25
Сря, Ное
27 New Articles

Тбилиси опипва почвата за реванш в Южен Кавказ

Актуално
Typography

Въпреки че от миналогодишната грузинско-руска война изминаха близо седем месеца, напрежението в региона на Южен Кавказ съвсем не е изчезнало.

Очевидно е, че сегашното грузинско ръководство не възнамерява просто така да преглътне унизителното си поражение от август 2008 и търси възможност за реванш. Военният министър Давид Сихарулидзе упорито работи за модернизацията на грузинската армия, с цел повишаване на боеспособността и. Според някои местни експерти, ремилитаризацията на Грузия вероятно ще отнеме между година и година и половина. В същото време, вече е ясно, че новата американска администрация няма никакво намерение да ограничи политическата и военна подкрепа за «грузинския проект». По-скоро напротив.

Военните специалисти в Тбилиси са убедени, че бракуваната от арсенала на САЩ военна техника, която продължава да се изпраща в Грузия е много подходяща за превъоръжаването на нейната армия. На свой ред, мисията на ЕС в страната не прави почти нищо за да ограничи възстановяването на грузинската военна инфраструктура, която на практика, е насочена срещу двете, обявили се за независими бивши грузински автономни републики – Южна Осетия и Абхазия. Наскоро президентът на Южна Осетия Едуард Кокойта остро разкритикува международните наблюдатели заради безучастната позиция към поведението на Грузия, която продължава да се превъоръжава буквално пред очите им. Според него: «В момента, в зоната, за която отговарят европейските наблюдатели, са разположени 35 въоръжени постове на грузинската армия. Без да се смущават от присъствието на наблюдателите, грузинските военни възстановяват старите укрепления, строят нови и оборудват огневи позиции, макар че всичко това е сериозно нарушение на споразуменията Медведев-Саркози. Цялата отговорност за провала им пада върху Грузия и наблюдателите на ЕС, които въобще не се опитват да влияят върху действията на Тбилиси».

Не бива да се изключва и, че грузинската армия може да опита въоръжено нападение срещу другата обявила се за независима сепаратистка република – Абхазия и то още преди на територията и да започнат да функцинират пълноценно руските военни бази, за които местните власти се споразумяха с Москва, като срокът на действие на това споразумение е 49 години. Както и преди, тук най-проблемните зони са Кодорското дефиле и Галският район, макар че в резултат от миналогодишните действия на абхазката армия, ситуацията там беше стабилизирана.

Междувременно, по данни, появили се в руския печат, Грузия не само напълно е възстановила бреговата си военна инфраструктура, но е получила и осем нови бойни кораба.

В края на януари, информационната агенция «Кавказ Прес», цитирайки високопоставени грузински източници, съобщи, че Тбилиси и Вашингтон преговарят за евентуалното създаване на американски военни бази в черноморското пристанище Поти, както и в Марнеули, на 40 километра от грузинската столица. Някои смятат, че това е пряка последица от подписаната на 9 януари във Вашингтон Харта за стратегическо партньорство между Грузия и САЩ. Твърди се също,  че въпросът за базите е бил разискван по време на посещението на американска военна делегация, начело с генерал Картър Хем, в Тбилиси. При това, грузинското правителство, както впрочем и САЩ, се опитват да обвържат идеята за американските бази с тази за разполагането на руски военни обекти в «окупираните територии» (т.е. в Абхазия).

По този повод, опозиционната Лейбъристка партия обвини грузинските управляващи, че подготвят разполагането на американски бази в страната, за срок от 90 години, без дори да поискат от Вашингтон някакво заплащане за това.

Кой въоръжава Тбилиси?

Както е известно, непосредствено след миналогодишната война в Южен Кавказ избухна голям международен скандал, свързан с военните доставки за Грузия от страна на Украйна, Израел, Чехия, Турция и Босна и Херцеговина (а според  някои източници – и на България). Оказва се, че част от тези държави продължават да въоръжават грузинската армия и нейните специални части и днес. Така, наскоро в няколко интернет-сайтове беше публикувано факсимиле от писмото на зам. министъра на вътрешните работи на Грузия Шалва Джанашвили до основния украински износител на оръжие и военна техника – компанията «Укрспецекспорт», в което се предлага да «бъде разгледана възможността» за доставка, в пристанище Поти, на различни видове взривна техника и най-вече на мини-капани и противопехотни мини. Писмото е писано на 17 декември 2008 и поражда поне няколко въпроса: например, защо поръчката се прави именно от Вътрешното министерство или пък, защо в него няма данни за количеството на поръчаните оръжия?

В тази връзка експертите посочват, че противопехотните мини и мините-капани не са особено ефективни при мащабни военни действия, но могат да бъдат използвани за терористични акции, например за насаждане на страх у населението на сепаратистките републики Южна Осетия и Абхазия. Тук е мястото да припомним, че няколко такива мини избухнаха в края на февруари, в околностите на столицата на Южна Осетия Цхинвали, ранявайки цивилни граждани, включително и деца.

Междувременно, стана ясно и, че «Укрспецекспорт» е получила разрешение да достави за нуждите на грузинското Вътрешно министерство противопехотни мини, малки, средни и големи залепващи се мини, взриватели и капсул-детонатори, като първите количества от тях са били доставени още преди взривовете в Цхинвали. Паралелно с това, грузинската компания Unitrade Groupe Ltd е поръчала на турската фирма МВКЕ доставката на над 50 хил. метра детониращи и огнепроводни шнурове, като цялото количество следва да бъде доставено до 30 март 2009.

Във връзка с очертаващият се нов скандал, в средата на февруари, Парламентарната комисия по международните отношения  на Грузия подкрепи присъединяването на страната към коригирания протокол на Женевската конвенция от 1980 и отказа и от използването на противопехотни мини, мини-капани и редица други взривни устройства, както и задължението на Тбилиси да разминира териториите, на които бяха водени военните действия през август миналата година.

Въпреки това, редица военни експерти смятат, че с цел укрепване на стабилността и сигурността в Южен Кавказ, на Грузия следва да бъде наложена забрана да купува настъпателни оръжия и военна техника. Между другото, това е в съответствие със Споразумението от Васенаар (от 1996) за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба, забраняващо износа на оръжия с цел дестабилизация, както и на принципите за търговия с конвенционални оръжия, приети на заседанието на специалния комитет на форума на ОССЕ за сътрудничество в сферата на сигурността, провел се във Виена, през ноември 1993. Както е известно, този документ достатъчно ясно регламентира необходимостта от отчитане на „вътрешната и регионалната ситуация, наличието на напрежение и въоръжени конфликти, както и доколко е адекватна реакцията на държавата, за която е предназначено оръжието, на заплахите във военната сфера”. Впрочем, тъкмо на този подход се основава и поведението на ЕС, в областта на оръжейната търговия.

* Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион

{rt}