25
Сря, Ное
27 New Articles

Ракетите „Искандер” като инструмент в геополитическата игра между Москва и Запада

Актуално
Typography

Съдържащото се в посланието на руския президент Медведев до Федералното събрание заявление за възможното разполагане на ракети с малък радиус на действие „Искандер, в Калининградския анклав, в отговор на разполагането на елементи от американската Програма за противоракетна отбрана (ПРО) в Централна и Източна Европа, породи изключително бурна и предимно негативна реакция на Запад.

Въпреки това, може да се твърди, че то беше добре премислена и общо взето успешна стъпка, от гледна точка на руските геополитически интереси.

Впрочем, западната реакцията беше очаквана и предсказуема. Така, представителят на американския Държавен департамент Шон Маккормак заяви, че САЩ са разочаровани от руската позиция. Малко по-късно, колегата му Робърт Уудс подчерта, че Русия, по принцип, заема некоструктивна позиция по отношение на ПРО и изцяло отхвърля всички, направени от американците, предложения.

На свой ред, външният министър на Чехия (която е пряко ангажирана с американската програма за ПРО) Карел Шварценберг, отбеляза, че Медведев е оказал „мечешка услуга” на Русия и би било по-полезно, ако Москва използва конструктивни аргументи, вместо заплахи. Сходна беше и реакция на чешкия премиер Мирек Тополанек.

Както можеше да се очаква, недоволство от изказването на Медведев демонстрираха и редица представители на полското ръководство. В тази връзка си струва да напомним за скандала, който предизвика канцеларията на полския президент Лех Качински като пусна фалшива информация, че в личния си разговор с Барак Обама, Качински е получил уверенията му, че ще продължи реализацията на програмата за ПРО в Европа. Последвалото опровержение на съветниците на Обама, постави държавния глава на Полша в крайно неудобно положение. За разлика от него, премиерът Доналд Туск, макар че също разкритикува заявлението на Медведев, подчерта, че става дума за политически, а не за военен натиск от страна на Русия.

Негативно отношение към руската инициатива демонстрираха и редица представители на Европейската комисия.

Интересното е, че цялата тази критика се стовари върху главата на руския президент, въпреки разясненията на Външното министерство в Москва, че ракетите „Искендер” могат да се появят в Калиниградския анклав, само ако САЩ не се откажат от намерението си да разположат елементи от своята система за ПРО в непосредствена близост до руските граници. Кой знае защо, това все още не се взема предвид от западните критици на Медведев. Изглежда за тях нямат значение причините, които биха принудили руското ръководство да предприеме подобна стъпка, напомняща за мрачната епоха на студената война. Малцина си задават въпроса, доколко оправдани са действията на САЩ, които нямаше как да не провокират ответната реакция на Русия. Също както и в случая с подценяването на грузинските действия срещу Южна Осетия (чиито истински характер едва напоследък става ясен, в резултат от разкритията на редица западни медии, включително британската BBС), по въпроса за ПРО европейците критикуват предимно руската реакция на предизвикателствата, свързани с американската програма, а не толкова самата програма, която, между другото, съвсем не помага за укрепване на европейската сигурност.

Независимо от всичко това, известни западни експерти, като например Маршал Голдмън от Центъра за руски и евразийски изследвания към Харвардския университет, смятат, че Медведев е допуснал сериозна грешка. Така, в едно интервю Голдмън твърди, че изказването на руския президент „прилича на опит Обама да бъде притиснат в ъгъла с помощта на откровени заплаха. Това вероятно ще го принуди да реагира по съответния начин, защото Медведев го поставя в положение, изходът от което е предприемането на силни ответни действия по отношение на Русия”.

Всъщност, истината изглежда е по-различна. Налице са достатъчно основания да се предположи, че изявленията на руския президент могат да се окажат необходимия допълнителен аргумент, който да накара Барак Обама да промени отношението на САЩ към програмата за ПРО. Още повече, че той и без това има доста причини да се замисли върху необходимостта тя да бъде прекратена.

На първо място сред въпросните причини е липсата на средства и продължаващата финансова криза. Според представителя на авторитетната група анализатори около Jane’s Defence Пол Бивър, американските военни искат поне 700 млрд. долара за 2009. В същото време, правителството вече отдели същата гигантска сума за да подкрепи сриващият се финансов сектор. Бивър смята, че американският бюджет не разполага със средства, които да позволят едновременното спасяване на финансовия сектор и удовлетворяване претенциите на военно-индустриалния комплекс. Жертва на тези обстоятелство може да се окаже именно програмата за ПРО.

Допълнителен фактор, който да повлияе върху позицията на Обама, може да стане недоволството от програмата за ПРО, което съществува сред редица влиятелни членове на неговата Демократическа партия. Така, наскоро в седмичника Defence News се появи материал, чиито автори са двама известни американски анализатори, свързани с демократите. В него те предлагат да се направи пълна проверка и преоценка на дейността на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ, както и на проекта за ПРО. Според тях, администрацията на Буш-младши е финансирала, без наличието на необходимия контрол, програмата за ПРО, като средствата са отивали почти изключително за създаването на „щит” срещу междуконтиненталните балистични ракети, макар че далеч по-сериозна заплаха за САЩ представляват ракетите с малък и среден радиус на действие.

Тоест, става все по-ясно, че онези, които лансират тезата за негативното влияние на заявлението на Медведев върху позицията на Барак Обама, използват аргументи, базиращи се по-скоро на емоциите, отколкото на фактите. Очевидно, на тези кръгове не се харесва, че руският президент си позволява да държи твърд тон по отношение на новия американски лидер, олицетворяващ, според тях, промените, които ще настъпят, както вътре в Америка, така и в нейната външна политика. Не бива обаче да забравяме, че многократните опити на постсъветска Русия, в недалечното минало, да се съобразява със западните претенции и изисквания нямаха почти никакъв положителен ефект. Именно това принуди Кремъл да възприеме по-твърд тон, още повече, че ефектът от тази промяна вече е налице. Продължавайки да критикува Русия, във връзка с евентуалното разполагане на ракети „Искандер” в Калининградска област, ЕС вече е принуден да започне активни и наистина сериозни разисквания и по темата за целесоъбразността от разполагането на елементи от американската ПРО на територията на Стария континент. Коете е знакова промяна в позицията му.

* Клуб „Европа на демокрациите и различията”

{rt}