25
Сря, Ное
27 New Articles

Пореден опит за реанимирането на „Набуко”

Актуално
Typography

Както е известно, на 24 февруари, в Будапеща, по инициатива на страните от т.нар. Вишеградска група (обединяваща Унгария, Полша, Чехия и Словакия) се проведе Среща на върха по енергийната сигурност в Централна и Източна Европа.

В нея, наред с държавни и правителствени ръководители на страните от региона (българската делегация бе ръководена от премиера Борисов), участваха и енергийните министри на Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, България, Румъния, Сърбия, Словения и Босна, както и представители на Департамента по енергетиката на САЩ.

В основна тема на срещата се превърна проектът за газопровода „Набуко”, по който, според редица авторитетни експерти, напоследък няма реално развитие. В тази връзка, шефът на Международната енергийна агенция (МЕА) Нобуо Танака, призова да бъде ускорена работата по реализацията на проекта, тъй като това „може да подобри ситуацията с диверсификацията на източниците за доставка на природен газ за държавите от ЕС”.

В същото време обаче, през последните седмици редица независими западни анализатори посочват, че липсва достатъчно природен газ за захранването на тръбопровода „Набуко”, който (виж. фиг.1) трябва да свърже газовите находища на Централна Азия и Южен Кавказ с ЕС. Така, според известния германски експерт по енергийните проблеми и постсъветското пространство Александър Рар, проектът за газопровода „Набуко” се намира в задънена улица именно поради липсата на достатъчно газ за захранването му. Както е известно, проектът предполага транзита на централноазиатски природен газа по маршрут, заобикалящ територията на Русия (в което е и основния му смисъл), през Азербайджан, Грузия, Турция, България, Унгария, Румъния и Австрия, като оптималната му пропускателна способност е 31 млрд. куб. м годишно.

Трасето на газопровода „Набуко”

Фиг.1 Трасето на газопровода „Набуко”

В интервю за азербайджанската информационна агенция 1News, Александър Рар посочва, че: „Проектът „Набуко” окончателно се оказа в задънена улица, тъй като Русия много умело и успешно съумя да убеди няколко балкански държави да се присъединят към проекта за газопровода „Южен поток” (виж фиг.2), в чиято основа са Газпром и италианският гигант ENI. Много успешно се развиват и преговорите, във връзка с „Южен поток”, между Турция и Русия. Междувременно Украйна вече има нов президент, който също изглежда готов да сътрудничи активно с руснаците, включително и в енергийната сфера”. Според него, „туркменистанците продават почти целия си природен газ или на Русия, или на Китай, така че тръбопроводът „Набуко” ще трябва да разчита само на азербайджанския газ”. В същото време, Рар посочва, че „в момента, Азербайджан продава големи обеми природен газ на руснаците и иранците, т.е. истината е, че засега няма никакъв газ за „Набуко”. Той отбелязва, че в условията на продължаваща конфронтация между Запада (и, най-вече, САЩ) и Иран, „единствената надежда е, че тръбопроводът „Набуко” може да бъде частично запълнен с природен газ от Ирак, но предвид крайно нестабилната ситуация в тази страна изглежда много съмнително, че на европейския пазар ще може да бъде доставен достатъчно иракски газ. Въпреки това, иракският газ си остава единствения шанс за „Набуко”, друг просто няма” – заключава Александър Рар.

Трасето на газопровода „Южен поток”

Фиг.2 Трасето на газопровода „Южен поток”

Именно това обяснява и признанието на участниците в енергийната среща в Будапеща за значението на проекта „Южен поток”, което се съдържа и в заключителната декларация, приета в унгарската столица.

Впрочем, за това че проектът „Набуко” действително се намира в задънена улица свидетелства и фактическият провал на провелата се, на 14-15 януари 2010 в грузинското пристанище Батуми, енергийна среща, на която трябваше да бъдат дискутирани маршрутите за транзит на каспийски енергоносители, заобикалящи територията на Русия. На срещата не пристигна нито един държавен глава, макар че в навечерието и се твърдеше, че освен грузинския президент Саакашвили, в нея ще участват и президентите на Азербайджан, Литва, Латвия, Полша и Украйна. В крайна сметка, в Батуми дори не бяха подписани декларации на ниво правителствени ръководители за необходимостта от изграждането на тръбопроводи, заобикалящи Русия: газопроводите „Набуко” и „Бял поток” (Азербайджан-Грузия-Украйна-ЕС), както и петролопровода Одеса-Полоцк-Броди-Гданск. Вместо планираната двудневна среща на най-високо равнище беше проведена обикновена конференция на ниво експерти, която продължи само два часа. Показателно е, че срещата беше демонстративно игнорирана и от големите енергийни компании, както и от всички западни държави.

Не е чудно, че на този фон дори Вашингтон вече започва да избягва да декларира пълната си подкрепа за „Набуко”, поне докато не бъде доказана икономическата му рентабилност. Така, специалният пратеник на Белия дом по енергийните въпроси в Евразия Ричард Морнингстар, заяви, в края на януари, във Вашингтон, че Русия също може да бъде поканена да се включи в реализацията на „Набуко”: „Това може да се окаже възможност Русия да вземе участие в проекта, макар и не като доминиращ партньор, а като един от участниците. Имайки предвид създалата се икономическа ситуация в света, подобно решение може да се окаже най-рационалния начин нещата все пак да бъдат придвижени напред”.

Можем да си представим, какви са реалните шансове на проекта за газопровода „Набуко”, след като се разчита именно на Русия (срещу чиито геополитически интереси той е насочен) да помогне за преместването му от „мъртвата точка”, в която се намира в момента!

 

* Център за анализи в енергийната сфера

{rt}