Невъзможната европейска „шистова революция”

Актуално
Typography

Според авторитетната частна американска агенция Блумбърг, оценките на запасите на САЩ от шистов газ за миналата 2012 преставляват "шокираща стъпка назад за бързо разрастващата се американска шистова индустрия".

Така, в последната оценка, публикувана от Департамента по енергетиката на САЩ се посочва, че общите запаси на страната от шистов газ се равняват на 482 трилиона кубически фута. Това е с цели 42% по-малко, в сравнение със оценката на тези запаси през 2011, когато те се оценяваха на 827 трилиона куб. фута. Това драстично понижаване се дължи на новата информация, станала достъпна в резултат на рязкото нарастване на експлоатираните находища на шистов газ през миналата година.

Може би най-съществената корекция в тези нови оценки е свързана с 66%-ното съкращаване на прогнозните запаси в шистовата формация Марселъс, разположена на територията на щатите Пенсилвания, Ню Йорк, Охайо и Западна Вирджиния. През 2011 се смяташе, че тя съдържа до 410 трилиона куб. фута природен газ, което бе достатъчно за покриването на цялото американско газово потребление за 17 години напред (ако приемем като основа нивото на потребление през 2010). Сега обаче, оценката за запасите и падна драстично до едва 141 трилиона куб. фута, което се равнява на потреблението на Америка за 6-годишен период. В същото време, Департаментът по енергетика смята, че в краткосрочна перспектива, производството на природен газ ще нарасне повече от предварително прогнозираното, независимо от силно ограничената суровинна база, което означава още по-бързото и изчерпване.

Провалът на опитите за износ на "шистова революция" от САЩ в Европа

Днес повечето експерти смятат, че опитите за износ на "революционните" нови енергийни технологии от САЩ в Европа са обречени на провал. Според тях, европейският енергиен пазар може да бъде спасен само от природния газ, добиван от страните-износителки по традиционния начин. В същото време обаче, стремежът на някои кръгове в Европа (силно податливи на американските внушения) да се дистанцират от Русия, като най-големия доставчик на природен газ на европейския пазар, още не се изпарил.

Брюкселските "еврократи" са склонни да разглеждат всякакви (дори и очевидно неосъществими) варианти за "освобождаване от руската енергийна зависимост", рискувайки при това да причинят сериозни проблеми на близо 500 милиона европейски потребители на руския газ.

В тази връзка следва да признаем, че т.нар. "шистова революция" в САЩ съумя да постигне известен пропаганден успех. В същото време, поради редица съвсем обективни фактори, тя няма как да се повтори в повечето останали региони на света. Включително и защото, комбинацията между геоложките особености, либералното законодателство, частната собственост върху земните недра, евтините кредити, специфичните технологии и свръхплътна инфраструктура е налице единствено в Северна Америка.

В същото време, американците демонстрират отличен усет към конюнктурната ситуация. Доста е вероятно, до 2020 нарастването на добивите на енергоносители в света да се дължи най-вече на такива нетрадиционни източници като тежкия петрол, катранените (петролните) пясъци, шистовия газ и биогоривата. Според някои експерти, между 2020 и 2030 те могат дори да гарантират до 70% от ръста, само че това почти няма да засегне Европа.

Според европейските експерти, през 2030 обемите на възможния добив на шистов газ в ЕС няма да надхвърлят 15 млрд. куб. м. Наистина, някои оптимисти твърдят, че те ще достигнат 40 млрд. куб.м, но дори и това да е вярно, то се равнява едва на 3-5% от прогнозирания обем на вноса на природен газ на континента. Очевидно е, че подобен незначителен дял не променя цялостния облик на пазари.

След като САЩ напълно прекратиха вноса на природен газ се освободиха големи количества газ, които се насочиха към Европа. В резултат от това предлагането на природен газ на световния пазар надхвърли търсенето. Съответно, в момента цените на газа достигнаха минималното си равнище. Напоследък дори се заговори, че САЩ ще започнат да изнасят шистов газ на европейския и други енергийни пазари. В тази връзка обаче възниква сериозен проблем. Американският шистов газ е конкурентен само, докато производителите му са освободени от данъчно облагане. Тоест, макар и не открито, цените му се дотират от правителството на САЩ. Това означава, че ако на световния пазар действително някога се появи американски шистов газ, цената му едва ли ще е под пазарните. По-вероятно е дори той да се окаже по-скъп.

В САЩ средната себестойност на добива на шистов газ варира между 150 и 250 долара за 1000 куб. м. В същото време, себестойността на добива от новите кладенци, където се използват вече отработени технологии е доста по-ниска - 80-90 долара. Освен това за добива на шистов газ са характерни по-ниските разходи за геоложки проучвания. Цената се определя най-вече от стойността на кладенеца. Днес в САЩ разходите за един кладенец са окола 4 млн. долара (преди няколко години те бяха 10-14 млн.). Само че шистовите кладенци имат ниска и при това много бързо намаляваща производителност и се изчерпват само за година-две. В същото време при увеличаване на разстоянието на което се пренася, стойността на  шистовия газ нараства.

Като цяло, експертите са единодушни, че засега добивът на традиционния природен газ е няколко пъти по евтин от този на шистовия. Не бива да забравяме, че цената за потребителя нараства най-вече при разпределянето му, а не във фазата на добива и доставката. Всички тези и редица други аргументи, пораждат сериозни съмнения за реалността на европейската "шистова революция". Шистовият газ не може да гарантира достатъчна печалба, а проектите за добива му на европейска територия не са финансово обосновани. В САЩ ситуацията е по-различна, тъй като там нефтохимическият сектор е много силно развит, което дава нелоши икономически шансове на добива на шистов газ.

Освен това в САЩ има огромно количество свободни територии за добива на шистов газ, налице са и необходимите водни количества. Не са толкова силни и протестите на американските еколози, на всичкото отгоре съществува и много голям технологичен парк за осъществяване на сондажите. В Европа всички тези предимства липсват. Затова пък има множество пречки. Така например в Германия, както впрочем и в България, е наложен мораториум върху добива на шистов газ. Като най-голямата заслуга за това е на местните "зелени", които се опират на авторитетни проучвания, доказващи наличието на много сериозни заплахи за околната среда.

В същото време, както посочват редица европейски анализатори, тъй като шистовият газ в САЩ постепенно изтласква въглищата, те във все по-големи количества се изнасят за Европа, където се използват за добив не електроенергия, особено в Германия. Въпреки транспортните разходи, американските въглища, са по-евтини от руския природен газ. Що се отнася до износа на американски втечнен газ, тук всичко зависи от цената.

Твърде е възможно в крайна сметка да се окаже, че САЩ не са склонни да споделят с европейските си съюзници предимствата на "евтиното и ефективно гориво" в лицето на шистовия газ. Ако паралелно с това те продължат да тласкат ЕС към преразглеждане на енергийните му отношения с Русия, в средата на ХХІ век на Стария континент може да възникне уникална ситуация - Европа ще премине към "архаичните" въглища, с всички произтичащи от това последици, включително и екологични (да не говорим за икономическите и социалните). Защото за Европа, поне на сегашния етап, е съвършено неизгодно да добива собствен шистов газ.

Истината е, че на континента няма кой знае какви запаси от шистов газ. При това, добивът му води, на първо място, до замърсяване на грунтовите води, което пък означава, че след известно време ще се окаже замърсена и водата, постъпваща в градските водоснабдителни мрежи. Масово прилаганото хидроразбиване, съпровождащо добива на шистов газ, води до това, че в околностите на находищата често се фиксират по-големи или по-малки земетресения, включително и там, където никога не е имало такива. Във Великобритания например, със стартирането на масовия добив на шистов газ бяха фиксирани земетресения с интензивност между 2 и 4 бала. Тоест, шистовият газ не означава нито безопасна технология, нито кой знае колко изгоден нов ресурс. Поне що се отнася до Европа. По отношение на Русия, нещата са по-различни. Там има огромни запаси и са налице нелоши обективни условия за добив на шистов газ. И въпреки, че наличните запаси на евтин традиционен газ не благоприятства преориентацията на Москва в тази посока, не бива да изключваме, че в по-далечно бъдеще руснаците могат да изпреварят САЩ, превръщайки се в най-големия производител на шистов газ. Ще повторя обаче, че по отношение на Европа, подобна „шистова революция” не се очертава, нито в близко, нито в по-далечно бъдеще.

В този смисъл не си струва да вярваме на прогнозите, че "шистовата революция" може да постави под въпрос гигантските инвестиции на Русия за изграждането на газопроводите Северен и Южен поток. Не бива да забравяме, че технологиите за добива на традиционния природен газ също не тъпчат на място. Най-лесните за добива на газ шистови слоеве са разпложени сравнително плитко и много бързо ще се изчерпат, след което ще се наложи да се сондира на дълбочина 3 км и още по-дълбоко. Тоест, много е вероятно себестойността на традиционния и шистовия газ за се окаже приблизително еднаква. При това положение обаче, се намесват и други фактори, които не са в полза на шистовия газ. Затова можем да прогнозираме с голям процент вероятност, че производствените мощности на двата руско-европейски "супергазопровода" ще бъдат максимално натоварени в бъдеще.

В същото време, следва да сме наясно, че не може и да става дума за някаква "тотална хегемония" на руския Газпром на европейските пазари. Делът му там е около 30%, а монополното положение (което толкова се използва от противниците на Москва) предполага съвсем други (т.е. много по-големи) показатели. От друга страна, опитвайки се да избегнат митичната "руска заплаха", европейците, включително и ние, българите, рискуват да попаднат право в "шистовия капан" заложен им от предприемчивите американци. След което Вашингтон със сигурност ще се постарае да ги "изтиска" максимално - както в икономически, така и в политически план. Това едва ли ще се хареса на европейските му партньори, само че вече ще бъде късно.

Днес САЩ се опитват да убедят Европа, че добивът на шистов газ ще и позволи ако не напълно да се избави от руската газова зависимост, поне да се основободи от "ценовия диктат" на Газпром, принуждавайки го съществено да понижи цената на изнасяния природен газ. Това разбира се е илюзия. Също както и обещанията да се компенсира евентуалното намаляване на руския дял на европейския газов пазар с износ на американски шистов газ. Тоест, днес за европейците е далеч по-актуален въпросът, с какви средства могат да гарантират устойчивите и сигурни доставки на природен газ за да покрият нуждите си. В тази ситуация да се разчита на шистовия газ означава да се копае яма за руснаците, в която обаче са обречени да паднат самите европейци.

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

{backbutton}