25
Сря, Ное
27 New Articles

Източна Европа и следващата вълна на банковата криза

Актуално
Typography

Още през следващите месеци европейските банки ще се сблъскат с нова вълна от финансови загуби, които поне засега, не се отчитат в нито един от държавните планове за спасяване на банките.

За разлика от загубите на американските банки, които изначално бяха обусловени от въздействието на нискокачествените субпрайм ипотеки и другите секюритизирани кредити, проблемите на западноевропейските банки и особено на тези в Австрия, Швеция и Швейцария, най-вероятно, са свързани с мащабните кредити, отпуснати от тях в периода 2002-2005, при изключително ниски международни лихви, на различни клиенти от източноевропейските държави.

Проблемите в държавите от Източна Европа, които едва сега се проявяват с пълна сила, са косвена последица от безхаберната парична политика на американския Федерален резерв и неговия управилет Алън Грийнспън, от 2002 до 2006, т.е. през периода, когато Уолстрийт всячески подкрепяше т.нар. „схема на Понци” за секюритизация на активите, която си беше чиста проба финансова пирамида.

Сега вече се вижда колко рискови са били тези източноевропейски кредити, тъй като глобалният икономически спад и в Източна, и в Западна Европа принуждава западните банки да се изтеглят, отказвайки да възобновят или удължат кредитите и оставяйки хиляди кредитополучатели, обременени с неизплатими кредитни задължения. Мащабите на надигащата се източноевропейска кредитна криза засенчват всичко, случило се досега. И това още през следващите седмици, ще доведе до радикално нова визия по проблема за национализацията на банките, без оглед на илюзиите, на които все още са подвластни политиците от всички партии.

Наскоро рейтинговата агенция Moodys обяви, че „вероятно” ще намали рейтингите на западноевропейските банки, в чиито източноевропейски „клонове” има голяма вероятност за появата на дефицит. В доклада на Moodys специално се споменават източноевропейските банки, принадлежащи на банки от Западна Европа, като например Reiffeisen Zentralbank Oesterreich и Swedbank АВ. Официалното предупреждение на Moodys вече принуди западните банки, притежаващи филиали в Източна Европа, значително да усложни условията за кредитиране на изток, независимо, че днес, напротив, е необходимо с всички средства да се запази икономическия ръст от очертаващия се колапс. Тоест, западните банки се оказват в омагьосан кръг.

Според собствените ми добре информирани източници от лондонското Сити, именно новите опасение относно банковите рискове в Източна Европа ще определят следващата вълна на глобалната финансова криза, която, според тях, може да се окаже още по-разрушителна, отколкото американската субпрайм секюритизация, провокирала тотална криза на доверието.

В резултат от предупреждението на Moodys, сега западноевропейските банки ще действат още по-избирателно, подкрепяйки дъщерните си компании. В доклада на агенцията се казва, че „банките в страните, където има по-високи системни рискове, могат да се сблъскат с намаляване на подкрепата от страна на банките-майки”. Освен това, западноевропейските правителство могат да установят правила, гарантираще, че на банките, получаващи държавна помощ, ще бъде забранено да помагат на чуждестранните си дъщерни компании. Впрочем, това вече се случва с гръцките банки и правителството на Гърция. А резултатът е, че и без това лошата ситуация ще се влоши още повече.

Смайващите мащаби на риска

Сумата на потенциално рисковите кредити обхваща, най-вече, италианските, австрийските, швейцарските, шведските и, вероятно, германските банки. След като, в началото на 90-те години, държавите от бившия Съветски съюз и Варшавския пакт станаха независими от Москва, към тях се устремиха западноевропейските банки, за изкупят на безценица големите банкови институции в повечето посткомунистически страни от региона. Когато, след фондовата криза през 2002,  лихвените проценти в САЩ тръгнаха надолу, тласкайки в същата посока и тези в целия свят, „лесните кредити” доведоха да ръст на чуждестранното рисково кредитиране в чужда валута. В държави, като Унгария например, швейцарските и австрийските банки заложиха на ипотечните заеми, номинирани в швейцарски франкове, при които лихвените проценти бяха доста по-ниски. По онова време, единственият риск беше, евентуалната девалвация на унгарската валута, което би заставило местните кредитополучатели да изплащат до два пъти по-високи вноски в швейцарски франкове. И тъкмо това се случи през последните 18 месеца, когато западните банки и фондове рязко ограничиха спекулативните си инвестиции в източноевропейските държави, за да си върнат обратно капитала, от който се нуждаеха банките-майки заради сериозните проблеми, породени от банковата катастрофа в САЩ. В случая с полската злота, през последните месеци, тази валута се срина с 50%. Обемът на ипотечните кредити в чуждестранна валута в Полша не е известен, но според британски експерти, той може да се окаже огромен.

По отношение на австрийските банки, струва ми се, че тази страна е изправена пред криза, подобна на краха на Vienna Creditanstalt, през 1931, който породи верижна реакция в германските банки и провокира икономическата криза от 1931-1933 в континентална Европа. На неотдавнашната среща в Брюксел на финансовите министри от ЕС, австрийският министър на финансите Йозеф Прьол призова колегите си да инициират пакет от спасителни мерки за банките от Източна Европа, на стойност 150 млрд. евро. Само австрийските батки са отпуснали кредити за 250 млрд. евро, което се равнява на 70% от БНП на Австрия. Най-голямата австрийска банка Bank Austria, която на свой ред, е собственост на италианската Unisredito, заедно с немската HypoVereinsbank, e изправена пред това, което местната преса определя като „монетарен Сталинград” и което е свързано с кредитните рискове в Източна Европа. Тук е мястото да припомня, че по горчива историческа ирония, Bank Austria купи, в рамките на вълната от сливания през последните години, именно Vienna Creditanstalt – т.е. банката сложила началото на кризата от 1931.

По оценки на виенските финансови медии, ако през следващите месеци кредитополучателите, дори и само на 10% от австрийските кредити в Източна Европа, обявят фалит, това „ще доведе до крах на цялата австрийска финансова система”. На свой ред, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон смята, че делът на „безнадеждните дългове” на Изток ще надмине 10% и може да достигне 20%.

Твърди се, че германският финансов министър Пеер Щайнбрюк категорично отхвърля създаването на каквито и да било „спасителни” фондове на ЕС за Източна Европа, заявявайки, че „това не е проблем на Германия”. Той обаче скоро може да съжали за думите си, тъй като кризата се разпространява и върху немските банки и, в резултат от това, ще има много по-унищожителни последици за германските данъкоплатци. Сред най-поразителните аспекти на сегашната криза, който за първи път се очерта през лятото на 2007, е все по-очевидната некомпетентност на водещи финансови министри и шефове на централни банки, от Вашингтон до Брюксел, Париж, Франкфурт и Берлин, на фона на опитите им да се справят с кризата.

Още през следващите месеци европейските банки ще се сблъскат с нова вълна от финансови загуби, които поне засега, не се отчитат в нито един от държавните планове за спасяване на банките.

За разлика от загубите на американските банки, които изначално бяха обусловени от въздействието на нискокачествените субпрайм ипотеки и другите секюритизирани кредити, проблемите на западноевропейските банки и особено на тези в Австрия, Швеция и Швейцария, най-вероятно, са свързани с мащабните кредити, отпуснати от тях в периода 2002-2005, при изключително ниски международни лихви, на различни клиенти от източноевропейските държави.

Проблемите в държавите от Източна Европа, които едва сега се проявяват с пълна сила, са косвена последица от безхаберната парична политика на американския Федерален резерв и неговия управилет Алън Грийнспън, от 2002 до 2006, т.е. през периода, когато Уолстрийт всячески подкрепяше т.нар. „схема на Понци” за секюритизация на активите, която си беше чиста проба финансова пирамида.

Сега вече се вижда колко рискови са били тези източноевропейски кредити, тъй като глобалният икономически спад и в Източна, и в Западна Европа принуждава западните банки да се изтеглят, отказвайки да възобновят или удължат кредитите и оставяйки хиляди кредитополучатели, обременени с неизплатими кредитни задължения. Мащабите на надигащата се източноевропейска кредитна криза засенчват всичко, случило се досега. И това още през следващите седмици, ще доведе до радикално нова визия по проблема за национализацията на банките, без оглед на илюзиите, на които все още са подвластни политиците от всички партии.

Наскоро рейтинговата агенция Moodys обяви, че „вероятно” ще намали рейтингите на западноевропейските банки, в чиито източноевропейски „клонове” има голяма вероятност за появата на дефицит. В доклада на Moodys специално се споменават източноевропейските банки, принадлежащи на банки от Западна Европа, като например Reiffeisen Zentralbank Oesterreich и Swedbank АВ. Официалното предупреждение на Moodys вече принуди западните банки, притежаващи филиали в Източна Европа, значително да усложни условията за кредитиране на изток, независимо, че днес, напротив, е необходимо с всички средства да се запази икономическия ръст от очертаващия се колапс. Тоест, западните банки се оказват в омагьосан кръг.

Според собствените ми добре информирани източници от лондонското Сити, именно новите опасение относно банковите рискове в Източна Европа ще определят следващата вълна на глобалната финансова криза, която, според тях, може да се окаже още по-разрушителна, отколкото американската субпрайм секюритизация, провокирала тотална криза на доверието.

В резултат от предупреждението на Moodys, сега западноевропейските банки ще действат още по-избирателно, подкрепяйки дъщерните си компании. В доклада на агенцията се казва, че „банките в страните, където има по-високи системни рискове, могат да се сблъскат с намаляване на подкрепата от страна на банките-майки”. Освен това, западноевропейските правителство могат да установят правила, гарантираще, че на банките, получаващи държавна помощ, ще бъде забранено да помагат на чуждестранните си дъщерни компании. Впрочем, това вече се случва с гръцките банки и правителството на Гърция. А резултатът е, че и без това лошата ситуация ще се влоши още повече.

Смайващите мащаби на риска

Сумата на потенциално рисковите кредити обхваща, най-вече, италианските, австрийските, швейцарските, шведските и, вероятно, германските банки. След като, в началото на 90-те години, държавите от бившия Съветски съюз и Варшавския пакт станаха независими от Москва, към тях се устремиха западноевропейските банки, за изкупят на безценица големите банкови институции в повечето посткомунистически страни от региона. Когато, след фондовата криза през 2002,  лихвените проценти в САЩ тръгнаха надолу, тласкайки в същата посока и тези в целия свят, „лесните кредити” доведоха да ръст на чуждестранното рисково кредитиране в чужда валута. В държави, като Унгария например, швейцарските и австрийските банки заложиха на ипотечните заеми, номинирани в швейцарски франкове, при които лихвените проценти бяха доста по-ниски. По онова време, единственият риск беше, евентуалната девалвация на унгарската валута, което би заставило местните кредитополучатели да изплащат до два пъти по-високи вноски в швейцарски франкове. И тъкмо това се случи през последните 18 месеца, когато западните банки и фондове рязко ограничиха спекулативните си инвестиции в източноевропейските държави, за да си върнат обратно капитала, от който се нуждаеха банките-майки заради сериозните проблеми, породени от банковата катастрофа в САЩ. В случая с полската злота, през последните месеци, тази валута се срина с 50%. Обемът на ипотечните кредити в чуждестранна валута в Полша не е известен, но според британски експерти, той може да се окаже огромен.

По отношение на австрийските банки, струва ми се, че тази страна е изправена пред криза, подобна на краха на Vienna Creditanstalt, през 1931, който породи верижна реакция в германските банки и провокира икономическата криза от 1931-1933 в континентална Европа. На неотдавнашната среща в Брюксел на финансовите министри от ЕС, австрийският министър на финансите Йозеф Прьол призова колегите си да инициират пакет от спасителни мерки за банките от Източна Европа, на стойност 150 млрд. евро. Само австрийските батки са отпуснали кредити за 250 млрд. евро, което се равнява на 70% от БНП на Австрия. Най-голямата австрийска банка Bank Austria, която на свой ред, е собственост на италианската Unisredito, заедно с немската HypoVereinsbank, e изправена пред това, което местната преса определя като „монетарен Сталинград” и което е свързано с кредитните рискове в Източна Европа. Тук е мястото да припомня, че по горчива историческа ирония, Bank Austria купи, в рамките на вълната от сливания през последните години, именно Vienna Creditanstalt – т.е. банката сложила началото на кризата от 1931.

По оценки на виенските финансови медии, ако през следващите месеци кредитополучателите, дори и само на 10% от австрийските кредити в Източна Европа, обявят фалит, това „ще доведе до крах на цялата австрийска финансова система”. На свой ред, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон смята, че делът на „безнадеждните дългове” на Изток ще надмине 10% и може да достигне 20%.

Твърди се, че германският финансов министър Пеер Щайнбрюк категорично отхвърля създаването на каквито и да било „спасителни” фондове на ЕС за Източна Европа, заявявайки, че „това не е проблем на Германия”. Той обаче скоро може да съжали за думите си, тъй като кризата се разпространява и върху немските банки и, в резултат от това, ще има много по-унищожителни последици за германските данъкоплатци. Сред най-поразителните аспекти на сегашната криза, който за първи път се очерта през лятото на 2007, е все по-очевидната некомпетентност на водещи финансови министри и шефове на централни банки, от Вашингтон до Брюксел, Париж, Франкфурт и Берлин, на фона на опитите им да се справят с кризата.

Страница 2

 

Лондонският офис на американската инвестиционна банка Morgan Stаnlеy публикува отчет, оценяващ общото кредитиране от страна на западноевропейските банки на изток. Според него, Източна Европа е взела от банки извън региона (предимтно западноевропейски) кредити на обща стойност 1,7 трилиона долара. Повечето от тях са краткосрочни заеми със срок на изплащане до една година. През 2009, източноевропейските страни следва да изплатят (или да пролонгират) около 400 млрд. долара, което се равнява на 33% от БНП на целия регион. И тъй като глобалният икономически спад се задълбочава, шансовете това да се случи прогресивноо намаляват. Освен това, подложените на политически и финансов натиск западноевропейски банки отказват да пролонгират тези кредити. Тоест, кредитният „прозорец”, който само допреди две години беше източник на невероятни печалби за западноевропейските банки, сега се оказва затворен.

Дори Русия, която преди година разполагаше с валутни резерви от над 600 млрд. долара, се намира в сложна ситуация. През 2009, големите руски компании трябва да изплатят или да пролонгират около 500 млрд. долара. От август 2008 насам, страната е изразходвала 36% от валутните си резерви, опитвайки се да защити рублата.

В Полша, 60% от всички ипотечни кредити са в швейцарски франкове. Междувременно, курсът на полската злота към франка падна два пъти. Унгария, Балканите, балтийските постсъветски държави и Украйна, преживяват различни варианти на същата драма. Като своеобразен акт на колективна лудост (и на кредиторите, и на кредитополучателите), тази ситуация успешно се конкурира със краха на субпрайм ипотеките в САЩ.

Втората вълна на кризата

За европейските банки, тази криза се наслагва върху загубите им от американските ипотечни ценни книжа. Това е следващата вълна на кризата, която всеки момент ще се стовари върху тях. Почти всички дългове на източноевропейците са към западноевропейски банки и най-вече към австрийски, шведски, гръцки, италиански и белгийски банки. Европейците държат смайващите 74% от целия кредитен портфейл (на стойност 4,9 трлн. долара) на развиващите се пазари. Тоест, те са пет пъти по-уязвими от тази нова кризисна вълна, в сравнение с американските или японските банки, да не говорим, че, по данни на МВФ,  държат над 50% от всички заеми.

Не е ясно, дали става дума за седмици или месеци, но в момента европейската финансова система се сблъсква с много сериозно изпитание, като ситуацията се усложнява от факта, че когато правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) бяха окончателно формулирани, в края на 90-те години, европейските правителства не склониха да предадат всички пълномощия на националните централни банки на новата ЕЦБ. В резултат от това, при сегашното първо изпитание на ЕЦБ в условията на системна криза, банката не може да действа по същия начин, както например американския Федерален резерв и да изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция или пък да „наводнява” пазарите с различни извънредни стимули.

По някои оценки на Европейската централна банка, вече е необходимо лихвените проценти да бъдат свалени до нулата, след което да започне изкупуване на обликации и ипотечни залози в гигантски мащаби. За това обаче, пречат геополитическите съображения на някои страни-членки (германско-холандското вето), както и Договорът от Маастрихт. Според ЕБВР, Източна Европа се нуждае от поне 400 млрд. долара помощ за покриване на кредитите и укрепване на кредитната система. В същото време, помощта, която ЕБВР и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) планират да отпуснат на източноевропейските страни през следващите две години, е само 24,5 млрд. евро. На свой ред, Световната банка ще отпусне, през 2009 и 2010, 7,9 млрд. евро на банковия сектор в Източна Европа и Централна Азия. Което очевидно не е достатъчно.

Действията на европейските правителства само влошават нещата. Някои от тях оказват натиск върху своите банки, за да ги принудят да се оттеглят от пазарите, ерозирайки позициите на филиалите им в Източна Европа. Така, Атина нареди на гръцките банки да се изтеглят от Балканите. Необходимите суми са извън възможностите на МВФ, който вече отпусна кредити на Унгария, Украйна, Латвия, Беларус, Исландия и Пакистан (наред е Турция) и така доста бързо изчерпа собствения си резерв от 155 млрд. евро, което го принуди да продава златните си запаси за да осигури налични средства.

Както е известно, преди няколко месеца, МВФ отпусна 16 млрд. долара на Украйна. На фона на 12%-ното съкращаване на украинския БНП, след спада в цените на стоманата, тази страна върви към фалит, което пък изправя Unicredito, Reiffeisen и ING на ръба на катастрофата. Междувременно, управителят на Латвийската централна банка обяви „клиничната смърт” на националната икономика, след като основните и показатели спаднаха с 10,5% през последното тримесечие на 2008. Малко след това разярените латвийци разгромиха Министерството на финансите и щурмуваха Парламента.

Вероятно, най-тревожното в случая е, че институциите на ЕС не разполагат с никаква сериозна основа за намиране на решение на всички тези проблеми. Затова отказът на държавните ръководители на страните-членки (на извънредната среща на високо равнище на ЕС, състояла се на 1 март в Прага) да приемат унгарското предложение за изработване на общ план за подпомагане на страните от Източна Европа, на стойност 190 млрд. евро,  както и твърденията на някои от тях, че няма да спасяват нито една от източноевропейските страни, може да се окаже решаващия тласък към провокирането на нова масова криза и разпространение на заразата и в ЕС, като цяло.

* Авторът е известен американски икономист, политически анализатор и геополитик. Автор е на няколко книги, най-известна от които е „Столетие на войни: англоамериканската петролна политика и новият световен ред”. В момента живее в Германия.

{rt}