25
Сря, Ное
27 New Articles

В кой проект за ПРО се готви да участва България?

Актуално
Typography

Както е известно, основното препятствие пред подписването на новия Договор за стратегическите настъпателни оръжия (т.нар. СНВ-2) между САЩ и Русия, станал факт на 8 април, беше въпросът за новата американска система за противоракетна отбрана (ПРО).

Именно той стана причина преговорите по договора да се проточат няколко месеца, като в крайна сметка и двете страни признават, че дори и след подписването му между тях продължават да съществуват сериозни разногласия по отношение на ПРО.

Така, според руския президент Дмитрий Медведев, СНВ-2 „може да бъде действащ и жизнеспособен” само ако не станем свидетели на качествено и количествено разрастване на американската система за ПРО. В тази връзка, той посочи, че обвързаността между противоракетната отбрана и стратегическите настъпателни оръжия „беше сред най-сложните теми, обсъждани при подготовката на новия договор”.

На свой ред, американският президент Барак Обама подчерта, че „тепърва предстои да водим сериозни дискусии по проблемите на ПРО и то не само с Русия, но и с европейците”. Тоест, става дума за подготовката на рамково споразумение за сътрудничество в тази сфера. То обаче изисква отказ от досегашния стремеж на САЩ да не допуснат каквито и да било ограничения при разработването на новата система за ПРО и разполагането на нейните елементи (включително и в Югоизточна Европа, което съвсем пряко засяга България). В тази връзка си струва да припомним, че още когато Обама обяви, през есента на 2009, новата си визия за ПРО, редица западноевропейски държави (особено тези, формиращи „ядрото” на ЕС) не скриха безпокойството си от опитите на Вашингтон да наложи на партньорите и съюзниците от НАТО собствената си представа за заплахите в съвременния свят, обявявайки определени държави за „парии”, срещу които са допустими всякакви мерки, включително и силови. В тази връзка, в една статия, появила се в германския вестник Handelsblatt, на 1 април, се задава въпросът, дали Вашингтон смята ракетната заплаха, идваща от Иран, Сирия или Северна Корея за толкова очевидна, че въобще не поставя под съмнение безусловното приемане на собствената му гледна точка, без предварителни консултации със съюзниците от НАТО и Русия?

Всъщност, истината е, че само съвместната оценка за реалните мащаби на заплахата може да доведе до поемането на обща отговорност за пресичането и. Затова днес основният въпрос е, дали лансираният от Вашингтон проект за ПРО предлага еднакво участие на съюзниците в изграждането и използването на системата за противоракетна отбрана, или САЩ просто искат формалното им съгласие за разполагането на нови американски военни бази на тяхна територия. Като последното се отнася най-вече за източноевропейските членки на пакта, включително Румъния и България. В този смисъл, изявлението на българския премиер Борисов (направено веднага след срещата му с Обама във Вашингтон, на 8 април), че „ако става дума за ПРО, ние трябва да бъдем активната страна” има особен смисъл. Защото отразява необходимостта от трансформирането на ПРО от чисто американски, в проект на цялата НАТО или (което би било още по-добре) в съвместен проект на САЩ, ЕС и Русия.

В тази връзки, нека припомня, че в интервю за Cristian Science Monitor от 22 април, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър заяви, че подкрепя „идеята за съвместна противоракетна отбрана с Русия срещу Иран”. Той обаче, подчерта, че „САЩ се нуждаят и от противоракетна отбрана, която да се контролира от тях и да е способна да отрази стратегически нападения от други направления. Затова следва да сътрудничим с Русия по отношение на Иран, но не можем да се откажем от противоракетната отбрана, насочена против други заплахи – особено когато става дума за несанкционирани и случайни изстрелвания на ядрени ракети”. Именно наличието на подобна двойнствена постановка на въпроса от страна на достатъчно влиятелни среди в САЩ може да създаде сериозни проблеми в триъгълника Америка – ЕС – Русия и дори да постави под въпрос бъдещето на договора СНВ-2.

ПРО като проект на САЩ, НАТО и Русия

Много по-перспективна изглежда идеята за изграждането на единна система за противоракетна отбрана със съвместните усилия на САЩ, НАТО и Русия. Още повече, че през последните седмици и трите страни в този стратегически триъгълник нееднократно декларираха готовност за сътрудничество в тази посока. Наистина, засега тези заявления изглеждат по-скоро като жестове на добра воля, а не толкова като декларации за намерения. Формално, всяка от страните е готова за диалог, но при условие, че оформянето на сътрудничеството в сферата на ПРО ще се реализира според собствения и модел и сценарий. В същото време е очевидно, че по този въпрос ще се наложи да се правят компромиси и то доста сериозни. Засега плановете за сътрудничество в сферата на противоракетната отбрана са прекалено неясни, поне ако съдим от информацията в медиите.

Както вече споменах по-горе, за отправна точка в сегашните дискусии за сътрудничеството в областта на ПРО следва да приемем подписания от Русия и САЩ договор СНВ-2. В самия договор, за ПРО се споменава само в преамбюла. В същото време си струва да напомня, че паралелно с подписването на СНВ-2, Москва направи едностранно заявление, в което се посочва, че „изключителните обстоятелства, споменати в чл.ХІV на договора, включват такова нарастване на възможностите на системите за противоракетна отбрана на САЩ, при което ще възникне заплаха за потенциала на стратегическите ядрени сили на Руската Федерация”. На церемонията при подписването на договора за СНВ двете страни признаха, че по този въпрос сериозните противоречия между тях се запазват, но изразиха надежда, че ще могат да ги разрешат с общи усилия. Впрочем, още в навечерието на подписването стана ясно, че руснаците са представили на американците предложенията си за сътрудничество в тази област, без обаче да обявят подробности по тях. Очевидно, двустранният диалог по въпроса продължава, проблемът е доколко е ефективен.

На този фон, готовност да сътрудничи с Русия за изграждането на ПРО обяви и Северноатлантическият алианс. На 14 април, генералният му секретар Андерс Фог Расмусен заяви, че съвместното проучване, от страна на Русия и НАТО, на възможностите за създаването на обща система за противоракетна отбрана трябва да стане следващата важна стъпка, след подписването на договора за СНВ. „Подписването на договора за СНВ даде мощен импулс за укрепване на доверието между САЩ и Русия. И ние следва да го използваме за укрепването на общата ни сигурност. Русия и НАТО заедно трябва да анализират възможностите за създаване на обща система за ПРО, която да се превърне в „покрив”, защитаващ общата сигурност на нашите нации” – посочи шефът на пакта, като по-късно неколкократно потвърди тезата си.

Въпросът беше обсъждан и на заседанието на Съвета Русия-НАТО, провело се в началото на май. Както обяви председателят на Военния комитет на Алианса адмирал Джанпаоло ди Паола, там темата за ПРО като едно от възможните направления на сътрудничеството между Русия и НАТО е била спомената от шефа на руския Генерален щаб Николай Макаров. В същото време, адмирал Ди Паола отбеляза, че „би било отлично, ако постигнем взаимно разбирателство по този въпрос с Русия, но преди в решаването му да се включат военните е необходимо наличието на политическо решение”. На заседанието беше утвърден и планът за военно сътрудничество Русия-НАТО за 2010, който включва над 50 конкретни съвместни мероприятия. Що се отнася до проблема за ПРО, руският Генерален щаб посочва, че „в рамките на работната група от експерти на двете страни се прави оценка на ракетните заплахи, т.е. действа се така, както препоръча през декември 2009, на Съвета НАТО-Русия в Брюксел, външният министър Сергей Лавров – първо трябва съвместно да бъдат оценени рисковете, предизвикателствата и заплахите, а чак след това съвместно да се решава, как може най-ефективно да им се противодейства с политически, икономически, а при необходимост и с военно-технически марки”. Фактът, че ПРО се споменава сред основните посоки на бъдещото сътрудничество говори, че страните са готови за диалог, макар перспективите му да си остават неясни.

В тази връзка и на фона на инициативите на НАТО е показателно, че САЩ за пореден път заявиха, че не възнамеряват да се откажат от плановете си за разполагане на елементи от своята ПРО на Стария континент. В частност, това бе потвърдено в началото на май и от вицепрезидента Джо Байдън, по време на поредното му посещение му в Европа.

Междувременно, тезата за изграждането на съвместна система за ПРО с Русия се съдържа и в проекта за нова стратегия на НАТО, който бе публикуван на 17 май и следва да бъде приет на срещата на върха на пакта, в края на 2010. Там, в частност, се посочва, че: „противоракетната отбрана е най-ефективна, когато става дума за съвместна инициатива и за сътрудничество между Алианса и партньорите му, като особено желателно е сътрудничеството с Русия”.

В отговор, няколко дни по-късно, на пресконференция във Вашингтон, руският вицепремиер Сергей Иванов не изключи, че страната му би могла да сътрудничи със САЩ и НАТО за създаването на обща система за ПРО. Той напомни, че по логиката на инициаторите на системата за ПРО, тя трябва да защитава най-вече южните граници на НАТО, тъй като: „Заплахата не идва от Европа, нито от Русия. Всички го признават и това е логично, само че тогава трябва да се гради такава система за ПРО, която да е разбираема и напълно прозрачна за нас. В такъв случай сме готови да се включим още по-активно в създаването и”. Според Иванов, към края на 2010 Русия ще е по-наясно с „конфигурацията на новите предложения на американската администрация, включително с това, какво и къде се предвижда да бъде разположено”. В тази връзка, той не изключва, че може да се намери основа за сътрудничество, но предупреждава, че това сътрудничество трябва да е наистина всеобхватно. „Първо трябва заедно да оценим заплахите, рисковете и техническите решения, позволяващи ни най-добре да ги избегнем, и едва след това да започнем да създаваме системата за ПРО” – отбеляза руският вицепремиер, според който при подобно развитие, с течение на времето, неизбежно ще бъде възродена и старата идея за създаването на центрове за обмен на данни за ПРО между САЩ, НАТО и Русия. Освен това, той напомни, че предложението на Москва за евентуалното използване, в общата система за ПРО, на руските радиолокационни станции си остава в сила и поясни, че „напоследък се появиха повече възможности за сътрудничество, отколкото преди, тъй като, според американската страна, вече ще е по-лесно да бъдат възприети нашите предложенията за използване на радарите, разположени по южната ни периферия – не само този в Габала, но и в Краснодар, а и на други места”.

От всичко казано дотук, става ясно, че за България несъмнено е много по-изгодно да работи за реализацията на проекта за съвместна система за ПРО, в която да участват САЩ, НАТО и Русия. Най-малкото, защото алтернативата – т.е. ангажирането на страната ни с един чисто американски проект рискува да я конфронтира както с Москва, така и с държавите от европейското „ядро” (от които зависи много, особено в условията на сегашната финансово-икономическа криза), без, в същото време, с нищо да допринесе за укрепване на националната ни сигурност.

20 май 2010

* Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион

{rt}