20
Вт, Окт
5 New Articles

Вътрешнополитическата ситуация в Грузия след преизбирането на президента Саакашвили

Актуално
Typography

На 20 януари Михаил Саакашвили тържествено постави началото на втория си мандат като президент на Грузия. Церемонията по встъпването му в длъжност започна в катедралата в Кутаиси, където е гробът на великия грузински цар Давид ІV Строителя, след което продължи през сградата на Парламента в столицата Тбилиси.

Няколко дни по-късно (на 24 януари) той произнесе тричасова реч в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в която призна, че значителна част от населението на страната живее под официално определеното равнище на бедност. В същото време, Сакашвили заяви, че независимо от острата политическа криза, поразила страната в края на миналата 2007, е твърдо решен да продължи да следва „демократичните цели, които сме си поставили” и констатира, че напук на твърденията на опозицията, „грузинската демокрация се чувства добре”.

В същото време обаче, докладък на ПАСЕ за ситуацията в Грузия се оказа неочаквано критичен и в него остро бяха поставени проблемите за отношенията между властта и демократичната опозиция, както и за начина, по който бяха проведени президентските избори през януари 2008. Непосредствено след речта си, президентът Саакашвили трябваше да отговаря на доста неприятни за него въпроси на европейските депутати, касаещи изборите, състоянието на грузинската съдебна система, ноемврийските събития от 2007 и тлеещите конфликти с Абхазия и Южна Осетия.

Мнението на опозицията

Според един от водачите на обединената грузинска опозиция Леван Бердзенишвили, „управлението на Саакашвили, на практика, приключи още на 7 ноември 2007 (т.е. когато бяха предприети репресиите срещу опозицията – Е.М.) и той едва ли може да разчита, че го очакват още пет щастливи години на управление”.

Въпреки че опозицията буквално заля чуждите дипломати и международните наблюдатели на изборите в Тбилиси с материали за допуснатите нарушения и фалшификации в президентските избори, в своето изявление пред грузинския вестник „Резонанси” американският посланик Джон Тефт заяви, че не може да се говори за масови фалшификации на изборите. За разлика от него обаче, редица експерти от ЕС, смятат, че изводът за демократичния характер на изборите в Грузия едва ли съответства на начина, по който е преминала предизборната кампания, изобилстваща с многобройни нарушения от страна на управляващата партия „Единно национално движение”. В частност, почти навсякъде властите са активизирали и използвали в кампанията административните и финансовите си ресурси, засилен е бил държавният контрол над медиите (включително частните), констатирани са и редица случаи на натиск и заплахи на избирателите. Що се отнася до опозиционните кандидати, те от самото начало на кампанията, бяха поставени в очевидно неравностойни условия, в сравнение със Саакашвили, и нямаха възможност да водят пълноценна и ефективна предизборна кампания.

Няколко групи чуждестранни наблюдатели, сред които израелската International Expert Centre for Electoral Systems , американската Independent American Centre of Political Monitoring и британската Central - European Group for Political Monit о ring смятат, че изборите не могат да се квалифицират като демократични, прозрачни, честни и отговарящи на европейските демократични принципи и нормите на международното право. Според естонската наблюдателка на изборите Евелин Сеп (депутат от Партията на центъра в парламента на страната си), мнозина от избирателите са идвали да гласуват с предварително раздадени бюлетини, а и самото гласуване в тъмната стаичка често е ставало на групи. На свой ред, германският политолог Еберхард Шнайдер твърди, че „изборите трудно могат да бъдат наречени демократични, защото хората бяха заплашвани за да гласуват за Саакашвили”.

В същото време, като цяло, ЕС и САЩ предпочетоха да си затворят очите за тези нарушения и да признаят победата на Саакашнили още на първия тур от изборите. Според редица европейски експерти обаче, това може да направи грузинския пример заразителен за съседните страни (като Армения и Азербайджан), където през 2008 също предстоят президентски избори. Възниква въпросът, доколко обективно ще бъдат оценени резултатите от тях, на фона на случилото се в Грузия?

Междувременно, както можеше да се очаква, признаването на победата на Саакашвили породи силна негативна реакция сред местната опозиция и правозащитните неправителствени организации, според които влиятелни кръгове на Запад, и най-вече в САЩ, продължават по навик да подкрепят Саакашвили, съзнателно игнорирайки мнението на политическите му противници, включително и на прозападно настроените. В тази връзка, грузинският политолог Рамаз Сакварелидзе отбелязва, че подобно поведение на Вашингтон рискува да породи в страната не по-малко силни антиамерикански настроения, отколкото бяха антируските преди няколко години. Според него: „Игнорирането, от американска страна, на настроенията сред народа, при това без каквато и да било аргументация, неизбежно ще породи недоволство. Държавният департамент на САЩ трябва да докаже, че подкрепя справедливостта и демокрацията, а не просто своето протеже” (особено зле бяха посрещнати от грузинската демократична опозиция призивите, отправени към нея от помощника на американския държавен секретар Матю Брайза, да се въздържа от протестни акции срещу президента). На свой ред, ръководителката на грузинската неправителствена организация „Бивши политически затворници за справедливост” Нана Какабадзе подчертава, че: „няма съмнения, че международните наблюдатели констатираха редица нарушения, но повечето от тях съзнателно не бяха отбелязани в докладите им. Тоест, на Запад има определени политически интереси, които някои поставят по-високо от човешките права. Ако това не се случваше в Грузия, чиито президент е признат любимец на Вашингтон, отдавна щеше да се заговори за узурпиране на властта в страната”.

Според водача на опозиционната Лейбъристка партия Шалва Нателашвили, САЩ и, донякъде, ЕС не са отчели волята на значителна част от грузинците, гласували против Саакашвили, подкрепяйки го за втори президентски мандат. На свой ред, лидерът на грузинските „Нови десни” Давид Гамкрелидзе, смята, че американските наблюдатели на изборите са проявили „прекалено голям цинизъм”, определяйки ги като „демократични”.

Някои анализатори се опасяват, че международната легитимация и пряката подкрепа за Саакашвили може да повлияе и върху бъдещото му поведение към Абхазия и Южна Осетия, изкушавайки го отново да използва силови методи за разрешаване на „проблема със сепаратистките региони”.

На 20 януари Михаил Саакашвили тържествено постави началото на втория си мандат като президент на Грузия. Церемонията по встъпването му в длъжност започна в катедралата в Кутаиси, където е гробът на великия грузински цар Давид ІV Строителя, след което продължи през сградата на Парламента в столицата Тбилиси.

Няколко дни по-късно (на 24 януари) той произнесе тричасова реч в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в която призна, че значителна част от населението на страната живее под официално определеното равнище на бедност. В същото време, Сакашвили заяви, че независимо от острата политическа криза, поразила страната в края на миналата 2007, е твърдо решен да продължи да следва „демократичните цели, които сме си поставили” и констатира, че напук на твърденията на опозицията, „грузинската демокрация се чувства добре”.

В същото време обаче, докладък на ПАСЕ за ситуацията в Грузия се оказа неочаквано критичен и в него остро бяха поставени проблемите за отношенията между властта и демократичната опозиция, както и за начина, по който бяха проведени президентските избори през януари 2008. Непосредствено след речта си, президентът Саакашвили трябваше да отговаря на доста неприятни за него въпроси на европейските депутати, касаещи изборите, състоянието на грузинската съдебна система, ноемврийските събития от 2007 и тлеещите конфликти с Абхазия и Южна Осетия.

Мнението на опозицията

Според един от водачите на обединената грузинска опозиция Леван Бердзенишвили, „управлението на Саакашвили, на практика, приключи още на 7 ноември 2007 (т.е. когато бяха предприети репресиите срещу опозицията – Е.М.) и той едва ли може да разчита, че го очакват още пет щастливи години на управление”.

Въпреки че опозицията буквално заля чуждите дипломати и международните наблюдатели на изборите в Тбилиси с материали за допуснатите нарушения и фалшификации в президентските избори, в своето изявление пред грузинския вестник „Резонанси” американският посланик Джон Тефт заяви, че не може да се говори за масови фалшификации на изборите. За разлика от него обаче, редица експерти от ЕС, смятат, че изводът за демократичния характер на изборите в Грузия едва ли съответства на начина, по който е преминала предизборната кампания, изобилстваща с многобройни нарушения от страна на управляващата партия „Единно национално движение”. В частност, почти навсякъде властите са активизирали и използвали в кампанията административните и финансовите си ресурси, засилен е бил държавният контрол над медиите (включително частните), констатирани са и редица случаи на натиск и заплахи на избирателите. Що се отнася до опозиционните кандидати, те от самото начало на кампанията, бяха поставени в очевидно неравностойни условия, в сравнение със Саакашвили, и нямаха възможност да водят пълноценна и ефективна предизборна кампания.

Няколко групи чуждестранни наблюдатели, сред които израелската International Expert Centre for Electoral Systems , американската Independent American Centre of Political Monitoring и британската Central - European Group for Political Monit о ring смятат, че изборите не могат да се квалифицират като демократични, прозрачни, честни и отговарящи на европейските демократични принципи и нормите на международното право. Според естонската наблюдателка на изборите Евелин Сеп (депутат от Партията на центъра в парламента на страната си), мнозина от избирателите са идвали да гласуват с предварително раздадени бюлетини, а и самото гласуване в тъмната стаичка често е ставало на групи. На свой ред, германският политолог Еберхард Шнайдер твърди, че „изборите трудно могат да бъдат наречени демократични, защото хората бяха заплашвани за да гласуват за Саакашвили”.

В същото време, като цяло, ЕС и САЩ предпочетоха да си затворят очите за тези нарушения и да признаят победата на Саакашнили още на първия тур от изборите. Според редица европейски експерти обаче, това може да направи грузинския пример заразителен за съседните страни (като Армения и Азербайджан), където през 2008 също предстоят президентски избори. Възниква въпросът, доколко обективно ще бъдат оценени резултатите от тях, на фона на случилото се в Грузия?

Междувременно, както можеше да се очаква, признаването на победата на Саакашвили породи силна негативна реакция сред местната опозиция и правозащитните неправителствени организации, според които влиятелни кръгове на Запад, и най-вече в САЩ, продължават по навик да подкрепят Саакашвили, съзнателно игнорирайки мнението на политическите му противници, включително и на прозападно настроените. В тази връзка, грузинският политолог Рамаз Сакварелидзе отбелязва, че подобно поведение на Вашингтон рискува да породи в страната не по-малко силни антиамерикански настроения, отколкото бяха антируските преди няколко години. Според него: „Игнорирането, от американска страна, на настроенията сред народа, при това без каквато и да било аргументация, неизбежно ще породи недоволство. Държавният департамент на САЩ трябва да докаже, че подкрепя справедливостта и демокрацията, а не просто своето протеже” (особено зле бяха посрещнати от грузинската демократична опозиция призивите, отправени към нея от помощника на американския държавен секретар Матю Брайза, да се въздържа от протестни акции срещу президента). На свой ред, ръководителката на грузинската неправителствена организация „Бивши политически затворници за справедливост” Нана Какабадзе подчертава, че: „няма съмнения, че международните наблюдатели констатираха редица нарушения, но повечето от тях съзнателно не бяха отбелязани в докладите им. Тоест, на Запад има определени политически интереси, които някои поставят по-високо от човешките права. Ако това не се случваше в Грузия, чиито президент е признат любимец на Вашингтон, отдавна щеше да се заговори за узурпиране на властта в страната”.

Според водача на опозиционната Лейбъристка партия Шалва Нателашвили, САЩ и, донякъде, ЕС не са отчели волята на значителна част от грузинците, гласували против Саакашвили, подкрепяйки го за втори президентски мандат. На свой ред, лидерът на грузинските „Нови десни” Давид Гамкрелидзе, смята, че американските наблюдатели на изборите са проявили „прекалено голям цинизъм”, определяйки ги като „демократични”.

Някои анализатори се опасяват, че международната легитимация и пряката подкрепа за Саакашвили може да повлияе и върху бъдещото му поведение към Абхазия и Южна Осетия, изкушавайки го отново да използва силови методи за разрешаване на „проблема със сепаратистките региони”.

Страница 2

 

Самият Саакашвили засега поставя ударението по-скоро върху вътрешните проблеми, обявявайки, че „дойде време за действия и изпълнение на предизборните обещания”. Според него, става дума, на първо място, за подобряване благосъстоянието на страната и жизненото равнище на нейното население. За целта вече е стартирала работата по реализацията на т.нар. „50-дневна програма за изваждането на страната от бедността”. Както твърди самият Саакашвили, програмата предвижда отпускане на нисколихвени кредити на начинаещи местни бизнесмени и изграждане на нови предприятия за преработка на селскостопанска продукция. Президентът предложи на „всички патриотични сили в Грузия, включително и на опозицията” да се обедянат за решаването на икономическите и социални проблеми на страната, отбелязвайки, че въпреки всички трудности, „пред нея има много добри перспективи”. Според грузинския политолог Гиа Хухашвили обаче, не бива да се очакват радикални промени в правителството, както и, че „на Саакашвили ще бъде много трудно да се отърве от компрометираните фигури в него, защото между тези хора и президента съществуват силни връзки и взаимни задължения, които няма как да бъдат прекъснати”. Освен това, смята Хухашвили, смяната на старите лица в правителството с нови, сама по себе си, не е достатъчна, защото са необходими системни промени, което едва ли е възможно. „Преди това обаче, Саакашвили и властта, като цяло, ще трябва да докажат своята легитимност, иначе опозицията няма да приеме нито едно тяхно предложение” – твърди той в местния вестник „Ахали таоба”.

Възможно ли е споразумение между президента и опозицията?

Според председателката на грузинския парламент Нино Бурджанадзе, започналите наскоро преговори между властта и опозицията ще продължат. Тя смята, че преговорите са показали наличието на определени въпроси, по които между едната и другата няма радикални различия и те трябва да се опитат да постигнал съгласие по тях. В същото време, Бурджанадзе отбеляза, че акциите на опозицията „внасят напрежение” в ситуацията в страната. Според нея, дори ако съдът удовлетвори подадените от опозицията искове за допуснати нарушения по време на изборите от 5 януари, това едва ли ще окаже кой знае какво влияние върху окончателните резултати от тях. Бурджанадзе смята, че властта и опозицията трябва да направят всичко възможно за провеждането на предстоящите парламентарни избори в достатъчно демократично обстановка. В подобна ситуация е особено интересно, какви споразумения биха могли евентуално да постигнат властта и опозицията?

Както отбелязва един от водачите на обединената опозиция Гиа Цагареишвили: „Нашите условия са известни – повторно преброяване на изборните бюлетини и насрочване на втори тур на изборите, и те няма да бъдат променени. Не възнамеряваме да преговаряме със Саакашвили, защото за нас той е просто кандидат-президент, какъвто е и съперникът му Леван Гачечиладзе. Трябва да е ясно, че Сакашвили никога няма да стане президент без за такъв да го признае грузинския народ. А ние никога няма да го признаем за президент”. Опозицията се готви за кампания на неподчинение, „дори ако тя трябва да продължи през всичките пет години на втория мандат на Саакашвили”. До какво би могла да доведе подобна конфронтация? Според местния политолог Рамаз Климиашвили, това трябва да решат самите грузинци, а не американския посланик в Тбилиси или чиновници от Вашингтон, като Матю Брайза. В статия, публикувана във вестник „Алиа”, Климиашвили твърди, че „единственото, на което преди 4 години Саакашвили научи грузинския народ, е как да отстоява правото си на глас”. Междувременно, според същия вестник, в грузинската Генерална прокуратура вече е подготвен списък на опозиционните политически водачи, чиито арести се планират за близките дни.

Западните медии за процесите в Грузия

Като цяло, западните медии оценяват нееднозначно сегашните процеси в Грузия. Така, Лайънъл Бинър, който е щатен кореспондент на електронния сайт на влиятелния американски Съвет за международни отношения ( CFR ), си позволи да сравни Михаил Сакашвили с диктатори, като Ислам Каримов и Уго Чавес. За разлика от него, други американски анализатори са склонни да оправдаят действията на грузинския президент. Така, в статия, публикувана от „Ню Йорк Таймс”, конгресменът Ашли Хейстингс, който водеше групата американски наблюдатели на изборите от 5 януари, ги определя като „триумфална крачка към демокрацията”. На свой ред, „Уолстрийт Джърнъл” публикува коментар на бившия естонски премиер Марти Лаар, който обвинява за кризата в Грузия „руския натиск срещу младата грузинска демокрация”. Интересното в случая е, че в момента Лаар е личен съветник на президента Саакашвили по икономическите въпроси.

Независимо от диаметрално противоположните оценки на президентските избори в Грузия в западните медии, очевидно е, че те показаха известно отслабване на позициите на Саакашвили. На свой ред, опозицията се чувства все по-уверена и е напълно възможно, след парламентарните избори (насрочени за 9 април), да се превърне в сериозна конкуренция на управляващата партия. Неслучайно, по време на срещата си със Сакашвили, на 9 януари 2008 (т.е. само четири дни след изборите), опозиционният водач Леван Гачечиладзе подчерта опасността от ескалиране на напрежението и нестабилността в Грузия.

* Независим център за изследване проблемите на Балканите и Черноморския регион

{rt}