25
Сря, Ное
27 New Articles

Какво ще означава войната с Иран

Актуално
Typography

„Дипломацията се провали – заяви сенаторът-демократ от Ню Йорк Чък Шумър на последната конференция на Американско-израелския комитет (АІРАС) – Иран е на ръба да се сдобие с ядрено оръжие и ние не можем да го позволим”.

„Трябва да разгледаме последното възможно средство – подчерта на свой ред сенаторът-демократ от Индиана Еван Бей – т.е. използването на сила за да не допуснем иранците да създадат собствено ядрено оръжие”.

„Войната е нещо ужасно – отбеляза сенаторът-републиканец от Южна Каролина Линдзи Греъм – но понякога е по-добре да започнеш война, отколкото да допуснеш втори Холокост”. След което, се впусна в разсъждения за войната, в която ние, американците на всяка цена следва да се ангажираме:

„Ако използваме военна сила, трябва да го направим решително. Иранското правителство следва да бъде лишено от възможността да води конвенционална война против съседните държави и нашите войски в региона. У иранците не бива остане нито един самолет, способен да се издигне във въздуха, и нито един кораб, годен да се задържи на повърхността”.

Даниел Плетка от American Enterprise Institute, смятан за един от центровете на неоконсерватизма, твърди: „високопоставен вашингтонски политик ми каза, че единствените все още неуточнени въпроси са, кой ще започне тази война и как тя ще приключи”.

Що се отнася до това, кой ще я започне, това ни е добре известно. Не си спомням случай, когато Техеран е започвал война, нито пък мога да си представя, че се готви да осъществи самоубийствена атака срещу единствената в света свръхдържава, притежаваща хиляди ядрени бойни глави. Както и в случая с Ирак, през 2003, войната ще бъде започната от Съединените щати срещу една държава, която не ни е нападнала, и с цел тя да бъде лишена от оръжия, каквито всъщност не притежава.

Връщайки се към тезата на Греъм, става ясно, че ако започнем войната, задължително ще трябва да лишим Иран от способността да ни отговори. Тоест, като минимум ще трябва да използваме авиацията и крилати ракети за нанасяне на въздушни удари по редица цели.

На първо място, това ще бъдат иранските ядрени обекти, включително завода за обогатяване на уран в Натанза – т.е. построеният навремето от американски специалисти реактор, използван за производството на медицински изотопи, атомната електроцентрала в Бушер, центрофугите в околностите на свещения град Кум и заводът, произвеждащ „тежка вода” в Арак.

Проблемът ни е, че последните три още не са въведени в експлоатация и се намират под надзора на инспектори от ООН. В Бушер пък работят руски специалисти и няма никакви доказателство, че проектът има военен характер.

Ако Иран разполага със секретни заводи, където се работи по създаването на ядрено оръжие, защо никой не ни казва къде са те и не иска там да бъдат изпратени инспектори на ООН? Защо преди три години 16 американски разузнавателни служби ни заявиха, че такива заводи не съществуват, както и, че Иран се е отказал от програмата си за създаване на ядрено оръжие още през 2003?

Ако Иран действително е „на ръба” да се сдобие с атомна бомба, както твърди Шумър, излиза, че цялата американска разузнавателна общност следва да бъде обезглавена заради очевидната и некомпетентност.

Междувременно, в края на март, в един материал със заблуждаващо читателите заглавие „ЦРУ: Иран може да произвежда ядрено оръжие”, вестник „Вашингтон Поуст” обяви, че в новия доклад на ЦРУ уж се твърди, че „Иран продължава да развива редица възможности, които могат да се приложат за производството на ядрено оръжие, ако в Техеран бъде взето съответното решение”.

Извинявайте, но това е пълна глупост! Защото същото може да се каже за поне дузина други държави, използващи атомна енергия и осъществяващи изследвания в сферата на ядрените технологии.

Нека продължим обаче с анализа на „светкавичната война”, която ни препоръчва сенатор Греъм.

За да предотвратят иранската контраатака, САЩ ще трябва да разрушат 14 ирански летища и всички военни самолети още докато са на земята. Ще ни се наложи също да потопим всички военни кораби и подводници на иранските военноморски сили и да унищожим 200 ракетни, патрулни и скоростни катери, в състава на Революционната гвардия, иначе те ще започнат да минират Персийския залив и да атакуват бойните ни кораби.

Освен това, критично важно е още през първия ден да бъдат ударени стартовите площадки на иранските ракети, както и ракетните заводи, тъй като Иран (подобно на Саддам, през 1991) вероятно ще се опита да атакува Израел, за да превърне войната против Ислямската република в американско-израелска операция.

Сред останалите критични цели ще се местата, където са разположени противокорабните ракети по иранското крайбрежие, заплашващи американските военни кораби и танкерите, които преминават през Ормузкия пролив. Всяка иранска атака срещу корабите или пък минирането на пролива, най-вероятно, ще го затвори задълго и рязко ще повиши световните цени на петрола.

Ще се наложи да бъдат нанесени удари и по казармите на Революционната гвардия и особено по тези на корпуса ал-Кудс, разположени недалеч от Ирак, за да бъде забавено придвижването на иранските войски през иракската граница, където те ще атакуват американските войници и гражданския персонал. Същото може да се наложи и по отношение на иранските части, разположени край границата с Афганистан.

Имайки предвид позициите на „Хизбула” в Южен Бейрут, всички американски цивилни, най-вероятно, ще трябва да бъдат изтеглени от Ливан още преди началото на войната, за да не бъдат убити или взети за заложници. Под въпрос е и, доколко ще се чувстват в безопасност американците, живеещи в държавите от Персийския залив и особено в Бахрейн, който е база на V-ти американски флот и е населен предимно с шиити.

Освен това, на чия страна ще застанат иракските шиити?

Дали ще ни се наложи да интернираме всички граждани на Иран, намиращи се в САЩ, както постъпихме с германските и италиански граждани, през 1941? Колко терористични атаки срещу различни „меки цели” в САЩ можем да очакваме от иранските агенти и тези на „Хизбула”, в отговор на убийството на стотици хиляди цивилни в хода на стотиците американски удари по Иран?

Преди „партията на войната” да ни вкара в поредния въоръжен конфликт, Сенатът трябва да е наясно, дали Техеран действително е на „ръба” да се сдобие с ядрена бомба и защо „сдържането”, което никога досега не ни е подвеждало, не може да бъде успешно приложено в иранския случай.

* Авторът е сред най-известните американски геополитици. Бил е съветник на президентите Никсън и Рейгън и кандидат на предварителните избори на Републиканската партия за президент на САЩ

{rt}