19
Вт, Окт
3 Нови статии

Диалогът мажду ЕС и Русия в навечерието на срещата в Ханти Мансийск

Актуално
Typography

В навечерието на годишната среща на високо равнище между Европейския съюз и Русия, която ще се проведе през лятото в Ханти Мансийск, Москва ясно дава да се разбере, че възнамерява да гради диалога си с Брюксел на равноправна основа и разчита европейците да се съобразяват с нейните интереси.

В този смисъл, евентуални стъпки на ЕС (или на някои негови членки), насочени към ерозия на сътрудничеството с Русия или забавяне решението на съществуващите спорни въпроси, биха имали негативни последици най-вече за самия Европейски съюз. Като от особено важно значение в случая е детайлното уточняване на съдържанието на бъдещото основополагащо споразумение между ЕС и Руската Федерация, позволяващо формулирането на ясни механизми за сътрудничество и вземане на решения, включително и по т.нар. „проблемни въпроси”. В случай, че двете страни не съумеят да се договорят за справедливи и основаващи се на здравия прагматизъм „правила на играта”, негативните последици от забавянето на диалога и нерешените проблеми, ще се стоварят по-скоро върху Брюксел, отколкото върху Москва. Защото има всички основания да се предполага, че при подобно развитие, руснаците ще продължат прагматичното си сътрудничество с отделни държави от ЕС (което успешно се развива и днес), без ползата от това да се усети от целия Съюз.

В тази връзка, механизмите на новия Договор за стратегическо партньорство между Брюксел и Москва би следвало да гарантират по-нататъшното успешно развитие на диалога между Русия и ЕС, ограничавайки негативното влияние на деструктивните и конюнктурни действия на онези членки на Съюза (като например Полша или балтийскити постсъветски държави), преследващи единствено собствените си тяснонационални интереси, но не и тези на Европейския съюз, като цяло. Освен това, сключването на подобен договор би се възприело от останалия свят като доказателство, че Съюзът действително се стреми да провежда самостоятелна външна политика, в съответствие с основните постановки на Договора от Лисабон, засягащи структурните промени в институциите на ЕС.

В същото време, традиционните опити на Брюксел отново да вкара в диалога си с Русия въпросът за спазването на „високите” европейски демократични стандарти, както и изискването Москва стриктно да изпълнява всички, поети от нея, в рамките на ОССЕ, задължения, не бива да се превръща в инструмент за натиск върху руснаците. В края на краищата, международните задължения и стандарти са еднакво задължителни за всички, а стремежът на ЕС да се представи като единствен еталон за „справедлива международно политика” и образец за подражание от страна на останалите, доста напомня прословутите „имперски амбиции”, които обикновено се приписват именно на Москва.

Засега Европейският съюз не полага достатъчно усилия за по-бързото подписване на ново базово споразумение с Русия, опитвайки да си извоюва максимални предимства, в хода на преговорите с Кремъл, без при това да отчита, в необходимата степен, и интересите на другата страна. Така например, предложението на Полша за обвързването на проблема с т.нар. „Енергийната харта” на ЕС с началото на преговорите за постигане на ново базово споразумение между Москва и Брюксел, само задълбочава съществуващата стагнация по въпроса за обновяване на договорно-правната база между Русия и ЕС. Макар че точният статут на въпросния документ не е много ясен, а привържениците му твърдят, че той няма задължителен характер, е повече от очевидно, че Брюксел ще се съобразява с него при бъдещите си действия в енергийната сфера. Освен това, налице е своеобразен прецедент, тъй като липсва каквато и да било гаранция, че няма да се появят и други подобни текстове (или добавки към полския проект), инициирани от други държави, които имат проблеми с Русия. Нещо повече, ангажирането на Европейската комисия с тези въпроси, най-вероятно, за пореден път би отложило подписването на въпросното споразумение между Москва и Брюксел.

За успешното приключване на преговорите, по време на срещата между ЕС и Русия в Ханти Мансийск, е особено важно да се гарантира равномерния напредък по всички основни въпроси, вместо целият процес да бъде затормозяван при възникване дори на малки и чисто „работни” проблеми. С други думи, не си струва изкуствено да се забавят преговорите дори и в сравнително леки участъци, както действаше например Европейската комисия при изработването на т.нар. „пътни карти”, през 2005. Много по-логично би било сложните въпроси да бъдат оставени за накрая, когато да се анализират и възможните пътища за решаването им. В противен случай ЕС рискува процесът да се проточи с години, което не отговаря на собствените интереси на Съюза.

* Клуб „Европа на демокрациите и различията”

{rt}