17
Съб, Апр
7 New Articles

Консултациите в Женева и ролята на ЕС за успокояване на ситуацията в Южен Кавказ

Актуално
Typography

На 15 октомври, в женевския Дворец на нациите, се проведе първият тур на консултациите между представители на ОССЕ, ООН, ЕС, Грузия, Абхазия, Южна Осетия и Русия за ситуацията в Южен Кавказ.

Провеждането на подобни консултации е сред точките в прословутия план „Медведев-Саркози”,  който беше резултат от постигнатия компромис между Москва и Брюксел и стремежа на руското ръководство да даде шанс на ЕС да демонстрира ефективността си при решаването на острите регионални проблеми. Както е известно, първият тур на консултациите приключи доста набързо, след решението на грузинската делегация да се откаже от участие в общото заседание. Следващият кръг е насрочен за 18 ноември, но имайки предвид демонстрираното от Тбилиси нежелание за конструктивен диалог с останалите участници, можем да предположим, че резултатите от преговорите, до голяма степен, ще зависят от поведението и активността т.нар. „външни фактори”.

Според повечето международни експерти, най-важна роля сред тях трябва да играе именно Европейският съюз. Все още не е ясно обаче, как точно в Брюксел си представят тази роля, т.е. дали ЕС се вижда като посредник, заинтересован от реалното раздалечаване на враждуващите страни в Южен Кавказ, преодоляването на конфликта и установяването на траен мир, или пък просто като проводник на американските интереси, които изискват пълна подкрепа за грузинския президент Саакашвили и постепенното изтласване на Русия от региона. Ясно е че първото би дало реален шанс за успокояване на напрегнатата ситуация в Южен Кавказ, докато второто рискува да провокира поредните необмислени действия от страна на правителството в Тбилиси, които пък неизбежно ще доведат до нова голяма война в района и допълнително ще затруднят взаимоотношенията между Брюксел и Москва.

И тъй като ЕС претендира за водещата роля в женевските консултации, той би трябвало да е наясно, че в случай на окончателния им провал отговорността би паднала най-вече върху него. Неслучайно, в аналитичния доклад до генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, относно срещата в Женева, експертите от Секретариата на Световната организация директно обвиниха Франция за отлагането на преговорите за 18 ноември. Евентуален провал на втория тур на женевските консултации вероятно ще доведе до „разграничаването” на ОССЕ и САЩ от решаването на сложните и заплетени проблеми на мирното урегулиране в Южен Кавказ. Подобно развитие, на свой ред, би нанеслно сериозен удар по международния имидж на ЕС, който толкова активно се включи в умиротворяването на региона. Така, моралната и материална отговорност за поредния (наред с Косово) „проблемен” регион ще се стовари почти изключително върху плещите на европейците.

Друг критичен за Стария континент проблем е липсата на ясни писмени договорености за гарантиране на сигурността в Кавказкия регион. Това, без съмнение, поставя под въпрос мисията на европейските наблюдатели в конфликтната зона, превръщайки ги в заложнити на неизбежния ръст на напрежението, при евентуален провал и на втория тур от женевските консултации. Според редица руски и западни военни експерти, концентрацията на грузински специални части в районите, граничещи с обявилата се за независима държава Южна Осетия, придобива застрашителни размери и там съвсем скоро отново могат да започнат военни действия. Както е известно, на 14 октомври, президентът Буш подписа приетия от Конгреса законопроект за военните разходи за 2009, който позволява на Пентагона да подпомогне военното възстановяване на Грузия с до 50 милиона долара (и това са само част от средствата за възстановяване на грузинската армия и военната инфраструктура на страната).

В същото време, имайки предвид опита от 2004 и 2008, Москва едва ли ще чака Южна Осетия и Абхазия да бъдат атакувани трети път. В момента и двете републики имат договори с Русия, включително и в сферата на военната сигурност, които предвиждат прякото участие на руската армия в защитата на тяхната независимост, отразяването на външна агресия и превантивни мерки за предотвратяване на евентуални терористични действия от грузинска страна.

Именно поради това, участниците в женевските консултации би трябвало да концентрират усилията си върху мерките, способни гарантират, че в обозрима перспектива, Южен Кавказ няма отново да стане арена на военни действия. Съществуват обаче много сериозни съмнения, дали ЕС е способен да формулира и наложи подобен комплекс от мерки. Както и, дали САЩ биха ги подкрепили.

Имайки предвид липсата на достатъчно време и демонстрираната от грузинското ръководство позиция, Брюксел би трябвало, още преди началото на следващия кръг от консултациите, който започва на 18 ноември, да формулира и представи на президента и правителството в Тбилиси кординираната позиция на ЕС относно „адекватната” (от европейска гледна точка) позиция на Грузия на консултациите. Като ефективен инструмент за въздействие върху президента Саакашвили би могло да се използва и прякото обвързване на отпуснатата на страната му икономическа помощ (в резултат от конференцията на „донорите” от 22 октомври 2008) с началого на процеса на преговори и постигнатия на тях прогрес.  При това, на грузинските лидери би следвало да се обясни, че състоялата се наскоро среща между авторитетни външнополитически експерти и членове на американската делегация с официални представители на Южна Осетия и Абхазия, на практика, много сериозно е ерозирала инициираната от Вашингтон кампания за международната изолация на новите южнокавказки държави. В същото време, за разлика от Тбилиси, Сухуми и Цхинвали демонстрират склонност за конструктивна съвместна работа за решаването на всички регионални проблеми, без обаче да отстъпват от позициите си на суверенни държавни субекти. Имайки предвид, че без участието на Абхазия и Южна Осетия ще бъде съвършено невъзможно да бъдат постигнати каквито и да било договорености за гарантиране сигурността на региона, както и твърдата руска позиция по въпроса, повечето западни анализатори стигат до извода, че европейците би следвало да преразгледат досегашния си подход и да подкрепят идеята за пълноправното и широкоформатно участие на абхазките и осетински представители в женевските консултации. Още повече, че след неотдавнашните разкрития на ВВС за жестокостите, извършени от грузинската армия по време на августовската война, много от досегащните подходи към оценката на събитията подлежат на радикална ревизия, с което ръководството на ЕС, както и отделните европейски правителства, не могат да не се съобразяват.

* Център за изследване на сигурността на Балканите и Черноморския регион

{rt}

Поръчай онлайн бр.1 и 2 2021