19
Вт, Окт
3 Нови статии

Украйна не е готова за членство в НАТО

Актуално
Typography

Последното посещение на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер в Украйна (на 16 и 17 юни 2008), чиято основна цел бе проверката на готовността на страната за членство в пакта, показа няколко неща.

На първо място, както заради икономическите си показатели, така и заради хронично нестабилната вътрешнополитическа ситуация, страната не е готова да се присъедини към Плана за действие за членство в НАТО и би се превърнала в допълнително бреме за и без това изключително трудния процес на приспособяване на новите членки на пакта към неговите стандарти. Само няколко дни преди посещението на Схефер в Киев, международната рейтингова агенция Standard & Poor Ratings Services понижи дългосрочния суверенен кредитен рейтинг на Украйна в чужда валута от „ВВ+” до „ВВ-”, а дългосрочния и рейтинг в национална валута – от „ВВ” до „ВВ-“, посочвайки като причина за това неспособността на правителството да осъществи адекватни мерки за борба с инфлацията. Наред със скандала, около инициираното от премиера Юлия Тимошенко отнемане на лиценза и прекъсване на договора за проучване и разработка на черноморския шелф с американската компания Vanco Energy (което провокира крайно негативната оценка на западните бизнес-среди), тази стъпка се приема от деловите среди като ясен сигнал, че страната е все по-малко привлекателна за чуждестранните инвестиции. Това обаче, поставя под въпрос плановете на украинските съседи, включително и на България, да развиват икономическото си сътрудничество с Киев, както и с региона, като цяло.

На фона на липсата на сериозни реформи, както и на неефективните действия за информиране на населението, наред с продължаващия конфликт между президента и министър-председателя на Украйна, опитът на Юшченко и Тимошенко да демонстрират пред Схефер консолидираната си позиция по евроатлантическата ориентация на Украйна, не пораждат особен оптимизъм сред привържениците на интеграцията в НАТО и ЕС. Още повече, че както достатъчно ясно подчерта и генералният секретар на пакта в Киев, сред решаващите фактори за поканата към Украйна да се присъедини към Плана за действия за членство в НАТО ще бъде именно сътрудничеството между двете основни институции на изпълнителната власт в страната. В същото време, нарастващото противопоставяне между президента и премиера дава основание на редица местни (а и чуждестранни) експерти да предполагат, че оставката на Тимошенко може да бъде поискана буквално всеки момент и в Парламента (Върховната Рада) да се сформира ново мнозинство. При подобно развитие обаче, съвсем не е ясно, дали в евентуалното ново коалиционно споразумение отново ще фигурира, като основна цел, присъединяването към НАТО, както и, дали с това биха се съгласили депутатите от Партията на регионите, имайки предвид, че електоратът и е категорично против членството на Украйна в пакта.

Както отбелязват редица западноевропейски анализатори, лидерите на повечето стари членки на ЕС са наясно, че политическите амбиции на Киев (както впрочем и на Тбилиси), тяхната регионална ориентация и икономическото им развитие очевидно не отговарят на европейските изисквания. Още повече, че в действията на сегашните украински и грузински власти доминират тясно националните (да не кажем националистически) интереси, противоречащи на интеграционната концепция на ЕС и програмата на Съюза за т.нар. „Ново съседство”. Вместо да се стремят към конструктивен диалог със съседите си, следвайки в това отношение препоръките на Брюксел, Украйна и Грузия се ориентират към формиране на регионални алианси и се опитват да натрапят на ЕС собствената си визия за енергийния диалог с Русия. Имайки предвид това, както и ясно декларирания стремеж на големите европейски държави да не поставят енергийната сигурност и икономическата стабилност на Европа в зависимост от амбициите и желанията на т.нар. „транзитни държави”, можем да очакваме, че всички, противоречащи на интересите на ЕС, регионални инициативи на Киев и Тбилиси (независимо от положителното отношение на САЩ) няма да срещнат подкрепа сред водещите държави от ЕС.

Прибързаната интеграция на Украйна в НАТО може сериозно да застраши стабилността както вътре в страната, така и в региона, като цяло, заради активното противопоставяне на този процес, от страна на Москва. В знак на протест срещу активната политика за присъединяване към пакта на сегашните власти в Киев, Русия може да прекрати действието на т.нар. „Голям” договор за сътрудничество с Украйна, което пък, според редица анализатори, ще доведе до изостряне на ситуацията в Крим. При това, на преден план вероятно ще излезе „татарският” фактор, тъй като още през 1991 кримските татари приеха „Декларация за националния суверентитет на татарския народ”, обявяваща полуострова за тяхна „национална територия”, където „само татарите имат право на самоопределение”. Всичко това прави доста вероятно развитието на събитията в Крим по „косовския сценарий” и появата на още едно постоянно огнище на нестабилност в региона, което не може да не тревожи държавите в него, включително и България.

* Клуб „Европа на демокрациите и различията”

{rt}