Канадската (гео)политика в „ерата Тръмп 2.0“

В началото на март управляващата Либерална партия си избра нов лидер – Марк Карни, който пое и премиерския пост в навечерието на насрочените за 28 април федерални избори.

Краят на една епоха

По време на управлението си бившия премиер Джъстин Трюдо постигна известни успехи, но допусна и доста грешки, което срина популярността му сред избирателите и намали доверието към него както от страна на съпартийците му, така и на опозиционните партии, които през определени периоди дори бяха склонни да си сътрудничат с него. Ще припомня, че през 2022 Новата Демократическа партия (НДП ) и Либералната партия на Трюдо подписаха Споразумение за доверието, затвърждаващо консолидираната им позиция по значимите социално-икономически въпроси. През есента на 2024 обаче, лидерът на НДП Джагмит Сингх заяви, че Джъстин Трюдо не се справя със задачите пред страната и затова партията му се оттегля от споразумението. Тази стъпка се отрази негативно на възможностите на либералите да прокарват решенията си в парламента. В края на декември пък, Сингх призова Трюдо да подаде оставка и заяви, че НДП е готова да подкрепа вота за недоверие към правителството, за който отдавна призоваваха консерваторите. Неочаквано за мнозина, само няколко дни по-късно подаде оставка министърът на финансите и вицепремиер на Канада Кристия Фрийланд, която подложи на остра критика политиката на Трюдо. Ще припомня, че Фрийланд (която е с украински корени) се смяташе за приближена на премиера, затова оттеглянето и допълнително ескалира негативните настроения срещу Трюдо.

На най-сериозна критика бе подложена провалилата се миграционна политика на премиера, недостига на свободни жилища, довел до рязък скок в цените на недвижимите имоти, високото ниво на инфлация и безработицата, както и приемането на непопулярния нов данък върху вредните въглеродни емисии. В крайна сметка, притиснат едновременно от собствените си съпартийци и от опозицията Джъстин Трюдо беше принуден да обяви на 6 януари 2025, че ще напусне поста си, след като Либералната партия определи приемника му. При това добави, че предвид вътрешнопартийните настроения срещу него, не се смята за подходяш кандидат за партиен лидер на следващите федерални избори.

Периодът на неопределеност

Настъпилият период на политическа неопределеност в страната се усложни допълнително от провокационните атаки на новия президент на САЩ Доналд Тръмп срещу суверенитета на Канада, включително предложението му да тя да стане 51-ви американски щат. Освен това, той неколкократно заплашваше да наложи 25%-ни мита за канадските стоки и периодично сам отменяше това решение.

Както е известно, на 1 февруари Тръмп подписа указ за налагане на 25%-ни митнически тарифи за внасяните от Канада стоки, както и на 10%-ни мита за внасяните оттам енергоносители. Вашингтон обясни тези мерки с необходимостта от по-активна борба със заплахите свързани с повишеното ниво на миграцията и нелегалния внос на фентанил през канадско американската граница. В отговор Отава заплаши да наложи реципрочни мита, касаещи критично важни минерали и полезни изкопаеми, доставките на електроенергия и енергоноситгели, както и други групи стоки. Ще припомня, че малко преди да напусне поста си, Джъстин Трюдо постигна известен успех на провелите се в началото на февруари преговори между него и Тръмп. В резултат последният рещи да отложи с трийсет дни  налагането на митата за стоките, внасяни от Канада, след обещанията на Отава да усили мерките за сигурност по канадско-американската граница, инвестирайки допълнително за целта почти милиард долара.

Все пак, след изтичането на отсрочката, на 4 март американските тарифи влязоха в сила и Трюдо предприе предварително обявените ответни мерки по отношение на продукцията от САЩ. Само ден по-късно обаче, Тръмп нареди да отпаднат новите мита за автомобилния сектор, а на 6 март, след телефонния си разговор с ръководителите на Канада и Мексико, подписа указ за временно спиране на митата за канадските и мексикански стоки, съгласно споразумението за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада (USMCA).

Тоест, неочаквано за мнозина, канадците проявиха твърдост и в отговор на повишените от Тръмп мита за изнасяните от страната стомана и алуминий, нанесоха ответен удар по джоба на южните си съседи. Премиерът но канадската провинция Онтарио Даг Форд например, обяви налагането на 25%-но мито върху износа на електроенергия към северните щати на САЩ, включително към мегаполиса Ню Йорк, освен това канадците заплашиха да наложат реципрочни мита върху доставките на американска млечна продукция.

Показателно е, че сред първите стъпки на канадския премиер Марк Карни беше да нареди на военния министър Уйлям Блеър да ревизира покупката на 88 изтребители F-35, за които страната трябваше да плати на американската оръжейна корпорация Lockheed Martin Corp 13,2 млрд. долара (сгласно договора от 2023). Според Карни, „следва да сме сигурни, че тази инвестиция е най-добрата за Канада и да разгледаме възможни алтернативни варианти".

Освен това, премиерът възприе твърда антиамериканска реторика, очевидно отчитайки силните антитръмпистки настроения сред 42- милионното население на Канада. Той, в частност, нарече САЩ „държава, ня която вече не можем да вярваме“, добавяйки, че огледалният отговор на Отава под формата на допълнителни мита ще продължи „докато американците не се научат да ни уважават“.

В тази връзка е показателно, че след като Тръмп реши да отложи временно налагането на новите мита, професорът на Висшата школа по икономика във Ванкувър Кевин Милиган отправи следната препоръка към правителството: „Президентът на САЩ току що ни показа, в кои сфери се чувства слаб. Той очевидно е много разстроен от възможността да прекратим доставките на електроенергия. Това е добре. Сега е необходимо да използваме този инструмент за да засилим натиска върху него”. На свой ред, премиерът на провинция Британска Колумбия Дейвид Аби изпрати следното послание към южните си съседи: „Възнамеряваме да покажем на американците, колко силно ни ядосаха”.

Стихийният протест на канадците, които внезапно се осъзнаха като отделна и самостоятелна нация, намери израз в популярния лозунг: „Купувайте произведеното в Канада и кажете сбогом на това, което идва от Америка”.

При всички случаи обаче, ако, в крайна сметка, митата все пак бъдат въведени в пълния си обем, това ще окаже негативно влияние върху канадската икономика. Ще пострадят веригите за доставки, а това ще доведе до поскъпване на широк кръг стоки, с които търгуват Канада и САЩ. Тарифите ще окажат влияние върху конкурентоспособността на канадските стоки на американска територия. Тоест, ще пострадат най-вече производствените отрасли и видовете продукция, които до голяма степен зависят от американския пазар.

Кредитът на доверие

Неслучайно през последните месеци в основата на политическия и обществен дебат в Канада беше именно темата за митническите тарифи и двустранните отношения със САЩ, като това се отнася както за кампанията за избор на лидер на управляващата Либерална партия, така и за предсрочните федерални избори, провели се на 28 април. Ще припомня, че на вътрешнопартийните избори на либералите Марк Карни успя да изпревари със значително мнозинство основния си съперник Кристия Фрийланд, получила едва 8% от гласовете (останалите двама кандидати за поста – бившият председател на Камарата на общините Карина Гулд и Франк Бейлис, получиха едва 3,2% и 3%).

В кампанията си Карни акцентира върху икономическото развитие на Канада, климатичния дневен ред и зелената енергетика. Той, в частност, предложи основното бреме на данъка върху вредните газови емисии да бъде прехвърлено от потребителите на големите корпорации, да бъдат премахнати съществуващите търговски прегради между отделните канадски провинции и територии, да се ускори изграждането на нови жилища, както и инвестициите в този сектор, при паралелното съкращаване на държавните разходи.

От полза за Карни се оказаха редица обстоятелства. Той бе единственият от четиримата кандидати, който не е заемал официални постове в кабинета на Джъстин Трюдо, нито пък е бил депутат в Парламента. Което му позволява да се дистанцира от курса на предишния премиер през постпандемичния период, породил силно недоволство сред канадците. Повечето избиратели го асоциират с нови възможности и промени за страната, още повече, че той не е професионален политик, а идва от сферата на икономиката и бизнеса. Ще припомня, че Карни беше президент на Канадската централна банка по време на финансовата криза през 2008, с която Канада се справи сравнително успешно, включително благодарение на грамотната си финансова и банкова политгика. През 2013 той оглави Английската централна банка, т.е. ръководеше икономическите процеси в периода на Брекзит и последвалите го икономически и политически кризи. Този опит му създаде положителен имидж в очите на избирателите, както и определен кредит на доверие в сложен за Канада период, белязан от откровено враждебните заявления и действия от страна на нейния най-близък съюзник и партньор – САЩ.

Самият Карни също обича да изтъква успехите си в кризисния мениджмънт и смята, че е в състояние да води диалог с Тръмп, макар да признава, че заплахите на последния за налагане на 25%-ни мита, както и цялостната му политика, са най-сериозното предизвикателство в съвременната история на Канада. В речта по повод избирането му за лидер на Либералната партия, той изтъкна, че: „САЩ не са Канада. Страната ни никога и под никаква форма няма да стане част от САЩ“. В това отношение с него са солидарни всички представители на канадския политически елит. Карни твърди, че Канада следва да се противопостави на тарифите, с които я заплашва Тръмп, като предприеме ответни мерки на принципа „долар за долар“ и смята, че основната задача пред страната му е диверсификацията на търговските отношения в средносрочна перспектива.

Изпълнението и на двете задачи обаче, изглежда проблематично. Мнозина канадски анализатори се опасяват, че в краткосрочна перспектива митата, които Тръмп иска да наложи, могат да провокират рецесия в икономиката на страната. Все пак, не бива да забравяме, че Тръмп е бизнесмен и почти всичките му политически стъпки се съпровождат с декларации, че е склонен да търси сделка. Тоест, възможно е, опирайки се на опита си в сферата на финансите, Карни да успее да постигне добра сделка с него.

Преди да се опита да стори това обаче, той трябваше да осигури победата на своята Лейбъристка партия на федералните избори, провели се в края на април. Както е известно, поредните редовни избори в Канада трябваше да се състоят не по-късно от октомври 2025, но законът предвижда възможност за предсрочното им провеждане. Марк Карни реши да се възползва от нея и насрочи изборите на 28 април. Основният му опонент на тях беше лидерът на Консервативната партия Пиер Поалиевр. Ще припомня, че през последната година и половина, рейтингът на консерваторите беше доста по-висок от този на либералите. Така, в началото на януари 2025, той беше 44,2%, докато подкрепата за Либералната партия бе едва 20,1%. След оставката на Джъстин Трюдо обаче, рейтингът на либералите започна да нараства, като в началото на март съотношението вече бе 40,3% за Консервативната, срещу 30,8% - за Либералната партия, а в самото навечерие на изборите, либералите излязоха напред с 5-7%.

Консервативният лидер Поалиевр до голяма степен споделя идеите на десния популизъм и навремето активно подкрепяше т.нар. „Конвой на свободата“, т.е. протестното движение, заляло Канада в началото на 2022. Неслучайно анализаторите подчертават близостта на неговите позиции и подходи с тези на Тръмп. Поалиевр неофициално стартира предизборната кампания на консерваторите още през януари, веднага след като премиерът Трюдо обяви за предстоящата си оставка. При това не постави в основата и дотогавашния си политически лозунг „Ах the Tax“ („намали данъка“, имайки предвид наложения от Трюдо и изключително непопулярен данък върху въглеродните емисии), а лозунга „Canada First“, очевидно заимстван от слогана на Тръмп. Поалиевр обещаваше да премахне търговските прегради между отделните провинции, да наложи по-сурови наказания на трафикантите на фентанил, да повиши сигурността по границата със САЩ и да изгради военна база в Арктика, като използва за целта средства от съкрашаването на помощта, която Канада оказва на други държави, включително на Украйна. А както знаем, сигурността на границите, трафикът на фентанил и ниските показатели на канадските разходи за отбрана са част от претенциите на Тръмп към Отава.

Неслучайно Марк Карни характеризира лидера на консерваторите по следния начин: „Доналд Тръмп не е единствения       който се опитва да отслаби нашата икономика. Същото иска да стори и Пиер Поалиевр, който планира да ни направи разделени, слаби и готови да бъдем завоювани, защото този човек се кланя на олтара на Тръмп и ще стои пред него на колене, вместо да му се противопостави“.

В крайна сметка, либералите спечелиха изборите, макар че няма да имат мнозинство в парламента и ще трябва да управляват в коалиция за трети пореден път. Според окончателните резултати, Либералната партия има 165 депутати в 343-местния парламент, а консерваторите - 147. Само няколко дни след изборите премиерът Карни се срещна с Тръмп в Белия дом, заявявайки му отново, че „Канада не се продава и никога няма да се продава”. В отговор домакинът му препоръча: „никога не казвай никога”.

Опитите за реанимиране на стария северноамерикански конфликт

През 2025 в рамките на т.нар. „колективен Запад“ се очертаха противоречия, способни да ескалират в сериозни конфликти. Част от тях се оказаха свързани с Канада, чиито отношения със САЩ се влошиха осезаемо. Следва да отбележа, че „търговските войни“, с които сегашния американски президент заплашва Канада и ЕС, не са приумица на неговата администрация. „Тръмпистите“ просто се опитват да реализират част от това, което навремето предлагаше известния американски геополитик Патрик Бюкенън (бивш съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън и идеолог на „палеоконсерватизма“). Много от това, което той твърди в появилата се през 2011 книга „Самоубийството на свръхдържавата“, днес изглежда поразително актуално: „За да принуди ЕС най-сетне да се заеме с нещо истинско, САЩ трябва да декларират намерение да излязат от НАТО, да прехвърлят ръководството в алианса на европейците и да започнат да изтеглят военновъздушните и военноморскките си бази“.

Както през 2011, така и по-късно, подобни идеи се смятаха за маргинални. Но провалът на администрация на Байдън, организирала глобална кампания срещу Русия, използвайки началото на войната в Украйна през 2022, принуди американските републиканци да преразгледат много неща и дори да започнат да правят това, което им предлагаше техния съпартиец Бюкенън. Ще припомня, че преустаняването на американската помощ в чужбина и предоставяне на статус на официален език в САЩ на английския, също са част от идеите на автора на бестселъра „Смъртта на Запада“ (2002). Впрочем, също толкова актуално звучи и друг фрагмент от спомената по-горе книга на Бюкенън от 2011: „В периода между 2000 и 2010 в Америка бяха закрити 50 000 производства и изчезнаха 6 милиона работни место. В същото време, Китай, Япония, ЕС, Канада и дори Мексико могат да се похвалят със стотици милиарди и трилиони долари излишъци, благодарение на търговията си със САЩ“.

С други думи, икономическите разногласия между САЩ и съюзниците им съвсем не са от вчера.

В това отношение Канада заема специално място, тъй като тази северноамериканска държава представлява комбинация от редица противоречия, способни да ерозират единството на западната коалиция. За какво става въпрос?

На първо място, т.нар. „англоканадци“ в известен смисъл се възприемат от белите американци по същия начин, по който повечето днешни руснаци гледат на украинците и беларусите, румънците – на молдовците, или българите – на „македонците“. Ще припомня, че преди почти 250 години, близо 40 хиляди „лоялисти“ – т.е. жители на 13-те разбунтувалите се северноамерикански колонии, подкрепящи англичаните по време на Войната за независимост (1775-1783), се преселват на територията на Канада. Именно тези „лоялисти“, т.е. противниците на независимостта на САЩ, са една от групите, на чиято основа се формират днешните англоканадци. На второ място, предложението на Тръмп да направи Канада 51-ви щат на САЩ отразява историческия стремеж на американците да погълнат северния си съсед. Както е известно, англо-американската война през 1812-1815 до голяма степен е провокирана от желанието на Съединените щати да завладеят Канада, което пък провокира силни антиамерикански чуства у канадците. Впрочем, дори през ХХ век, по време на студената война, те продължават периодично да демонстрират антиамериканизма си. На трето място, Канада символизира изкуствения характер на разузнавателния алианс на петте англоезични държави(САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия), известен като „Пет очи“. В миналото тя е зона на икономическа конкуренция между американците и британците. И въпреки, че в резултат от Втората световна война американското влияние в страната рязко нараства, а в края на ХХ век Канада, САЩ и Мексико формират Северноамериканска зона за свободна търговия (NAFTA), Отава продължава да е раздвоена между Вашингтон и Лондон, най-малкото, защото държавен глава на Канада е британският монарх. Освен това страната, в която има и компактна френскоезична общност, запазва тесни отношения с Париж.

Всички изброени по-горе факти са важни, защото без тях трудно може да се разберат външнополитическите стъпки на сегашния канадски премиер Марк Карни и неговата Либерална партия. Ще припомня, че Карни наруши дългогодишната традиция, осъществявайки първото си посещение в чужбина във Франция, а не в САЩ. Тук е мястото да отбележа, че по данни от 2024 Франция е третия най-голям търговски партньор на Канада от ЕС и 11-тия в света, като обемът на двустранната търговия е достигнал 14,2 млрд. долара. Освен това, още през 2016, Канада и ЕС подписаха всеобхватно икономическо и търговско споразумение, влязло в сила през 2017.

По време на срещата си през март с френския президент Еманюел Макрон, Марк Карни обсъди икономическите (и, в частност, касаещите критично важните минерали и зелената енегетика) и военни връзки между двете страни, както и защитата на свободната търговия. Тоест, Отава и Париж очевидно ще действат като съюзници в икономическата война със САЩ. При това Карни и Макрон отделиха специално внимание на двустранното партньорство в сферата на разузнаването и сигурността, включително гарантиране на киберсигурност и размяна на разузнавателни данни относно заплахите, свързани с икономическата сигурност, въоръжения екстремизъм и предотвратяване разпространяването на оръжията за масово унищожение, чуждата намеса, шпионажа, саботажите и опасностите, породени от масовото навлизане на новите технологии. Както можеше да се очаква, двамата потвърдиха, че ще продължат всячески да подкрепят Украйна във войната и с руснаците, което също е логично, предвид факта, че в Канада има огромна украинска диаспора, започнала да се формира още в края на ХIХ век от преселници от Австро-Унгария (която по онова време владее днешна Западна Украйна). Не бе изненада и, че само два дни след като зае поста, канадският премиер осъществи телефонен разговор с украинския президент Зеленски.

Интересно е, че според съобщението за медиите, публикувано от Елисейския дворец,  Макрон и Карни смятат езика, културата и общата история за фактори, които обединяват двете страни и превръщат Франция в интегрална част на канадската идентичност. Както отбеляза в тази връзка Макрон: „Благодарение на своята култура, образование и начин на живот, Франция представлява интегрална част от канадската идентичност, също както и коренните народи и британското наследство. И ние се гордеем с това. Гордеем се с общата ни история, както и с това, че имаме такъв съюзник във всички битки – нация, изпълнена с решимост да се бори за един по-справедлив свят, водена от хуманистичните си идеали. Днес, когато честваме 80-годишнината от десанта в Нормандия, отдаваме дължимото на мъжеството и изключителната самопожертвователност на поколенията канадци, дошли да се сражават тук, във Франция, подобно на техните прадеди при Вими Ридж (битка между канадския корпус в състава на британската армия и немските части през 1917 – б.р.), в името на свободата. Това поколение продължава да ни вдъхновява, а Канада е наш уникален приятел и съюзник“.

Тоест, Петата република е заинтересована не само от участието на френски компании в изграждането на високоскоростна жп линия между Квебек и Торонто, но и от сближаването с Отава в рамките на франкофонията. Което е в очевиден разрез с идеята на Тръмп да превърне Канада в 51-ви щат на САЩ.

Впрочем, от по-голямо значение бе посещението на Карни във Великобритания, което също се проведе през март. Непосредствено преди срещата си с канадския премиер, крал Чарлз III отправи символично послание, давайки да се разбере, че е против превръщането на бившата британска колония в щат на САЩ. Същия ден, Карни беше приет и от премиера Киър Стармър, с когото обсъди икономическото сътрудничество между двете страни, трансатлантическата сигурност, използването на изкуствения интелект и квантовите технологии, както и подкрепата за Украйна.
Ден по-късно канадският премиер разговаря по телефона и с австралийския си колега Антъни Албанезе, след което съобщи, че двете страни ще работят за създаването на система за ранно предупреждение по канадско-американската граница в Арктика. За целта Канада купува от Австралия радиолокационната технология JORN (на стойност 6,5 млрд. долара), която преди това възнамеряваше да закупи от САЩ. Идеята е, новата радиолокационна система да открива и реагира както на въздушни, така и на морски заплахи. В същото време обаче, тя ще се поддържа от командването на въздушно-космическата отбрана на Северноамерикансския континент (NORAD), т.е. от съвместното американско-канадско командване на противовъздушната отбрана в региона, съществуващо от 1958 насам.

Канадският премиер като протеже на британските глобалистки  елити

Гневът на канадците от провокирания от Тръмп митнически конфликт, се наслагва върху спомените им за старото съперничество между двете страни. Ще напомня, че в течение на векове Канада представлява  преден пост на Британската империя в Новия свят и, обективно погледнато, постоянно се конфронтира с бившите британски колонии на юг. Така, по време на Третата американско-британска война (1812-1815), англо-канадските части завладяват Детройт. На свой ред, американците опустошават канадския град Йорк (днешният Торонто), който в момента е най-големия финансово-индустриален център на страната. Британските войски стигат дори до Вашингтон, където подпалват Капитолия, Белия дом и околните сгради, т.е. показно опустошават столицата на САЩ.

Тук е мястото да напомня и, че между Канада и САЩ са налице и различия относно принадлежността на няколко морски района. Единият е в Бофортово море, в близост до границата между американския щат Аляска и канадската територия Юкон, като оспорваната площ е 8100 квадратни мили (21 хил. кв.км). По данни на Националния енергиен съвет на Канада, в него вероятно има газови и петролни находища, чиито запаси се оценяват, съответно, на 1,7 млрд. куб. м и 1 млрд. барела. Друга ключова спорна зона е Северозападният проход, т.е. морският път през Северния Ледовит океан, който свръзва Атлантическия и Тихия океани. Тъй като топенето на ледовете го прави все по-удобен за корабоплаване, Канада може да поиска заплащане за преминаването през него, с което обаче САЩ категорично не са съгласни. Ще припомня, че когато Отава потвърди суверенитета си над Северозападния  морски път през 1986, Вашингтон отказа да го признае. Две години по-късно, двете страни подписаха споразумение за сътрудничество в Арктика, в което се посочва, че корабите преминаващи по маршрута не са длъжни да искат разрешение от Канада, но не могат да се занимават с проучвания в района. През 2005 обаче, американски кораб осъществи изследователска мисия там, което накара Отава да престане да използва термина „Северозападен проход“ и да обозначи района като „вътрешни води на Канада“. Въпреки това, САЩ продължават да ги смятат за международни води и настояват, че за тях важи „правото на свободно корабоплаване“.

Днес сме свидетели на поредното изостряне на двустранните отношения. Така, в интервю за Bloomberg Radio, канадският министър на енергетиката Джонатан Уилкинсън, не без основание, заяви, че „в момента всички канадци са силно шокирани от това, че САЩ се отнасят към Канада по-зле, отколкото към Китай”. Неочакваната готовност на канадците, които мнозина американци определят просто като „скучни шведи”, да се опънат на могъщния си южен съсед, превърна този първи рунд на търговско-тарифната война в своеобразен crash test, от чиито резултати останалите държави и, в частност, тези от ЕС, ще преценяват, дали си струва да се конфронтират със САЩ. Неслучайно, канадският външен министър предупреди потенциалните жертви на агресивната външна политика на сегашния американски президент, че те ще са следащите му мишени.

Ще припомня, че още през януари 2025, в интервю за британската ВВС, Марк Карни отговори по следния начин на въпроса, дали Великобритания ще съумее да избегне репресиите на Тръмп, ако предпочете да стои тихо и да не се меси: „желая ви късмет, но не вярвам тази тактика да сработи”.

Всичко това поражда закономерния въпрос, защо Канада си позволява да демонстрира такава дързост към САЩ, сякаш въобще не се опасява от отмъщението на „Големия Доналд”? Най-убедителната версия е, че това се дължи именно на новия лидер на управляващата Либерална партия Марк Карни, който замени загубилия доверие Джъстин Трюдо, син на легендарния канадски премиер от 1970-те години Пиер Елиът Трюдо.

Карни, който има бакалавърска степен от Харвардския университет, получава магистърска степен в колежа „Свети Петър” на Оксфордския университет, а през 1995 и докторска степен в Нъфийлд колидж на същия университет. В продължение на 13 години той е банков служител в лондонския офис на компанията Goldman Sachs. През 2013 е назначен за управител на Английската банка (най-младият топ мениджър историята на тази мощна финансова институция) с годишна заплата 624 хиляди паунда. След като, през 2018, договорът му с банката е удължен до 2020, Карни става поданик на британската корона, въпреки, че вече има две други гражданство – канадско и ирландско. Показателно е, че Карни е почетен гражданин на Лондон. И тъй като Канада формално принадлежи на британската корона, поемайки премиерския пост, Карни се закле във вярност на крал Чарлз III на специална церемония, организирана от британския генерал-губенатор на Канада. И едва след това беше утвърден като премиер на страната.

Важна подробност е, че след връщането си от Великобритания, през август 2023, Марк Карни оглави съвета на директорите на компанията Bloomberg, чиито собственик и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който е демократ и изразходва цели сто милиона долара лични средства за организирането на пропагандна кампания срещу Доналд Тръмп.

Тоест, пъзелът започва да се оформя. Без съмнение, Карни е протеже на британските глобалистки елити. И, както изглежда, с негова помощ някогашната империя, се готви да влезе в сблъсък с бившата си колония, превърнала се в екзистенциална опасност за властта на старите елити.

Според Лондон, единственият виновник за неочакваното разцепление в англосаксонскато ос, е „популистът и маргинал” Доналд Тръмп. Адептите на „либералната демокрация” и екпанзионистския глобалистки проект го смятат на парвеню, което обаче може да се окаже гробар на стария световен ред и архитект на все още неясния за никого „прекрасен нов свят”.

Неслучайно бившият канадски външен министър Кристия Фрийланд призовава страната и да се обедини с Великобритания и Франция против САЩ. Което, изглежда, вече се случва. Както заяви премиерът Марк Карни по време на първото си официално пътуване в чужбина (когато посети именно Париж и Лондон), Канада има правото да се смята за „най-европейската измежду всички неевропейски държави” (между другото, според проведена през април анкета, 44% от канадците биха подкрепили присъединяване на страната към ЕС, макар че това е практически невъзможно). В тази връзка, безспорно си струва внимателно да следим всички действия на Отава, потвърждаващи хипотезата,че неоглобалистките елити са взели решение да накарат Канада да промени външнополитическата си ориентация от Вашингтон към Лондон (и, частично, към Париж). Очевидно не е никак случайно, че Марк Карни толкова ожесточено атакува Тръмп, сравнявайки го със суперзлодея Волан де Морт от сагата за Хари Потър, т.е. представяйки го като своеобразно олицетворение на „вселенското зло”.

С други думи, прословутото трансатлантическо единство очевидно се сблъсква с проблеми. Канада е отлична илюстрация за наличието на сериозни противоречия между САЩ, от една страна, и ЕС и останалите англоезични държави – от друга. Едва ли може да се очаква, че икономическите противоречия между Вашингтон и Отава ще бъдат премахнати в най-близко бъдеще. В същото време, не е съвсем ясно до какво ще доведе сегашното влошаване на канадско-американските отношения. Ситуацията се задълбочава и от факта, че Канада усилено укрепва отношенията си с Великобритания и Франция, които целенасочено се стремят към ескалация на военните действия в Украйна. При това, очерталата се ос Отава-Лондон-Париж (към която биха могли да се присъединят Канбера и Уелинггтън) се обявява против инициативите на онази част от американския елит, която се готви да преразгледа политиката на демократите.

*Българско геополитическо дружество