Идва ли краят на Американския век

Въпреки това, социологическите проучвания сочат, че според повечето американци, Съединените щати преживяват упадък. Действително, има достатъчно основания, да си зададем въпроса, дали осемдесет години след като САЩ се превърнаха във водещата световна сила (ще припомня, че още през 1941 списание Time обявява началото на "Века на Америка"), хегемонията им е на път да приключи?

Именно на този въпрос се опитва да отговори и професорът от Харвард (и бивш заместник на държавния секретар и председател на Националния съвет по разузнаване на САЩ) Джоузеф Най в последната си книга "Живот в американския век".

Истината е, че самите американци неведнъж са смятали, че страната им преживява упадък. Както отбелязва след посешението си в САЩ през 60-те години на ХІХ век английският писател Чарлз Дикенс, ако се вярва на жителите и, Америка "постоянно се намира с състояние на пораждаща тревога криза".

Както посочва в тази връзка самият Най, "един от проблемите на упадъка е, че САШ викога не са разполагали с толкова пълен контрол над съдбините на света, какъвто мнозина ни приписват. Дори когато Съединените щати притежават реални предимства по отношение на ресурсите, те често не съумяват да постигнат целите си. Да си припомним например 1956, когато Вашингтон не успява да предотврати смазването на Унгарското въстания от Съветите, загубата на Виетнам от страна на Франция или опита за овладяване на Суецкия канал, предприет от американските съюзници - Великобритания, Франция и Израел. Очевидно, не си струва да гледаме на собственото си минало през розови очила".

Всъщност, периодично възникващото в масовото съзнание на американците усещане за "упадък" е резултат повече от спецификата на психологията на масите, отколкото на трезвия геополитически анализ. При всички случаи обаче, дискусиите за "упадъка на Америка" провокират безброй обвинения и опити за оправдаване, особено в месеците преди поредните президентски избори.

Постоянните опасения от упадък

Както показва американската история, понякога тревогата относно "упадъка" на страната може да доведе да възприемане на националистическа и протекционистка полотика, която обикновено носи на САЩ повече вреди, отколкото ползи. От друга страна, честите периоди на необосновано високомерие - например непосредствено след интервенцията в Афганистан, най-често водят до погрешни политически решения - като войната в Ирак например. Тоест, както посочва и Най в последната си книга, както подценяването, така и надценяването на американската мощ не носят нищо добро на САЩ.

От геополитически гледна точка пък, е важно да се прави разлика между абсолютния и относителния упадък. Ако се съди по абсолютното и влияние в световните дела, би могло да се твърди, че Америка преживява упадък още от 1945 насам, тъй като в онзи момент тя представлява половината от световната икономика и разполага с монопол върху ядреното оръжие (който е нарушен през 1949, когато Съветския съюз създава собствена атомна бомба). Втората световна война укрепва икономиката на САЩ, като в същото време отслабва другите големи държави. С постепенното следвоенно възстановяване на последните обаче, делът на Съединените щати в глобалния БВП неотклонно намалява, достигайки 25% през 1970. Тогавашният американски президент Никсън оценява това като очевиден белег за упадък и реагира като премахва златното покритие на долара. Въпреки това, половин век по-късно, доларът продължава да доминира, в качеството си на световна резервна валута, а делът на САЩ в глобалния БВП продължава да е на нивото си от далечната 1939 (25%). Освен това, "упадъкът" не попречи на Съединените щати да победят в студената война.

Опасенията на американците, че страната им е застрашена от упадък и свързаните с това решения на ръководството на САЩ да промени рязко живота на обществото често са свързани с цикличния характер на американската политика. След като, през 1957, Съветският съюз изстрелва първият космически апарат "Спутник-1", а тогавашният му лидер Хрушчов провъзгласява превъзходството на СССР в космоса, мнозина американци вярват, ча администрацията на президента Айзенхауер не прави нищо, а САЩ преживяват упадък. След поражението на САЩ във Виетнамската война, 1970-те години също са белязани от усещане за упадък в съзнанието на американското общество. Въпреки това само десетина години по-късно Съветският съюз се разпадна, а САЩ навлязоха в прословутия "еднополюсен момент", когато хегемонията им изглеждаше неоспорима.

Никой не би могъл да каже със сигурност, как ще се развие ситуацията в бъдеще. В книгата си обаче, професор Джоузеф Най се опитва да даде своя отговор на този фундаментален въпрос: "Какъв свят ще оставим на нашите внуци и тяхното "поколение Z"? Дали американският век наистина е приключил? Аз лично смятам, че отговорът е "не", но американското лидерство през ХХІ век няма да е като онова през миналото столетие. Убеден съм, че най-голямата опасност, с която се сблъскваме, не е свързана с възможността Китай да ни изпревари, а с това, че дифузията на властта вътре в страната и в чужбина може да доведе до ентропия или до неспособността ни да постигнем каквото и да било".

Проблемът с Китай

Според Най, Китай е изключително сериозен конкурент, който има както силни, така и слаби страни. В тази връзка, той посочва, че ако се оценява общият силов баланс, САЩ разполагат с поне пет дългосрочни предимства пред основния си съперник.

На първо място, това е географията. САЩ са заобиколени от два океана и имат двама приятелски настроени съседи, докато Китай има обща граница с 14 други държави, като с някои от тях води териториални спорове. Освен това САЩ имат предимство в енергийната сфера, докато Китай зависи от вноса на енергоносители. На трето място, САЩ дължи мощта си и на своите гигантски транснационални финансови институции, както и на международната роля, която играе доларът. Надеждността на резервната валута зависи от нейното свободно конвертиране, както и от обемните капиталови пазари и върховенството на закона, което липсва в Китай.

Освен това, САЩ разполагат с относително демографски предимство, тъй като са единствената голяма развита държава, която - според прогнозите - ще запази мястото си в тройката на страните с най-голямо население в света. През следващото десетилетие в седем от петнайсетте най-големи световни икономики ще се наблюдава спад на работната сила, докато в САЩ се очаква тя да нараства. В Китай обаче, числеността на работната сила достигна върха си още през 2014 и оттогава постепенно намалява. Накрая, Америка държи водещите позиции в сферата на ключовите нови технологии (био-, нано- и информационни).

Разбира се, Китай също инвестира значителни средства в изследвания и разработки на нови технологии и демонстрира високи показатели по брой на патентите. Но, както признават и в Пекин, китайските изследователски центрове все още отстъпват на американските.

Американската политика: между истерията и високомерното безгрижие

Тоест, в общи линии, балансът на силите в конкуренцията между великите държави, изглежда благоприятен за САЩ, но ако във Вашингтон надделее истерията, породена от китайския възход или пък, напротив, високомерното безгрижие относно постиженията на Пекин, Америка може и да не успее да използва рационално наличните си "козове". Отказът от стабилните алианси и влиянието в международните организации би могъл да се окаже сериозна грешка. Според Най, Китай не представлява екзистенциална заплаха за САЩ, освен ако те самите не го превърнат в такава, ескалирайки конфронтацията и рискувайки да влязат в директен конфликт с него (в това отношение, авторът смята, че днешната ситуация напомня по-скоро на тази през 1914, когато избухва Първата световна война, отколкото на 1941, когато е осъществено японското нападение над Пърл Харбър).

Най-голямата тревога на Най е свързана с вътрешните промени в САЩ и възможните последици от тях за американската "мека сила" и бъдещето на Америка. Дори ако Съединените щати съумеят да съхранят доминацията си на международната сцена, те рискуват да загубят "вътрешните си достойнства" и привлекателността си за останалите. В тази връзка, авторът припомня, че Римската империя успява да просъществува дълго след като се отказва от републиканската форма на управление. Между другото, коментирайки модела на управление на САЩ, създаден от "бащите основатели", Бенджамин Франклин отбелязва, че "това ще бъде република, ако успеете да я запазите такава". Тоест, политическата поляризация несъмнено е проблем, а общественият живот в САЩ става все по-сложен и противоречив.

Проблемите с новите технологии

Както е известно, новите технологии са свързани с огромен спектър от възможности и рискове, с които предстои да се сблъскат новото поколение американци. Те ще трябва да е справят с т.нар. "Интернет на нещата" (Internet of Things - концепцията за мрежа за трансфер на данни между физически обекти, т.е. "неша", разполагащи с вградени средства и технологии за взаимодействие едно с друго или с външната среда). А към това следва да добавим множеството проблеми, свързани с изкуствения интелект, големите обеми данни, електронното обучение, морето от "фейкове" и генеративните ботове. И това далеч не е целият списък. Още по-големи предизвикателства очакват новото поколение американци (а и не само тях) в сферата на биотехнологиите, да не говорим за преодоляването на последиците от климатичните промени.

Някои историци сравняват сегашния огромен поток от идеи и комуникации с бума от епохата на Възраждането и Реформацията, отпреди пет века, само че в много по-голяма мащаб. И тогава всички са били поразени от скоростта на развитието, само че след тези епохи на растеж следва Трийсетгодишната война, в която загива една трета от населението на Германия.

Според Джоузеф Най: "Днешният свят е по-богат, но и по-рисков, откогато и да било преди. Понякога ме питат, дали изпитвам оптимизъм или песимизъм за бъдещето на Америка. Отговарям им, че гледам на него с "предпазлив оптимизъм"".

Заключение

В края на новата си книга, авторът стига до следните изводи: "Америка има много проблеми - политическа поляризация, неравенство, загуба на доверието между хората, масови убийства, поголовна наркотизация, без да споменавам за епидемията от самоубийства - и това са само проблемите, които най-често можем да видим във вестникарските заглавия. Тоест, има достатъчно основания за песимизъм. В същото време, вече сме преживявали и по-лоши периоди през 1890-те, 1930-те и 1960-те години. Независимо от всички очевидни недостатъци на САЩ, те представляват модерно общество, което в миналото неведнъж е съумявало да се възроди и да се изгради наново. Може би и "поколението Z" ще успее да го стори. Поне се надявам на това. Не бива да храним прекалено розови надежди относно американската изключителност, но собственият ми сдържан оптимизъм е в основата на настоящия труд за това, какво представляваше животът през първите осем десетилетия на Американския век".

* Българско геополитическо дружество