03
Сря, Юни
24 New Articles

ОССЕ и рецидивите на блоковото мислене

Актуално
Typography

Както е известно, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - ОССЕ (или по-скоро предшестващото я Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа - СССЕ) беше създадена най-вече като инструмент за намаляване на международното напрежение.

Дълги години тя беше основния форум за диалог в условията на междублоково противопоставяне. Затова мнозина предполагаха, че след разпадането на Варшавския пакт, а след това и на Съветската империя, блоковият принцип би следвало постепенно да изчезне от политическата практика на ОССЕ, която да се трансформира в ефективен механизъм за взаимно съгласуване на интересите на всички държави-участнички, както и за борба с новите регионални и глобални заплахи. И днес обаче, блоковият принцип продължава да се проявява в дейността на организацията, при това тази тенденция несъмнено се задълбочава.

Въпреки че в ОССЕ членуват 56 държави, нейният ясно изразен евроатлантически характер е очевиден, също както и опитите на САЩ да определят поведението и, макар че самите те не са европейска страна. Известно е, че в икономически план, Европейският съюз традиционна се разглежда от Вашингтон като основен конкурент на Америка. В този смисъл американците не биха се поколебали да използват силните си позиции в ОССЕ за да ерозират тези на европейските държави, ако решат, че това отговаря на националните интереси на САЩ.

Напоследък, Съединените щати се опитват да наложат на всички европейски държави визията си за ОССЕ, като спомагателен механизъм, чиято основна задача е демократизацията на източната европейска периферия. В същото време сме свидетели, как действията на всевъзможните мисии и наблюдатели на организацията на Балканите, на практика, компрометираха ОССЕ и провокираха конфликти между бившите субекти на югославската федерация, както и вътре в някои от тях. През последните години, политиката на ОССЕ, осъществявана под американска егида, все повече придобива характера на целенасочена тактика за овладяване и „прочистване” на нови територии и превръщането им в плацдарми за по-нататъшна експанзия на евроатлантическите структури.

Ако участниците в ОССЕ действителон искат организацията да възстанови своя авторитет, би следвало, на предстоящата среща на външните министри на страните-членки, която ще се проведе в Мадрид, на 29 и 30 ноември, да концентират усилията си върху разглеждането и приемането на устав на организацията, както и да вземат решение за ускорено формулиране и съгласуване, на правителствено равнище, на ясни правила за действие на Бюрото по демократичните институции и правата на човека (БДИПЧ) при осъществяването на мисиите му по наблюдаване на избирателните процеси, които да гарантират че те ще се осъществяват въз основа на принципите на справедливостта, прозрачността, географския и езиковия баланс.

Както е известно, на последните президентски избори във Франция присъстваха само осем представители на ОССЕ. Полша пък взе решение да не кани никой (включително и от ОССЕ) на парламентарните си избори през октомври. В същото време, макар че Москва планира да покани на предстоящите в Русия избори 30 души от Парламентарната асамблея на ОССЕ, както и 70 души от БДИПЧ, а общият брой на международните наблюдатели вероятно ще бъде около 400 души, тя продължава да търпи критики от Запада. Подобен подход принуждава руснаците да формират структури, паралелни на БДИПЧ, като например предложения от президента Путин нов Руско-европейски институт по човешките права.

На срещата на външните министри от ОССЕ в Мадрид вероятно ще се наложи и да се направи комплексна оценка на ситуацията в Грузия. Както е известно, правителството на тази страна, която доскоро се представяше от определени кръгове като „образец за демократична държава”, си позволи да използва недопустими авторитарми методи – включително силовото разпръскване на митингите на опозицията и затварянето на частните телевизионни канали. Тези действия бяха единодушни осъдени от повечето европейски държави, тъй като свободата на мнение и плурализмът в медиите са интегрален елемент на всяка демокрация. Медиите следва да работят в условия, позволяващи им да изпълняват професионалните си конституционни функции – т.е. да могат да информират обществото за събитията в страната и по света. В този смисъл, безпрецедентните действия на грузинските власти срещу опозицията по време на политическия митинг от 7 ноември т.г. (а и в редица други случаи), както и натискът им срещу гражданското общество в страната, също не могат да останат извън вниманието на срещата на ОССЕ в Мадрид.

Що се отнася до нарастващата американска активност във връзка с предстоящите избори в Русия, тя се обяснява отчасти със стремежа на Белия дом да отклони вниманието на избирателите в САЩ от собствените си провали (Афганистан, Ирак, Иран, кризата на системата на ипотечните кредити, ръста на бюджетния дефицит и т.н.) към един „външен фактор”. В навечерието на президентските избори в Съединените щати, републиканската администрация отчаяно се опитва да промени тенденцията, даваща предимство на демократите, като прехвърли вината за своите пропуски върху „недемократичния и авторитарен режим” в Русия, както и върху „имперската политика на Кремъл”, уж препятстващи успешната реализация на неоконсервативната външнополитическа стратегия.

* Авторът е подполковник от резерва на БА

{rt}