03
Сря, Юни
24 New Articles

Геополитическите рискове през 2008

Актуално
Typography

Колко диаметрално противоположни за президентските избори в Русия и САЩ! В Русия самите избори, техният ход и резултатите им, не предвещават нищо неочаквано.

Медведев, чиято кандидатура беше предложена от Владимир Путин ще бъде триумфално избран за президент, стига да не получи сърдечен удар, което е малко вероятно. Дали самият Путин ще стане (както вече намекна) министър-председател в правителството на Медведев? Ако го направи, би рискувал да ерозира логиката на развитие на институциите: представете си например, че Франция, по молба на любимия си президент, би решила да се върне от Петата република към Четвъртата. За първи път в историята, президентът ще стане руския Венсан Ориол (1) , или Рене Коти (2) , докато реалната власт се намира в ръцете на министър-председателя. Струва ми се, че в това отношение, Путин сериозно рискува.

Феноменът Обама

Американските избори са много по-интересен и съвършено открит процес. Не само че не можем предварително да предскажем резултата от тях, но не знаем дори имената и броя на кандидатите, които ще стигнат до финалната права, през ноември. Създава се впечатление, че Майкъл Блумберг изглежда се готви да поеме ролята, в която преди се изявяваше мултимилионерът Рос Перо. Кой ще бъде кандидатът на Демократичната партия? Много е вероятно 2008 да се окаже наистина необичайна година, която да позволи на Америка да се помири със себе си и с целия останал свят. За първи път за президент на САЩ може да бъде избран чернокож американец, представител на пост-виетнамското поколение, който ще олицетворява съвременния дух, а избирането му ще ознаменува края на тихата американска гражданска война, започнала през 60-те години на ХХ век. За броени секунди имиджът на Америка в целия свят ще претърпи истинска «коперникова революция», ако в първия вторник на ноември 2008, усмихнатото лице на новия президент, благодарящ на своите избиратели, принадлежи на този млад чернокож американец, чиято майка е бяла, а баща му е африканец, възпитан в мюсюлманските училища на Азия – т.е. първият глобален човек на глобална Америка.

Струва ми се, че съвсем скоро ще разберем, доколко реален е този сценарий. Сигурно сте разбрали, че аз, самият горещо се надявам той да се реализира. След ерата на Буш, Америка е длъжна да си върне своето «меко» и «твърдо» влияние. Обама, който не се харесва особено на негърската общност в Америка, защото не е афроамериканец, много се нрави на белите либерали, представлява приемлив вариант за част от центриститет-републиканци, а и самият той провежда центристка кампания, с което малко смущава демократите. И макар че загуби в Ню Хемпшир, все още може да се окаже крайния победител в голямата надпревара.

Така, културата на страха, която характеризираше двата мандата на президента Буш, ще бъде заменена от културата на надеждата. Ако Обама, който предварително се смяташе за най-малко вероятния кандидат, победи, САЩ отново ще станат страната на американската мечта. Смятам, че в изключителни ситуация, като сегашната, е необходим именно изключителен кандидат. В същото време обаче, американският президент (който и да е той) не разполага с кой знае какви възможности за маневриране. В сферата на външната политика, ще му се наложи да остави американския военен контингент в Ирак, да поддържа съюзнически отношения с Израел и да мери сили с Китай, Русия и т.н. Във вътрешната политика пък, едва ли ще му се отдаде да реши проблеми с огромния бюджетен и външнотърговски дефицит. И все пак, личността на новия американски президент ще бъде от голямо значение.

Франция начело на Европа

Франция (както в медийното пространство, така и в реалния живот) се завръща на международната сцена и в семейството на европейските държави. Тя ще поеме председателството на ЕС през юли 2008.

Но, означава ли френското завръщане в Европа, че Европа отново ще се отвори за света? Отговорът на този въпрос, до голяма степен, зависи от президента на републиката. Той притежава доста полезни качества: изключителна воля и енергия, силен реализъм и опортюнизъм, които винаги могат да му послужат в политиката. Можем ли обаче да смятаме, че тези качества му помагат да води достатъчно последователен политически курс? Президентът на републиката предоставя на Франция всички възможности, необходими и за да изиграе в Европа онази роля, която той и е подготвил, включително и благодарение на сближаването със САЩ – без всякакво съмнение, през 2009, Франция отново ще стане член на военната организация на НАТО. Въпреки това се създава впечатление, че възможностите на президента на републиката не покриват амбициите му. На неговата европейска политика липсва последователност. Отношението му към Германия например, е белязано от излишна агресивност. Защото нападките срещу Европейската централна банка са равносилни на нападки срещу Германия. Освен това, триумфът, постигнат от Никола Саркози с подписването на Лисабонския договор, съвсем не означава, че всички европейски проблеми ще бъдат решени през 2008.

Имам предвид, най-вече, два фундаментални въпроса. Каква е природата на европейския проект? Къде минават границите на Европа? Според мен, сериозната криза, поразила Белгия (колко Белгии ще има в края на 2008 – една или две?), символизира кризата на идентичността, поразила цяла Европа. Може ли да стане така, че утре столица на Европа да се окаже столицата на една вече несъществуваща национална държава? И дали, възможното раздробяване на Белгия няма да се окаже предвестник за края на Испания и Обединеното кралство, след като Каталония или Шотландия например, решат да обявят независимостта си, използвайки косовския прецедент? Подобни хипотези не са чак толкова абсурдни. Поразява ме фактът, че в Европа се е върнал войнстващият национализъм от миналото. Тези настроения никак не помагат на европейското строителство.

Олимпийските игри в Китай

Олимпийските игри в Китай ще бъдат събитието на годината. Не вярвам, че Китай може да бъде повод за безспокойство. Вярвам в триумфа на тази държава. Безусловно, там са налице проблеми с опазването на околната среда и те следва да бъдат решени, но съм убеден, че китайците могат да превърнат това събитие в коронация на страната си. По време на Олимпийските игри ще видим как в Пекин факелът на историята ще бъде предаден от ръцете на Запада в тези на Изтока и от бреговете на Атлантика - на тихоокеанското крайбрежие на Азия. Това знаково събитие ще доминира през 2008, влиянието му вече се усеща в архитектурата и културната продукция на Китай, която коренно се отличава от тази на Русия например. Руснаците създават продукция за новобогаташи, докато китайците (включително и защото използват услугите на френски архитекти) творят една нова съвременност. Тоест, монополът във формирането на съвременността постепенно се изплъзва от ръцете на Запада.

Рисковете, свързани с Иран

Възможността за нанасяне на военен удар срещу Иран все още не е изчезнала. В чисто политически аспект, последните доклади на американските разузнавателни служби затрудниха предприемането на подобни действия, но пък облекчиха задачата на военните. Защото американците и/или израелците вече са наясно, че целите, по които трябва да се нанесе удар, са много по-малко, отколкото се смяташе преди. Затова не бива да смятаме, че въпросните доклади са намалили риска от военно нахлуване в Иран. Макар че вероятността за това е малка, тя все още е съществува. Без съмнение, подобна военна операция много сериозно ще повлияе върху отношенията между мюсюлманския свят и Запада. Така, в края на мандата си, Буш може да ни покаже среден пръст, давайки да разберем, че въобще не го интересува отношението ни към него и, че е решен да докаже това като действа изключително в интерес на САЩ и на световната история. Подобни сценарии въобще не бива да се отвърлят.

Палестинска държава?

Струва ми се малко вероягно, през 2008, да бъде създадена палестинска държава. Конференцията в Анаполис и Конференцията на донорите в Париж, са доказателство за това. Ставаше дума за предоставяне на Палестинската автономия на средства, които да и помогнат да си извоюва необходимия авторитет сред палестинците и да ерозира позициите на Хамас. Тези две конференции станаха възможни, само защото целият регион бе попаднал под властта на страха. През 90-те години на миналия век „процесът от Осло” вдъхваше надежди за постигането на мир. Той обаче се провали. Процесите от Анаполис и Париж възникнаха от страх пред Иран, фундаментализма и местните революции. Оттук и стремежът, колкото се може по-бързо да се постигне мирно урегулиране, в отчаян опит да бъде поставена ситуацията под контрол.

Палестинците са изтощени, а и израелците са много уморени. Политическите ръководства и на двете страни са много слаби, а на палестинските територии се води своеобразна гражданска война. Като шансовете за намиране на мирно решение, в краткосрочна перспектива, практически, са равни на нула.

Бележки:

1. Венсан Ориол и 2. Рене Коти са президенти на Франция по време на Четвъртата република (1946-1958), когато президентските пълномощия са силно ограничени и всеки акт на държавния глава следва да бъде потвърден с подписа на съответния министър и на министър-председателя

* Авторът е основател и старши съветник на Френския институт за междунарони отношения и професор в Колежа на Европа във Варшава .

{rt}