25
Сря, Ное
27 New Articles

Американската система за ПРО създава рискове за Европа и поражда съмнения в САЩ

Актуално
Typography

В края на октомври, Международният институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон, организира семинар на тема „Ефективността на европейската система за противоракетно отбрана”.

Сред участниците в него беше и ръководителят на научната програма на Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет д-р Дийн Уилкънинг, който е един от най-авторитетните американски експерти по въпросите на противоракетната отбрана (ПРО). В доклада си, той анализира силните и слабите страни на елементите на американската глобална система за ПРО, които ще бъдат разположени в Чехия и Полша. На базата на техническите характеристики и географското разположение на обектите в т.нар. Трети позиционен район на системата в Европа, д-р Уилкънинг стига до извода, че при хипотетично нападение от страна на Иран (заплахата от което се изтъква като основна причина за разполагането на елементи от американската ПРО в Източна Европа), чешкият и полският компоненти на системата не са в състояние да гарантират ефективна защита на Стария континент. Според него, разполагането на идентични компоненти на територията на Турция и България, съчетано с използването на кораби, снабдени със системи за ПРО, „Иджис”, дава повече шансове за защита на Европа от евентуално нападение с балистични ракети. Уилкънинг обаче смята, че идеалният вариант би бил САЩ да приемат руското предложение за съвместно използване на Радиолокационната станция „Габала” в Армавир, още повече, че техническите въпроси (и в частност този за модернизацията на руската станция) не представляват сериозен проблем.

На свой ред, в интервю за чешкия вестник “Hospodarsky noviny”, дадено през ноември, съветният на френския президент Саркози по европейските въпроси и евродепутат Ален Ламасюр, подчертава, че повечето западноевропейски политици предпочитат да избягват темата за разполагането на елементи от ПРО в Чехия и Полша, което, според него, е „съвършено необяснимо”. Ламасюр посочва, че „Америка едностранно реши да установи елементи от противоракетната си отбрана в две страни-членки на ЕС, а Франция, Германия и Великобритания се правят, че това са вътрешни въпроси на Полша и Чехия. В същото време, фактът, че реакцията на Москва доведе да замразяване на руско-европейските преговори по всички ключови въпроси, засяга всички ни. Европейските политици са наясно, че това е един от основните проблеми, влияещ върху сигурността на целия континент, както и, че Америка обсъжда плановете за разполагане на свои бази с две членки на ЕС, игнорирайки мнението на Евросъюза, като цяло. Американците твърдят, че целта на проекта е защитата на Европа от иранските ракети, но ако това действително е така, ние би трябвало да имаме възможност да изразим мнението си по този въпрос. Всичко това става заради липсата на достатъчно смелост и защото ЕС не притежава достатъчно пълномощия в сферата на външната политика, която продължава да е в компетенциите на всяка държава-членка поотделно. Така Европейският съюз се оказва с вързани ръце”.

Новите тенденции в САЩ

Междувременно, в обкръжението на новоизбрания американски президент Барак Обама все по-често се твърди, че глобалната система за ПРО всъщност едва ли е чак толкова необходима на САЩ. Особено в условията на финансовата криза. Освен това, системата за ПРО не се вписва в новата концепция за гарантиране на националната сигурност, лансирана от ръководството на Пентагона.

Веднага след избирането на Обама, се заговори, че бъдещето на програмата за ПРО става все по-неясно. Към подобно мнение се придържа например представителят на влиятелния аналитичен център Jane’s Defence Пол Бийвър, според който американските военни искат за 2009 700 млрд долара, въпреки че администрацията на Буш вече отдели същата сума в подкрепа на поразения от кризата финансов сектор. В същото време, американският бюджет не разполага с достатъчно средства за да може едновременно да спасява финансовия сектор и да удовлетвори изцяло исканията на военно-индустриалния комплекс. В тази връзка, Бивър предполага, че чиновниците от Държавния департамент ще решат да съкратят разходите за ПРО, или пък въобще ще се откажат от този проект.

Към същото мнение се придържат редица сътрудници от Центъра за американски прогрес, чиито шеф Джон Подеста е сред ръководителите на преходната администрация на Барак Обама. Наскоро, експертите на центъра представиха доклад, озаглавен „Формирането на въоръжените сили на ХХІ век: новите реалности и приоритети”, в който се анализира сегашното състояние на американските въоржени сили, потенциалните заплахи пред страната и изискванията към военно-индустриалния комплекс. В доклада се съдържат и препоръки за основните приоритети при финансирането на въоръжените сили. На базата на оценките си, авторите му предлагат да се съкрати финансирането на определени програми, за сметка на онези военни проекти, които, според тях, действително са необходими. В тази връзка се отделя специално внимание и на програмата за ПРО.

Авторите на доклада отбелязват редица слаби страни на този проект. Те например подчертават факта, че досега само три от съставните елементи на системата за ПРО са преминали необходимите изпитания и са въведени на въоръжение. Ефективността на останалите четири компонента поражда сериозни съмнения. Отбелязва се също, че ефективността на цялата система, поражда редица принципни възражения. В този връзка се цитира мнението на бившия директор на отдела за изпитания на новите военни технологии в Пентагона, поставящ под въпрос самата необходимост от разгръщането на тази система, определяйки я като „ненужна провокация срещу Русия”. В доклада се подлага на съмнение и сегашната тактика на разгръщане на системата за ПРО, при която разполагането на отделните и елементи изпреварва пълномащабните тестове и проверки на качеството и възможностите им.

В доклада, бъдещето на системата за ПРО се разглежда в контекста на стратегията за сигурност, която ще приеме новата администрация. Според авторите на документа, реализацията на системата никак няма да е лесно и при двата възможни варианта на стратегията за гарантиране на националната сигурност, с които разполага екипа на Обама. Ако администрацията му избере стратегията, поставяща на преден план нетрадиционните методи за водене на бойни действия (т.е. борбата с бунтовниците и терористите), логично би било програмата за ПРО въобще да бъде пректратена. Но, дори и ако се заложи на подготовката за традиционни пълномащабни военни конфликти, характерни за ерата на студената война, съдбата на програмата за ПРО пак може да се окаже същата. Както подчертават авторите на доклада, в този случай много ще зависи от това, доколко администрацията на Обама ще сметна за реална заплахата от вражеско нападение с балистични ракети и, как ще оцени ефективността на самата противоракетна система.

В доклада се предлага да се приключи разработването на онези елементи на системата за ПРО, които не са преминали необходимите изпитания, и да се прекрати разгръщането на самата система докато не стане ясна степента на нейната ефективност. В същото време, авторите на документа препоръчват да се продължи работата по усъвършенстването на вече доказалите се модели на ракетно-прихващащи системи, от типа на Patriot-3 и THAAD. Подчертава се, че прекратяването на финансирането на непроверените елементи и на тяхното разполагане ще позволи през следващите четири години да се икономисат 13,5 млрд. долара. В същото време, пълният отказ от противоракетната инициатива на Буш ще спести на Америка поне 25 млрд. долара.

Иинтересно е, че идеите на авторите на доклада съвпадат донякъде с възгледите на някои от сегашните ръководители на Пентагона. Както е известно, военният министър Робърт Гейтс, който ще остане на поста си и в администрацията на Обама, наскоро публикува статия в авторитетното списание Foreign Affairs, в която поставя под съмнение отбранителната доктрина на Буш-младши. Според него, през последните години, САЩ са се готвели за водене на традиционен тип войни, по модела на първата иракска кампания, докато днес (а най-вероятно и в бъдеще) им се налага да се сражават се нередовни бунтовнически и партизански части. В тази връзка, той призова за една по-балансирана военна стратегия. Гейтс подчертава, че през последните над 40 години САЩ са участвали в множество регионални конфликти, но сред тях само войната в Персийския залив, през 1991, донякъде е наподобявала традиционна война. При това, той цитира един американски генерал, който още преди десетина години предупреждаваше, че в бъдеще Америка най-вероятно ще си има работа с локални конфликти, а не с пълномащабни войни.

В светлината на тази нова стратегия, която защитава държавният секретар по отбраната, в началото на декември 2008, Пентагонът прие една важна директива. В съответствие с нея, на нетрадиционната война (с терористите и бунтовниците) следва да се отделя също толкова внимание, колкото и на подготовката за пълномащабни традиционни конфликти. В новата 12-странична директива се казва, че нетрадиционните военни действия „са също толкова важни в стратегически план, колкото и традиционната война”.

Очевидно е, че постепенното изоставяне на стратегията, в която се залагаше най-вече на подготовката за пълномащабни войни с противниците на Америка, ще повлияе негативно върху финансирането на програмата за ПРО. Наред с аргументите за нейната недоказана ефективност, високата и цена и провокираните от нея политически усложнения, които изтъкват редица съветници на новия президент Обама, това може да доведе до пълното прекратяване на тази програма.

* Център за изследване на сигурността на Балканите и в Черноморския регион

{rt}