28
Нед, Ное
6 Нови статии

Косовската мафия дестабилизира Балканите

Актуално
Typography

Няколко дни след едностранното обявявяване на независимиостта на Косово, на 19 фавруари 2008, Washington Times публикува редакционна статия, озаглавена „Ще се появи ли в Европа нова джихадистка държавица?” (Europe's new jihadist statelet?), в която се констатира, че „областта, контролирана от организираната престъпност и поразена от тотална корупция, изглежда ще се превърне в огнище на беззаконие и тероризъм”.

В тази връзка, авторите на статията отбелязват, че „остатъците от забърканата в наркобизнеса и оръжейния трафик и свързана с Ал Кайда терористична организация, известна като „Армия за освобождение на Косово” (АОК), все още продължават дейността си, въпреки официалното и разпускане. АОК беше сред първите международни терористични организации, за които се говореше, че са свързани с мрежата на Бин Ладен, още в края на 90-те години”.

След войната от 1999, на територията на Косово, с одобрението на временната администрация на ООН, активна дейност развиха редица благотворителни организации от арабските страни от Персийския залив (Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ). Оттогава насам, с техни средства, в областта бяха построени десетки нови джамии, а значителна част от местните мюсюлмански духовници преминаха обучение във въпросните държави.

Когато, през 2001 – началото на 2002, американските власти осъществиха арести на редица представители на ислямски благотворителни организации, чиято дейност беше забранена след атентатите от 11 септември, заради връзките им с Ал Кайда, сред тях беше и т.нар. Benevolence International Foundation, която активно действаше и в Косово.

За проникването на ислямските радикали в Западните Балкани и, в частност, в Косово, помагат тесните им връзки с местната организирана престъпност, чиято активност отдавна надхвърли регионалните рамки и представлява изключително сериозен проблем за цяла Европа. Както е известно, наркобизнесът и редица други криминални дейности (като например нелегалния трафик на оръжие и на хора) са сред основните източници на доходи в новата държава Косово. Впрочем, още през ноември 1997, генералният секретар на Интерпол изпрати до всички страни-участници в тази организация специален доклад, в който на местните полицейски служби се препоръчваше да отделят специално внимание на бързо разрастващите се мафиотски кланове на косовските албанци. В доклада се подчертаваше, че създадените от тях престъпни организации контролират между 60% и 80% от хероиновия трафик за Австрия, Германия, Унгария, Норвегия, Чехия, Швейцария и Швеция.

В свой анализ, публикуван в началото на август 2008, гръцкият експерт по международна сигурност Йоанис Михалетос (Ioannis Michaletos) посочва, че през последните години „15-те семейства”, съставляващи ядрото на организираната престъпност в косовската столица Прищина, са установили тясно сътрудничество с албанските криминални кланове с съседна Македония и, по-специално, с тези в района на Шар планина и Тетово. Между косовските градове Печ, Призрен и разположения близо до границата албански град Байрам Кури почти ежедневно се осъществява трафик на наркотици и оръжия, което силно безпокои представителите на международната общност в Косово именно заради възможното участие на действащите в Западните Балкани ислямски екстремисти в нелегалния оръжеен пазар, който се създава в Косово. Впрочем, според гръцките медии, които цитират атинската полиция, ракетната атака срещу американското посолство в столицата на Гърция (от януари 2007) е била осъществена с противотанков гранатомет (РПГ), който най-вероятно е купен от албански трафиканти на оръжие в македонския град Тетово за 2000 евро.

Междувременно, през май 2008, в Скопие беше арестуван албанският имам Бекир Халими, обвинен, че е получавал средства от кувейтската организация „Общество за възраждане на ислямското наследство” (Revival Islamic Heritage Society). Според говорителя на македонското Министерство на вътрешните работи Иво Котевски, организацията е включена в черния списък на ООН заради тесните си връзки с редица терористични организации, включително Ал Кайда, а парите изпращани от нея са попадали в сметката на Халими през една кувейтска и две германски банки.

На 18 август 2008 в Белинцона започна делото срещу трима косовски албанци (баща и двамата му синове), обвинени, че са създали и контролират най-голямата мрежа за трафик на хероин в Швейцария. Мафиотите бяха заловени с 970 кг хероин, а според прокуратурата, през 1997-2003, са продали около тон и половина от този наркотик.

Напоследък, сред основните дейности на косовската мафия са трафикът на хашиш за Турция, а също на хора – най-вече за Гърция, както и за Западна Европа.

Въпреки сериозните проблеми, които създава на Европа косовската организирана престъпност, която очевидно се ползва с негласното покровителство на влиятелни кръгове в правителството на самопровъзгласилата се държава, САЩ продължават активно да подкрепят управляващите в Прищина. Закрепвайки се в Афганистан (производител №1 на опиум в света), а след това активно съдействайки и за утвърждаване „независимостта” на Косово, Съединените щати, на практика, поставиха под свой контрол ключовите пунктове на афганистанския наркотрафик. Все по-често в различни медии се появява информация за връзки между отделни американски военни, представители на частни охранителни компании и служители на специалните служби на САЩ с афганистанския наркобизнес и местните наркобарони. Не можем да изключваме, че рано или късно ще се появят данни за подобни връзки и с косовските наркотрафиканти, разполагащи с покровители във висшето ръководство на новата държава.

За определени кръгове във Вашингтон, контролираното от САЩ правителство на Хашим Тачи, както и преминаващият през Косово афганистански наркотрафик, са удобен инструмент за отслабването на Европа и запазването в района на Западните Балкани на сериозно огнище на нестабилност. Впрочем, по същия начин тези кръгове използват наркотрафика от Афганистан за да ерозират вътрешнополитическата стабилност и в редица други държави, определяни като геополитически противници на САЩ (Индия, Иран, Китай, Русия и др.), през които преминава въпросния трафик. Може би тъкмо това обяснява и пасивността на САЩ в борбата с производството и трафика на наркотици в Афганистан, както и опитите практическите мерки в тази насока да бъдат подменени от показни акции за унищожаване на наркотици, различни „работни групи” и международни дискусии.

* Център за изследване на сигурността на Балканите и Черноморския регион

{rt}