09
Нед, Май
24 New Articles

Кой иска да провокира сблъсък между Москва и Киев?

Актуално
Typography

Както е известно, активната фаза на американската кандидат-президентска кампания, приключила с победата на демократа Барак Обама, съвпадна с изострянето на международната политическа (войната в Южен Кавказ) и икономическа (глобалната финансова криза) ситуация.

Подобно съвпадение трудно може да се приеме за случайно, той като без санкцията на Вашингтон грузинското ръководство едва ли би се решило на подобна крайно необмислена военна акция, а пък в основата на избухването на световната финансово-икономическа криза се оказаха най-вече действията на големите американски компании от „виртуалния” финансов сектор.

В тази връзка, редица авторитетни анализатори не изключват, че при задълбочаване на икономическите проблеми, както и за постигане на дългосрочните си геополитически цели, американските стратези могат съзнателно да провокират дестабилизиране на ситуацията и в друг, ключов за Европа, регион, като отново се опитат да ангажират в него Русия, чиито възход напоследък поражда все по-голямо безпокойство у Вашингтон. Като най-вероятно огнище на поредната ескалация на напрежението на Стария континент, някои международни експерти определят Украйна. На фона на перманентната вътрешнополитическа криза, непрекъснатите избори и сблъсъците между отделните държавни институции, съществува реална опасност подкрепяните от определени кръгове в САЩ крайни украински националисти да въвлекат Москва в конфликт, свързан например с базата на руския Черноморски флот в Севастопол. Подобно развитие на събитията автоматично би пренесло „горещото” противопоставяне между Запади и Русия, непосредствено до границите на ЕС.

В подкрепа на подобна хипотеза говори, в частност, появилата се наскоро във „Вашингтон Таймс” (в броя му от 12.10.2008) статия на Джефри Кухнер с показателното (и откровено провокационно) заглавие „Дали следващата война в Европа няма да е между Русия и Украйна”. Не по-малко показателна е заключителната и фраза: „днес всички сме украинци”, която няма как да не ни припомни, как съвсем доскоро провалилият се кандидат-президент на републиканците Маккейн твърдеше, че „днес всички сме грузинци”.

На фона на активното противопоставяне на сегашната администрация във Вашингтон (чиито мандат изтича след малко повече от два месеца) на руските проекти за транзит на енергоносители към Европа и все още нерегулираната ситуация в Грузия (упорито представяна от американците като „алтернативен транзитен енергиен коридор”), следването на подобна линия би позволило на САЩ, посредством поредната т.нар. „управлявана криза”, да се превърнат в ключов играч по отношение гарантирането на европейската енергийна сигурност и по този начин да запазят икономическата и военната си доминация в европейското пространство. В така очертаващата се ситуация, Европейският съюз (а това означава и България, като негов член) е обективно заинтересован от по-бързото разплитане на „кълбото” от проблеми в Южен Кавказ и създаване на предпоставки за  формиране и гарантиране на толкова необходимия геостратегически баланс (поне) в Черноморския регион.

Клуб „Европа на демокрациите и различията”

{rt}