19
Вт, Окт
3 Нови статии

Кавказкото ехо на косовската независимост

Актуално
Typography

През последните месеци ситуацията около отцепилата се от Грузия бивша автономна република Абхазия прогресивно се изостря. Както е известно тази квази-държава възникна почти по същия начин, както и Косово, чиято независимост вече беше призната от няколко десетки държави.

През 1994, след интервенцията на грузинската армия в републиката и продължилите около две години сражения, Тбилиси беше принуден да отстъпи, като между Грузия и Абхазия се установи крехко примирие, гарантирано от присъствието на умиротворителни сили на ОНД (въз основа на Московското споразумение за прекратяване на огъня и разделяне на противостоящите си страни от 14 май 1994, подкрепено и от резолюция 1716, от 2006, на ООН). През последните 14 години Абхазия постепенно се сдоби с всички атрибути на независима държава: собствен народ, химн, конституция, армия, специални служби, образователна система и т.н. В Сухуми липсват само чуждите посолства, но допреди няколко месеца такива нямаше и в Прищина.

Разбира се, Грузия (също както и Сърбия, по отношение на Косово) не признава трансформациите в бившата автономна република и отхвърля претенциите и да се превърне в независима държава. Грузинският министър на реинтеграцията Тимур Якобашвили дори заплаши, че абхазкият конфликт може да провокира война между страната му и Русия, която осигурява основния контингент на миротворческите сили в региона. САЩ също предупредиха Москва за опасността от ескалация на напрежението. В отговор, Кремъл засили военното си присъствие в Абхазия и съседните райони.

Тук е мястото да подчертаем и, че отношението на сегашното грузинско ръководство към абхазците е крайно противоречиво, като на моменти граничи с откровено презрение. От време на време, президентът Саакашвили ги нарича „братя и сестри”, обещавайки им лично да ги защитава след връщането на Абхазия в състава на Грузия. Само няколко дни по-късно, в друго негово изказване обаче, се твърди, че Сухуми се контролира от „варвари”. В самата Абхазия пък са убедени, че грузинското правителство би искало да си върне „Абхазия без абхазците”, затова там (включително в дебатите между управляващи и опозиция) въобще не се обсъжда евентуален автономен статут в състава на Грузия, а единствено, кои страни биха подкрепили независимостта на републиката. При това се разчита не само на руската подкрепа, а и на по-голямо разбиране от страна на Европа.

Както посочва в една своя статия (публикувана наскоро в „Шпигел”) германският експерт Уве Клусман, анализът на абхазкия проблем, осъществен от авторитетната International Crisis Groupe (със седалище в Брюксел), е стигнал до извода, че: „абхазците смятат, че Грузия не може да им гарантира сигурност”. На свой ред бившият представител на генералния секретар на ООН по въпросите, свързани с грузинско-абхазкия конфликт, Дитер Боден, подлага на остра критика политиката на Саакашвили, която, според него, води до „ръст на опасността от нов въоръжен конфликт” и, в същото време, задава основателния въпрос, „доколко правомерно е да се отказва на абхазците това, което косоварите вече получиха?”.

Междувременно, инцидентите със свалените над територията на Абхазия грузински разузнавателни самолети (и особено този от 20 април 2008) рязко влошиха грузинско-руските отношения и бяха използвани от Тбилиси за разгръщането на мащабна антируска PR - кампания. За изострянето на тона очевидно допринасят и неуспехите, които преследват сегашното грузинско ръководство както във вътрешнополитическата, така и във външнополитическата сфера. Така, в навечерието на парламентарните избори (които се провеждат на 21 май) председателят на парламента Нино Бурджанидзе, смятана за една от най-последователните привърженици на президента Саакашвили, изненадващо обяви, че не възнамерява да се кандидатира за депутат. Непосредствено след това френските власти дадоха политическо убежище на Ираклий Окруашвили – някога един от фаворитите, а днес радикален противник на властите в Тбилиси. В същото време, на срещата на НАТО в Букурещ, в началото на април, към Грузия не бе отправена толкова очакваната от президента Саакашвили покана страната да се присъедини към Плана за действие за получаване на членство в пакта.

Тревожното е, че нещата не се изчерпват само с войнствените декларации на Тбилиси. Още през ноември 2007 руското Външно министерство обяви за засилени военни приготовления от страна на Грузия (включително за постоянна предислокация на военните части в граничещата с Абхазия Западна Грузия, някои от които са приведени в състояние на пълна бойна готовност). В същото време рязко нарастват турските военни доставки за Тбилиси.

Тази съзнателна конфронтация на превителството в Тбилиси с Москва, която би могла да има крайно опасни последици най-вече за самата Грузия, може да се обясни само с американската подкрепа за грузинските претенции (включително и по отношение на Абхазия). На практика, Вашингтон се солидаризира с Тбилиси почти по всички въпроси. Така, според заместник държавният секретар (отговарящ за Южна Европа и Кавказ) Матю Брайза, „сегашният процес за мирното урегулиране на ситуацията в Абхазия и Южна Осетия не работи”. Според него, участниците в мирния процес са затънали в обсъждането на частни проблеми „и не са в състояние да пристъпят към реална дискусия по въпросите на политическото урегулиране”. В същото време, той продължава да призовава за решаване на въпроса с връщането на грузинските бежанци в Абхазия, игнорирайки факта, че именно благодарение на руското посредничество, значителна част от тях вече са се завърнали по домовете си. Въпреки че в миналото и Брайза, и други висши американски чиновници съветваха грузинското правителство да не се опитва да променя формата на преговорите, сега Вашингтон твърди, че „процесът буксува и дори се движи назад, затова следва да му вдъхнем нов живот”.

Не е трудно да се предположи и как точно САЩ възнамеряват да „вдъхнат нов живот в процеса” . Защото Матю Брайза изглежда истински „гълъб”, в сравнение с шефовете на външнополитическата комисия на американския Сенат – демократът Джоузеф Байдън и републиканецът Ричард Лугар, които в статията си „Да защитим Грузия” (публикувана, в края на април, във „Вашингтон таймс”) призовават европейците да „проявят единство и твърдост” и на следващата среща на НАТО, през декември 2008, да включат Грузия и Украйна в Плана за подготовка за членство в пакта. Тоест, държавите от т.нар. „Стара Европа” и, най-вече, френско-германското и „ядро” недвусмислено биват подтиквани да продължат да подкрепят американския външнополитически курс, дори ако той не отговаря на собствените им национални интереси.

Какво може да последва при подобно развитие и още по-голямо повишаване на напрежението, не е трудно да се предположи. В тази връзка си струва да си припомним, как преди време на територията на Абхазия и Южна Осетия проникнаха грузински въоръжени групи, като при това загинаха мирни жители на двете републики, включително и руски граждани (впрочем 90% от жителите на Абхазия вече имат и руски паспорти). Никак не е случайно и, че абхазкият президент Сергей Багапш обяви готовност да подпише военно споразумение с Русия. Междувременно, решимостта на Москва да защити гражданите си в региона беше потвърдена и от председателя на Съвета на Федерацията Сергей Миронов, според когото: „Русия се ръководи от това, че в Абхазия живеят голям брой руски граждани и е очевидно, че ако срещу тях възникне заплаха, няма да останем безразлични”.

Сегашното неопределено положение едва ли може да продължава още дълго. В Сухуми и Москва се опасяват, че ако през декември Грузия наистина бъде включена в Плана за действия по присъединяване към НАТО, рискът от открит военен сблъсък с непризнатите републики ще нарасне многократно. Защото, както отбеляза при последното си посещение в Брюксел изпълняващият длъжността външен министър на Грузия Давид Бакрадзе: „сред основните въпроси, които ще поставим на срещата си посланиците на държавите от НАТО, е промяната на сегашния миротворчески формат в Абхазия и замяната му с други сили”.

Впрочем, възможен е и друг „междинен” не не по-малко рисков сценарий. Според ръководителката на Центъра за Средиземно и Черно море към Руската академия на науките Ала Язикова, евентуални нови провокации в конфликтната зона между Грузия и отцепилите се от нея републики могат да станат повод за интервенция на САЩ и НАТО, загрижени за съдбата на стратегическите тръбопроводи Баку-Тбилиси-Джейхан и Баку-Ерзурум. Според нея: „някои западни държави биха могли да поискат в Абхазия и Южна Осетия да бъде настанена полицейска мисия на ООН, под предлог, че руските миротворци не изпълняват полицейски функции”. Проблемът е, че подобна мисия под егидата на ООН може да се окаже просто пролог към разпалването на още по-мащабен конфликт, вследствие на който Абхазия и Южна Осетия да бъдат окупирани от части на НАТО – съвсем по балкански модел.

Разбира се, Москва едва ли би допуснала подобно развитие. Както е известно, през март (т.е. две седмици след обявяването на независимостта на Косово), руското Външно министерство изпрати от Изпълнителния комитет на ОНД официална нота, в която се казва, че „предвид променилите се обстоятелства, Русия вече не се смята за обвързана с решението на Съвета на държавните глави от ОНД от януари 1996” и едностранно прекратява търговско-икономическата, финансова и транспортна блокада на Абхазия, което бе изтълкувано от някои западни анализатори като първа стъпка към признаването на сепаратистките бивши автономни републики. Всъщност, напълно възможно е, ако Грузия все пак получи покана за присъединяване към НАТО, резултатът да бъде именно този.

* Независим център за изследване на проблемите на Балканите и в Черноморския регион

{rt}