брой 1 2025

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Продължаващата война между Русия и Украйна ускорява процесите на поляризация в света, поставяйки въпроса за съшността на съвременните военни стратегии, и принуждава експертните „мозъчни центрове”, ангажирани с тези проблеми, да ревизират много от утвърдените геополитически понятия.

Потребителски рейтинг: 4 / 5

В течение на дълго време концепцията за мита и създаването на митове беше подценявана, поне що се отнася до влиянието и за формирането на стабилен идеологически и идентификационен дневен ред.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Част от ромите в България традиционно са мюсюлмани. Това е съвсем логично, като наследство от петте века, през които страната ни е била част от Османската империя. Чрез своята политика турската държава не е спирала да оказва своето влияние върху тях в идеологическо отношение. По този начин, макар и граждани на Република България, те се оказват недостатъчно близо до елементите на културната идентичност, характерни за българската нация и българското самосъзнание. Но пък са много близо до културата, доближаваща ги до турското етническо самосъзнание. Тази реалност се знае и коментира в обществото и по-различен начин сред отделните етнически и религиозни общности. Недостатъчни са изследванията обаче, които показват в конкретика как те се самоопределят в етническо, религиозно отношение, както и наблюдават ли се при тях признаци на индоктриниране идеологията на радикалния ислям. А всичко това е важно, за да бъде анализирано от гледна точка на сигурността и по-точно рисковете и евентуалните заплахи от ескалация на напрежението между граждани от ромски произход и такива с българска етническа идентичност.

Как се самоопределят ромите мюсюлмани

Според мое емпирично изследване сред 214 роми, проведено в регионите Пловдив и Пазарджик, в етническо отношение, 55,04% са се определили като турци, 18,8% - като миллет и само 1.83% - като българи. В религиозно отношение принадлежност към исляма са заявили 71,1%, а към православното християнство - едва 5,96%. Само при 28 лица са налице външни индикатори за свързаността им с идеологията на радикалния ислям, но пък при 50,91% се наблюдава нетолерантност към друговерци. Тревожен е фактът, че 49,54% от включените в изследването споделят, че са попадали в ситуация на конфликти с представители на етническото мнозинство. Един от тези случаи е на 25-годишен мъж от квартал “Изток” в Пазарджик. При него се наблюдава и силна негативна настройка спрямо държавата и институциите. Споделя, че в периода 2013-2014 е бил в затвора в Пазарджик, като е обвинен за нанасяне на тежки телесни повреди, побой и кражба. По това време, в затвора, е излежавал присъда и Ахмед Муса.

Най-известният случай, касаещ проповядването на антидържавна идеология, подтикваща към религиозна омраза, е този на 13-те имами от Пазарджик. Делото беше обект на информационна пропаганда и дебати. Важно е да се отбележи, че сред заподозрените имами имаше не само роми, но и българомохамедани. Според прокуратурата те са разпространявали идеологията, освен в Пазарджик, също и в Благоевград, Смолян, Рудозем, Пловдив, Велинград и Сърница. След неколкократни връщания на делото за преразглеждане на доказателствата и представеното от страните, в затвора, излежаващ ефективна присъда, е вкаран единствено Ахмед Муса. От сайта Islamist Watch допълват, че освен ефективната присъда са наложени  и две условни. На останалите имами са наложени глоби - наказания от 5000лв.

По данни на Investor.bg, “България е задържала петима за радикален ислям през 2016”. Те се позовават на информация от доклад на Европол за борбата с тероризма.

Показателен за това, “че България и гражданите й са уязвими към проявленията на международната ислямистка радикализация”, е и терористичният акт в Бургас, Сарафово през 2012. Тогава смъртта си намериха 5-ма израелски граждани, както и един български. След него българската държава преразгледа стратегическите си документи в областта на националната сигурност, като заложи по-строги и крупни мерки.

Разглеждайки проблема за религиозната радикализация на част от българските роми, е важно да се изведат поне част от причините. Сложността на проблема е показателна за комплексния им характер. В глобален план влияние оказва религиозният подем, който е особено видим по отношение на исляма. Показателен е броят на мюсюлманските храмове в Европа и особено в държави като Франция, Белгия, Германия и други. България не се различава особено в това отношение. Религиозният подем се изразява и в стриктно задълбочаване в традиционните мюсюлмански обичаи в ежедневието. Така например, голяма част от нашите роми ежедневно се молят по пет пъти на ден, съблюдавайки религиозните изисквания за това - положение на тялото, килим, молитва и т.н. За петъчната молитва буквално се пълнят както меджитите в етнически-обособените квартали, така и големите джамии в центъра на Пловдив например. На големите мюсюлмански празници Курбан и Рамазан Байрям също е така. И в това няма нищо лошо, защото да изповядваш ортодоксалния ислям и да се стремиш да бъдеш стриктен по отношение на основни канони и обичаи е нещо положително. Проблемът идва тогава, когато ислямът бива използван като прикритие на една антидържавна идеология, която отрича всичко, което не се случва съгласно изкривения вариант на писанията в главите на псевдолидери.

Външно влияние

Говорейки за задълбочаването в ислямските религиозни практики сред голяма част от ромите, както и за разпространението на радикалния ислям сред някои от тях, е важно е да се подчертае влиянието на другите държави. Разглеждайки част от литературата по темата, става ясно, че експертите в областта акцентират върху ролята на Саудитска Арабия и Турция. Различни обаче са тезите, когато става въпрос за целите на политиката на едната и другата страна. Относно Саудитска Арабия, мненията се обединяват около това, че нейната цел е да наложи уахабизма сред мюсюлманите роми.

Росица Атанасова също подкрепя тезата за Саудитска Арабия. Тя обаче, за разлика от други автори, поддържа виждането, че и Турция играе роля, заедно с арабите, в процеса  “на съхраняване на модерната традиция сред мюсюлманските общности в лицето на близкоизточния екстремизъм”, т.е. религиозно мотивирано насилие.

Показателен за свързаността между политиките на Саудитска Арабия и Турция спрямо ромското малцинство е фактът, че неговите представители гледат турска и арабска телевизия. Това твърдение се базира на собствените ми наблюдения, влизайки в домовете на над 25 ромски семейства в квартал “Столипиново” и общувайки с тях. Освен това, в домовете на двама-трима от неформалните лидери в квартала са забелязвани брошури и книги, свързани с исляма, политиката на Турция, нейната история и т.н. Силно обезпокоителен факт е, че преди около вече седем години, по средата на лятото, забелязах как една ромска сватба се предвождаше от млади мъже, носещи в ръцете си знамена на Турция и две други знамена, които оприличих на тези на Ислямска държава. Шествието беше съпътствано от викове “Аллах акбар” (“Аллах е велик”) и подобни.

Според изданието Insight пък, основната цел на политиката на Турция спрямо мюсюлманите роми е просто да засили близостта си с тях, обусловена от културно-историческото наследство. Целта на Анкара обаче, е не само да поддържа влиянието си върху ромите мюсюлмани, а да разпространява исляма и сред онези, които все още не са негови последователи.

Асен Асенов разширява обсега от държави, които имат отношение към разпространението на радикален ислям сред част от ромите. Той смята, че засилената търговия с Турция и Сирия е спомогнала, преди 12-13 години, за пренасянето на нетрадиционна за страната ни антидържавна религиозна идеология. Нещо повече, според него „…някои търговци прекарват нелегално хора, които са свързани с терористични групи, и представители на нетрадиционни религиозни направления“.

Към Сирия и Турция Асен Асенов прибавя и Австрия, Франция и Белгия. По негови думи  „…за радикализацията на ромската общност пряко отношение имат и редица джамийски центрове в Австрия, Франция, Белгия и т.н. Преди 10-15 години, когато циганите–мюсюлмани от България тръгнаха към страните от Западна Европа, почти всички преминаха през джамийските центрове в тези държави“. Авторът обвързва влиянието, оказвано върху тях от въпросните джамии, с трудната ситуация, в която са се намирали преди години ромите, емигриращи в Западна Европа - по-конкретно това, че първоначално не са имали подсигурени квартири за нощувка, достатъчно финансови средства за пребиваване и т.н. Тоест, намерили са в чуждата държава място, където им е бил осигурен подслон, храна и подкрепа. Но едновременно с това са попаднали под влиянието на псевдорелигиозни водачи и радикализирани представители на другите мюсюлмански малцинства.

Георги Кръстев, Евгения Иванова и Велчо Кръстев също застъпват тезата за това, че част от ромите възприемат идеологията на радикалния ислям по време на пребиваването и работата си в големите западноевропейски страни. Само че те допълват по-горе казаното, като уточняват, че на територията на Германия функционира турска ислямистка група. Говорейки за промените в етническата и религиозна идентичност и поставяйки въпроса за разпространението на радикалния ислям сред ромите, те дават пример с Ахмед Муса. През 1990 той напуска България, установява се да живее в Австрия и работи във Виена. По-късно в Германия възприема радикалния ислям и създава контакт с турската ислямистка група Kalifaatsstat. Освен за турската връзка в индоктринирането на антидържавната идеология при Ахмед Муса, в началото на публикацията си авторите говорят за ролята на страни от Средния изток. По-конкретно акцентират върху финансирането на разпространението на радикалния ислям от международни и регионални организации, финансирането на изграждането на меджити в ромските квартали и изпращането на роми на Хадж, отварянето на религиозни училища и курсове за имами, акцент върху летни курсове за изучаване на Корана и вноса на литература - повечето от държави от Средния изток. Очевидно и цитираните автори виждат Турция и държави от Средния и Близък изток като провеждащи целенасочена политика за разпространението на радикалния ислям сред съществена част от ромите в страната.

На темата за влиянието на радикализираните представители от мюсюлманските малцинства в Западна Европа върху нашите роми акцентират и от Института по психология към МВР. Посочва се, че те „…влизат в контакт с интерпретации на исляма, различни от обичайната за Балканите ханифитско – сунитска традиция“. Богдана Тодорова също подкрепя тезата, като точните и думи са, че младите роми, особено турчееещите се и определящи се като миллет, „…са по радикални и част от тях се поддават на идеите на уахабизма, лансирани от арабски фондации, често чрез техните европейски клонове“. С това си твърдение авторката повтаря тезата на Barkly Сenter и турското издание Insight, че по-скоро Саудитска Арабия стои зад разпространението на идеологията на уахабизма сред ромите в България.

Личното ми мнение по въпроса, дали нашите роми се радикализират в Западна Европа се онагледява от резултатите от анализа на моето изследване и, по-специално, от търсенето на корелационна зависимост между променливите професия/работа и толерантност към друговерците. Налице е много силна връзка - 0,9 коефициент на зависимост. От отговорите на анкетираните се налага изводът, че в голямата си част те не са в добри отношения с етническите българи.

Заключение

Като завършек е подходящо връщането към темата за причините за радикалния ислям сред ромите в България. Те са свързани с тяхната капсулация - пространствена и културна, водеща до взаимен страх между българи и роми. Ромите са разделени от етническите българи и когато говорим за образование. Щом живееш отделно, ти и ще учиш в отделно училище. А уж това е недопустимо съгласно Конституцията, Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за защита от дискриминация. Редно е да си признаем, че българската държава и, конкретно, решенията, които взима по отношение на тези деца - ги осакатяват за цял живот. Затова те не искат да учат и живеят в България и са прави.

Интеграционната политика на българската държава не дава резултати. Това е така, защото най-общо казано правата на ромите са игнорирани и подценявани на ниво национална и местна власт. Интеграция има само при недостатъчното на брой добре образовани и квалифицирани роми, на които по чудо някой е подал ръка, но не винаги този някой е бил от български етнически произход. Необходимо е да има повече случаи, в които етнически българи подават ръка на българи от ромски произход, нужно е да бъдем малко по-добри. Иначе, как да очакваме те да се вълнуват на 3-ти Март, да гледат българска телевизия и да не се поддават на влиянията по линия на религиозната радикализация. 

Използвана литература:

1.Асенов, Асен, Институт по психология към МВР. Наръчник за работа с етнорелигиозните общности по въпросите на обществения ред и сигурност в България. София, 2019. с.46

2.Институт по психология към МВР, Изследователски център „Тренд”. Наръчник по проект „Разширяване експертния капацитет на служителите на МВР за превенция на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация”. София, 2018. с.31.

3.Тодорова, Б. Бъдещето на исляма в България и Европа. // сборник „Бъдещето на религията“. 2014, с. 258-267.

4.https://www.meforum.org/islamist-watch/43640/bulgaria-court-finds-13-imams-guilty - достъпно на 05.09.2024.

5.https://www.investor.bg/a/334-evropa/241359-balgariya-e-zadarzhala-petima-za-radikalen-islyam-prez-2016-g - достъпно на 05.09.2024.

6.https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/22898.pdf - достъпно на 05.09.2024

7.https://www.insightturkey.com/articles/turkey-and-saudi-arabia-as-theo-political-actors-in-the-balkans-the-case-of-bulgaria - достъпно на 05.09.2024.

8.htтps://berkleycenter.georgetown.edu/posts/balkan-affairs-turkish-and-saudi-influence-on-bulgarian-muslims  - достъпно на 05.09.2024.

9.file:///C:/Users/User/Downloads/05.%20Georgi%20KRASTEV%20Evgeniya%20I%20IVANOVA%20and%20Velcho%20KRASTEV%20-%20GYPSIES%20-%20ROMA%20I  - достъпно на 14.09.2024.

10.https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/22898.pdf - достъпно на 05.09.2024.

11.https://tandis.odihr.pl/bitstream/20.500.12389/20067/1/01984.pdf - достъпно на 14.09.2024.

*Доктор по национална сигурност от Военна академия „Георги Раковски”

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Елинистичната епоха и самият феномен на „елинизма” нямаше да са възможни без елините. Учените смятат, че именно елините, т.е. древните гърци, стават решаващият фактор на везните на историята, който насочва развитието на Средиземноморието към неговата „европеизация“, вместо регионът да си остане просто продължение на Близкия изток (каквото например е Картаген, докато не се променя именно под влиянието на елините).

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Известният американски политолог Джон Миршаймър е роден през 1947  в Ню Йорк. На 17-годишна възраст доброволно постъпва в армията, а през 1966-1970 учи в престижната Военна академия в Уест Пойнт. След това служи във военновъздушните сили на САЩ, като паралелно с това следва в Университета на Южна Калифорния. Защитава докторска степен в Корнелския университет, след което работи като преподавател в Института Брукинг във Вашингтон и Харвардския университет. От 1982 е професор в Чикагския университет.

Джон Миршаймър е автор на редица трудове по теория на международните отношения и, частност, относно неореализма, който свързва със стремежа на държавата към хегемония на световната сцена. Смята се за основоположник на теорията за настъпателния реализъм (Offensive Realism), според която държавите рядко са доволни от степента на влиянието си в света и винаги се стремят към доминация над останалите за да си гарантират пълна сигурност. В друга своя теория - за "конвенционалното сдържане", той твърди, че нивото на сигурност на държавата зависи от това, доколко тя може да убеди потенциалните си противници в своята мощ.