31
Съб, Окт
5 New Articles

Нови моменти в американската стратегия към Иран

Актуално
Typography

Според американската телевизионна компания АВС News , която цитира анонимни източници от специалните служби на САЩ и Пакистан, Съединените щати тайно подкрепят терористичната пакистанска групировка „Джунуд Аллах” („Бойците на Бога”), която действа нелегално и в съседен Иран.

Според експерта на Центъра Никсън Алексис Дибейт, в нея участват няколко стотин души, а основната и база е разположена в провинция Белуджистан (Западен Пакистан). Досега „Джунуд Аллах” е осъществила няколко нападения срещу ирански войници и чиновници в източните провинции на страната. Според нейния лидер Абдел-Малик Реги, организацията воюва срещу дискриминацията на сунитското малцинство, от страна на доминиращите в Иран мюсюлмани шиити.

Позовавайки се на източници от пакистанското правителство, АВС News твърди, че терористичната кампания срещу Иран е била обсъждана по време на срещата между американския вицепрезидент Дик Чейни и пакистанския президент Первез Мушараф, през фавруари 2008. На свой ред, пакистанските медии твърдят, че „Джунуд Аллах” е създадена със съдействието на пакистанските специални служби ( ISI ) и ЦРУ, уж за борба с надигащият се в Пакистан ислямизъм.

Разкритията на АВС News са поредното потвърждение на тезата, че в контекста на външнополитическите приоритети на САЩ, въпросът за т.нар. иранска ядрена програма има само тактическо значение, докато истинската крайна цел на Вашингтон е драматичното отслабване на управляващия в Техеран режим и замяната му с проамерикански настроено правителство. Тоест, американците не са истински заинтересовани от решаването на проблема с ядрената програма на аятоласите, защото ако той, в определен момент, отпадне от дневния ред, ще им се наложи да търсят нов предлог за оказване на натиск върху Иран.

Много от стъпките на администрацията на САЩ по отношение на Иран не са свъзрани с ядрената му програма, което потвърждава второстепенната и роля. Така например, постоянно нарастват размерите на американската помощ за противопоставящите се на официален Техеран групировки, включително за откровено екстремистки организации, като „Джандала”, „Джунуд Аллах” или тази на белуджистанските сепаратисти.

В същото време, Вашингтон съзнателно тласка ситуацията с иранската ядрена програма в задънена улица, косвено укрепвайки позициите на иранските радикали, и опитвайки се по този начин да ерозира страната отвътре и да провокира Техеран да предприеме необмислени действия.

В същото време се залага на настройване, срещу иранците, на международното обществено мнение, на което се внушава мисълта, че срещу Иран следва да се предприемат още по-твърди действия, включително и въоръжени. На фона на постигнатия от страната (и признат от МАГАТЕ) реален прогрес в изпълнението на работния план за решаване на въпросите с досегашната иранска дейност в ядрената сфера, подобно поведение на Запада рискува да доведе до патова ситуация, в която международната общност няма да разполага с достатъчно убедителни основания за да предприеме по-решителни мерки за въздействие върху Техеран (включително налагане на блокада или други силови мерки). На свой ред, Иран би реагирал на евентуално налагане на поредните „несправедливи” санкции, като започне изцяло да игнорира решенията на Съвета за сигурност на ООН, както и всички отправяни му конструктивни предложения.

Като лансира очевидно неприемливи за Иран искания и се опитва да ги прокара в Съвета за сигурност на ООН (и то в максимално остра и обидна за иранския режим форма), Вашингтон, на практика, тласка развитието на ситуацията в задънена улица. При това се дискредитира и самият Съвет за сигурност, а международната общност бива лишена от възможността и занапред да решава подобни остри проблеми с мирни средства. Така, администрацията на Буш тласка общественото мнение към идеята, че САЩ остават единствената държава, която може успешно да реши въпроса с иранската ядрена програма, използвайки за целта методите и средствата, които вече бяха изпробвани в Ирак.

Опитвайки се да усили режима на санкциите срещу Техеран и заплашвайки със силово решаване на проблема с ядрената програма на аятоласите, Вашингтон обаче рискува да получи съвсем противоположни резултати. Практиката сочи, че санкциите едва ли ще накарат иранция да се откажат доброволно от обогяването на уран, без срещу това да получат достатъчно значими политически и икономически дивиденти.

Междувременно, въпреки желанието на американската администрация, Техеран дори получи своеобразна „отсрочка”, която може да използва за създаването и задълбочаването на дипломатически, икономически, търговски и други връзки, с цел да минимизира последиците от международните санкции. Впрочем, иранците вече го правят. Така, на мартенската сесия на МАГАТЕ, към страните от близкоизточния регион, традиционно подкрепящи Иран (особено в противопоставянето му на Израел), се присъединиха и доста държави от „Групата на 77-те” и Движението за неприсъединяване. В тактически план, днес Иран се намира в по-печеливша ситуация, доколкото рисковете от военно нападение срещу него намаляха, а заплахите за съществуващия режим бяха минимизирани. Определен оптимизъм у Техеран вдъхват и намеците на претендентите за президентския пост на САЩ от Демократичната партия, че са склонни да установят диалог с Иран, без да му налагат предварителни условия. Затова иранският режим няма кой знае какви мотиви да се откаже от ядрената си програма. В подобна ситуация, използвайки временния застой в развитието на проблема, международната общност би следвало да се активизира, търсейки решение на останалите нерешени въпроси, касаещи иранската ядрена програма, по пътя на преговорите.

* Център за анализи на сигурността на Балканите и в Близкия изток

{rt}