Влиянието на дигиталната дипломация върху международните отношения в Близкия изток“

Държави, компании и граждани все повече се възползват от възможностите, предлагани от новите информационни технологии, бързия темп на цифровите трансформации и подобрената свързаност. Разбира се, тези промени не превръщат нациите от Близкия изток в мрежови общества, но тяхното въздействие е значително.

Нарастващото използване на широк спектър от информационни технологии и нови медийни платформи създава сложна динамика, която изисква по-задълбочено разбиране. В настоящата статия, въз основа на казуси от целия Близък изток, се изследва, как тези дигитални трансформации се развиват в социалната, културната, политическата и икономическата сфера, разкривайки конкретните различия и несъответствия, които са белязали появата на цифровия Близък изток [1].

Ще се опитам да покажа, как дигиталните технологии трансформират дипломатическите отношения и как това въздейства на регионалната динамика, а също влиянието на дигиталната дипломация върху международните отношения в Близкия изток, със специален акцент върху комуникацията, медийното въздействие и управлението на конфликти. В тази връзка ще бъдат анализирани редица успешни и неуспешни кампании.

С разширяващото се използване на интернет и социалните медии, дигиталната дипломация придобива нарастващо значение. В Близкия изток, където политическите конфликти често блокират традиционните дипломатически канали, дигиталната дипломация предлага нови възможности за комуникация и сътрудничество.

Въпреки че дигиталната дипломация е позната концепция, нейното приложение и значимост в Близкия изток не са достатъчно изследвани. Настоящата статия предлага нов поглед върху начина, по който социалните медии и дигиталните технологии трансформират дипломатическите отношения в региона. В същото време тя се ограничава до анализ на публично достъпни източници и видими казуси. Тоест, статията не обхваща тайните дипломатически усилия и конфиденциални данни, което може да ограничи пълнотата на изводите.

Изследването е базирано основно на кабинетно проучване (desk research), на публично достъпна информация и случаи, които са получили медийно отразяване. Това би мотло да ограничи пълнотата на анализа, тъй като някои дипломатически инициативи могат да останат конфиденциални или недостатъчно документирани. Липсата на публикации на български език по отношение на изследвания феномен не предполага стартиране на мащабни емпирични разработки преди поне общо очертаване на теоретичната рамка. Именно в това се изразява и основният принос на настоящата статия.

Макар че дигиталната дипломация не е напълно ново явление, нейното приложение в Близкия изток и влиянието й върху международните отношения в региона са сравнително слабо изследвани. Затова ще се опитам да запълня донякъде тази празнина, като анализирам конкретни примери и случаи на дигиталната дипломация в региона.

Исторически контекст и дефиниции

Две ранни разработки на дигитална дипломация се появяват още през 1992 . На срещата на върха за Земята в Рио де Жанейро активисти на гражданското общество за първи път използват имейли и пощенски списъци, за да координират позициите си в лобирането и преговорите. По същото време в Малта е създадено първото звено за компютърни приложения в дипломацията към Средиземноморската академия за дипломатически изследвания. По-късно звеното се трансформира в DiploFoundation, която през последните над 30 години е провела изследвания и е обучила хиляди дипломати относно това, как компютрите и интернет влияят на дипломацията.[2]

Разбира се, всяко значимо теоретично изследване на дадена област следва да започне с ясно очертаване на използвания понятиен апарат.

Дигиталната дипломация е форма на нова публична дипломация, която използва интернет, информационните и комуникационни технологии  и социалните медии като средство за укрепване на дипломатическите отношения. При това обаче са налице известни разлики между определенията на отделните изследователи, които си заслужават да бъдат отбелязани.

Според Бьола[1], дигиталната дипломация може да създаде и нови предизвикателства, включително риск от разпространение на дезинформация и пропаганда, което потенциално да повиши напрежението [3]. Един от начините за разбиране дигиталната дипломация е да я възприемаме като форма на управление на промяната в международната система.

Хокинг и Мелисен[2] я свързват с „приложението на нови комуникационни технологии“ в дипломацията и очертават четирите и основни направления: промяна на външнополитическата среда, управление информацията и ресурсите, политики за киберсигурност и електронно управление [4].

Повишаване качеството на уебсайтовете на външните министерства, посолства и делегации на международни организации вече е стандартна практика. Те служат на въпросните институции за обяснение и записване на техните национални външни политики и оборват неприемливи действия или претенции от други държави. Социалните медии  се превръщат във важни инструменти на дипломацията, внасяйки в нея елементи на откритост и прозрачност. Те предоставят платформа за безусловна комуникация и се превърнаха в най-мощният инструмент върху отношенията. Налице са широк набор от международни социални медии използвани за влияние, но най-популярните са: Twitter, Facebook, Instagram, YouTube [5].

Технологични аспекти

Платформите като Twitter, Facebook и Instagram са средство за бързо разпространение на информация като правителствата в Близкия изток ги използват  за споделяне на официални съобщения, насърчаване на своите позиции и дори пропаганда. Например Саудитска Арабия и Иран активно използват социалните медии, за да представят своите позиции или за пропаганда и разпространение на своите геополитически позиции. А също и да мобилизират подкрепа както вътре в страната, така на международната сцена. Саудитска Арабия инвестира значителни ресурси в дигитални кампании за подобряване на международния си имидж, докато Иран използва социалните медии за насърчаване на своите регионални интереси.

Освен разпространението на информация, социалните медии са и арена за дигитална война. Хакерски атаки, разпространение на фалшиви новини и кибершпионаж са чести практики в Близкия изток. Израел и Иран, например, често се обвиняват взаимно в кибератаки, които могат да дестабилизират регионалната сигурност.

Израел е пионер в осъществяването на дигитална дипломация, като активно използва социалните медии за комуникация със световната общност. Официални акаунти на правителството и армията често публикуват информация и новини, насочени към международната публика.[6]

  Дигиталната дипломация може да улесни преговорите и диалога между враждуващите страни. Онлайн платформите биха могли да се използват като неутрална територия за обмен на мнения и идеи. Пример за това е използването на видеоконференции и онлайн срещи за посредничество в конфликти, където физическите срещи са невъзможни поради политически или логистични причини.[7]

Освен това, тя позволява по-голяма гражданска ангажираност. Граждани и неправителствени организации могат да участват в дипломатическия процес чрез кампании в социалните медии, петиции и онлайн форуми.[8]

 „Арабската пролет” е пример за това, как социалните медии успяват да мобилизират масова подкрепа и да влияят върху политическите процеси. Тя представлява поредица от протести и граждански войни в редица арабски държави, включително Тунис, Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн, Либия и Йордания, както и други страни, в които протича с по-малко последствия.[9] [3]Според известния политолог Франсис Фукуяма, "пролетта" е с диагноза, че Арабският свят е единственият регион, в който все още не е избуяла "третата вълна на демокрацията", според един небезспорен термин, въведен от Самюъл Хънтингтън. Според Фукуяма, със своя антиглобалистичен мироглед, арабските режими не са успели да се включат в международното икономическо коопериране и, съответно, са изостанали.

Арабската пролет се случва в периода декември 2010 – декември 2011, което е сигнал, че в много по-ранен стадий масовото навлизане на социалните медии подпомагат за значителни политически промени като играят ключова роля в организирането и мобилизирането на протестиращите.[10]

Влияние върху международните отношения в Близкия изток:

Медийното въздействие е важен аспект на дигиталната дипломация. Чрез социалните медии, правителствата и лидерите биха могли да изградят и променят обществените нагласи на национално и международно равнище. Положителен пример в това отношение е кампанията на ОАЕ за насърчаване на толерантността и междукултурното разбирателство, включваща използване на социалните медии за популяризиране на различни инициативи и програми.

Силното присъствие в социалните медии може да помогне на страните от Близкия изток да влияят върху международната общественост. Това включва привличане на внимание към регионални конфликти, хуманитарни кризи и културни инициативи. Тези усилия могат да доведат до международна подкрепа и дипломатическа солидарност.

Дигиталната дипломация и социалните медии играят ключова роля в мобилизацията на граждански движения и протести. По-горе дадох пример с „Арабската пролет” за това, как влияят  социалните медии и, как могат да бъдат използвани за организиране на протести и разпространение на  идеи за демократични промени. Освен това, тя позволява на държавите да поддържат връзка със своите граждани в чужбина. Това е особено важно за страните от Близкия изток, където големи общности живеят в диаспора.

Регионът е сцена на множество кибератаки, като дигиталната дипломация играе определена роля за изграждането на политики за киберсигурност и международно сътрудничество в тази област.

Разпространението на услугите на електронното правителство, развитието на интелигентни градове и широкото използване на интернет са сред признаците, че тези нации желаят да бъдат разглеждани като технологично напреднали, далновидни, и модерени. Тъй като са наясно относно бъдещите предизвикателства, свързани с изменението на климата, държавите от ССАДПЗ (Съвета за сътрудничество на арабскитя държави от Персийския залив) признават необходимостта от преход от петролна зависимост към икономика, основана на знанието. По-специално, Бахрейн, Саудитска Арабия и ОАЕ се опитват да се позиционират като технологични центрове в региона на  Близкия изток и Северна Африка (MENA). Важно е обаче да се отбележи, че това е и регион, подложен на негативна преса и утвърдили се стереотипи.[11]

От друга страна, дигиталните платформи се използват за разпространение на пропаганда и дезинформация. В Близкия изток различни държави и групировки използват социалните медии, за да разпространяват своите виждания и да манипулират общественото мнение – както на национално, така и на международно равнище.

Разпространението на дезинформация в региона поражда безпокойство. Повечето от тези кампании са на арабски и затова биват избягвани от социалните медийни платформи. Уилсън и Хан[4] твърдят, че неолибералните тенденции на Twitter относно това, какво да се докладва и какво – не, илюстрират, как платформата се пренасочва от правата на отделните потребители към тези на политическите интереси. Разбира се, модерирането на съдържанието в социалните медии в зависимост от социално-политическия контекст не е специфично само за Twitter. Гилеспи[5] отбелязва, колко социални медийни компании се притесняват, дали се представят в положителна светлина пред заинтересованите страни от правителството и лобират за създаване на по-благоприятна среда за своя бизнес. На свой ред, Джоунс[6] посочва, че Twitter е не само двусмислен относно налагането на политики в региона на Персийския залив, но и представлява „партизанско образувание”, обслужващо интересите на местните диктатори чрез своя офис в Дубай. Това колебание на идентичността на социалните медийни платформи между позиционирането им като средство за освобождаване и инструмент за наблюдение, следва да е сред основните проблеми на практиките на дигиталната дипломация както в региона, така и в глобален мащаб.

Според Бьола и Дзян[7], социалните медии могат да помогнат за излъчване на силно послание по изключително ефективен начин, но не могат да заменят доброто стратегическо планиране, изграждането на взаимоотношения и управлението в криза[8]. Кларк пък посочва, че във времена на криза е възможно голяма част от мрежата да възникне в сътрудничество, свързано с дигиталната дипломация – офлайн, чрез лична дипломация. Това със сигурност важи в случая с арабските монархии от Залива (членовете на ССАДПЗ).

Регионът на ССАДПЗ е уникален. Това е родното място на исляма. Между държавите в него има много прилики, но в същото време те държат да подчертаят специфичните си различия в зависимост от обстоятелствата. Това е видно в реакциите им по време на пандемията от Covid-19 и тяхното рамкиране и интерпретацията на събитията в онлайн сферата както от обществеността, така и от официални лица. В ССАДПЗ дигиталната дипломация е подкрепена със сила и е конкурентна. Според Захарна[9], „публичната дипломация трябва да се справи с пропастта между глобалната публична загриженост за неотложните проблеми, засягащи човечеството, и загрижеността на държавите за собствените им проблеми“. Доверието към правителствените платформи продължава да е основен проблем. Както отбелязват Кийтинг и Абът[10], все още има голяма доза „недоверие и подозрение“ към лидерството. Те твърдят и, че това недоверие продължава въпреки стремежа на някои държави да формират обща идентичност. Дигиталната дипломация има потенциал за възстановяване на доверието в региона. [12]

Заключение

Дигиталната дипломация има значителен потенциал да промени динамиката на международните отношения в Близкия изток. Чрез социалните медии и интернет платформите, правителствата могат да участват активно в дипломацията, да разпространяват информация и да насърчават диалога и разбирателството. Въпреки че носи значителни възможности за повишаване на прозрачността и участието, тя крие и рискове, свързани с дезинформация и пропаганда.

Бъдещите изследвания могат да се фокусират върху разработването на стратегии за управление на тези рискове и оптимизиране на ползите от дигиталната дипломация, както и създаване на по-стабилни международни отношения в региона. Резултатите от настоящето изследване могат да бъдат използвани за разработка на стратегии за подобряване на дигиталната дипломация и за укрепване на международната стабилност.

Abstract:

This article explores the impact of digital diplomacy on international relations in the Middle East. Through examples of the use of social media and digital platforms by different countries and organizations, it examines the challenges and opportunities that digital diplomacy presents and how traditional diplomatic practices are changing and how this affects regional stability and cooperation.

* Докторант в Катедра „Международни отношения“ на УНСС       

Бележки:

Използвана литература:

[1] Digital Middle East: State and Society in the Information Age . Mohamed Zayan

[2] Diplo from https://www.diplomacy.edu/

[3] Bjola, C. (2015). ‘Introduction: making sense of digital diplomacy’. (Bjola, C. & Holmes, M. Eds.). (pp. 1–11). Digital diplomacy: theory and practice. New York: Routledge

[4] Hocking, B. & Melissen, J. (2015). Diplomacy in the Digital Age. Hague: Clingendael Institute.

[5] Foreign policy in an era of digital diplomacy - What is digital diplomacy?. Retrieved March 10, 2017 from https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/23311886.2017.1297175

[6] Бен-Симеон, Д. (2020). „Дигитална дипломация в Израел: Пример за успешна комуникация“ Journal of Middle Eastern Studies, 34(2), 123-145.

[7] Хасан, М. (2019). „Социалните медии и пропагандата в Близкия изток“ Middle East Journal, 73(3), 201-217

[8] Кобил, Л.(2021) „ Киберсигурността и дигиталната дипломация: Примери от Близкия изток.“ International Security Review, 29(4), 89-102.

[9] Нури, А. (2018). „Арабската пролет и ролята на социалните медии.“ Journal of Arab Studies, 45(1), 34-58.

[10] Уиламс, Т. (2022). „Дигиталната война в Близкия изток: Иран и Израел.“ Cybersecurity Journal, 18(2), 55-78.

[11] Gunter, B., Elareshi, M., and Al-Jaber, K. (2016). Social Media in the Arab World: Communication and Public Opinion in the Gulf States. London: IB Taurus.

[12] Zayani, M. (2018). Digital Middle East: State and Society on the Information Age. New York: Oxford University Press

[1] The Oxford Handbook of Digital Diplomacy (Oxford Handbooks)

by Corneliu Bjola (Author), Ilan Manor (Author)

[2] 2005: Melissen, J. The New Public Diplomacy: Soft Power in International relations, 2005: Hocking, B. 'Rethinking the “New” Public Diplomacy

[3] Списание „Форин Ъфеърс" (Foreign Affairs), бр. 1, 2012

[4] Zaharna, R.S. (2021). The pandemic’s wake-up call for humanity-centered public diplomacy. Place Branding and Public Diplomacy. 18 (1): 4–7 https://doi.org/10.1057/s41254-021-00244-0

[5] Akdenizli, B. (2018a). Twitter Diplomacy in the GCC: How Foreign Ministers of the Region are Using Social Media. In Kamalipour, Y.R. (ed.) Global Discourse in Fractured Times: Perspectives on Journalism, Media, Education, and Politics. pp. 129–144. Cambridge, UK: Cambridge Scholars Publishing.

[6] Akdenizli, B. (2018b). Twitter as an Instrument of Foreign Policy: Qatar and the GCC. In Miller, R. (ed.) The 2017 Gulf Crisis: The View from Qatar. pp. 147–156. Doha: Hamad bin Khalifa University Press.

[7] Bjola, C. and Jiang, L. (2015). Social Media and Public Diplomacy: A Comparative Analysis of the Digital Diplomatic Strategies of the EU, US, Japan in China. In Bjola, C. and Holmes, M. (eds.) Digital Diplomacy, Theory and Practice. pp. 71–88. London: Routledge.

[8] Clarke, A. (2015). Business as Usual? An Evaluation of British and Canadian Digital Diplomacy as Policy Change. In Bjola, C. and Holmes, M. (eds.) Digital Diplomacy, Theory and Practice. pp. 111–126. London: Routledge.

[9] Zaharna, R.S. (2021). The pandemic’s wake-up call for humanity-centered public diplomacy. Place Branding and Public Diplomacy. 18 (1): 4–7 https://doi.org/10.1057/s41254-021-00244-0

[10] Keating, V. C. and Abbott, L. M. (2021). Entrusted norms: Security, trust, and betrayal in the Gulf

Cooperation Council crisis. European Journal of International Relations 27 (4): 1090–1113. http

s://doi.org/10.1177/13540661211044197.