25
Сря, Ное
27 New Articles

НАТО – 60 години по-късно

Актуално
Typography

Шест десетилетия след създаването си (което ще бъде тържествено отбелязано, през април 2009, едновременно в Страсбург и Кел) Организацията на Северноатлантическия договор се намира на кръстопът и страда от сериозна криза на идентичността. В каква посока следва да се развива НАТО в бъдеще? И трябва ли да се трансформира в глобална структура, както предвижда новата американка администрация?

Тук е мястото да припомня, че още по време на предизборната си кампания Барак Обама и Джо Байдън се обявиха именно за такава промяна на НАТО. В една от съвместните си публикации, двамата аргументираха визията си за Алианса, като „глобално партньорство за мир и сигурност”. При това те (което беше съвсем естествено) се обявиха за по-нататъшното му разширяване. По същество, при подобно развитие ще бъде продължена същата политика, която НАТО следваше и през последното десетилетие.

Мнозина смятат, че основната цел, определяща дейността на пакта през този период, е било установяването на военно присъствие в богатите на природни ресурси региони на планетата, както и гарантирането на доставките на енергоносители за развития Запад. Именно това, според тях, обяснява интереса на НАТО към Черноморския регион, включително създаването на американски бази в България и Румъния, както и „уестърнизацията” на Грузия. Пак то обяснява и интереса към Каспийско море. Съгласно тази гледна точка, реалното значение на операцията в Афганистан едва ли е свързано с борбата срещу талибаните. Става по-разбираем и интересът на НАТО към Африка и особено към района на Гвинейския залив, както впрочем и към Персийския залив. Както е известно и двата са богати на петрол.

В една от скорошните публикации на авторитетното канадско електронно издание Globalresearch (чиито издател е проф. Мишел Чосюдовски) подчертава факта, че Барак Обама назначи за свой съветник по националната сигурност генерал Джеймс Джоунс, бивш командващ на американските сили в Европа и главнокомандващ въоръжените сили на НАТО на Стария континент. Както споделя самият Джонс, за него всяка сутрин „започва с мисълта, как се развива ситуацията в зоните, където се добиват енергоносители, както и по маршрутите на тяхната доставка”. Впрочем, генералът е известен и като убеден привърженик на увеличаване военното присъствие на САЩ в Афганистан.

Да не забравяме също, че американските медии прогнозират, че влиянието му върху Обама ще бъде същото, каквото навремето Хенри Кисинджър упражняваше върху президентите Никсън и Форд. Интересно е, че след като напусна армията, Джоунс оглави американското поделение на Института за енергетиката на ХХІ век и влезе в директорския съвет на петролната корпорация Chevron. Сегашният пост на Джоунс в Държавната администрация дава основание да се предположи, че САЩ не възнамеряват да се отказват от плановете са за експанзия на НАТО по основните маршрутите за транзит на енергоресурси. Което обаче, няма как да не доведе до напрежение в отношенията с Русия, тъй като американските планове за създаването на трансевразийски коридор за доставката на енергоносители от Централна Азия, заобикалящ руската територия, са в разрез със стратегическите интереси на Москва.

Съществува обаче и друга визия за това, как следва да се развива НАТО. Тя беше лансирана преди време от полския външен министър Радослав Сикорски при посещението му във Въшингтон (в края на ноември 2008). „Доктрината Сикорски”, както някои наричат концепцията му, представлява допълнителен интерес и защото доскоро авторът и се смяташе за възможен претендент за поста генерален секретар на пакта (самият той отхвърля тази възможност). В предложената от Сикорски концепция се предлага НАТО да се върне към вида си от епохата на студената война. Което означава, че според полския външен министър, Алиансът следва на първо място да гарантира сигурността на собствените си членове, а не да се атгажира с различни мисии отвъд границите си.

В същото време, вътре в НАТО, се задълбочава конфриктът между САЩ и ЕС. Обединени Европа демонстрира все по-сериозни амбиции да гарантира собствената си отбранителна способност. Очевидна е и разликата при възприемането на основните задачи пред Алианса. Европейците все по-неохотно се съгласяват да ангажират повече ресурси (финансови и материални) в Афганистан, очевидно смятайки, че американската политика в сферата на гарантирането на доставките на енергоносители противоречи на собствените им интереси. Те, освен това, не подкрепят и опитите за изостряне на отношенията с Русия. Всъщност, истината е, че САЩ представят собствените си енергийни проекти, като алтернатива на укрепването на сътрудничеството в енергийната сфера с Москва.

Сред проявите на този конфликт беше и неотдавнашното обръщение на лидерите на Франция и Германия, които призоваха САЩ да заздравят връзките между НАТО и ЕС, както и да подобрят взаимодействието на пакта с Русия. На страниците на “Монд”, Ангела Меркел и Никола Саркози обявиха, че „стратегическото партньорство” между НАТО и ЕС не отговаря на техните собствени очаквания, поради „съществуващите разногласия между определени държави”. Според двамата, юбилейната 60-та годишна среща на НАТО, която ще се проведе през април, трябва да постави началото на съгласувани усилия за формулиране на „посоките за трансформирането на Алианса по един достоен начин”. При това се подчертава необходимостта от наличие на истинско партньорство с Америка, но изрично се посочва, че Европа е не по-малко заинтересована да поддържа партньорски отношения и с Русия, въпреки че взаимното доверие беше ерозирано по време на конфликта в Южен Кавказ, през август миналата година, както и от газовата криза, през януари 2009. На практика, европейците ясно демонстрират пред САЩ недоволството си от превръщането на Алианса в инструмент за осъществяване само на американската политика.

Как ще се развият отношенията между НАТО и Русия зависи, до голяма степен, от това, как пактът ще съумее да преодолее съществуващите вътре в него разногласия. Както и, дали във Вашингтон най-сетне ще се вслушат в европейските искания или, както ставаше досега, ще ги игнорират? В последния случай, имайки предвид факта, че търпението на европейците е вече на изчерпване, НАТО сериозно рискува да се превърне в неработеща и, по същество, ненужна организация.

Антинатовските настроения в Европа

Междувременно, нарастват настроенията срещу НАТО сред все по-широки кръгове на европейската общественост. Така, на 12 януари 2009, по инициатива на такива неправителствени организации, като “NATO-Afghanistan”, „Le Mouvement de la paix” и АТТАС, беше подета инициативата за провеждането в Париж на международен конгрес на европейските и световни неправителствени организации, обявяващи се против съществуването на Алианса и прекалената му активност в различни точки на планетата. В мероприятието взеха участие над 40 организации от Франция, Германия, Белгия, САЩ и Афганистан, като основна цел на срещата беше формулирането на обща стратегия за проваляне на предстоящата (на 3-4 април) юбилейна среща на върха на НАТО. Участниците в конгреса обсъдиха местата и реда на провеждане на протестните митинги, демонстрации и шествия, както и възможностите за привличане на нови симпатизанти и оказване на финансова подкрепа на предстоящите акции. Сред основните искания са управляващите във Франция да се откажат от планираното връщане на страната във военната организация на пакта, ликвидирането на всички американски военни бази в Европа, изтегляне на европейските военни контингенти от Афганистан и съкращаване на военните разходи. Беше приет и конкретен план за провеждане на регионални събрания за координиране на подготовката и изготвяне на отчет за осъществената подготовка до края на февруари, след което се планира провеждането в Париж на масови демонстрации против задълбочаване на военното сътрудничество между Франция и НАТО.

Впрочем, световните медии съобщават и, че подобни мероприятия, насочени срещу дейността на НАТО и използването на организацията като военен инструмент на САЩ, се планират и в Латинска Америка. Така, на 19 и 20 март, в аржентинската столица Буенос Айрес, ще се проведе Международна конференция, посветена на новата роля на НАТО в света, ролята на ІV американски флот в латиноамериканския регион и използването на Фолклендските острови като тяхна база в тази част на света. Сред организаторите и са Латиноамериканската организация за мир и справедливост (SERPAJ), Постоянната асамблея за човешките права (APDH) и Движението за мир, интеграция и солидарност между народите (MoPaSSol).

18.02.2009

* Клуб Европа на демокрациите и различията

{rt}