25
Сря, Ное
27 New Articles

Глобалната финансова криза и негативното и отражение върху алтернативните проекти за доставка на енергоносители от Азия към Европа

Актуално
Typography

В средата на ноември, в азербайджанската столица Баку, се проведе т.нар. ІV Енергиен форум, с участието на държавните глави на Украйна, Грузия, Турция, Полша Литва и Азербайджан. Основната тема, както можеше да се очаква, бяха проектите за транзита на каспийски петрол в Европа, заобикаляйки територията на Русия.

Както е известно, в публикувания наскоро от Европейската комисия (ЕК) „Стратегически енергиен обзор”, в момента ЕС внася 54% от необходимите му ресурси, като през 2030 цифрата може да достигне 70%. В тази връзка, ЕК лансира идеята за създаването на т.нар. „газови пръстен”, свързващ страните-членки на Съюза чрез система от газопроводи. Този пореден проект за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС предполага, до 2030, да се осъществи радикална модернизация на енергийната инфраструктура на Съюза, като основните и направления са повишаване ефективността на електроенергийния сектор, нарастване дела на възобновяемите източници на енергия и развитие на европейска мрежа от газопроводи и магистрали електропроводи. Целта е намаляване зависимостта на страните от ЕС от отделни доставчици и гарантиране на възможност бързо да се компенсира евентуално съкращаване на доставките от един източник, за сметка на останалите.

Сред предвидените в тази връзка мерки е изграждането на нови и разширяване на съществуващите нефто- и газохранилища, създаването на антикризисни механизми, повишаване ефективността на електропотреблението и оптимално използване на собствените ресурси. По принцип, идеята никак не е лоша. Само че в условията на сегашната криза реализацията и изглежда отчайващо скъпа. Защото за модернизирането на енергийната сфера се предлага да се изразходват 1,23 трилиона долара (до 2030), а за изграждането на системата от газопроводи – 188 млрд. долара.

Разбира се, и тук акцентът беше поставен върху хитовата за Брюксел тема за диферсиификацията на енергийните доставки. Освен създаването на пръстен от магистрални газопроводи върху цялата територия на ЕС, Комисията отново призова да бъдат подкрепени проектите за изграждане на нови тръбопроводи за износ на природен газ от Каспийския регион и Африка. Европейският газопроводен пръстен ще позволи да се избегнат „специалните отношения между отделни държави-членки на ЕС и най-големите износители на газ, особено тези от Русия” (както се твърди в комюникето на ЕК).

На пръв поглед, подобна амбициозна цел си струва немалките разходи (188 млрд. долара). Само че повечето европейски експерти изглежда не мислят така. Защото идеята за „газовия пръстен” ще трябва да се реализира от европейските енергийни концерни, които едва ли ще склонят да похарчат за това десетки милиарди долара, смята Александър Рар от Германския съвет по външна политика. Според него, това е по-скоро чисто политическа инициатива, жест на Брюксел към балтийските постсъветски държави и спонтанна реакция на руските планове за създаването на „газова ОПЕК”.

Показателно е, че развитието на отношенията с Русия, която е най-големия доставчик на енергоносители в Европа (26% от природния газ и около 50% от петрола) се оказва извън рамките на основните приоритети на ЕК. То е включено в общия списък от задачи, свързани с подобряването на международното енергийно сътрудничество – наред с укрепването на връзките с африканските държави, подобряване на диалога с ОПЕК и установяването на по-тесни връзки с другите развити държави-потребители на енергоресурси (Австралия, Канада, Япония и САЩ).

Затова пък  като ключов приоритет се определя изграждането на т.нар. „Южен газов коридор” за доставката в Европа на природен газ от Азербайджан, Туркменистан, Ирак и Египет, през територията на Турция. Както е известно, става дума за изграждането на газопроводи по дъното на Каспийско море, от Туркменистан към Азербайджан (т.нар. Транскаспийски тръбопровод), както и на Nabucco (от Турция към Австрия, през България). А за да се премине най-сетне от фазата на безкрайните дискусии на въпросните проекти към реални действия, Брюксел предлага създаването на специална компания Caspian Development Corporation (CDP). В новия план за действие на ЕК обаче се твърди, че CDP ще действа „в пълно съответствие с правилата за конкуренция и другите норми на ЕС”. Тоест, няма да получи никакви преференции, по отношение на останалите участници на пазара. Не е ясно също, с какво точно ще се занимава тази компания, ако действително бъде създадена. Защото основният проблем на „Южния коридор” е липсата на гаранции за достатъчно газови доставки и засега не се очертават никакви перспективи за решаването му.

Както е известно, в началото на ноември 2008, членът на енергийната комисия на ЕС Андрис Пиебалгс, посети някои страни, през които минава маршрута на Nabucco (Турция и Азербайджан), но така и не стигна до Ашхабад, макар че проектът разчита именно на туркменистанските газови запаси.

Непосредствено след него, в Баку се появи и американският държавен секретар по енергетиката Самюел Болдман, за да вземе участие в споменатия по-горе ІV Енергиен форум, чиито приоритети (поне според организаторите му) бяха проектите за газов транзит, заобикалящ територията на Русия, както и този за петролопровода Одеса-Броди-Плоцк-Гданск. Според Болдман: „САЩ подкрепят всеки проект, насочен към гарантиране на европейската енергийна сигурност. Такива проекти като Nabucco и Транскаспийския газопровод могат да дадат силен тласък за гарантиране на глобалната енергийна сигурност”.

Освен държавните глави на Турция, Грузия, Украйна, Литва и Полша, в Баку пристигнаха румънският външен министър Комънеску, казахстанският министър на енергетиката Минбаев, латвийският зам.министър на икономиката Бергхолц, както и представители на ЕС. Въпреки западната подкрепа обаче, и независимо от доста представителния състав на участниците, още при подготовката на форума възникнаха редица спънки. Така, работната среща на министрите на енергетиката на държавите-участнички в него приключи с провал – интересите им се оказаха толкова противоречиви, че те не съумяха дори да съгласуват текста на Бакинската декларация, която трябваше да бъде подписана от държавните глави, на 14 ноември.

В резултат от това, Декларацията, която в крайна сметка, беше подписана в Баку, се оказа изключителна неясна. Тоест, страните-участнички и ЕК подписаха поредното политическо „недоносче”. По същество, в документа няма нищо освен добри намерения, а за качествата му говори по-скоро списъкът на страните, които не го подписаха - сред тях бяха Франция, Великобритания и Германия, а също Казахстан и Туркменистан, да не говорим за Иран. А именно последните три разполагат с най-големи петролни и газови запаси. Особено показателно бе отсъствието на Великобритания, защото именно Бритиш Петролеум е оператор на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.

В текста на декларацията се отбелязва „положителният опит и успешното функциониране на петролопроводите Баку-Тбилис-Джейхан, Баку-Новоросийск, Баку-Супса и газопроводите Баку-Тбилизи-Ерзурум и Турция-Гърция, които ефективно гарантират доставките на петрол и газ на световните и европейски пазари”. Което, според редица анализатори, е доста спорно твърдение в условията на променилата се, след петдневната руско-грузинска война, ситуация в Южен Кавказ. Тази война нагледно демонстрира колко несигурен е транзитът на енергоносители от Каспийския регион към Европа. Впрочем, за проблемите със сигурността на доставките по петролопроводите, минаващи през територията на Грузия и Турция, се говори отдавна, но едва августовските прекъсвания на транзита, помогнаха на европейците да ги осъзнаят по-ясно. 

Въпреки това, в декларацията отново се твърди, че „участниците в срещата се споразумяха да продължат усилията си за координиране действията на страните за реализацията на съвместните проекти, насочени към укрепване на енергийната сигурност на Европа и, най-вече, на тези за транзит на природен газ, включителтно през териториите на Грузия и Турция – Interconnector (Турция-Гърция-Италия), Nabucco и др.”.

Декларацията от Баку отразява и споразумението за сътрудничство за реализацията на проекта за т.нар. Евроазиатски петролен коридор, в чиято основа е идеята за използването на петролопровода Одеса-Броди в посока към Броди и продължаването му през територията на Полша.

Сред основните теми по време на срещата беше транзитът на петрол и газ от Каспийския басейн към районите на Черно и Балтийско море, както и в държавите от Централна Европа, по маршрута Баку-Одеса-Броди, който ще минава през територията на Грузия (Супса).

Както е известно, разговорите за евентуалното „реверсивно” използване на тръбопровода Одеса-Броди се водят отдавна, но реализацията на този много спорен проект се блокира от политическия хаос в Украйна. Така, наскоро президентът на тази страни Виктор Юшченко директно обвини министър председателката Юлия Тимошенко, че не е заинтересована и на практика блокира осъществяването му.

Заключение

В крайна сметка, поредният Енергиен форум в Баку не донесе сериозни практически резултати, както от гледна точка на приетите на него заключителни документи, така и от тази на проведените работни срещи между участниците. Мероприятието имаше предимно протоколен характер и не завърши с приемането на значими решения. Въпреки усилията на някои делегации (особено на украинската и американската) да постигнат нещо по-конкретно, участниците така и не се споразумяха за разширяване на сътрудничеството при осъществяването на проекта за Евроазиатския петролен коридор.

Нерешени останаха и проблемите по реализацията на проекта Одеса-Броди, който е основния елемент на въпросния коридор. Украинската страна е принудена, под различни предлози, постоянно да отлага сроковете за изработване на технико-икономическата обосновка на проекта, който се оценява доста скептично от премиера Тимошенко. Остават и неяснотите по ключовия въпрос за осигуряване на гарантирани доставки на необходимите обеми петрол за запълване капацитета на този тробопровод. Когато се приемаше окончателния вариант на декларацията на форума, Узбекистан, Казахстан и Туркменистан отказаха да го подкрепят. Освен това, домакините от Азербайджан наложиха в работния проект на декларацията да бъде включен, като пример за диверсификация на петролните доставки на световните пазари, и тръбопроводът Баку-Новоросийск (минаващ през руска територия) и настоя той да бъде запазен и в окончателната и версия.

Срещата в Баку за пореден път демонстрира, че повечето участници в нея не са готови да инвестират средства в проект, мотивиран единствено от политическите декларации и заявления на украинския държавен глава Юшченко за необходимостта на бъде намалена „енергийно-политическата” зависимост от Русия. Да не говорим, че икономическа обосновка на украинския проект въобще не бе представена.

В същото време Полша не възнамерява да харчи собствени средства за доизграждането на трасето на тръбопровода до Плоцк, без да има гаранции за доставката на необходимото количество петрол. Нещо повече, Варшава лансира идеята за промяна на маршрута на петролопровода Одеса-Броди-Плоцк, до петролната помпена станция Адамова Застава, разположена до границата с Беларус. Ако това стане, полското финансиране на проекта ще бъде минимално.

На този фон и отчитайки рекордния спад в цените на петрола, които намаляват интереса на страните-износителки на петрол от Каспийския регион от реализацията на нови проекти, основните разходи върху доизграждането на петролопровода ще се стоварят върху слабата украинска икономика, което прави перспективите за реализацията на проекта Одеса-Броди-Плоцк съвсем илюзорни.

Тук е мястото да спомена, че макар в навечерието на форума в Баку, в медиите на някои от страните-участнички доста се спекулираше с „противодействието на Русия за провеждането му”, истината е, че реакцията на Москва беше по-скоро неутрална, най-вече поради ясното разбиране, че без руско участие в енергийния тразнис просто няма как да се мине.

И така, очертава се доста нерадостна (за страните-участници) ситуация. Както показа и състоялата се по същото време среща на Г-20, повечето държави на планетата се обединяват пред лицето на острите икономически проблеми. В същото време, достатъчно представителна и сравнително влиятелна група от политици и бюрократи продължава с необяснима упоритост да акцентира върху втръсналата на всички теза за „енергийната зависимост от Русия”, лансирайки едни и същи необосновани и трудно осъществими проекти и опитвайки се да трупа политически капитал с помощта на антируската реторика. Макар и да не носи кой знае каква пряка вреда, подобно поведение все пак пречи за обединяването на усилията на отделните държави за решаването на реалните икономически, финансови и, не на последно място, енергийни проблеми.

* Център за анализи в енергийната сфера

{rt}