При писането на първата/предходната част на статията ( ДУМИ+ТЕРМИНИ), без да го исках, имах усещането, че текстът ще има продължение. Простото съжителство/близост и предизвиканата от това „положителна контаминация“/асоциация на иначе налични (архитектурни + езикови, вкл. междуметия) отломки създава по-висше качество (на взаимно разбиране, на градежа). А качеството е синоним на структура!
РЕДьт сам по себе си даже вече е заявка на/пред всички за наличието в и на ценностна йерархия. Употребата на езиковата отломка ЛУ например, говори дори за обогатяващо развитие във взаимо-разбирането, то вече изпитва/внушава върховни (докоро непознати) емоционални състояния на патетика като: апотеоз, благодарност към небесата è è божествен пантеон è структурираа йерархия.
Структурната константа.
Всяко духовно построение, каквото е МИТЪТ, а и всяка религия, притежават собствено верую + графичен символ:
- Единицата графично въпроизвежда[1] Кола – центриращото събитие на първичната, духовна константа, ще рече Човешкото присъствие – висшето благо. Единицата/Колът èè Личният кураж, мъжеството и силата на Едного решават проблемите. Такова е било поне 200 хиляди години пр.Р.Хр. - човешкото ОЦЕЛЯВАНЕ.
- За християните това са: Кръстът + Любовта към ближния. Кръстът от 2000 години държи будни у нас вярата в/признателността за саможертвата на Христос заради/в името на ВСЕЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ+ВЯРА.
- между тях двете: Колът + Кръста в течение на 20 хиляди години се вмества времето на възникване + укрепване на човешката СОЛИДАРНОСТ като стъпка към утвърждването на ВСЕЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ + ВЯРА - основното достойнство на Човека всред заобикалящия го биологичен миш-маш. Неговото верую: Ще се опазим, но само заедно (= смисълът на Религиозното) и неговият образ/символ е Шишарката èè Солидарен отпор. ЗаЕдно(-ст) [= Общност, Солидарност, Единение, Сплотеност,...].
- Днес живеем в XXI вeк. Той и следващия го – XXII, ще сложат край на насилничеството [Боже, дано!] между хората.
íííСимвол(?) ë Мисия в Космоса като цел-алтернатива
Четирите веруюта-цели се вместват, както следва: ОЦЕЛЯВАНЕТО на човешкия род в 200 000-те начални години è ЛАРХАИКА, последвани от 20 000-те години преди Р.Хр. è ЛОРХАИКАта на СОЛИДАРНОСТТА, 2 000-те години след Р.Хр. è ЛУРХАИКАта на СЪЗНАНИЕТО-ВЯРА и 200-те предстоящи години è ВСЕЛЕНСКАТА МИСИЯ на ЧОВЕКА.
Хронологичната структура
Хронологичната структура, т.е.промените настъпващи в хода на времето, предизвикани не от случайни обстоятелства, а от нужди – назрели бавно, но осъзнати от всички. Осъзнати/широко въприети и/или наложени с престижа/мощта на елитите. Промените стабилизират нов възглед за подредбата на света и поведението на личността; това става като бива внушена нова представа за обществените ценности и за личните добродетели. Започва се с прозренията на единици – мъдреци, философи, за да бъде стабилизирано след това чрез религиозните институции + техните опоненти.
КОЛ-ът: първата задача/Цел(?) пред човечеството – оцеляване поединично.
Религиозни предходници огкриваме в митологиите и в епизоди от фолклора. Юнашките епизоди повсеместно присъстват във всички митове по света; личният кураж, мъжеството и силата на Едного решават проблемите (свободният достъп до извор/кладенец или освобождаването от тегобата да предоставяш моми като откуп за Нещо-си и/или ..) на всички в Единоборство със Злата сила[2], с Триглавата ламя, с Чер арапин, ..
Център на индианската събитийност: КОЛì на м ъ ч е н и я т а/мира/ празненствата и на ред други неща доскоро, а повсеместна по време на Л(А/И)РХАИКАта. КОЛът (освен при североамериканските индианци, вж: Майн
Рид + Карл Май) е загубил междувременно своето митологично значение, но чрез математическата абстракция на Единицата (= 1) е останал траен фактор в съвре-менния ни живот. А след като изцяло се подчинихме на Бинарността (0 и/или 1) Единицата (= 1) вече не е прост фактор-величина, а е и единият от двата знака, дисциплиниращи живота ни днес.
Отзвук от онези времена, които са били далечни/отдавнашни даже по време на разцвета на германската митология, е и бащата на нордическите божества ОДИН: „O D I N - Odin, auch bekannt als Alfadir oder „Allvater“, ist der Vater der Götter – der Hauptgott in der nordischen Mythologie [= Главният Бог на нордическата митология]. Er ist sowohl der Gott des Krieges und des Todes als auch der Gott der Poesie und der Weisheit;[= Бог на войната и на смъртта, както и Бог на поезията и на мъдростта] von seinem Thron in Walhalla kann Odin über alle neun Welten wachen. [20]” Дали е ODIN или (Е/О-)ДИН произходът на това име/прозвище се корени в присъствието в бита/ежедневието на първообраза на Единицата (= 1), която не е само графичния образ, а и напомня за Началото, Първият Отломък, Първичната съставка на всяка структура (вж образите в Част 1.) Единицата (=1) става символ-носител/изразител на ценности като Личен кураж/обаяние/твърдост.
Бащата на нордическия пантеон Один- в дясна ръка - КОЛец, върховен властнически атрибут.
КОЛът присъства във всички времена и навсякъде по света – сиреч: повсеместно и постоянно. Това прави от КОЛа първата и вечната структурна константа, както езикова, така и архитектурна[3].
Кол+(За)Едно[4] става+остава(?) Коледно КОЛЕДА, българската. Другите названия на наново нарастващия (и поради това най-великия - „Рождествен“) ден са очевидно късни интерпретации: Божич (срб.), Рождество (рус.), Weih-nachten (нем.), но(!) Noël ( фр.)
ШИШАРКАТА: втората задача/Цел(?) пред човечеството
Втората цел пред човечеството е постигане на човешка СОЛИДАРНОСТ- велика сила, ЗаЕдно(-ст)[= Общност, Единение, Сплотеност,...]. Солидарността укрепва брака+семейството и последователно създава родовете (началните 200,000 години от човешкото развитие), а те – племената. Родовете биват споени от общата кръв, а племената – от общия език. Повикът тогава е бил „За Едно!“ Било е морален триумф, защото насилието[5] бива прогонвано настъпателно навън; първо – извън рода, после – извън племето и така - до (близък!) ден и въобще извън/отвъд човешкото битие. Неговото верую: Ще се опазим, но само заедно и образ/символ – Шишарката íêî Солидарен отпор. ЗаЕдно(-ст) [= Общност, Единение, Сплотеност,...]. „Този символ може да бъде видян[ë във Ватикана ì и] в различни древни култури- индонезийци,, вавилонци, египтяни, гърци...”, както и в рилската обител - Магерницата[6] ì + ìì. Шишарката изобразява как човешката сплотеност прави от многото пренебрежими (когато са самотни) незначителности ново, вече - висше качество: многото люспици стават шишарка, както обединението на (често враждуващи) племена дава началото на народността.
В рамките на четвърт милион години[7] се вмества процесът на възникване + укрепване на човешката СОЛИДАРНОСТ като условие за утвърждването на ВСЕ-ОБЩО-ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ - основното достойнство на Човека всред заобикалящия го биологичен миш-маш. Второто геополитическо правило – въпреки че новото верую премахва/замества старото, старият символ бива преиначен/видоизменен и в този вид продължава да съществува; така старият символ бива присвоен от новото верую, а в тесен кръг - търпян (преупреждение за евентуален негов реванш?) без промяна - папският жезъл.ì
През следващите 20 хилядолетия човечеството създава и осъществява идеята за човешките общности като средството да се зашити, на първо време, а след това - и да се наложи над враждебната среда, вътре в която е заченат. Смисълът на всяка общност е да бъдат премахнати напреженията между отделните нейни членове като освободените по този начин (често - разрушителни) сили бъдат насочени по периферията ѝ, за да устоят на външни агресивни помисли + действия.
Градивни времена: Р о д + П л е м е + Н а р о д н о с т
Осъзнаването на нуждата/неизбежността на Солидарността между човеците става неравномерно и е организирана около различни водещи мотиви; започва се с кръвна-та общност- „Кръвта вода не става“. Ще я назовем РОД (или ПЛЕМЕ?). Начело е старейшината, а в низходящата йерархия всеки заема мястото, което му се полага според времето и мястото на раждането му. "В миналото хората абсолютно точно са наричали всеки един свой роднина, знаейки мястото му в родовата общност“- пише Росица Топалова, уредник в РИМ-Бургас [Вж заглавието Седем [различна вида] етърви и четири [различни вида] зълви – какви са термините за родство в българската традиция.]
Но в българската традиция броят само на видовете етърви и зълви са 11. С брой повече – 12 са всичките(!) родови връзки в английския[8]: татко, майка, дядо, баба, син, сестра, внук, внучка, брат, сестра, съпруг и съпруга. Това е указание, че населението на днешните Британски острови създава своята солидарна общност около друга организираща идея, по-късна от кръвната връзка – общият език.
Солидарността на кръвта предполага лични връзки между всички в общността. В по-малобройните общности тези връзки са били ежедневни. Споделяли са всичко лице в лице; кореспонденция не е имало, сиреч - нужда от писменост. Кодекс на поведението – обаче да! Неговите правила са били под формата на мъдрости-поговорки: „В него хляба, в него и ножа” представя/описва властта на управляващия, както и евентуалните и граници - квалифицираното мнозинство „Петима Петка не чакат“, както и пътя за постигането му „Блага дума железни врата отваря“, като поучава: „Ако не щеш мира, на ти секира“. На сгрешилия обаче се предлага изход: “Ако има грешка, има и прошка“, но едва след едно Конско евангелие „Да си бе мирно седяло, не би чудо видяло“. Най-тачената добродетел на това време е било трудолюбието - „Който рано става, нему и бог помага“. Докато за Учеността: „Акъл - море, патки пасе“.
Следващият мотив, който укрепва Солидарността, вече върху по-обширна територия, е езиковият, сиреч – говорили са един и същ (или подобен) език. Създа-лата се на тази основа общност ще наречем НАРОД (или НАРОДНОСТ!) Връзките между членовете на общността не са били винаги непосредствени; те налагат някаква (първоначално елементарна) кореспонденция, която води до изнамирането на писмени знаци; допълнени и подобрени те се превръщат в писменост.
Съдбоности времена: Нация + Империя
Неписаният Кодекс на поведението от ранните времена на Шишарката става Пи-сан кодекс като при това се развива в различни посоки, като например: Законодателна, Етична и ... със създаването на НАЦИЯта-ДЪРЖАВА. Процесът е завършен/завършва през ХIХ век само за определени страни в Европа: Испания, Великобритания, Франция, Германия, Русия. Те, следвайки третото геополитичеко правило, искат сами да управляват собствената си сигурност срещу външни заплахи като начеват експанзия отвъд своите (междувременно постигнати) езикови очертания.
Така бива създадена нова общност – наречена ИМПЕРИЯ. Двете Световни войни всъщност бяха Междуимперски. Въпреки рисковете на този трети мотив, ИМПЕРИЯта е и положителен факт, тъй като създава и проверява годността на инструментариума на ВсеСветското единение – регионалните обединения на държави, ООН и др. Проверен пример за добро въздействие върху историческата среда предлага Римската империя. Недотам обаче – Руската[9].
Сабазий – начело на Пантеона от времето преди Балканското християнство. Държи пръта, но вече в лявата(!) ръка, докато в дясната му е шишарката [Ни Карлсберг Глиптотек Копенхаген ].
Христовият К Р Ъ С Т. Третата задача/Цел пред човечеството - постигане и тържество на Човешката Вяра в Доброто
В началните ≈ 200 хилядолетия[10] модерният (= Кроманьонският човек+...) устоява на студ, глад и жестоки съперници и се е (само-)утвърдил като господар на Земята, която не е била подготвена да го приеме. Нейният основен био-закон на „Естествения подбор“ предполага/утвърждава конфликта è агресията, макар и представени, сиреч – оправдани, като борба за оцеляване. Докато човешкият закон (би трябвало да) е „Разширяването на обхвата на мира и разбирателството“.
Прогонването на насилието е BCE-човешкото credo+кауза+идеал. Поради това основната цел на религиозните вярвания+практики е Омиротво-ряването[11]. В модерните времена (2000-те години след Р.Хр.) процесът на всесветско омиротворяване продължава вътре/в народността (- която така се превръща в нация), за да изблъска + натрупа отровната им мощ по техните външни граници. Следват двете страховити Световни войни; горчивият „опит“ от тях преодоля националните егоцентризми - егоизми. Днес подобна „заплаха“ съществува, но вече на наднационално равнище (путиновият заканителен копнеж: БРИКС(?) с/у Запада.
Вече сме близо до световна забрана на (ядрените, а след време и) въоръжените конфликти въобще. В следващите 200 години Човечеството – сплотено, ще се посвети на четвъртата си историческа цел – Космическата мисия. íí
Полет в орбита
Четвъртата задача/осъзната Цел пред човечеството е ВСЕЛЕНСКАта му МИСИЯ: може би (??)è борба срещу изравняването на енергийните равнища във Вселената - сиреч èè преодоляване на заплахата от Тоталната смърт на ВСИЧКО! Символи – í+ íí+ êê+ ???
Пространствена структура + Константи
Следват два êê + îî „кръстовидни“ примера за работни (от бита/ежедневието) константи, чието разпространение, сиреч èдавност ще проследим í+ê чрез 4-те модерни [(Българ / Ру)-ски, английски, нeмски и френски] езици.
Безспорна пространствена-изначалната константа е „Изгрев Слънце“ í Изтокът! „Щастливите“ Изто(к/чна порта) + Ляво[12] водят успоредното(?) си начало от (ЛИ-)времената, когато въобще се концептира идеята за ориентация спрямо субекта - Човек и/или Слънце. Изтокът + Лявото са идентични само при поглед/ориентация на Човека с лице към/спрямо Слънцето; но и само на Човек-обитател на географските ширини на север от Тропика[13] на Рака.
Това е ясна и недвусмислена ориентация – началото на връзки/субординация, правеща възможна/даваща ход на йерархичното мислене. И става(?) предпоставката за това, че само северно от Тропика на Рака човечеството създава пълноценна, сиреч - хилядолетна цивилизация, изградила монументална архитектура + благоустрояване (пирамиди, акведукти, пътища..), производство на храни (земе-ДЕЛие, напояване,..) писменост+ архив + литература, държавност (администрация + право, защита на границите). А инките[14], живели на територията на днешно Перу и Чили ?
Всички подобни примери-цивилизации лежат северно от Тропика на Рака: Китай, Персия, Рим, Арабската, Индоевропейската (Защо ЛИ?) и преди тях – тази на Древен Египет, просъществувала три хилядолетия.
Вместо заключение
Въпреки че е озаглавен като (архи[-тектурно-градо]) устройствен , този текст не е специализиран; той се отнася и въобще към изследователското мислене с предмет: нашето минало поведение в пространството. Защото
- Началото на това социално минало не се свежда до времената, условно назовани „на Античността“. От интерес вече са няколкото хиляди години преди нея, засега удобно представени/забравени зад термина ПРЕД-ИСТОРИЯ. В тези случаи ПРЕД- се тълкува като ИЗВЪН-.
- Традиционната „начетеност“, като познаване на античните текстове, не може да отговори на въпроси от т.н. ПРЕД-ИСТОРИЯ. Тя е непозната на античните автори; от тях записи/знания за това време няма; дошлото [пример: 9] до нас е мнократно и до дъно експлоатирано/ изчерпано, за да отговори на всички нови въпроси.
- Вживяването в (както пространствени, така и битови „пред-исторични“) ситуации[15] чрез имитиране/реконструиране на „пред-исторични“ обстоятелства е също път (от малкото възможни), разкриващ намеренията + поведението на „пред-историчния“ Човек.
- Въпросното вживяване е възможно, ако изследователят на т.н. ПРЕД- ИСТОРИЯ не е само професионален историк, а владее и друга професия – иначе казано: ако е интердисциплинарен учен – генералист.[16]
- Архитектътè (не само градо-)устроителят е генералистът, подготвен поначало като такъв - demiurg[17] - за повелител на пространството.
Бележки:
*Първата част на статията на известния наш урбанист и геополитик е публикувана в бр.6/2023 на „Геополитика”
[1] Виж “София, мислена в ...“, изд. 2012, стр. 230.
[2] “- на това [примиивно] ниво алтернативата на това да бъдеш погълнат/изяден е сам да го сториш другиму.[Диана Димитрова. Уви, когато си едноклетъчна амеба, възприятията се свеждат единствено до насилие.( LifeOnline.bg)]
[3]Вигвам, éé сиреч – индианска КОЛиба; пример за структурирано, архитектурно мислене. В планетарен обхват преходът от показната самодостатъчност на архитектурната ëë отломка КОЛ от само демонстрация на авторитета é към структурна съподчиненост (във Виг-вам-примера: събразяване é с „ребрата“+покритието) отнема около двеста хилядолетия.
[4] Тълкувания като: коля прасето è КОЛЕ+ПРАС, и/или ядене около Кола è КОЛ+ҌДЕНЕ... са профанизации на най-светлия празник НА СТАВАЩИТЕ от само ХОРА èè ЧОВЕЦИ.
[5] “- на това [примиивно] ниво алтернативата на това да бъдеш погълнат/изяден е сам да го сториш другиму.[3а]
[6] Що се отнася до рилската Магерница, тя е много (а може би, НАЙ-)добре запазеният европейски паметник от времената на Шишарката. В нейното си време тя не е приютявала хора с техни нужди – приготвяне на храна, а е целяла да събере/сплоти около себе си хората. За целта е трябвало да бъде високо+интригуващо градена.
Същият архаичен начин на мислене създава и Красная площадь редом с НЕхрама „Василий Блажений“. НЕхрам, защото той е мислен+осъществен не като пространство за хора търсещи духовен приют, а като свободностоящ ЗНАК-маркер, около който хората се съ-бират по различен повод (включително и за 9-майския военен парад). На това се дължи пищният силует + разточителното многоцветие на този Нехрам, лишен от обичайното пространство..
[7]Твърде условно ще приемем, че това време е ЛАРХАИКАта (вж Част 1). Предлаганата хро-нология се гради върху стъпка от 2000 години. Това са 2-те хилядолетия, в които светът възприе (искрено и/или декларативо) идеала+християнското верую за обич към ближния.
[8]Сайт „Мама знае”.“Кой кой [e] в роднинските връзки“ è В Английския са само 12 на брой: Brother: мъжкото дете на един от родителите. Sister: женското дете на родител. Father: родител от мъжки пол. Grandfather: баща на родител. Mother: родител от женски пол. Grandmother: майката на родител. Husband: съпруг от мъжки пол. Wife: съпруга от жен-ски пол.Son:дете от мъжки пол на родителя(ите). Grandson:син на детето. Daughter:дете от женски пол на родителите. Granddaughter: дъщеря на детето.Spouse: съпруг/съпруга
[9] Вж: Атиловите империи. Триумф и срив. Арх. Христо Генчев, изд. Факел, 2022. [2]
[10]Твърде условно ще приемем, че това време е ЛАРХАИКАта (вж Част 1). Предлаганата хронология се гради върху стъпка от 2000 години. Това са двете хилядолетия, в които светът възприе (искрено и/или декларативо) идеала+християнското верую за обич към ближния.
[11]...макар мохамеданството да дели света на две части: Светът на мира - подвластният ва исляма, и Останалият свят - Светът на войната.
[12]Командата „Хооодом, марш!!“ се изпълнява и днес с Левия крак. Войската през Античност-та напуща градските укрепления през Източната порта, независимо къде лежи крайната цел;
[13]„Тропикът на Рака е паралелът, [...] на 23° 26′ 22″ северно от екватора. На север от тази ширина се намират северната субтропична и умерена климатични зони [ 20].“
[14]Тяхната „Империя“ не е постигнала успех в никоя от 4-те области, даже и във военната; при-мер – битката при Cajamarca, където Pizarro verfügte lediglich über 110 Fußsoldaten, 67 Berit-tene und 2 Geschütze. Atahualpa […] mit seiner mehrere Zehntausend Mann starken Armee.[20]
[15] Исторически времена, сиреч – преднамерено(!) оставили писмени свидетелства за себе си
[16]Такъв бе Йордан Вълчев.
[17]"In modernen religionswissenschaftlichen und philosophiegeschichtlichen Texten wird als Demiurg ein Schöpfergott [= божество на съзиданието ; нем.] bezeichnet, der nicht mit dem obersten Prinzip identisch, sondern niedrigeren Ranges [= от по-нисък ранг; нем.] ist. [20]”