03
Сря, Юни
24 New Articles

Руската “управлявана демокрация” и Западът

Актуално
Typography

През 2008 в САЩ, Тайван и Русия ще се проведат президентски избори, които ще определят кой ще ръководи трите страни през следващите четири години. Изборите в САЩ ще са през ноември, а в Русия и Тайван – през март. Според мнозина анализатори има голяма вероятност в Белия дом да влезе Хилари Клинтън, която да стане първата жена – президент на единствената световна суперсила.

Президентските избори в Русия ще се проведат на 2 март, но там резултатът изглежда ясен – следващият държавен глава ще бъде 42-годишният вицепремиер Дмитрий Медведев, лично посочен от президента Путин. На свой ред, Медведев вече обяви, че възнамерява да назначи сегашният си шеф за министър-председател.

Изборите в Тайван са насрочени за 22 март и вероятно няма да минат без проблеми тъй като сегашният президент Чен Шуйбян, който ще бъде съден за корупция след като напусне поста си, отчаяно се опитва да намери начин да запази властта и имунитета си.

За разлика от него, Путин успешно осъществи плана си за осигуряване на приемственост във властта. Неговата партия “Единна Русия” постигна, на парламентарните избори, през декември 2007, убедителна победа, като спечели 64,3% от гласовете и си осигури 315 (от общо 450) места в Държавната дума.

Определени кръгове на Запад (както и отделни анализатори у нас, в България) оцениха успеха на Путин като “провал за демокрацията”, но истината е, че в самата Русия огромното мнозинство от хората подкрепят един от малкото в руската история лидери, съумели да осигурят на страната едновременно и стабилност, и просперитет, без при това да използва за целта откровено силови методи, а действайки изцяло в рамките на т.нар. “управлявана демокрация”.

Само допреди десетина години експертите съвсем сериозно обсъждаха възможността за разпадане на Руската Федерация. Мнозина прогнозираха, че страната още дълго време ще остане смазана от бремето на рухналия Съветски съюз, докато успее да стъпи на крака. Други пък вече си представяха света без Русия. Междувременно, тя преживяваше много сериозна икономическа криза, моралният дух в армията спадна значително, а редица военни специалисти на Запад се замислиха, какво да се прави с руския военен (включително и ядрен) арсенал, след като страната окончателно “бъде пратена в пенсия”. Налагаше се впечатлението, че Русия, която наследи от рухналия Съветски съюз мястото на постоянен член на Съвета за сигурност, в обозримо бъдеще няма да може да се справи дори с част от задачите на предшественика си в международен план.

Допреди десет години мнозина вярваха, че Москва следва да се съобразява с американската глобална стратегия, да се откаже от привилегиите си и да се концентрира върху изграждането на демокрацията в страната. В тази връзка бяха и твърденията, че САЩ следва да се опасяват много повече от Китай, преживяващ мощен икономически поред и отделящ огромни средства за отбраната си.

Днес нещата изглеждат съвсем различно. Сред примерите за което беше заявлението на началника на руския Генерален щаб Юри Балуевски, който в навечерието на провала на преговорите между страната му и САЩ за разполагането на елементи от американската Противоракетна отбрана на територията на Чехия и Полша, не само обвини и предупреди Америка, но и заяви, че това пряко въвлича Европа във военно противопоставяне с Русия. От друга страна, сегашната напрегната атмосфера не означава, че светът се движи към открито противопоставяне между Русия и САЩ в Европа. Нито пък, че проблемът с американското ПРО напомня за Карибската криза със съветските ракети в Куба от 1962, когато светът беше на ръба на ядрената война. Сегашната криза е просто опит на руския геополитически “играч” отново да говори със свой, собствен глас. Тоест, днес Русия изисква към себе си друго отношение, различно от онова, отпреди десет години.

И това също е резултат от “епохата на Владимир Путин”. Бившият полковник от КГБ съумя да сложи край на процеса на “изчезване” на Руската Федерация – спря разпадането на държавата, укрепи държавните структури и осъществи сериозни реформи във властта, опирайки се на демократичните принципи. Високите цени на енергоносителите се превърнаха в безценен подарък за него, с чиято помощ той не само успя да погаси въшните дългове на страната си, но и откри нови възможности пред руските институции и структури – при това не само пред държавните, но и пред частните.

В същото време, след 11 септември 2001, САЩ преживяват спад: войната в Афганистан започна да изглежда обречена, трудно е да се каже, кога ще приключи американската военна кампания в Ирак. Възможностите на САЩ намаляват с обезспокояващо бързи темпове, в резултат от което се създава впечатлението, че те не са способни да разрешат адекватно, както старите конфликти, така и новите.

Ето защо руският бунт срещу еднополюсния модел съвсем не е случаен. И причините за него следва да се търсят, както в развитието на ситуацията в Близкия изток, или Косово, така и в Съвета за сигурност на ООН.

На фона на постепенното но необратимо трансформиране на света от еднополюсен в многополюсен, въпросът за отношението към Русия, която очевидно претендира да бъде един от новите икономически и силови полюси, е особено важен за нас, европейците. Всъщност, истината е, че руската “управляема демокрация”, независимо от всичките и недостатъци въобще не би могла да се сравнява с нейната алтернатива – а това е “неуправляемия хаос”.

В Държавната дума, алтернатива на установената от Путин “управляаема демокрация” са комунистите на Генадий Зюганов, предлагащи национализация на икономиката и възраждане на Съветския съюз, и настроени радикално антизападно. Извънпарламентарната опозиция пък (която се ползва с доста ниска популярност, което не се дължи само на “репресивните мерки” на властите срещу нея, но и на ред други вътрешно присъщи и особености) не може да даде никакви гаранции, че ако случайно дойде на власт няма да започне преразпределяне на собствеността, с което да засегне и интересите на многобройните, вече установили се на руския пазар, западни компании. Липсват и всякакви гаранции, че тя би могла да осигури по-голяма демокрация в Русия, особено ако си спомним, че сред нейните съюзници, по време на последните улични маршове срещу правителството, бяха откровени екстремисти, като национал-болшевиките на Едуард Лимонов, или крайно националистически настроените православни фундаменталисти.

Впрочем, Западът вече има подобен опит с т.нар. “революция на розите” в Грузия, която на теория трябваше да доведе до демократизацията на страната, но вместо това приключи със скандалните репресии на правителството срещу опозицията в края на 2007, които доведоха до това, че на предстоящите избори в тази страна Западът (включително и САЩ) изглежда по-склонен да подкрепи опозиционните кандидати, отколкото сегашния президент.

Според последния съветски лидер Михаил Горбачов, който е сред малцината уважавани и ползващи се с авторитет на Запад руски политици: “Путин направи много за Русия. След хаоса от 90-те години беше жизнено необходимо да бъде укрепена държавата и да се предотврати разпадането и. В подобни условия, на всеки политически лидер се налага да прибягва до определени мерки, имащи авторитарен характер. Не съм съгласен обаче с онези, които твърдят, че Путин се е отдръпнал от демокрацията, защото той не прекрачи чертата, отвъд която руската система действително би се превърнала в авторитарен режим.

Несправедливата критика и неоправданите претенции към Русия не съдействат за подобряването на отношенията ни със Запада. Убеден съм, че Русия тепърва ще постигне нови успехи по пътя на демокрацията – така, както подобава на една световна държава: без сътресения, без революции и с достойнство” ( Time , 20.12.2007).

Впрочем, към същото мнение се придържа и бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър (Т ime , 19.12.2007). Което едва ли е чудно, защото за всеки здравомислещ политически реалист, “управляваната демокрация” безспорно е за предпочитане пред “неуправляемия хаос”, особено когато се отнася за държава с размерите и потенциала (икономически и, най-вече, военен) на Русия.

* Клуб “Европа на демокрациите и различията”

{rt}