Политиките на международната общност след началото на новия израелско-палестински конфликт през октомври 2023

С обявената чрез Декларацията Балфур готовност на британското правителство за създаването на еврейска държава на територията на Палестина, близкоизточната криза се задълбочава, достигайки своя връх със създаването на държавата Израел през май 1948. Този акт се превръща в катализатор на трайна и продължителна криза в региона, която провокира няколко арабско-израелски войни (1948, 1956, 1967, 1973) и серия от спорадични въоръжени сблъсъци между палестинските военни формирования и израелската армия, което е резултат от отказа на Израел да спазва Резолюция 181 (1947) – т.е. решението за две държави, Резолюция 194 (1948), касаеща бежанския въпрос, Резолюция 242 (1967) за признаването на държавите Палестина и Израел и изтегляне на израелската армия от окупираните територии, както и други международни правни актове в тази посока, приети през годините до днес. Политиките на големите външни и регионални играчи са съобразени с техните геостратегии за влияние, което на практика само задълбочава конфликта между евреи и палестински араби от почти 80 години насам, въпреки признаването на автономията на Палестина с ограничени правомощия, със споразумението от Осло през 1994.    

Реакциите на международната общност на възобновяването на израелско-палестинския конфликт през октомври 2023

Причините за новата ескалация на напрежението между ХАМАС и Израел от 7 октомври 2023 насам се коренят именно в неразрешения с десетилетия палестински въпрос. В този дух е и  изказването на генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, който в своята реч пред Съвета за сигурност осъди недвусмислено „ужасяващите и безпрецедентни актове от 7 октомври на терор от страна на ХАМАС в Израел“ и заяви, че „нищо не може да оправдае умишленото избиване, нараняване и отвличане на цивилни – или изстрелването на ракети срещу цивилни цели“. Според него обаче, „атаките на ХАМАС не се случиха във вакуум“, тъй като „палестинският народ вече 56 години е подложен на задушаваща го окупация“. В същото време той даде да се разбере, че „оплакванията на палестинския народ не могат да оправдаят ужасяващите атаки на ХАМАС. А тези ужасяващи атаки не могат да оправдаят колективното наказание на палестинския народ”. Това изказване на генералния секретар пред Съвета за сигурност провокира гневна реакция от страна на постоянният представител на Израел в ООН Гилад Ердан, който призова Гутериш да подаде оставка и заплаши с отказ от издаване на визи за персонала на ООН занапред, обещавайки, че „ще им бъде даден урок“.

Нападението на ХАМАС и Палестинския ислямски джихад срещу израелската територия беше придружено от убийства на цивилни граждани и вземане на заложници. Този акт на агресия провокира изблик на солидарност сред съюзниците на Израел. На 9 октомври президентът на САЩ Джо Байдън, министър-председателят на Великобритания Руши Сунак, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и италианският премиер Джорджа Мелони в съвместно изявление декларираха своята „непоколебима и единна подкрепа за държавата Израел и... недвусмислено осъждане на ХАМАС и неговите ужасяващи терористични актове“. Към тази позиция се присъединиха редица западни държави (включително и България), изразявайки негативното си отношение към ХАМАС. Заради новата ситуация в Близкия изток, САЩ разположиха бойни кораби и самолети в Източното Средиземноморие с цел доставяне на военно оборудване и боеприпаси на Израел, докато Германия и Великобритания му оказват военна помощ.^[1]

На противоположният полюс са страни като Китай и Русия, които заемат балансирана проарабска позиция, насочена към постигане на мирно разрешаване на палестинския въпрос, чрез прилагане на международното право за създаване на две държави, без при това да осъждат действията на ХАМАС. На свой ред, страните от региона, като Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Сирия, Алжир, Египет, Йордания, Кувейт, Оман и Катар, изразяват ясно своята подкрепа към палестинците в Газа, което по същество означава пряка или косвена подкрепа за ХАМАС.^[2]

Първоначалната позиция на ЕС бе в подкрепа за Израел чрез преустановяване на помощта за палестинските власти, като Германия и Австрия предприеха действия в тази посока. На 15 октомври 2023 обаче, ЕС излезе с изявление, в което се изтъква „правото на Израел да се защитава в съответствие с хуманитарното и международното право“, но и „важността да се гарантира защитата на всички цивилни по всяко време в съответствие с международното хуманитарно право”, което говори за хаотичното поведение на европейските лидери и осъзнаване реалността на случващото се в Палестина и репресивните действия на израелските въоръжени сили, очевидно целящи използването на удобния момент за унищожаване на палестинското население в Газа, което дори не се прикрива от членовете на израелския военен кабинет. Трансформацията от категорична към балансирана подкрепа за Тел Авив се илюстрира от приетата от европейският парламент резолюция, която „призовава за хуманитарна пауза, деескалация и пълно зачитане на международното хуманитарно право“.

В тази посока бяха и изказванията на вече бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, норвежкия външен министър Еспен Барт Ейде и президента на Чили Габриел Борич, които заявиха, че израелските сили за сигурност нарушават международното хуманитарно право, използвайки военна сила срещу цивилното палестинско население, като Норвегия и Чили нарекоха военните действия на Израел „непропорционални“. В същото време, чилийският президент осъди нападението на ХАМАС срещу цивилно население и вземането на заложници. Неодобрението към израелската политика бе силно изразено в страни като Йордания, Бахрейн, Турция, Хондурас, Чили, Колумбия, Белиз и Южна Африка, които отзоваха своите посланици в Израел, а Боливия дори прекъсна дипломатическите отношения с еврейската държава.

В изявление от ноември 2023 американският президент Джо Байдън изтъкна необходимостта от осъществяване на „хуманитарна пауза“. В този дух бе и изказването на френския външен министър Катрин Колона, призовала за „незабавно хуманитарно примирие“, а в интервю за ВВС президентът на страната Еманюел Макрон също поиска прекратяване на огъня.

На срещата на Г-7 в Токио през ноември 2023 държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отново потвърди „твърдата подкрепа на министрите от Г-7 за правото и задължението на Израел да се защитава и стремежа да гарантира, че атаките от 7 октомври веча никога няма да се повторят, в съответствие с международното хуманитарно право”, т.е. САЩ индиректно намекнаха, че Израел нарушава международното право, и, в частност, международното хуманитарно право, но в същото време безусловно подкрепят израелското правителство. В този контекст държавният секретар заяви, че е имал „разговори с израелски лидери за хуманитарни паузи и за конкретни стъпки за минимизиране на щетите за палестинските цивилни в Газа и за спиране на екстремисткото насилие на Западния бряг“.

Някои европейски държави са много по-крайни в своите позиции, като на практика се солидаризират с палестинския народ. Министърът на социалните услуги на Испания Йоне Белара например, квалифицира действията на израелското правителство като „планиран геноцид“ и предложи прекъсване на дипломатическите отношения с Израел и налагане на санкции на министър-председателя Бенямин Нетаняху. В този дух бе и изявлението на вицепремиера на Белгия Петра Де Сутер, която написа в Туитър, че „е време за санкции срещу Израел“.

След срещата на върха на лидерите от Г-7, ЕС призова за „незабавно спиране на военните действия и установяване на хуманитарни коридори“, осъждайки „използването на болници и цивилни като човешки щитове от ХАМАС“ и подчертавайки, че „болниците, медицинските консумативи и цивилните в болниците трябва да бъдат защитени“, но същевременно призовава Израел „да упражнява максимална сдържаност, за да гарантира защитата на цивилните“. Освено това ЕС обяви, че ще продължава да оказва помощ за развитието на Палестина, защото не са открити доказателства за отклоняване на европейски помощи към ХАМАС. 

На 21 декември 2023 Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация, в съответствие със своята процедура за ранно предупреждение и спешни действия, публикува решение, в което призовава „Израел, Държавата Палестина и други държави да въведат незабавно и трайно прекратяване на огъня в окупираната ивица Газа“. Освен това Комитетът изрази загрижеността си относно „тежките бомбардировки, безразборните атаки с използване на експлозивни оръжия с широкообхватни ефекти в населените райони, колективното наказание и възпрепятстването на хуманитарната помощ“ и „атаките, които са насочени или засягат гражданска инфраструктура, водещи до катастрофална хуманитарна криза“, и които „пораждат сериозни опасения относно задължението на Израел и други страни да предотвратяват престъпления срещу човечеството и геноцид“. В решението на Комитета се призова Израел „твърдо да осъди всяка форма на реч на омразата и да се дистанцира от расистката реторика на омразата, използвана от политици и обществени фигури... и да гарантира, че подобни действия се разследват и адекватно и строго се наказват“.

На следващият ден Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, призоваваща за осигуряване на безопасно преминаване на хуманитарна помощ за палестинското население в ивицата Газа.

На 29 декември 2023 Южна Африка отправи искане за започване на производство срещу Израел в Международния съд, който е главния съдебен орган на ООН. Заявлението на Южна Африка бе подадено въз основа на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Конвенция за геноцида), приета през декември 1948, по която Израел и Южна Африка са страни. Южна Африка твърди, че Израел е нарушил задълженията си по Конвенцията, като не е успял да предотврати геноцид, извършвайки действия, които представляват геноцид, и не е успял да предотврати или накаже подбуждането към геноцид от израелски държавни служители, което, разбира се, се отрича от самия Израел.

Въпреки изказванията на членове на администрацията на Байдън за нарушаване на международното хуманитарно право, с техните действия се насърчават репресивните действия на израелското правителство спрямо цивилното палестинско население в ивицата Газа и Западния бряг. Аргумент за такова твърдение е разрешението на Белият дом за продажба на танкови боеприпаси и друго военно оборудване на Израел, без да се консултира с Конгреса, което спомогна за задълбочаване на израелско-палестинския конфликт и е в разрез с декларирания от Вашингтон стремеж за неговото урегулиране.^[3]

Нарушаването на международното право от страна на Израел в контекста на сегашния израелско-палестински конфликт бе артикулирано не само от САЩ, Русия, Китай и други държави, но и от Международния съд в Хага, в резултат от иска на Южна Африка срещу Израел за извършен геноцид от израелските власти в Газа, съпроводен с призив за спиране на военните действия, както и за прилагане на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. В тази връзка, на 26 януари 2024, Международния съд издаде Заповед за прилагане на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението на геноцида, с която се налагат временни мерки на Израел, свързани със спазване на задълженията по Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъпленията на геноцид и недопускане на израелските военни сили да осъществят геноцид спрямо палестинското население в ивицата Газа, както и осигуряване на основни услуги и хуманитарна помощ за него.^[4] С това съдебно решение Хагския съд, на практика, призна, че израелското правителство на Бенямин Нетаняху упражнява геноцид над палестинското население в Газа.

С издаденото съдебно решение от март същата година, освен потвърждаването на мерките от януари 2024, бяха наложени и нови временни мерки, свързани с достъпа до коридори за осигуряване на основни услуги и хуманитарна помощ, включително храна, вода, електричество, гориво, подслон, облекло, хигиенни и санитарни принадлежности, както и медицински консумативи и медицински грижи за палестинците в цяла Газа. На свой ред, Израел гарантира, че военните му формирования не нарушават човешките права на палестинците в Газа.^[5] 

През май 2024 Хагският съд издаде нова заповед за прилагане на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението на геноцида в ивицата Газа (Южна Африка срещу Израел), която включва наложените временни мерки от предходните решения; незабавно спиране на израелската военна офанзива в Рафах; поддържане на отворен ГКПП „Рафах“ за безпрепятствено предоставяне на спешно необходимите основни услуги и хуманитарна помощ; предприемане на ефективни мерки за осигуряване на безпрепятствен достъп до ивицата Газа на всяка анкетна комисия, мисия за установяване на факти или друг разследващ орган, упълномощен от компетентните органи на ООН да разследва твърденията за геноцид.^[6]

Успоредно с издадената заповед от Хагския съд, наблюдаващият прокурор от Международния наказателен съд Карим Хан обяви резултатите от осъществените проверки за извършени действия, в които се посочва, че ръководителят на ХАМАС в ивицата Газа - Яхия ал Синуар, главнокомандващият военното крило на ХАМАС, известно като Бригадите Ал Касам, Мохамед Диаб Ибрахим ал Марси и ръководителят на политическото бюро на ХАМАС Исмаил Хания носят наказателна отговорност за извършените от тях военни престъпления и престъпления срещу човечеството (унищожаване, убийства, вземане на заложници, сексуално насилие, изтезания, жестоко отношение към заложници и посегателства срещу личното достойнство), извършени на територията на Израел и в ивицата Газа. На тази основа прокурорът внесе молба до Съда за издаване на заповеди за арестуването на цитираните по-горе лица.  В същото време обаче, наблюдаващият прокурор към Международния наказателен съд посочи, че министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Йоав Галант също носят наказателна отговорност за извършени от тях военни престъпления и престъпления срещу човечеството (нападения срещу цивилното население на Газа, умишлено причиняване на страдания, сериозно увреждане на тялото или здравето и жестоко отношение, умишлено убийство, умишлено насочване на атаки срещу цивилното население, унищожаване и убийство, включително и смъртни случаи вследствие на глад, преследване и други нечовешки действия) на територията на ивицата Газа. На базата на събраните доказателства за извършените престъпления от Бенямин Нетаняху и Йоав Галант, бе внесена молба за издаване на заповеди за тяхното арестуване.^[7] В края на ноември, Международният съд издаде официални заповеди за ареста на Нетаняху и Галант, както и на военния командир на ХАМАС Мохамед Дейф, въпреки, че според израелските власти той е бил ликвидиран с въздушен удар още през юли. Както можеше да се очаква, израелският премиер моментално обяви тези действия на Съда, като „проява на антисемитизъм”.

Действията на Карим Хан провокираха гнева не само на Израел, но и на част от международната общност, подкрепяща израелското правителство. Израелският премиер Нетаняху определи искането на наблюдаващия прокурор по делото за военни престъпления и престъпления срещу човечеството като „пародия на справедливост“, а във видеообръщение критикува искането за издаването на заповедите за арест срещу себе си и министъра на отбраната като „морално безобразие с исторически пропорции“, заявявайки че тези действия ще „хвърлят вечен белег на срам върху Международния съд“. На свой ред американският президент Байдън категорично подкрепи Израел и разкритикува Международния наказателен съд, обвинявайки го, че приравнява действията на Израел с тези на ХАМАС. В речта си той заяви още, че  „Това, което се случва, не е геноцид. Ние отхвърляме това“.^[8] Твърдението му обаче е в очевиден дисонанс с предходни негови изказвания за нарушаване на човешките права и ограничаване на хуманитарния достъп до Газа, в резултат от което част от палестинското население бива обречено на глад, а това е основание за обвинение в геноцид и военни престъпления. Когато обаче Международният наказателен съд взе отношение по израелско-палестинския конфликт, американската администрация атакува наблюдаващия прокурор. Тези действия илюстрират двойствената външна политика на САЩ и липсата на последователна позиция по палестинския въпрос. Те безспорно подкрепят политиките на израелското правителство и употребата на военна сила срещу цивилното население. В този смисъл, посещението на израелският министър-председател във Вашингтон, в края на юли 2024, бе поредния знак за подкрепата на американското правителство, макар че – от друга страна – вицепрезидентът Камала Харис демонстрира подчертано дистанцирано отношение към Бенамин Нетаняху при посрещането му във Вашингтон. Тези противоречиви послания от администрацията на Джо Байдън, в съчетание с неодобрението на част от конгресмените на Демократическата партия към визитата на Нетаняху, бяха ясен знак, че израелският премиер ще търси подкрепа за своите политики най-вече от кандидата за президент на републиканците Доналд Тръмп (спечелил изборите през ноември 2024), с когото осъществи приятелска среща и получи подкрепата му за своята политика и действиията си.

Разделението в международната общност

На страната на САЩ и Израел застанаха част от европейските държави, но има и такива, които критикуват политиките на израелския премиер в ивицата Газа, впрочем европейските лидери не бяха единни и относно исканите заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант. Зад Израел застанаха Великобритания, Чехия, Австрия и Германия. От друга страна, държави като Белгия, Словения и Франция, подкрепихат действията на Международния наказателен съд като възможен инструмент за разрешаване на израелско-палестинския конфликт.^[9] 

Дипломатическият натиск, оказван върху Израел от някои европейски държави, е насочен към прекратяване на военните действия в ивицата Газа, чрез реализация на концепцията за признаване на държавата Палестина. В този контекст испанският премиер Педро Санчес осъществи дипломатическа совалка в някои от европейските страни, за да търси подкрепа за признаването на Палестина, тъй като испанското правителство възприема Бенямин Нетаняху като пречка за създаването на две равноправни държави. След посещението му в Норвегия и Ирландия, лидерите на двете държави обявиха, че ще признаят Палестина като равноправен субект на международното право. Естествено, позицията им провокира гневната реакция на израелския външен министър Израел Кац, обвинил Испания, Ирландия и Норвегия, че са дали „златен медал на убийците и изнасилвачите от ХАМАС“. В тази връзка Външното министерство на Израел обяви, че на Испания вече не се разрешава да предоставя консулски услуги на палестинците в Йерусалим.^[10]

Международните усилия за разрешаване на спора между евреи и палестинци бяха част и от дневния ред на 15-та среща на върха на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), която се проведе на 4 май 2024 в Банджул, Гамбия. На тази среща генералният секретар на ОИС Хисеин Брахим Таха призова държавите членки да положат по-големи усилия за спиране на геноцида и военните престъпления на Израел срещу палестинския народ и да осигурят международна подкрепа за пълноправното членство на Палестина в ООН.^[11] 

След приключване на срещата на ОИС беше приета т.нар. Банджулска декларация, в която се подчертава, че действията на израелската армия провокират хуманитарна катастрофа и нарушават човешките права, като в тази връзка се изтъква необходимостта от предприемане на действия за спирането на военните престъпления и геноцида и прилагане на мерките, разпоредени от Международния съд в Хага; недопускане на всякакви опити за разселването на палестинците от техните земи; оказване на подкрепа за създаването на независима Палестина със столица Ал-Кудс ал-Шариф (Източен Йерусалим) в границите и от юни 1967; призив за незабавно и безусловно прекратяване на огъня; предоставяне на медицинска и хуманитарна помощ, осигуряване на вода и електричество, както и отваряне на хуманитарни коридори; диалог и посредничество за мирно уреждане на споровете.

Това което прави впечатление в декларацията, е акцентът върху необходимостта палестинците „да се обединят в борбата си за постигане на своите цели, под знамето на ООП, единствения легитимен представител на палестинския народ“.^[12] Което потвърждава, че страните от ОИС се присъединяват към позицията на западните държави, подкрепящи правителството на Махмуд Аббас като единственото легитимно управление в Палестина. Тоест, арабските и мюсюлмански държави декларират, че не подкрепят ХАМАС като официален представител на палестинското население в ивицата Газа, но в същото време страни като Иран и Турция оказваха финансова подкрепа на покойния му лидер Исмаил Хания, докато Катар е един от спонсорите на тази групировка през годините и ключов посредник в последния израелско-палестински конфликт от 7 октомври 2023, като с посредничеството на Доха беше постигнато кратко примирие, в резултат от което бяха освободени израелски и чуждестранни заложници на ХАМАС, както и палестински затворници. Тоест, сред арабските и мюсюлмански държави няма единна позиция по отношение на ХАМАС, въпреки приетата сред срещата на ОИС Банджулска декларация.

На проведената в средата на май 2024 среща на върха на Арабската лига в Манама, Бахрейн, беше приета Бахрейнската декларация, потвърждаваща позицията от срещата на ОИС по-рано на същия месец, като тя се надгражда с искане не просто за незабавно изтегляне на Израел от Газа, но и за разполагане на международни сили на ООН за защита и поддържане на мира в окупираната палестинска територия, докато не бъде приложено решението за две държави.

По време на срещата беше обсъден и въпросът с атаките на йеменските бунтовници – хути, срещу плавателни съдове в Червено море, застрашаващи морското корабоплаване, чрез което се реализира голяма част от световната търговия. Освен това Арабската лига предложи възобновяване на Арабската мирна инициатива, лансирана от Саудитска Арабия и приета на срещата на върха на Лигата през 2002 в Бейрут. Предложението включва нормализация на отношенията на арабските държави с Израел в замяна на изтегляне на Израел от палестинските територии, окупирани през 1967, съгласие за създаване на независима палестинска държава в границите от 1967 и признаване на Източен Йерусалим за столица на Палестина.^[13]

Част от усилията за урегулирането на израелско-палестинския конфликт, чрез оказване на натиск върху израелското правителство,  беше и съгласието на Общото събрание на ООН да подложи на гласуване резолюция за кандидатурата на Палестина за пълноправно членство в ООН, която бе приета с огромно мнозинство. В текста на решението се призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме Палестина за член на организацията, което в крайна сметка не се случи, заради безусловната подкрепа на САЩ към Израел. Въпреки това, Палестина запазва своя статут на „наблюдателна мисия на държава, която не е членка“, т.е. няма право на глас, както и да излъчва свои представители в структурите на ООН. Но дори и този акт провокира негативна реакция от страна на дипломатическия представител на Израел в ООН Гилад Ердан, който в знак на протест публично скъса копие на корицата на Устава на ООН.^[14]

Геополитическият контекст

В същото време, не бива да пропускаме геополитическите последици от поредната ескалация на израелско-палестинския конфликт от 7 октомври 2023. На първо място, фокусът на вниманието на международната общност се измести от руско-украинския конфликт върху този от Близкия изток. Веднага обаче възниква въпросът, защо ХАМАС изневиделица нападнаха Израел?. Отговорът се крие във възможността за лесна ескалация на конфликта, което е в интерес на определени външни геополитически играчи. За САЩ например, възпламеняването на въоръжен конфликт между евреи и палестинци в контролирана форма е важно, защото по този начин се отклонява вниманието от руско-украинския въоръжен сблъсък, в който украинската армия губи позиции на бойното поле, въпреки оказваната мащабна западна военна и финансова помощ за Киев. Разглеждано в този контекст, прокси войната между САЩ и Русия на украински терен има негативно отражение върху авторитета на САЩ и НАТО, които признават, че военните действия не се развиват благоприятно за Володимир Зеленски, въпреки оказваната му всестранна помощ отвън. А агресивното представяне на израелско-палестинския конфликт в медийното информационно пространство и социалните мрежи, включително и в българските медии, по начина по който беше артикулиран и руско-украинският конфликт, само подсказва, какви са интересите на администрацията на Байдън от възникването на нов военен сблъсък. Интересно е, че МОСАД и военното разузнаване на Израел, а също американското (ЦРУ) и египетското разузнаване са предоставили информация за замисляно и подготвяно нападение, но то е подценено не толкова от израелските служби за сигурност, отколкото от министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху, определил тази информация като „маловажна“. В тази връзка възниква въпросът, защо израелското правителство не предприема мерки за предотвратяване на нападението на ХАМАС срещу територията на еврейската държава? Тук отговорите може да са два – от една страна, възможно е ситуцията наистина да е била подценена от израелските власти поради ангажирането на вниманието им към Западния бряг и заселничката политика на правителството, но, от друга, както посочва пакистанският анализатор, лектор и консултант Заки Халид, целта на Тел Авив е постигане на военна победа над ХАМАС за кратко време и установяване на пълен контрол над Газа. Това мнение е изразено на базата на негово интервю с бившия директор на МОСАД Ефраим Халеви, който познава добре Бенямин Нетаняху и осъжда неговите нереалистичните амбиции за постигне на така наречената „решителна победа“, както и на историческата ретроспекция на убийствата на редица ръководители на ХАМАС в периода от 1993 до 2010, както на и седем високопоставени ирански ядрени учени между 2007 и 2020.[15]

Като допълнение към изложеното в анализа на Заки Халид, може да се добави, че последният кабинет на Бенямин Нетаняху е подложен на вътрешен натиск от опозицията след прокарването на съдебна реформа, целяща установяване на политически контрол над съдебната власт, което провокира широки антиправителствени протести и обвинения към министър председателя за недопускане на разследване за корупция и привличането му като обвиняем в съдебен процес. Тези събития доведоха до срив на доверието в управлението на Нетаняху. В такава ситуация последният се нуждаеше от появата на сериозен външен враг на Израел и пренасочване на всички усилия на нацията в борбата срещу него. Именно в такъв враг се превърна ХАМАС след събитията от октомври 2023. Тоест, в тази политическа ситуация интересите на САЩ и Израел съвпадат. За администрацията на Байдън е важно да бъде пренасочено вниманието от руско-украинския конфликт в друга посока, а за Нетаняху е важно политическото оцеляване на всяка цена, като за целта се използват всякакви средства.

Русия също има интерес от продължаването на израелско-палестинския конфликт, защото фокусът на световната политика ще бъде насочен към неговото урегулиране, а Украйна ще бъде оставена на заден план, което между впрочем вече се случи, ако се съди по реакциите на Володимир Зеленски, който с горчивина отбеляза, че страната му е забравена след събитията в Близкия изток.

Заключение

Геополитическите интереси на основните фактори в международните  отношения и тези на регионалните сили в Близкия изток са катализатор на трайна и продължителна нестабилност в региона. Отказът на Израел през последните близо осем десетилетия да приеме решението за две държави, в съответствие с международно приетите актове, са фактическата причина за множеството спорадични военни конфликти между палестинците и Израел, включително и последния от октомври 2023, който за съжаление продължава вече повече от година.

The Policies Of The International Community After The Emergence of The New Israeli-Palestinian Coflict From October 7, 2023

Dr. Krasimir KAMENOV

in professional field „National Security“, University of Library Science and Information Technology,

Abstract: The resumption of the Israeli-Palestinian conflict since October 7, 2023 has created a precondition for a new destabilization of the Middle East, which is the result of the policies of the key factors in international relations and the rivalry of regional powers for influence. The de facto drawn geostrategies of the leading countries are the reason why the eight-decade conflict between Palestinians and Jews continues to be on the agenda of the world public.

Keywords: Israeli-Palestinian conflict, October 7, 2023, Hamas, policies, geostrategies, international law

Бележки:

[1] Diakonia International Humanitarian Law Centre, 12.01.2024, https://www.diakonia.se/ihl/news/2023-hostilities-in-gaza-and-israel-factual-account-of-events/

[2] Cleary Waldo, Gabriel Epstein, Sydney Hilbush, Aaron Y. Zelin. International Reactions to the Hamas Attack on Israel, Washington Institute, 11.10.2023, https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/international-reactions-hamas-attack-israel

[3] Diakonia International Humanitarian Law Centre, 12.01.2024, https://www.diakonia.se/ihl/news/2023-hostilities-in-gaza-and-israel-factual-account-of-events/

[4] Оrder application of the convention on the prevention and punishment of the crime of genocide in the gaza strip        

(south africa v. israel), International court of justice, Order of 26 January 2024, https://www.icj-cij.org/node/203447

[5] Оrder application of the convention on the prevention and punishment of the crime of genocide in the gaza strip  

(south africa v. israel), International court of justice, Order of 28 March 2024, https://www.icj-cij.org/node/203847

[6] Оrder application of the convention on the prevention and punishment of the crime of genocide in the gaza strip  

(south africa v. israel), International court of justice, Order of 24 May 2024, https://www.icj-cij.org/node/204091

[7] Statement of ICC Prosecutor Karim A.A. Khan KC: Applications for arrest warrants in the situation in the State of Palestine, International Criminal Court, 20.05.2024, https://www.icc-cpi.int/news/statement-icc-prosecutor-karim-aa-khan-kc-applications-arrest-warrants-situation-state

[8] Ravid, Barak. Biden says what's happening in Gaza isn't genocide amid ICC warrant request, 20.05.2024,   

https://www.axios.com/2024/05/20/biden-reaction-netanyahu-arrest-warrants-gaza

[9] Weatherald, Nathalie and Munster, Ben. European leaders divided on ICC arrest warrant bid for Netanyahu, Politico, 20.05.2024, https://www.politico.eu/article/european-leaders-divided-icc-arrest-warrant-bid-for-israeli-hamas-officials-benjamin-netanyahu-yahya-sinwar-karim-khan-war-crimes-crimes-against-humanity/

[10] Marc Martorell Junyent. After Three European Countries Recognize Palestine, What’s Next?, Stimson, 28.05.2024, https://www.stimson.org/2024/after-three-european-countries-recognize-palestine-whats-next/

[11] 15th Islamic Summit: OIC Secretary-General Calls on Member States to Redouble Efforts to Stop Israel’s Genocide and War Crimes against the Palestinian People, Organisation of Islamic Cooperation, 04.05.2024,

https://new.oic-oci.org/SitePages/NewsDetail.aspx?Item=4602   

[12] Тhe 15th session of the islamic summit conference banjul, republic of the gambia, Banjul Declaration, Organisation of Islamic Cooperation, 04.05.2024,

https://new.oic-oci.org/SitePages/ConferenceDetailsCatg Wise EN.aspx?Item=11     

[13] Farhat, Beatrice. Arab League calls for 'immediate' Israeli withdrawal from Gaza, deployment of international force, Аl-monitor, 16.05.2024, https://www.al-monitor.com/originals/2024/05/arab-league-calls-immediate-israeli-withdrawal-gaza-deployment international    

[14] UN general assembly votes to back Palestinian bid for membership, Тhe Guardian, 10.05.2024,

https://www.theguardian.com/world/article/2024/may/10/un-support-palestine-membership

[15] Khalid, Zaki. Israel's Intelligence Failure vis à vis 7 October 2023, 12.11.2023,  

https://www.linkedin.com/pulse/israels-intelligence-failure-vis-%C3%A0-7-october-2023-zaki-khalid-hyygf

Библиография:

1. Diakonia International Humanitarian Law Centre, 12.01.2024, https://www.diakonia.se/ihl/news/2023-hostilities-in-gaza-and-israel-factual-account-of-events/
2. Cleary Waldo, Gabriel Epstein, Sydney Hilbush, Aaron Y. Zelin. International Reactions to the Hamas Attack on Israel, Washington Institute, 11.10.2023, https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/international-reactions-hamas-attack-israel
3. Diakonia International Humanitarian Law Centre, 12.01.2024, https://www.diakonia.se/ihl/news/2023-hostilities-in-gaza-and-israel-factual-account-of-events/
4. Оrder application of the convention on the prevention and punishment of the crime of genocide in the gaza strip (south africa v. israel), International court of justice, Order of 26 January 2024, https://www.icj-cij.org/node/203447
5. Оrder application of the convention on the prevention and punishment of the crime of genocide in the gaza strip (south africa v. israel), International court of justice, Order of 28 March 2024, https://www.icj-cij.org/node/203847
6. Оrder application of the convention on the prevention and punishment of the crime of genocide in the gaza strip (south africa v. israel), International court of justice, Order of 24 May 2024, https://www.icj-cij.org/node/204091
7. Statement of ICC Prosecutor Karim A.A. Khan KC: Applications for arrest warrants in the situation in the State of Palestine, International Criminal Court, 20.05.2024, https://www.icc-cpi.int/news/statement-icc-prosecutor-karim-aa-khan-kc-applications-arrest-warrants-situation-state
8. Ravid, Barak. Biden says what's happening in Gaza isn't genocide amid ICC warrant request, 20.05.2024, https://www.axios.com/2024/05/20/biden-reaction-netanyahu-arrest-warrants-gaza
9. Weatherald, Nathalie and Munster, Ben. European leaders divided on ICC arrest warrant bid for Netanyahu, Politico, 20.05.2024, https://www.politico.eu/article/european-leaders-divided-icc-arrest-warrant-bid-for-israeli-hamas-officials-benjamin-netanyahu-yahya-sinwar-karim-khan-war-crimes-crimes-against-humanity/
10. Marc Martorell Junyent. After Three European Countries Recognize Palestine, What’s Next?, Stimson, 28.05.2024, https://www.stimson.org/2024/after-three-european-countries-recognize-palestine-whats-next/
11. 15th Islamic Summit: OIC Secretary-General Calls on Member States to Redouble Efforts to Stop Israel’s Genocide and War Crimes against the Palestinian People, Organisation of Islamic Cooperation, 04.05.2024, https://new.oic-oci.org/SitePages/NewsDetail.aspx?Item=4602
12. Тhe 15th session of the islamic summit conference banjul, republic of the gambia, Banjul Declaration, Organisation of Islamic Cooperation, 04.05.2024, https://new.oic-oci.org/SitePages/ConferenceDetailsCatg Wise EN.aspx?Item=11
13. Farhat, Beatrice. Arab League calls for 'immediate' Israeli withdrawal from Gaza, deployment of international force, Аl-monitor, 16.05.2024, https://www.al-monitor.com/originals/2024/05/arab-league-calls-immediate-israeli-withdrawal-gaza-deployment international
14. UN general assembly votes to back Palestinian bid for membership, Тhe Guardian, 10.05.2024, https://www.theguardian.com/world/article/2024/may/10/un-support-palestine-membership
15. Khalid, Zaki. Israel's Intelligence Failure vis à vis 7 October 2023, 12.11.2023, https://www.linkedin.com/pulse/israels-intelligence-failure-vis-%C3%A0-7-october-2023-zaki-khalid-hyygf

*Авторът е доктор по национална сигурност от УниБИТ