероятно е така. В чисто материален аспект, всичко може да се променя изключително бързо, което, между другото, е и едно от условията за развитие на капитализма. Тези промени, на свой ред, се нуждаят от законови рамки. Без тях е невъзможно реализирането дори на най-елементарните търговски договори.

Космологичните представи пък са представи за това, как следва да живеем, как да се гради и да съществува семейството и т.н. И тъкмо тази част от нашите представи много трудно може да се промени. Китайците и руснаците например, винаги са били и ще си останат китайци и руснаци. Което означава и, че капитализмът в Китай и Русия също ще бъде специфично китайски и, съответно, специфично руски. Каквото и да правят тези страни за изграждането на капитализма, те винаги ще съхранят своята специфична китайска или руска душа.

•  Можем ли да смятаме, че материалните представи, които са в основата на съвременния капитализъм, оказват обратно влияние върху културните?

•  Не е задължително. В много случаи не настъпват сериозни промени в представите за това, как следва да живееи или да градиш семейство. Това се отнася и за Китай, и за Индия, и за редица други страни. Макар че има известна опасност, възприемайки материалните представи, да загубеш някаква част от космологичните, т.е. от духовните.

•  Концепцията Ви доста добре обяснява генезиса на капитализма. Една от основните Ви тези е, че материалните представи могат да бъдат възприети и без паралелната „уестърнизация”, т.е. запазвайки културната си специфика.

•  Така е.

•  В такъв случай обаче излиза, че днес културните фактори вече не влияят на капитализма, който в целия свят се развива на основата на материалните представи и правни норми, създадени на Запад. Тоест, културата оказва незначително влияние върху съвременния капитализъм. Може да се каже дори, че въобще не му влияе.

•  И това е вярно. Трудно ми е да говоря за този феномен, но днес, очевидно, влиянието на културата върху икономиката действително не е голямо.

•  В някои посткомунистически страни все още се ползва с популярност идеята за изграждането на специфичен капиталистически модел. Управляващите елити в тези страни често използват подобна реторика за да запазят своя авторитарен режим, да оправдаят ограничаването на демократичните свободи и контрола над основните икономически ресурси. Не смятата ле, че Вашата концепция може да служи като идеологическа обосновка на подобна политика?

•  В условията на държавния капитализъм бизнесмените не могат да действат напълно самостоятелно. В този случай нещата не опират до това, кой стои начело – президент, премиер или диктатор. Същността на капитализма е свободната конкуренция, когато всеки може да участва в икономическото съревнование, когато всеки може да започне някакъв бизнес. При това няма контрол от страна на държавния ръководител. В този случай държавата играе ролята на съдия и това е всичко, което прави. Демокрацията, като такава, това са преките, истинските избори. Двете неща следва да се разграничават.

Ако анализираме предходните форми на капитализма, с големите банки и големия бизнес, не можем да не признаем, че държавата винаги се е намирала в много близки отношения с тях. А при подобно „сливане” винаги възниква и корупция. Ако има връзка между правителството, банките и бизнеса (в този случай банките разпределят и контролират парите), банките и бизнесът не могат да действат правилно, защото държавата, със своите специфични интереси, има пряко отношение към тях.

Например, ако ти си вложител и искаш да си изтеглиш парите, но банката не може да ти плати, тогава това прави правителството. Тъкмо така стоят нещата в Южна Корея и Япония. Мисля че съвсем скоро това ще се отнася и за Китай.

В този смисъл държавният капитализъм не е грешка. За съжаление, тази форма на капитализъм, която действително работи днес, е само англосаксонския капитализъм, при който възникват връзки между финансите, политиката и бизнеса.

- Неведнъж сте заявявал, че перспективите за развитието на капитализма в богатите с природни ресурси държави са доста по-лоши, отколкото в тези, които не разполагат с такива. Кои са причините за това?

- Нека сравним две абстрактни държави. Първата е, да речем, планинска страна, като единствения и ресурс са хората. При това е без значение, каква е политическата и система – демокрация, или диктатура. Единственият начин за правителството и да стане богато е да обогати населението, което да му дава част от парите си, под една или друга форма. Територията на втората пък е пълна с рудници или сонди, т.е. тя разполага с голямо количество природни ресурси. В нея могат да работят само няколко души, това е без значение. Природните ресурси са налице и властта не зависи от населението, тя просто ползва ресурсите, принадлежащи на въпросната страна.

Какъв е политическият смисъл на втората ситуация? Той е, че задачата не е да мобилизираш хората, а просто да поставиш добива под контрол. А щом го направиш, моментално ще започнеш да прехвърляш всички доходи в Швейцария, Флорида и т.н. Други твои сънародници пък непрекъснато ще се опитват да те ликвидират, за да заемат мястото ти. Тоест, страните, прекалено богати на природни ресурси, много по-трудно могат да се развиват икономически.

Ако икономиката на една страна зависи от природните и ресурси, за нея става много трудно да развива каквито и да било други индустриални отрасли. Всичко в нея зависи от природните ресурси. Което означава, че, такава държава действително се нуждае от много добро правителство.

Впрочем, това не е съвсем невъзможно. Ще ви цитирам два такива примера, когато властта съумява да действа правилно и адекватно. Единият пример е режимът на покойния Сухарто в Индонезия. Той действително открадна изключително много по време на трийсетгодишното си управление, но съвсем честно си го призна и вложи парите си в швейцарските банки, като не позволи на никой от наследниците си да ги присвои за себе си. Днес цялата страна живее с лихвите от тези влогове в швейцарските банки, използвайки ги за развитието на националната икономика.

Друг пример, който обичам да цитирам, е Ботсуана. В тази страна има диаманти. По правило, в Африка там, където има диаманти, се водят граждански войни и масовите кланета се нещо обичайно. В подобни страни всички младежи са се превърнали във войници, сражаващи се за диаманти.

За разлика от тях, в Ботсуана, държавата разпределя парите, получени от търговията с диаманти, като най-много средства отиват именно за младите хора.

•  В такъв случай не смятате ли, че за страните, обременени от т.нар. „ресурсно проклятие”, от особено значение е именно успешната им „уестърнизация”, т.е. възприемането на либералните ценности? Например, борбата с корупцията.

•  Всичко, от което се нуждае подобна държава е да притежава адекватно законодателство и да го спазва. В това отношение има много сериозен проблем. Когато Великобритания се изтегли от колониите си, остави в тях демократични конституции. Само за няколко години обаче, те се превърнаха в обикновена формалност, оказвайки се безсилни да попречат на гражданите да крадат природните ресурси и да се изтребват помежду за заради контрола над тях. Така че, в този случай, либерализацията няма как да помогне.

Лично аз виждам две решения. Единият вариант е индонезийския модел, за който споменах по-горе. Другото решение е пътят, по който тръгна Аляска, когато там откриха огромно количество петрол. Всяка година, всеки жител на Аляска получава чек, еквивалентен на дела му в годишния добив на петрол. Разбира се това е идеалното решение. В Африка обаче, подобен модел не работи и, най-вероятно, никога няма да проработи.

{rt}