Балканската геополитика на Анкара: между емоциите и реализма

брой3 2013
Typography

Последното развитие на събитията в региона, налага за пореден път да анализираме нашата политика на Балканите. Основният проблем на тази политика е свързан с недостатъчната координация на дейността на различните турски държавни институции и неправителствени организации. Практически пълната липса на сътрудничество между тях, може да доведе до появата на много сериозни трудности пред Анкара.

Очевидно Балканите са едно от пространствата, където външната политика на Турция напоследък става все по-активна. В периода на провеждане на многобройните мероприятия, посветени на стогодишнината от Балканските войни, в рамките на които се срещат и дискутират помежду си представителите на балканската диаспора в Турция, най-сетне е дошъл моментът да потърсим и намерим отговор на въпроса, докога балканската ни геополитика ще продължи да се съпровожда от емоционално обременена реторика и действия.

Защо Турция следва емоционално обременена политика

Емоционалната основа на турската политика по отношение на Балканите е обусловена от две причини. На първо място, това е чувството за вина, възникнало в резултат на отчасти пасивната и неефективна политика, следвана от Анкара в периода на войната от 90-те години на миналия век в Босна. На второ място е емоционалната интерпретация на събитията от страна на балканските преселници в Турция, чиято активност и остротата на реториката им също нараснаха под влияние на войната в Босна и формирането в тези рамки на турската визия за Балканите.

Под влияние на тези причини, на нивото на гражданското общество и на държавно ниво, се запази емоционалното възприемане на Балканите и се формира балканската политика на Турция. Ако към това добавим и съществуващият в страната ни недостиг от интелекуалци и изследователи, ангажирани със сериозен анализ на случващото се в Балканския регион, се очертава още по-отчетлива устойчивост и последователност на тази емоционална реторика.

В тази връзка следва внимателно да разгледаме политиката на Турция на Балканите, особено през последните десет години. При анализа на Балканския регион, трябва да се обърне внимание на два аспекта, които са изключително важни за да разберем начина, по който се възприемат Балканите и визията за този регион, формирала се в Турция след 2000-та. Първият е свързан с това, как възникна интересът на международната общност към Балканите, а вторият се свежда до начина, по който в течение на годините се формираше турският интерес към региона и как Анкара се опитваше да действа в него.

Интересът на международната общност към Балканите и, в частност, към Босна, започна да нараства след терористичното нападение от 11 септември 2001. Ако изключим събитията в Косово, можем да отбележим, че международният интерес към региона, който беше налице в началото на 90-те години на миналия век, в края на десетилетието значително спадна. Събитията от 11 септември обаче радикално промениха тази ситуация, поставяйки началото на нов период. Основната причини за рязко нарасналия интерес към Балканите беше стремителното разпространение на терористичната заплаха след тази трагична дата и изострянето на въпросите за сигурността в целия свят, включително и в тази част на Европа. Западните държави възприеха достатъчно сериозно твърденията, че на Балканите, т.е. на прага на Европа, съществува реална опасност от терористична активност. Това убеждение продължи да доминира поне до 2006, като през този период бяха предприети и най-сериозните действия за изграждане на институционалните структури на Босна и Херцеговина.

Дистанцирането на САЩ и Европа

Следва да отбележим, че след 2006 и особено след началото на глобалната финансово-икономическа криза през 2008, както Европа, така и Америка започнаха постепенно да се дистанцират от Балканския регион. В същото време, трябва да се признае, че напоследък, т.е. от 2011 насам САЩ и ЕС отново демонстрират, макар и доста ограничен, интерес към тази част на Европа. При това този интерес е тясно свързан с вътрешнополитическите събития в Босна и Херцеговина и в това отношение излежда достатъчно съществен. В основата му е силното влияние на настойчивите искания за провеждането на референдум за независимост от страна на лидера на босненската Република Сръбска Милорад Додик.

Ако разглеждаме Балканите от позицията на Турция, върху формирането на подхода на страната ни към региона, след 2006, значително влияние оказа възприетата през този период от Анкара политика, акцентираща върху отношенията с най-близките турски съседи. Следователно, паралелно с намаляването на интереса на Запада се наблюдаваше ръст на интереса на Турция към региона. Турската политика на Балканите и най-вече в Босна може да се разглежда в четири основни измерения: социално, икономическо, политическо и религиозно. В най-близко бъдеще, както и в дългосрочна перспектива, всяко от тези измерения ще се характеризира със собствена специфика и последици.

Балканите от социална гледна точка

При анализа на социалното измерение на турската политика на Балканите следва да отбележим три основни пункта. На първо място е хуманитарната помощ. На Балканите и, в частност, в Босна действат много турски неправителствени организации и религиозни джамаати, чието значение в този контекст не бива да се подценява. На второ място е въпросът за конструирането на идентичността. Интересът на Турция към Балканите до голяма степен е повлиян от процесите на формиране на идентичността и най-вече на босненската, и тази ситуация очевидно ще се запази в средно- и дългосрочна перспектива.

Най-важното измерение на босненската идентичност е ислямизацията. При това, класическото определение за етническата идентичност не изглежда особено приложимо към ситуацията на Балканите и в Босна, тъй като би довело единствено до крайно ограничената и интерпретация. На трето място, следва да посочим образователния аспект. В рамките на турската активност в тази сфера си струва да обърнем специално внимание на Международния университе на Сараево (Uluslararası Saraybosna Üniversitesi), интерес към който проявява лично премиерът на Турция Ердоган. Пак от тази гледна точка, е важен и Международният университет Бурч (Uluslararası Burç Üniversitesi), както и многобройните турски колежи в Босна и на Балканите, като цяло. Макар че това е ключов въпрос, който заслужава отделен анализ, ще отбележа само, че от тези образователни институции се очаква да изпълняват важни функции, както по отношение възпитанието на младото поколение, така и за реконструкцията на страната, но, съдейки по сегашното им състояние, те все още са далеч от това, да оправдаят тези очаквания на Анкара.

Повече инвестиции

Най-слаби изглеждат резултатите от турската политика на Балканите в икономически план. Ако отново се обърнем към Босна, ще видим, че 80% от банковия сектор в страната се контролира от австрийски банки, докато турската банка Bosna Ziraat Bankası разполага с много по-слаби позиции. Освен това, по отношение на чуждестранните инвестиции в бившата югорепублика, следва да отбележим, че докато австрийските и германски компании се ползват в инвестиционната сфера с подкрепата на своите държави, Турция все още не е склонна да предостави държавна гаранция за инвестициите на своите компании на Балканите. Като добавим към това и съществуващите бюрократични пречки, става ясно, че е изключително трудно да се говори за каквито и да било значителни турски инвестиции. В тази връзка, не е коректно да се твърди, че Турция осъществява ефективно икономическо сътрудничество с Босна, като изключим предоставяната от нея "помощ”.

Все пак, може да се каже, че след 2009 (под въздействие най-вече на социалното измерение на турската политика) Анкара постепенно засили политическата си активност. Сред илюстрациите за тази активност, можем да посочим тройните механизми Турция - Хърватска- Босна и Херцеговина и Турция - Сърбия - Босна и Херцеговина, създадени с водещата роля на Анкара и постепенно набиращи скорост. Възможно е в най-близко бъдеще ефективността на тези механизми да не е особено осезаема, но в дългосрочна перспектива те вероятно ще направят възможно формирането на обща основа и инфраструктура за рашаването на балканските проблеми.

По отношение на религиозното измерение, налице са множество различни направления на турската активност. Освен Турската агенция за сътрудничество и развитие (ТІКА), която се ангажира с възстановяването на много джамии, на Балканите действат и различни  некомерсиални организации и религиозни асоциации. След войната в Босна много се говореше за салафитското и иранското влияние, но днес турската активност на Балканите кара ислямските радикали да стават все по-нервни, той като допринася за налагането на умерено ислямската концепция, която, освен всичко друго, поощрява сближаването с Европа и способността да се разчита на собствените сили.

Недостатъчната координация

Отделна тема за дискусия е въпросът, доколко осъзнато или неосъзнато се реализира турската активност по религиозното направление, но истината е, че днешната ситуация на Балканите в тази сфера е резултат именно от влиянието на религиозните джамаати, идващи от Турция. Това развитие се подкрепя от ЕС и САЩ. От религиозна гледна точка, балканската политика на Турция не се сблъсква с каквато и за било критика от страна на Запада, напротив, ползва се с неговата подкрепа.

Основният проблем и недостатък на турската политика на Балканите е свързан с недостатъчната координация на активността на различните държавни институции и некомерсиалните организации. Макар че много от тези организации и държавните органи работят активно, между тях, на практика, не се осъществява никакво сътрудничество.

Въпреки това обаче, всичко, което беше направено от тези структури, несъмено оказва позитивно въздействие върху балканската политика на Турция. Ако се разширят възможностите за сътрудничество и се действа съвместно, в резултат от съвкупния ефект и същественият принос на всеки участник, може да възникне нещо много по-голямо. В тази връзка е необходимо всички организации, чрез които се осъществява турската политика на Балканите, да формулират определена обща визия и да работят заедно, в тясно сътрудничество, за реализацията и

* Авторът е експерт на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) в Анкара


{backbutton}