20
Вт, Окт
5 New Articles

Тревожни индикации в американския подход към Косово

Актуално
Typography

Администрацията на Буш изрази готовност да признае едностранното обявяване на независимо Косово от етническите албанци в тази провинция на Република Сърбия. Както е известно, от 1999, Косово се управлява от ООН и е под военния контрол на НАТО.

Провъзгласяването на независимостта по този начин може да стане още през февруари и Америка ще го признае, въпреки сръбските възражения и при липса на споразумение за решаването на въпроса, постигнато чрез преговори между Белград и косовските албанци, както и без да са направени необходимите поправки в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, потвърждаваща сръбския суверенитет над Косово и гарантираща „значителна автономия” на провинцията. След САЩ, независимостта на Косово ще бъде призната и от някои държави-членки на ЕС, който беше подложен на силния дипломатически натиск на Вашингтон, макар че няколко страни от ЕС, както и други – извън Европа, обявиха, че са против подобна стъпка.

Опитите да се натрапи на Сърбия такова разрешаване на проблема, ще бъдат пряко предизвикателство към Руската Федерация, обявяваща се против каквито и да било варианти за Косово, с които Белград не е съгласен.

Смятаме, че натрапеното урегулиране на косовския въпрос и опитът да бъде разпокъсана територията на една суверенна държава, не отговарят на американските интереси. Предпоставката, на която се опира сегашният курс на САЩ – представата, че изминалите 9 години на относително спокойствие са достатъчно за да бъдат успокоени Сърбия и Русия и те да променят радикално отношението си към един конфликт с вековни корени, се оказа крайно наивна.

Убедени сме, че сегашният курс на САЩ по отношение на Косово следва незабавно да бъде преразгледан. Призоваваме американската администрация да заяви, че докато не станат ясни резултатите от това преразглеждане, ще се въздържи от признаване на декларацията за независимост на Косово и ще се опита да разубеди косовските албанци да предприемат подобна стъпка.

Сегашната американска политика се базира на крайно неубедителната теза, че Косово е „уникален случай” и няма да създаде прецеденти за останалите огнища на напрежение. Разбира се, всеки конфликт има свои уникални особености. Но етническите и религиозни малцинства в останалите страни вече демонстрират намерението си да последват примера на Косово. Като сред тях са и големите албански общности в съседните райони на Южна Сърбия и Черна гора и, особено, в Македония, както и в сръбската част на Босна и Херцеговина.

Признаването на независимо Косово без съгласието на Сърбия ще се окаже прецедент с далеч отиващи и непредсказуеми последици за много други региони на планетата. Към косовския модел вече се обръщат привържениците на движението на баските сепаратисти в Испания, както и Северен Кипър, контролиран от Турция. Нито Съветът за сигурност, нито който и да било друг международен орган, не разполагат с пълномощия, позволяващи им да наложат промени в границите на една суверенна държава.

Но може би най-тревожният аспект в сегашната американска политика е пренебрегването на руските възражения. Каквито и разногласия да съществуват между Вашингтон и Москва по останалите въпроси, САЩ не бива да съдействат за появата на ненужна криза в американско-руските отношения. Налице са редица спешни проблеми, за чието решаване САЩ трябва да работят заедно с Русия, включително и тези за ядрените амбиции на Иран или за севернокорейската ядрена програма. Това сътрудничество обаче, неминуемо ще бъде ерозирано от стъпките на САЩ за неутрализиране на разбираемата тревога на Москва по отношение на Косово.

Ако САЩ признаят Косово, не бива да разчитаме, че Москва ще остане безучастна. Не бива да бъркаме сегашната ситуация със събитията от 1999, когато САЩ и НАТО предприеха военни действия против остатъчна Югославия, въпреки възраженията на слабата тогава Русия.

Днес би било неразумно да не се взема насериозно желанието и възможностите на Русия да помогне на Сърбия. Струва ли си да прахосаме огромния политически капитал, необходим за поддържането на добри отношения с Русия, за един проблем, чието значение за САЩ е второстепенно?

За нашите приятели и съюзници в Европа, американската политика по отношение на Косово ще породи почти също толкова сериозни проблеми. Макар че някои европейски държави (особено тези от ЕС) може би ще сметнат, че са длъжни, заедно с нас, да признаят косовската независимост, повечето от тях ще го направят без всякакво желание, само заради упоритостта и настойчивостта на Вашингтон. Защото Европа, още по-малко, отколкото САЩ, ще спечели от конфронтацията си с Русия, която би могла да се избегне.

Дори ако Косово се обяви за независимо, това ще бъде една дисфункционална държава, която със сигурност още дълги години ще трябва да бъде издържана от международната общност. Там процъфтяват единствено корупцията и организираната престъпност. Икономиката, ако не броим помощите, отпускани от международните организации, и криминалната дейност, е нежизнеспособна. Поддържането на реда, честните съдилища, защитата на физическите лица и собствеността, както и останалите необходими предпоставки за истинска държавност, на практика, отсъстват. Макар че тези недостатъци често се оправдават с неясния статут на Косово, едностранното обявяване на независимостта, което ще бъде признато от едни, но отхвърлено от други държави, едва ли ще подобри ситуацията.

В резултат, ще се изправим пред поредния „замразен конфликт”, тъй като въпросът за статута на Косово ще си остане нерешен. Опасността от възобновяване на насилието ще пречи още повече за развитието на областта. Нещо повече, в резултат от нарастване на напрежението, може да се наложи да се увеличи броят на сътрудниците на ООН в Косово, в период, когато не можем да си позволим подобно нещо, заради другите ангажименти на Световната организация.

След падането на режима на Слободан Милошевич, Сърбия постигна сериозни успехи по пътя на демократичното развитие и възстановяване на икономиката. Сегашният курс по отношение на Косово рискува да провокира тотално отстъпление от тези постижения. Сърбия е поставен пред избора – или партньорство със Запада, или защита на своята суверенна територия и конституция. И почти няма съмнение, кое от тях ще избере.

Сегашната позитивна тенденция може да бъде разколебана от политическата радикализация и възможната дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация. Отношенията на Сърбия със страните, които признаят Косово, ще пострадат. Сърбия неизбежно ще се сближи с Русия, виждайки в нея единствения си защитник.

Не подценяваме цялата сложност и обърканост на косовския въпрос нито пък твърдим, че сегашната ситуация в областта може да се запази неопределено дълго време. Но, подобно на проблемите на други места, стабилното и истинско урегулиране трябва да бъде резултат от преговори и компромиси. Само че това решение се саботира от американските обещания пред косовските албанци, че исканията им ще бъдат изпълнени, ако останат непреклонни и не допуснат компромис с Белград. Това обещание не може да се оправдава с твърдението, което напоследък често чуваме от привържениците на независимостта: че „търпението” на албанците уж вече се е изчерпало и те незабавно следва да получат независимост. Тоест става дума за умиротворяване на онези, които открито заплашват с насилие.

Отдавна е време да бъде преразгледана американската политика спрямо Косово. Надяваме се, че създаването на крайно опасен международен прецедент все още може да бъде избегнато, ако това преразглеждане започне веднага. Междувременно е изключително важно да не се предприемат никакви неоправдани или прибързани действия, които могат да превърнат сравнително дребния в момента проблем, в световен.

* Бивш постоянен представител на САЩ в ООН

** Бивш държавен секретар на САЩ

*** Бивш заместник секретар по отбраната на САЩ, отговарящ за международната сигурност

Призивът на тримата видни американски политици е публикуван във “ Вашингтон таймс”, на 31.01.2008

{rt}