Ангела МЕРКЕЛ: Русия е стратегически партньор на Европа *

Актуално
Typography

Ангела Меркел е родена през 1954 в Хамбург. През 1978 завършва химия в Лайпцигския университет, след което работи в Централния физико-химически институт към Академията на науките на бившата ГДР. Активен участник в демократичното антикомунистическо движение в Източна Германия през 80-те години на миналия век. През 1990 за първи път е избрана за депутат в Бундестага. Същата година става член на немската Християндемократическа партия. През 1998 е избрана за генерален секретар на ХДП, а през април 2000 застава начело на партията.

През есента на 2005 Ангела Меркел стана първата жена-канцлер на Германия, оглавявайки т.нар. „голяма коалиция” между християндемократи и социалдемократи, която управлява страната и днес.

 

•  Госпожо Меркел, проблемите с петролните доставки породиха сериозни опасения в Западна Европа за надеждността на Русия като основен доставчик на енергоносители. С какви средства разполагате за да предотвратите възникването на подобни ситуации в бъдеще?

•  Посланието, което се постарах да внуша на руския президент, има постоянен характер. Русия е стратегическа партньор на Европа. Ние зависим един от друг и искаме сигурност в отношенията си. Такива надеждни отношения следва да се поддържат, доколкото е възможно и без излишна раздразнителност. Раздразнението, което бе демонстрирано в конкретния случай, не бива да се повтаря. Затова ще положим всички усилия за да гарантираме сигурността на доставките за Европейския съюз в Споразумението за партньорств и сигурност с Русия, чието обсъждане, надявам се, скоро ще започнем. Поставянето и на договорна основа ще даде възможност за укрепване на доверието помежду ни. Това е необходимо и поради факта, че Русия не е ратифицирала Енергийната харта (подписана от ЕС и Русия през 1991, с цел регулиране на енергийното сътрудничество), което е постоянен източник на несигурност.

•  Мнозина смятат, че в политиката си към Русия, просто сте сменили тона, в сравнение с предшественика си Герхард Шрьодер, но същността и си остава същата. Така ли е наистина?

•  Не разбирам съвсем въпроса ви, защото днес немската външна политика се сблъсква с проблеми, с които не се е сблъсквал моят предшественик. Енергийнта тема, в частност, придоби много по-важно значение. Цените на петрола се повишиха, принудени сме да преразгледаме споразумението си за сътрудничество с Русия, освен това Германия пое председателството на Евросъюза. Затова на дневен ред са съвършено различни задачи и аз следвам собствен подход за решаването им: открито и честно, но ясно съзнавайки, че Русия и Европа зависят една от друга.

•  На фона на миналогодишните проблеми с доставките на енергоносители, не стигнахте ли до извода, че Германия е заинтересована от това, останалите членки на ЕС да не получават необходимия им природен газ през Русия?

•  Ние трябва да постигнем две неща. Трябва да изградим вътре в ЕС собствена мрежа за разпределяне на енергоносителите за да си помагаме при възникването на извънредна ситуация- Следва да обърнем повече внимание на необходимостта от диверсификация на енергийните ни пазари, като това се отнася както до енергоносителите, така и до техните доставчици. Въпреки това, фактът си е факт – ние в Европа не можем да минем без руския газ и петрол, а и не искаме да го правим. Важно е да помним, че като изключим демонстрираната в последния случай нервност, Русия в продължение на много десетилетия беше стабилен доставчик на енергоносители в Европа, включитело и по време на студената война.

•  Но нима Русия не беше основната причина ООН да не наложи по-сурови санкции против Иран заради неговата ядрена програма?

•  Както е известно, Русия и Китай много трудно биха подкрепили по-сурови санкции, но бих погледнала на този проблем от друга гледна точка. Смятам за успех, че съумяхме да постигнем приемането на подобна резолюция в Съвета за сигурност, въпреки различията в подходите между ЕС, Америка, Русия и Китай. И ми се струва, че Иран съвсем ясно разбра този сигнал.

За мен консенсусът между членовете на Съвета за сигурност е ценен, сам по себе си. И тъкмо поради това съм твърдо убедена, че си струва да водим отново и отново такива преговори, въпреки че понякога те отнемат много време, докато действайки сами бихме се придвижвали напред по-бързо.

•  Смятате ли, че че все пак можете да постигнете поставените цели по пътя на преговорите с правителството в Техеран?

•  Направихме доста опити и вратата за сериозни преговори винаги е отворена. Това неколкоктратно бе потвърдено и от американската администрация. Придложенията ни са на масата за преговори, но за съжаление досега не сме получили позитивни сигнали. Именно поради това ни се наложи да направим стъпка към налагането на санкции.

•  Според Вас, при какви обстоятелства, Германия би подкрепила по-сурови санкции?

•  Нека видим, как Иран ще реагира на последната резолюция. Налице са конкретни срокове за това. Следим ситуацията, но бих се въздържала от по-нататъшни прогнози.

•  САЩ укрепват военното си присъствие в Персийския залив, което е определен сигнал за Иран. Подкрепяте ли подобна политика на заплаха от прилагането на сила?

•  В страните от Перскийския залив е налице определено безспокойство от онова, което се случва в Иран. Ако американците поемат отговорността за сигурността на региона, това би бил правилен сигнал. Аз самата не мисля, че сигналът е погрешен, защото, паралелно с него, ние направихме и редица предложения на Иран.

•  Твърдите, че Германия се нуждае от по-нататъшни икономически реформи. В кои сфери, Вие, лично, бихте искали да постигнете промяна по време на мандата си като канцлер?

•  Естествено, основната цел е борбата с безработицата. Тази тенденция трябва да бъде подсилена. Можем да го постигнем, като намалим разходите в сферата на работните заплати. В това отношение постигнахме определен прогрес. Но, по времето на този мандат, сме длъжни на осъществим и реформа в сферата на социалното осигуряване на възрастните хора. На второ място, необходими са ни стимули в т.нар. нископлатен сектор от трудовия пазар. Има различни модели, които изучаваме и дискутираме. В Германия са налице бариери в редица нископлатени сфери, които затрудняват наемането на работа.

Що се отнася до реформата на данъчното облагане на корпорациите, вече си гарантирахме ключови позиции и след няколко месеца ще съгласуваме проектозакона. Предстои ни обаче да го реализираме на практика. Мисля че планираното намаляване на данъчните ставки ще се окаже много важен сигнал за чуждестранните инвеститори в Германия.

•  Какво можете да направите за откриването на нови, добре платени работни места отново привлекателно за работодателите? Преди последните избори, имахте конкретни идеи по този въпрос. Например, сключването на трудови договори на ниво компании, различаващи се от отрасловата система и условията за заплащане, както и ограничаване на протекционистките мерки против уволненията на служители. Какво може да направи днес Вашето коалиционно правителство?

•  Реформирането на системата за защита от уволнения, която първоначално съгласувахме с нашия партньор в Голямата коалиция, вече не е желано от самия бизнес. Включването в закона на трудовите договори на ниво компания, беше и си остава неосъществимо при сегашното съотношение на силите в правителството. Но виждаме, че въпреки това са налице определени позитивни събития, тъй като необходимостта от трудови споразумение на ниво компании все повече се налага в споразуменията за заплатите на отраслово ниво.

•  Мнозина, по принцип, подкрепят Вашата ориентация към укрепване на трансатлантическата икономическо сътрудничество, не са малко обаче и онези, които се съмняват доколко това е реално постижимо.

•  Необходимо е да се вземе принципно решение за това, дали подкрепяме развитието на свободната търговия, или ще разчитаме на протекционизма. Опитът на Европейския съюз показва, че формирайки единен пазар и разширявайки границите на ЕС в Централна и Източна Европа, ние си осигурихме между 4 и 5 милиона допълнителни работни места.

Днес на дневен ред са два въпроса. Първият е свързан с това да не разглеждаме трансатлантическото партньорство и трансатлантическия пазар като конкурентни на многостранните преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО). Участниците в последните преговори в Доха (т.е. в Международния икономически форум, провел се в края на януари 2007 – б.р.) бяха загрижени от наличието на тарифи и търговски бариери. Самата аз не съм голям привърженик на сключването на двустранни търговски споразумения между всички страни поотделно. В нашия утрешен свят подобна система няма да работи. Доволна съм, че американската администрация очевидно демонстрира интерес да направим още един опит за сключването на международно търговско споразумение.

Вторият въпрос касае трансатлантическите икономически отношения в по-тесен смисъл. И тук проблемите с тарифите не са на преден план. Въпросът е в това, как можем в по-голяма степен да хармонизираме системите си за регулирани, които нашите икономики трябва да следят много внимателно? Защото сме принудени да правим невероятно големи взаимни разходи, оценявайки американския и европейския пазари.

Мисля си за допускането на фондовите борси до финансовите пазари, за правилата, гарантиращи прозрачност, за ограничаването на вредните емисии в атмосферата, за правилата за тестуване на автомобилите, за патентните споразумения, както и за други, силно различаващи се стандарти и норми. Бизнесът демонстрира много голям интерес към това. Става дума за голям проект, който не може да приключи за половин година. Трябва още дълго да работим по него. Но бих искала да включа този въпрос в дневния ред на срещата на най-високо равнище на ЕС и тогава, стъпка по стъпка, ще можем да трупаме точки в необходимата посока.

•  Какво могат да направят правителствата на западните държави за да убедят своята средна класа и работниците, които са засегнати от глобализационните процеси, че глобализацията е изгодна и за тях?

•  Проблемът е, че благодарение на глобализацията се появиха конкуренти, които преди 10-15 години не съществуваха, поне в сегашната си форма. Трябва ясно да покажем, че дори в глобалния свят политиката може да решава проблемите, че тя не се влачи в опашката, следвайки сляпо развитието на икономиката. Според мен обаче, това изисква от нас все по-рядко да действаме като отделни национални държави. Вместо това трябва да работим заедно и в рамките на ЕС. Трансатлантическият пазар също ни дава възможност да обединим силите си. Смятам за огромна разточителност изразходването на големи финансови средства за юридически спорове, касаещи котировката на акциите на борсата или пък патентите. Бихме могли да използваме тези пари много по-разумно за да инвестираме в бъдещето – както в Европа, така и в САЩ.

Ще трябва да се примирим с това, че определени отрасли на индустрията – което се отнася и за Германия – могат да се развиват по-евтино в азиатските държави например. Необходимо е отново да отделяме повече внимание на иновациите с цел да повишим стойността на нашите стоки. И трябва да обясняваме всичко това на хората. Тоест, че всички интереси следва да се съсредоточат в тази посока. Отговорът на проблема е свързан с образованието и по-конкретно – с непрекъснатото обучение. Необходима ни е добре подготвена работна сила, готова за иновациите и демонстрираща голям интерес към новостите, новите технологии и изобретенията. Разбира се, трябва и да можем да трансформираме всичко това в производство.

* Marcus Walker, Wall Street Journal