(Само)унищожаването на европейската икономика

По-голямата част от тях биват прехвърляни към САШ, където впрочем се насочват и редица европейски компании, заедно с най-перспективните си технологии. Фон дер Лайен специално изтъкна, че "това са именно онези средства, от които се нуждаят нашите компании и този процес ерозира кокурентоспособността ни", което бе фактическо признание за дълбоката криза на европейската индустрия, в която я вкара сбърканата политика на европейските чиновници.

Факторите, оказващи негативно влияние върху европейската икономика

Освен самоубийствената за икономиката на ЕС санкционна война с Русия, ключов фактор, влияещ негативно върху развитието и, стана американският Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act), приет през лятото на 2022, който стимулира постепенното прехвърляне на европейското производство в САЩ и провокира негативна реакция дори сред най-проамериканските политици в Европа.

На практика, Законът за намаляване на инфлацията цели укрепването на американската икономика чрез поощряване на използването на произведена в САЩ продукция, като за предвидените за целта субсидии и данъчни облекчения ще бъдат отпуснати 430 млрд. долара. Показателно е, че последващите действия на "еврократите" в Брюксел на практика още повече задълбочиха деструкцията на европейската индустрия. Както е известно, ЕК прие т.нар. Закон за индустрията с нетни нулеви емисии (Net-Zero Industry Act, NZIA), целящ преди всичко да бъде защитена околната среда и развиването на по-екологична промишленост в рамките на ЕС. Според Брюксел, част от екологично неутралната индустрия са вятърните турбини, термопомпите, слънчевите панели, възобновяемият водород и хранилищата на въглероден двуокис. Освен това ЕС ще подкрепи разширяването на електрическите мрежи и преминаването към "зелена" енергетика с помощта на широк пакет мерки.

Както е известно, последният засега 14-пакет санкции срещу Русия, приет през юни 2024, предвижда и отказ от закупуване на руски втечнен газ (LNG), какъвто все още се доставя в Европа. Което означава автоматично нарастване на ролята на САЩ и някои други държави, като доставчик на този енергоносител. Преди това ЕС се отказа и от покупките на руски петрол, а спирането на газопроводите "Северен поток" и постоянните колебания и прекъсвания на газовия транзит през територията на Украйна, на практика, окончателно пресякоха каналите за доставка на евтини руски енергоносители в Германия, Нидерландия, Франция и т.н.

През последните две години обемът на промишленото производство в Европа не демонстрира толкова рязък спад, както по време на локдауна заради пандемията от Covid-19, още повече, че през 2021 европайската индустрия в общи линии достигна показателите от предковидния период. Въпреки това, според данните от юли 2023, обемите на промишленото производство в ЕС са намалели с 2,4%, в сравнение с първото полугодие на 2022. Тоест, слабият локален ръст на това производство, фиксиран през лятото на 2023, не успя напълно да пречупи негативната тенденция, която само се усили в началото на 2024.

Така, през януари 2024, съвкупният обем на индустриалното производство е намалял с 5,7%, в сравнение със същия период на 2023. През февруари, в ЕС, като цяло, този спад беше 5,4%, а в еврозоната - 6,4%. При това се очертаха доста разнопосочни тенденции, като в някои страни от ЕС индустрията демонстрира растеж. Така, най-голям ръст, в годишен израз, демонстрираха Дания (+2,7%), Словения (+2,8%) и Швеция (+3,4%). Най-сериозен спад пък беше фиксиран в Ирландия (-36%), Белгия (-12,7%) и България (-8,4%). Отрицателни показатели имат и най-големите индустриални държави от ЕС - Германия (-6,1%), Франция (-0,8%), Италия (-3,1%) и Австрия (-5,2%).

Най-силно беше засегната нефтохимическата индустрия. Според някои експерти, секторът се намира на ръба на краха: цените на природния газ в ЕС са пет пъти по-високи, отколкото в САЩ, а потреблението на петрол и петролни продукти в Съюза достигна минимума си от 1975 насам, което означава спад с над 18,5%, в сравнение с 2019 и почти с 40%, в сравнение с 2004.

Въпреки лошата ситуация в индустрията обаче, БВП на повече страни от ЕС демонстрира незначителен ръст, което се обяснява с увеличаването на дела на сферата на услугите в икономиката им. Ще припомня, че през 2021 сферата на услугите осигури 73% от общата добавена стойност, докато делът на индустрията беше само 23%. Преходът към "икономика на услугите" е дългосрочна тенденция, която се наблюдава в развитите държави още от втората половина на ХХ век. През 2021 заетостта в сферата на услугите достигна 73% от цялата заетост в Съюза, в сравнение с 65%, през 2000-та, докато заетостта в индустрията, включително строителството, е намаляла от 27%, през 2000, до 23%, през 2021. Лидери по заетост в сферата на услугите са Нидерландия (над 80%), Малта (83%), Белгия (82%) и Франция (81%). Интересно е, че с най-висок дял заети в индустрията не е Германия, която се смята за промишления лидер на ЕС, а Чехия (36%), Румъния (33%), Словакия (31%) и Словения (30%). Това е свързано най-вече с факта, че именно в тези държави, от 1990-те насам, се прехвърли производството на много германски, френски и американски компании.

Икономическата стагнация в Германия и политическите и последици

Както заяви наскоро пред Süddeutsche Zeitung директорът на центъра за проучвания към Института за икономически изследвания (IFO) Клаус Волрабе, това което се случва в момента с терманската икономика, "не е истинска криза, а състояние на стагнация". Според Федералното статистическо управление, през второто тримесечие на 2024 , БВП на страната е регистрирал спад с 0,1%, в сравнение с периода януари-март с.г. Спадът наистина е незначителен, но имайки предвид, че "икономиката е на 50% психология", както посочва навремето бившия канцлер Лудвиг Ерхард, известен като "бащата на германското икономическо чудо", твърденията, че страната е в рецесия не помагат особено за успокояването на обществото. При всички случаи, състоянието на икономиката се оказва по-лошо, отколкото очакваха повечето германски икономисти. Според Валрабе: "Общите очаквания на почти всички икономически институти бяха, че постепенно ще навлезем във фаза на растеж. Изглежда обаче, че все още сме много далеч от това". В тази връзка, той посочва две основни причини за икономическия спад: нежеланието на компаниите да правят нови инвестиции и предпазливостта на потребителите по отношение на разходите, които могат да си позволят. Сред немските предприятия се наблюдава "силно нежелание да инвестират в ново оборудване и строителство". В момента те не са склонни да рискуват, осъществявайки мащабни покупки, които биха могли да им донесат печалба едва в дългосрочна перспектива. Както посочва главният икономист на Dekabank Улрих Катер: "Вече не става въпрос за период на спад, а за хронично слаб растеж". Редица експерти пък смятат, че това се дължи на прекалено нерешителната икономическа политика на коалиционното правителство в Берлин, посочвайки, че темповете на инфлация отново са започнали да нарастват, макар и съвсем незначително.

Недостигът на инвестиции в германската икономика се илюстрира и от индекса на бизнес климата на IFO. Става дума за проучване на около девет хиляди компания, касаещо текущото им състояние и прогнозите за бъдещето. В последно време индексът на IFO демонстрира спад три пъти подред. Според Волрабе, освен в тежката индустрия, много слабо развитие се наблюдава в сектора на транспортната логистиката, което пък води до негативни промени и в други отрасли. Освен това, в момента строителния бизнес се сблъсква едновременно с три сериозни проблема: високите лихвени проценти, нарастващите цени на материалите и недостигът на квалифицирана работна сила.

Що се отнася до ситуацията при купувачите, тя изглежда малко по-противоречива. Наскоро най-голямата международна компания, ангажирана с проучвания на пазара, Gfk (чиято централа е в Нюрнберг), съобщи, че индексът на потребителското търсене бележи значителен ръст. Все още не е ясно обаче, дали става дума за наистина устойчива тенденция или просто за временен ефект, който вероятно е свързан с провелото се в Германия през юни 2024 Европейско първенство по футбол. Някои смятат, че лошият потребителски климат се дължи на факта, че германците все още са твърде предпазливи, когато става дума за ежедневни разходи и по-големи покупки. Тоест, те все още имат "силна инфлационна памет", тъй като четирите години на перманентна криза и загуба на доходи заради инфлацията, оставиха неизгладима следа в съзнанието им.

Това не се променя особено дори от факта, че в момента инфлацията в Германия е на ниво, което е доста близко до целевия показател на Европейската централна банка от 2%. Публикуваните в края на юли данни на Федералното статистическо управление също свидетелстват за влошаване, макар и незначително. Така, ако през юни нивото на инфлация е било 2,2%, през юли то е нараснало до 2,3%. При положение, че цените на енергоносителите са намалели с 1,7%, на годишна база, а тези на хранителните продукти са нараснали само с 1,3%, инфлацията се увеличава най-вече заради сектора на услугите, където е регистриран ръст с 3,9%. Това се държи на факта, че много компании прехвърлят нарастващите си разходи за заплати в сметките на своите клиенти. Междувременно, данните сочат, че в другите държави от ЕС ситуацията е малко по-добра. В Испания например, през второто тримесечие на 2024 е регистриран икономически растеж от 0,8%, във Франция - от 0,3% и дори Италия, която дълго време се смяташе за проблемна, е постигнала ръст от 0,2%.

Въпреки всичките си проблеми, Германия продължава да е най-голямата европейска икономика. Налице са обаче сериозни негативни тенденции свързани най-вече със спада на индустриалното производство. Най-голяма стагнация беше регистриране през август 2023, макар че през есента обемът на индустриалното производство леко нарасна. Въпреки това, през декември 2023 беше фиксиран спад от 3%, в сравнение с декември 2022. Най-голям е спадът в енергоемките отрасли (-10,2%, в сравнение с предходната година), като в химическата индустрия обемът на производството е намалял с 10,6%, в сравнение с 2022, достигайки най-ниския си показател от 1995 насам.

Според експертите, сред основните фактори за спада на индустриалното производство в ЕС е ръстът на цените на енергоносителите. Така, в края на 2023, 59% от общото потребление на природен газ е свързано с нуждите на индустрията, а 41% е за комунални и битови нужни. Заради рязкото нарастване на цените на газа през 2022 и интензивното им нарастване през април 2024 (с над 20%, в рамките на пет дни, и с 30% в рамките на месеца), ЕС е загубил общо 1 трлн. евро. По различни оценки, цената на газа в ЕС в момента е между четири и пет пъти по-висока, отколкото в САЩ, Китай или Русия. При това следва да се има предвид факта, че - въпреки всички усилия за реализация на "зеления преход" - газът си остава основния енергоносител за германската индустрия. На природния газ се пада почти една трета от промишленото енергопотребление в страната. Той се използва в индустрията най-вече за създаване на технологична топлина, а в някои случаи и за генериране на електроенергия. Както е известно, електроенергията (т.е. електричеството, използвано за топене на метали, загряване на пещите, работа на машините и т.н.), мазутът и въглищата играят ключова роля в индустриалното производство.

В ЕС и особено в Германия, опитите за увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се реализират с такива методи, като изграждане на ветрогенератори в морето, в шелфовата зона и дори в някои резервати, като в Бавария например. В същото време, населението и политиците от тази най-голяма германска провинция се обявяват против тоталното и застрояване с ветрогенератори. Делът на ВЕИ в снабдяването на частните домакинства е доста по-висок, но и там те не са в състояние да заменят напълно традиционните енергийни източници. През 2023 например, 56% от цялата електроенергия в страната е била тенерирана от ВЕИ (включително водните електроцентрали). Като цяло, тези цифри говорят за успех на прехода към алтернативни енергийни източици, но по-голямата част от произведената от ВЕИ енергия покрива нуждите на домакинствата и засега играе незначителна роля в общия обем на промишленото производство (макар че в бъдеще това може да се промени).

Спадът на индустриалното производство се илюстрира и от статистиката за електропотреблението в Германия. Така, в сравнение с 2022, през 2023 потреблението на електричество в страната е намаляло с 11%. Впрочем, заради ръста на цените на газа през 2022 то беше намаляло с цели 25%. През 2022-2024 голям брой немски компании бяха принудени да обявят фалит или да прехвърлят производството си в други държави. Така, по данни на Федералното статистическо управление, през 2023 са фалирали 17 814 компании (предимно в секторите на металургията, хартиеното и стъклопроизводството), което е с 22,1% повече, отколкото през 2022.

В същото време в ЕС се очерта и друга тревожна тенденция - понижаване на иновационното ниво на икономиката. Което означава, че деиндустриализацията на Европа ще продължи и в дългосрочна перспектива. Показателно в това отношение е, че европейската индустрия започна да отстъпва на азиатските държави и в сферата на иновациите, т.е. Азия се превръща от "фабриката на света" и в "лабораторията на света".

В Германия (чиито БВП през 2021 беше 4,28 трлн. долара) са регистрирани в пъти по-малко заявки за издаване на патенти, отколкото в Южна Корея (с БВП - 1,82 трлн. долара, през 2021). Цифрата е важна за да разберем общия вектор на развитие на индустрията в страните от ЕС. Ако анализираме динамиката на заявките за издаване на патенти в Германия, ще видим, че общият им брой е намалял от пиковата стойност 67 905 (достигната през 2018) до 58 656 (през 2023). Тази тенденция се изтъква с тревога и от Германското ведомство за патенти и търговски марки.

При това, наред със спада на обемите на индустриалното производство, се наблюдава и бягство на немските компании от Германия, най-вече в посока САЩ. В средата на 2023 например, германската компания Viessmann реши да продаде бизнеса си в производството на термопомпи на своя американски конкурент Carrier Global Corp. И макар че след сливането Viessmann Group ще остане независимо предприятие, технологиите и ще бъдат предадени на компанията-майка в САЩ, т.е. Германия ще загуби потенциални индустриални мощностти и технологии за производство на термопомпи.

Според данни от април 2023, броят на немските компании, които в стремежа да съкратят разходите си възнамеряват да прехвърлят своите производства в чужбина е достигнал своеобразен връх за последните 15 години. 69% от семейните компании също се замислят да продадат бизнеса си в чужбина. Ще напомня, че именно предприятията от малкия и среден бизнес дълго време се смятаха за основния фактор за икономическия растеж в Германия и държаха лидерските позиции в света в много промишлени отрасли, включително в сферата на наукоемките технологии. Самите компании обясняват прехвърлянето на производството си извън Германия с високите разходи за енергоносители и, съответно, с ниския маржинален доход.

Наистина, някои от тези компании прехвърлят производството си в рамките на ЕС, но го правят по същите съображения. Така, германската компания Hellma Materials, която е глобален лидер в производството на кристали за полупроводниковата индустрия, прехвърли бизнеса си в Швеция, инвестирайки там над 20 млн. евро. Ше припомня, че цената на един кристал, произведен от Hellma Materials, е около 50 млн. евро, и прехвърлянето на бизнеса и в Швеция ще позволи на компанията да икономисва по няколко милиарда евро годишно заради по-евтината електроенергия.

На свой ред, през 2023 компанията Northvolt прекрати изграждането на акумулаторния си завод в провинция Шлезвиг-Холщайн заради ръста на цените на енергоносителите и обяви, че проучва възможността за прехвърляне на производството и строителството на нови предприятия в САЩ.

Сред другите големи компании, планиращи или вече прехвърляши част от производството си (или пък неговото закриване) са Airbus AG (в процес на прехвърляне), химическият концерн Evonik (прехвърля производството си в САЩ), химическият гигант BASF (затвори основния си завод в Лудвигсхафен, тъй като през 2023 разходите за енергоносители и, в частност, за природен газ са нараснали с 3,2 млрд. евро, в сравнение с 2021), фармацевтичната компания Biontech (прехвърля производството си във Великобритания) и много други. Тоест, налице е както пълно или частично закриване на производството, така и прехвърлянето му в други държави (и най-вече в САЩ).

Предвид казаното по-горе, можем да очертаем най-важните причини за спада в индустрията в ЕС, като цяло:

- Санкционната война между Запада и Русия и, като следствие от нея, отказът от стабилни доставки на евтини енергоносители;

- Политиката на САЩ за предоставяне на данъчни облекчения на европейските компании;

- Продължаващите усилия за реализация на т.нар. "зелен преход", което може да се окаже допълнителен фактор за ниския маржинален доход в индустрията;

- Обективната тенденция за преход към икономика на услугите, в чиито рамки делът на промишленото производство в БВП в страните от ЕС постоянно намалява, както и процентът на заетите в тези отрасли.

Тоест, може да се констатира, че европейската индустрия е засегната от дълбока криза, обусловена на първо място от енергийната инфлация, като последица от прекратяването на сътрудничеството с Русия в сферата на доставките на енергоносители, както и от опитите за осъществяване на енергиен преход в тази кризисна ситуация (особено, що се отнася до Германия). Деиндустриализациятата в Германия е удар по самата същност на немската промишленост, от който страдат не само енергоемките предприятия, но и обикновените компании от малкия и средния бизнес и, като последица от това, цялата социална сфера. Социалноориентираният пазарен модел на германската икономика рискува завинаги да остане в миналото, отстъпвайки мястото си на продължителен период на социален регрес. И, което е най-важното, спадът на обемите на индустриалното производство в ЕС представлява дългосрочна тенденции, като поне засега не се забелязват признаци за оздравяване на икономическата конюнктура.

Икономическата маргинализация на Европа

Поредицата от кризи (геополитическа, енергийна, инфлационна, пандемична) извади на бял свят дългогодищните проблеми на Европейския съюз в сферата на индустрията. Те започнаха дълго преди началото на войната в Украйна през 2022. Освен това сегашните трудности са свързани само косвено със загубата на преки чуждестранни инвестиции, насочващи се към икономиката на САЩ, нарастващия внос на електромобили от Китай и ръста на цените на енергоносителите след практическото пълното прекратяване на директния внос на "тръбопроводен" природен газ от Русия.

Намаляването на икономическата тежест на стопанско-политическото пространство на ЕС започна още в средата на 2000-те години. Преди двайсет години, т.е. през 2004, делът на САЩ в глобалното индустриално производство беше 22,2%, а този на ЕС - 25,4%. Преломна за икономиката на Съюза се оказа 2022, когато делът на европейския сектор на преработващата промишленост спадна до 15,2% от глобалния (т.е. с над 10%, в сравнение с 2004). В САЩ също беше фиксиран спад, но той бе два пъти по-малък (само с 6,6%, т.е. до 15,6% от световното производство). През този период Китай се изяви като неоспорим лидер. Делът на китайската индустрия нарасна от 8,6% до 30,5% от глобалното производство. Тези пропорции се запазиха и през 2023: Китай - 28,4%, САЩ - 16,6%, Германия - 5,8%, Италия - 2,3%, Франция - 1,9%, Великобритания - 1,8%.

Съществуващата в момента геоикономическа неопределеност относно бъдещето на енергоемките прозводства, допълнително увеличава проблемите пред индустрията на ЕС. Освен това тя забавя енергийния преход в средно- и дългосрочна перспектива. Факт е, че бързината, с която Съюзът успя да замени руския газ, изненада мнозина експерти (въпреки това, през втората половина на 2023 обемите на руските газови доставки варираха между 10 и 13 млрд. куб. м на тримесечие). Това обаче беше постигнато на висока цена, която може да направи някои индустриални предприятия и, частично, отрасли (хартиената, циментовата, химическата и стоманодобивната индустрии) финансово нежизнеспособни на фона на международната конкуренция.

В момента икономическата политика на ЕС се сблъсква със следната трилема: да удвои усилията за да помогне на засегнатите отрасли да станат "зелени", да предислоцира енергоемките производства извън границите на Съюза или да съгласува интересите на традиционните и новите сектори чрез преразпределяне на субсидиите за тях. Дискусиите за мащабите на деиндустриализацията играят ролята на критично важен аргумент за избора на основния вариант на европейската икономическа политика в бъдеще. Тези дебати обаче, могат да доведат и до предприемането на радикални действия в индустриалната политика, които да увеличат разрива между нивата на икономическите потенциали на страните членки на ЕС. Задълбочаването на това неравенство вероятно ще дестабилизира ключовата икономическа опора на Съюза - единният вътрешен пазар.

В резултат от енергийната криза през 2022 над половината от всички алуминиеви заводи в ЕС съкратиха производството си (а ЕС, като цяло, загуби 650 млн. тона от потенциала си за производство на първичен алуминий, т.е. 30% от целия му обем). Някои от най-големите стоманодобивни заводи бяха затворени. Продължи да намалява конкурентоспособността на химическата промишленост на Съюза. За първи път в историята си, ЕС започна да внася повече химикали, отколкото изнася, както по обем, така и по стойност, което доведе до дефицит в търговския му баланс от 5,6 млрд. евро през първото полугодие на 2022.

Все по-основателни в последно време се оказват тревожните предупреждения, съдържащи се в Декларацията от Антверпен за Европейска индустриална сделка от края на февруари 2024. Подписалите я над 840 компании и 350 асоциации настоятелно призовават Брюксел да започне да провежда проиндустриална политика, която отново да направи европейската промишленост конкурентоспособна и привлекателна за инвеститорите.

В момента обаче, реалността е съвсем друга - различни европейски индустриални компании планират да разположат производствените си мощности в региони с по-ниски разходи за електроенергия. Тоест, индустрията "гласува с краката си" и индустриалният спад в ЕС действително е факт. В известна степен, този процес е неизбежен и дори естествен от гледна точка на структурното преустройство на икономиката. Все пак, въпреки заплахата от деиндустриализация на ЕС, която постепенно се превръща в сурова реалност, налица са известни основания да смятаме, че тя може да се окаже леко преувеличена и, че реалната картина е доста по-сложна. Прехвърлянето на енергоемките звена на производствените вериги може и да не упражни мултиплициращо влияние върху останалите индустриални отрасли, а очерталата се вълна на деиндустриализация да се окаже по-малко мащабна на фона на нараставенето на мерките в подкрепа на нововъзникващите производства и технологии на следващия технологичен ред.

Геоикономическото препозициониране и европейската индустрия

Днешната тревога на европейските правителства, че деиндустриализацията може да доведе до икономически спад, ограничаване на икономическата стратегическа автономия на ЕС, до изоставане в надпреварата между новите технологии (включително тези с двойно предназначение) и, като резултат от това, до намаляване на влиянието на Съюза, е следствие от закъснялата им реакция на фундаменталните промени в глобалната геоикономическа конкуренция. През 2008 общия обем на икономиката на ЕС превъзхождаще този на САЩ. Данните от миналата 2023 обаче показват, че обемът на американската икономика е с една трета по-толям от този на ЕС и Великобритания, взети заедно (и с 50% по-голям от този на Съюза, без Великобритания). През последните 15 години икономиката на ЕС е нараснала с около 6%, докато тази на САЩ - с 82%. Сходни тенденции са налице и по отношение на броя на най-големите компании, като в това отношение Китай ерозира не само позициите на САЩ, но в още по-голяма степен тези на ЕС.

Като цяло, делът на индустрията в БВП на Съюза остава устойчив и дори леко е нараснал - от 14% до 14,5%, през 2010-2022. През същия период в Китай и САЩ, напротив, е налице свиване, съответно, от 31,9% до 28% и от 11,9 до 11%., в Япония пък е регистриран ръст от 19% до 20,5%. В структурно отношение, по такъв показател като дела на индустрията в БВП, сред най-развитите държави в ЕС в периода преди енергийната криза през 2022 бяха: Ирландия (37%), Словения (23%), Унгария (20%), Полша (19%), Австрия (18%) и Финландия (17,5%). При това държавите от Източна и Централна Европа демонстрират по-високи показатали, благодарение на преките инвестиции на германските автомобилни и други компании.  Що се отнася до най-големите икономики в ЕС, през същия период, аналогичният показател за Германия е намалял от 20% на 18% (през 2000-та е бил 21%), в Италия е нараснал незначително - от 14% до 15% (18%, през 2000-та), а най-критична е динамиката във Франция - от 10% до 9,5% (14% през 2000-та). Тези данни показват, че още през 2022 намаляващото значение на индустрията в ключовите държави от ЕС (на фона на сравнителна стабилния показател в Съюза, като цяло) не е представлявал съвършенно нов феномен.

Влиянието на енергийния шок от 2022 върху промишлената динамика

Според редица официални представители на Европейската комисия, опертивната статистика на ЕС по отношение на промишлеността не фиксира значителен спад на индустриалната активност през 2021-2022. В тази връзка ще отбележа, че намаляването на общия брой компании, касае най-вече такива с численост между 10 и 19 служители - този сегмент е загубил 0,7% от обема си (затворили са 1120 от общо 160 хиляди компании). Паралелно с това с 0,7% е нараснал броят на фирмите с между 20 и 49 служители (711 нови, при 101 хиляди съществуващи, което вероятно е свързано с преминаването на част от микропредприятията към тази група). При компаниите с брой на служителите между 50 и 249 е фиксиран ръст от 0,5% (320 нови при 62,2 хиляди съществуващи компании), а при тези с над 250 служители има ръст от 1% (167 нови, при 15,7 хиляди съществуващи компании).

Във Франция, през 2021-2022 е фиксиран спад само в сектора на средните предприятия (с между 50 и 249 служители, където спадът е с 2,6%). Според официалната статистика, в Италия спад с 0,1% е бил регистриран само в сектора на малкия бизнес (с брой на заетите между 10 и 19 души), където са закрити 38 от общо 37,9 хил. компании. В Германия обаче, свиването на деловата активност е налице в три от общо четирите сектора: при предприятията с между 10 и 19 служители (37,9 хиляди) спадът е бил с 1,4%, при тези с между 20 и 49 служители (18,7 хиляди) - спадът е 0,2%, а при предприятията с между 50 и 249 служители (14,5 хиляди) - той е 0,1%. Тоест, предприемаческата активност в Германия бележи спад практически във всички сектори, което потвърждава, че енергийният ценови шок е въздействал особено силно върху нейната икономика.

Важен показател за динамиката на деловата активност в индустрията, илюстриращ влиянието на икономическия шок от 2022, е разпределението на бързоразвиващите се компании в индустрията по държави и отрасли.

През 2021-2022 броят на т.нар. "фирми тип газели" (т.е. компании, които в течение на няколко години демонстрират устойчив растеж) в преработващата промищленост на ЕС е намалял със 7,8% (с 1,8 хиляди), т.е. от 24,2 до 22,4 хил., като в Германия този спад е с 5,2% (-189), т.е. от 3,6 до 3,4 хиляди, във Франция - с 23,9% (-289), т.е. от 1205 до 916, а в Италия - с 32,4% (-1100), т.е. от 3,3 до 2,2 хиляди. Що се отнася до отделните отрасли на европейската икономика, компаниите в хартиената индустрия са намалели с 11 (от 471 на 460) в химическата - с 54 (от 798 на 744), в автомобилостроенето - с 88 (от 521 на 438), а компаниите, произвеждащи друго оборудване, са намалели с 237 (от 1964 до 1727). В същото време обаче, броят на компаниите в сферата на електрооборудването е нараснал с 68 (от 841 до 909), а на производителите на друга транспортна техника - с 18 (от 374 до 392)

Външноикономическите ефекти от високотехнологичното производство

През 2022 в ЕС се задълбочи дисбалансът между вноса и износа в търговията с високотехнологична продукция, като трета година подред тя демонстрира отрицателно салдо - минус 4,6 млрд. евро, през 2020, - 8,7 млрд. евро, през 2021 и - 36,1 млрд. евро, през 2022. Както е известно, в основата на високотехнологичния износ на ЕС е продукцията на електрониката и информационно-телекомуникационната техника - 202 млрд. евро, през 2022, т.е. 42% от целия му обем.

През 2021-2022 годишният темп на растежа на този тип стоки достигна 107,4%, като по-високи темпове демонстрираше само износът на въоръжение (110,8%), но стойността му е едва 2 млрд. евро. Сред важните пера на европейския износ през 2022 бяха също научното оборудване (50 млрд. евро), фармацевтиката (59 млрд. евро), продукцията на авиокосмическия сектор (49 млрд. евро). В тези отрасли, производството в ЕС демонстрира ръст, с изключение на "компютрите и офисната техника" (- 1,8%).

През 2012-2022, в сферата на търговията с високи технологии нарасна разривът между Германия, от една страна, и Франция и Италия - от друга. Рязкото на нарастване на вноса на високи технологии в Германия (от 84 млрд. евро, през 2019 до 118,9 млрд. евро, през 2022) изпреварва 2,7 пъти този във Франция (43,4 млрд. евро, през 2022) и почти пет пъти този в Италия (24 млрд. евро). Паралелно с това нарасна и износът на германска високотехнологична продукция (от 94,7 до 104,5 млрд. евро през 2019-2022). Тоест, след свързаното с пандемията частично прекъсване на производствените вериги, износът на високотехнологична продукция, като цяло, възстанови траекторията си на дългосрочен растеж.

На практика, делът на високотехнологичния износ на ЕС съвпада с този във френската икономика (17,3% и 17,1%, съответно). За 15 години (2007-2022), делът на ЕС е нараснал с малко повече от 2%. При това върховите показатели във Франция бяха регистрирани през 2015-2016 (27%), докато в онзи момент делът на ЕС беще едва 16-16,5%. Що се отнася до Италия, делът и през 2022 достигна 8% (ръст с 2%, в сравнение с 2007), т.е. тя изостава почти два пъти от лидерите в Съюза - Германия и Франция.

Ситуацията в европейската индустрия през 2023-2024

През 12-месечния период между април 2023 и април 2024, индустриалното производство в ЕС демонстрира спад, който беше особено осезаем през септември (-6,7%) и октомври (-6,3%) 2023, както и през януари и февруари 2024 (-6,5% и - 6,4%). Незначителен положителен ръст от 0,2% беше регистриран само през декември 2023.

Според данните за първото тримесечие на 2024, индексът на разходите за труд в индустрията на ЕС (т.е. обемът работи, необходим за производството на единица продукция) е 102,2%, докато през 2023 е бил 102,3%, а през 2022 - 100,9%. Като особено проблемна сред базовите индустриални отрасли се очертава хартиената индустрия, където този индекс е 98%, докато индексът при производството на петролни продукти е нараснал до 104,7% (срещу 97,9%, през 2022), преодолявайки частично последиците от спада през 2022. В химическата индустрия също се очератават, макар и слаби, положителни тенденции - 102,9%, през първото тримесечие на 2024, на фона на миналогодишните 101,5% и 100,4%, през 2022. При това неергоемките отрасли демонстрират още по-благоприятна динамика: индексът в производството на електрооборудване е 103,8%, в производсвото на компютри, електроника и оптика - 109,6%, а във фармацевтичното производство - 110,5%

Кризисната ситуация в химическата индустрия се потвърждава и от динамиката на индекса на промищления оборот. През първото тримесечие на 2024, той е варирал между 97,5% и 99,9%. На ръба на спада балансира и хартиенната промищленост (101,8%).

Другите отрасли на обработващата индустрия демонстрират растеж: като цяло той е 112,9%, в производството на кокс и петролни продукти - 125,5%, на фармацевтични материали - 116,2%, на компютърна, електронна и оптична техника - 118,9%, на автомобили - 113,4%, а на друго транспортно оборудване - 127,1%.

Що се отнася до броя на заетите в преработващата промишленост, от началото на третото тримесечие на 2019 насам, той е намалял с 853 хиляди души. Най-много работни места са загубили Полша (278 хил., т.е. 8,4%), Румъния (144 хил., т.е. 8,8%) и Германия (129 хил., т.е. 1,6%). Загубите в Хърватска и Словения са 14% (42,8 и 37,2 хил, съответно) от цялата работна сила в обработващата индустрия, като по този показател те изпреварват България (79,1 хил. работни места, т.е. 13%) и Чехия (161,4 хил. т.е. 11%). От друга страна обаче, през 2022-2023 е регистрирано прехвърляне на работна сила към средно- и високотехнологичните промишлени отрасли, както и към наукоемките видове услуги: в ЕС, като цяло, става дума за 74,3 млн. души (т.е. ръст от 33% до 37,2% от всички заети), в Германия - за 16,1 млн. души (от 36,6% до 39%), а във Франция - за 11,5 млн. души (от 40,3% до 40,9%).

Спадът на инвестиционната привлекателност

В конкуренцията за преки чуждестранни инвестиции, ЕС сериозно отстъпва на САЩ. През третото тримесечие на 2022 входящият поток чуждестранни инвестиции (за първи път след 2020) се оказа отрицателен, надхвърляйки стойностите от периода на пандемията цели 2,5 пъти (обемът на изтеглените инвестиции достигна 65,1 млрд. евро, докато  този на новите е едва 26,3 млрд. евро). През последното тримесечие на 2022 изтичането на чуждестранни инвестиции нарасна 3,3 пъти, достигайки 216,5 млрд. евро.

Този спад не можа да бъде компенсиран от лекото повишаване (с 32,9 млрд евро) през първото тримесечие на 2023, още повече че три месеца по-късно отново беше фиксирано намаляване със 17,4 млрд. евро. Впрочем, инвестиционният спад в Германия започна още през 2018, като притокът на чуждестранни капитали продължи да намалява и през 2019-2020. Паралелно с това, през 2021-2022 нарастваше обемът на изтегляните от германската икономика средства (1 млрд. евро, през третото тримесечие на 2021, а през второто и трето тримесечие на 2022 - съответно, 6,3 и 5,2 млрд. евро).

Развитието на технологичния потенциал на ЕС

Независимо от очертаните по-горе тенденции за деиндустриализация на ЕС, Съюзът си остава важен играч в сферата на водещите технологии: квантовите (22% от световния обем) и навигационните (20%), биотехнологиите и робототехниката (по 18%).

Макар че ЕС изостава 5,3 пъти от Китай по обемите на венчърните инвестиции в полупроводниковата индустрия (1,49 млрд долара, през 2023, срещу 7,95 млрд. в Китай), позициите на Съюза си близо до тези на САЩ (1,92 млрд. долара).

Проучванията сочат, че през 2023 американските и европейските компании са използвали еднакво интензивно новите технологии в робототехниката (по 54%). От една страна, американците превъзхождат европейците в технологиите на интернета на нещата (48% срещу 41%), изкуствения интелект (35% срещу 29%), дроновете (60% срещу 24%). От друга обаче, ЕС използва по-активно платформените решения (50% срещу 41%), 3D-технологията (23% срещу 19%) и технологиите за създаване на виртуална реалност (11% към 8%).

По отношение на роботизацията на производството, през 2022 в ЕС са били използвани 71 хиляди промишлени роботи, срещу 41 хил. в САЩ, 290 хил. - в Китай, 50 хил. - в Япония и 32 хил. - в Южна Корея. Що се отнася до общия показател за роботизация (т.е. нейната плътност - брой на роботите на 10 хиляди служители), ЕС (220 робота) отстъпва на другите водещи икономики: САЩ (285 робота), Южна Корея (1012); Япония (397) и Китай (392). Най-роботизираната икономика вътре в ЕС е Германия (415), следвана от Италия (219) и Франция (180). Освен Южна Корея, най-сериозен прогрес в роботизацията сред водещите икономики демонстрира Китай (ръст от 97 до 392, през 2017-2022) и Швейцария (от 129 до 296, за същия период).

През 2022 в ЕС са били създадени 194 компании в сферата на изкуствения интелект (ИИ), а общият им броя им е бил 542. Все пак, по този показател, ЕС изпреварва Китай (160), Великобритания (99) и Индия (57). В същото време обаче, китайците превъзхождат Съюза по обем на частните инвестиции в ИИ - 13,4 срещу 6,7 млрд. долара. Лидери в тази сфера са САЩ с 47,6 млрд. долара. Освен това, по отношение на разпространението на клетъчните мрежи от ново поколение (5G), ЕС, с 25%, силно изостава от всички сравними с него политико-икономически пространства, като тези на САЩ и Южна Корея (61% и 60%) или Китай и Япония (45% и 41%, съответно).

Някои изводи

Сам по себе си, високият или нисък дял на индустрията в икономиката на ЕС не е нито предимство, нито слабост. Той показва сегашната позиция на Съюза в международното разделение на труда и съвременната специализация в изграждащите се рамкови условия. Много е вероятно, прекаленото свиване на промишлеността да доведе до появата на нови структурни зависимости. В тази връзка е важно формулирането на съобразени с националната специфика решения. Именно поради това правителството на Германия например, предприема мерки за повишаване на достъпността на различните варианти за декарбонизация на индустрията. Във Франция пък, дебатите се фокусират върху спешната необходимост от реиндустриализация с цел повишаване на дългосрочните икономически показатели и постигането на стратегическа автономия.

Запазването на конкурентоспособното производство, включително енергоемкото, е от голямо значение за икономиката на ЕС. В момента икономическото положение на Съюза е силно уязвимо, тъй като европейските компании пострадаха сериозно от шоковите цени на електроенергията и природния газ. Струва ми се обаче, че реалният проблем пред европейската индустрия не е свързан не толкова със заплахата от масово закриване на заводи. По-важното в случая е, че - в сравнение със САЩ и Китай - индустриалният потенциал на ЕС силно изостава в конкуренцията между високите технологии, програмното осигуряване и приложенията, които ще се превърнат в основа на печелившите сектори на пространствено разпределените вериги за производство на електромобили и развитие на зелената енергетика.

Истината е, че деиндустриализацията в ЕС диалектически се съчетава с развитието на новите технологии. Според редица експерти, опасенията, че Европа може да загуби индустрията си, се преувеличават изкуствено, включително с цел постигането на общоевропейски консенсус за отпускането на мащабни финансови грантове за енергоемките производства, субсидирането на военно-промишления комплекс и свързаните с него граждански високи технологии и гарантиране на жизненоважната подкрепа от страна на онези сравнителни либерални правителства (и най-вече германското), които биха искали да избегнат тоталната търговска война със САЩ. Въпреки това, налице са сериозни белези за намаляване мощта и дълбочината на влиянието на европейския индустриален капитал. Огромните разходи, свързани с ерозията на промишлената структура, прикривани със скрити трансфери, се проявяват не само в сферата на локационните решения на големите индустриални предприятия. Те се оказват все по-значими и все по-непосилни за обикновените граждани на ЕС, което влияе върху политическите предпочитания и начина им на гласуване, тъй като под въпрос бива поставено сегашното им качество на живот. В рамките на настъпващия нов политико-икономически цикъл европейските правителства могат да решат да коригират много екологични правила и норми с цел намаляване цената на скъпоструващата декарбонизация и облекчаване дейността на индустриалните компании, но за набиращото инерция и деидустриализиращо икономиката на ЕС махало, това може да се окаже прекалено закъсняло решение.

Заключение: упадъкът на Европа и опасността от нови сътресения

Напоследък все повече политолози и икономисти признават, че Европе преживява относителен упадък, в сравнение с останалия свят. Старият континент постепенно бива маргинализиран, тъй като най-големите европейски държави изостават в ключови сектори на икономиката (китайските автомобили например, бързо изместват германските, въпреки защитните мерки на ЕС).

В геополитическо отношение Европа изглежда дезориентирана, а във военно - откровено слаба. В повечето страни от континента се усеща упадък и песимизъм: задълбочаващо се неравенство, спад на покупателната способност и нарастваща убеденост, че животът на следващото поколение европейци ще бъде далеч по-тежък.

Макар че в последно време инфлацията намалява, проблемите си остават: цените продължават да се високи, а в някои държави стойността на такива стоки, като хляба, яйцата, олиото или отоплението са между два и четири пъти по-високи, отколкото преди няколко години.

Причините за нарастващата популярност на "крайната десница" в Европа

Според директора на Европейския център на Института Берггрюен Лоренцо Марсили, основните причини за възхода на т.нар. "крайна десница" на континента през последните години не са политиката на сурови икономии и растящата имиграция. По-дълбоките причини за този феномен следва да се търсят в геополитическите трансформация или, казано по-простичко, във възхода на Китай, Индия и целия т.нар. "Глобален Юг". Това стимулира нарастването на недоволството от съществуващото материално неравенство. Епохата на колониализма отдавна приключи, а в момента сме свидетели и на залеза на т.нар. "неоколониален период". В тази връзка Марсили посочва, че навремето между бедните френски работници и богатите индустриалци - декаденти е имало една обща черта: всички те са французи, а не пришълци от колониите, затова са смятали, че стоят над народите, населяващи последните. По-късно, след формалния край на колониализма, между Първия и Третия свят продължава да съществува непреодолима психологическа пропаст: европейците, включително най-бедните, разполагат с достъп до възможности, технологии и свободи, за каквито почти никой от постколониалния свят не би могъл да мечтае. Така чувството на привилегированост се превръща в мощен инструмент за постигане на социална сплотеност, а пък богатствата, получени от Третия свят, позволяват изразходването на допълнителни средства за социални програми и помощи.

Днешният "десен национализъм" е реакция на влошаващото се положение на много слоеве от коренното европейско население, които се чувстват маргинализирани, изоставени и потиснати. Тези черти на недоволство са най-силно изразени в най-големите европейски държави - Великобритания, Франция и Германия. И всичко това се случва на фона на разширяващия се разрив между елитите и обикновените европейци. Нагледна илюстрация за което са например редица изявления на германския външен министър Аналена Бербок, която постоянно твърди, че основният национален интерес на Германия е да подкрепя Украйна, а когато я питат, дали избирателите не мислят другояче, отговаря:"толкова по-зле за избирателите".

Междувременно, разногласията в ЕС стават все по-очевидни с всеки изминал ден: сегашните европейски лидери например се чудят, как по-ефективно да сдържат и накажат различното мислене и дори миротворческите усилия на унгарския премиер Виктор Орбан, вместо да насочат усилията към решаването на далеч по-конструктивни и належащи цели.

В същото време, мнозина политолози посочват, че континентът се намира на прага на сериозни, ако не и радикални промени, които вероятно ще бъдат ускорени, ако на президентските избори в САЩ победи Доналд Тръмп (макар вероятността за това да намаля след издигането на тандема Харис/Уолц от демократите). Истината е, че европейските държави и техните лидери до такава степен зависят от Вашингтон, че всяка промяна в курса на Съединените щати неизбежно ще окаже огромно влияние върху европейската политика.

В публикувана през февруари 2024 статия в британския The Telegraph се посочва, че в основата на сегашния упадък на Европа са нейните некомпетентни елити: натрупалите се пред ЕС проблеми вече са толкова сложни, че тяхното разрешаване просто не им е по силите. "Загниването и разложението вече са много напреднали: безделието, разпуснатостта, болезненият пацифизъм и омразата към себе си и собствената европейска цивилизация са се вкоренили до такава степен в съзнанието на елитите, че смъртоносната спирала на упадъка вече няма как да бъде спряна. Някога Европа беше най-богатия и развит контиент, но днес краят и наближава и нейното унизително падение вече се вижда от целия останал свят и единствено самите заблудени европейци не го забелязват".

Нещо повече, тези европейски проблеми - катастрофалният икономически крах, почти пълната геополитическа ирелевантност, миграционната и интеграционна криза и скандалният дефицит на демокрация - вече дават своите метастази. Тези проблеми са прекалено сложни и прекалено големи за да могат треторазрядните европейски елити дори да помислят за тяхното разрешаване - особено онези егоисти и политически демагози, които със своето безхаберие доведоха Европа до сегашната социална дезинтеграция и политиката на "противодействие на икономическия растеж", с неспособна да води реални военни действия армия и ужасяваща демография.

Истината е, че европейските лидери допуснаха стратегическа грешка, предприемайки сегашната енергична кампания против Русия, приемайки все по-сурови пакети от антируски санкции и продължавайки да харчат милиарди в подкрепа на Украйна и за милитаризациите на европейската икономика. Вредата от тези действия е очевидна и днес, но впечатляващите и мащаби ще станат ясни за всички през следващите години.

Най-новите статистически данни сочат, че в редица европейски градове мигрантите вече са половината или по-голямата част от населението, като това се отнася най-вече за холандските градове, като Амстердам и Ротердам. Впрочем, същото се отнася и за Белгия и особено за Брюксел, но и за Марсилия, във Франция или за британската столица Лондон. Въз основа на това, редица европейски анализатори посочват, че позициите на антиимигрантските формации като партията на Марин Льо Пен например, ще продължат да укрепват и, че ако сегашните тенденции се запазят, вече няма да има какво да и попречи да стане президент на Франция през 2027.

Най-големите европейски държави наистина се намират на ръба на социалния взрив (антиимигрантските вълнения, избухнали във Великобритания през август 2024 също го доказват), а в същото време коренното население на континента продължава стремително да остарява и намалява, като дял. Единствената рекация на европейския елит - увеличаването на миграцията - само ще стимулира потенциално опасните радикални елементи сред местните жители и пришълците. Неспособността на управляващите във Франция, Германия, Великобритания и Белгия да интегрират напълно доскорошните мигранти, както и неадекватната рекация на управляващите елити - продължаващи да заблуждават съгражданите си, че "всичко е наред и е под контрол", създава условия за много сериозни бъдещи катаклизми.

Защо европейският политически проект е на път да се провали

Преди малко повече от сто години (през 1922) германският философ Освалд Шпенглер публикува прочутата си книга "Залезът на Европа", в която отхвърля традиционната визия за историята като последователност на исторически епохи. Според него, всяка култура представлява уникален организъм, съществуващ сам по себе си и преминаващ през определени стадии на вътрешно развитие. Тези стадии са същите, като при всеки друг организъм: раждане, израстване и разцвет, остаряване и смърт (Шпенглер ги сравнява с годишните времена - пролет, лято, есен, зима).

Всяка култура е уникална, защото има собствена дуща. Смъртта на културата означава преход към нов, заключителен стадий на развитието - цивилизацията, т.е. Шпенглер противопоставя двата термина - култура и цивилизация. Според него, културата се основава на наличието на "душа", докато цивилизацията е "бездушна". Характерни за нея са техницизмът, материализмът, неконтролираното разрастване на градовете, вярата в науката, външната агресия и радикализма. Тоест, вече няма душа, а само студена пресметливост.

Точно сто години след творбата на Шпенглер, през февруари 2022, се появи вдигналата голям шум книга на Улрике Геро и Хауке Риц "Европа, краят на играта: Защо европейският политически проект се провали - и как да съживим мечтите за него”, която миналата година беше издадена и в България. В нея се твърди, че "в началото на новото хилядолетие идеята за обединена и свободна Европа угасна толкова бързо, колкото беше провъзгласена десет години по-рано. Европа все повече губи своята независимост, първо в интелектуално и културно отношение, а след това и на практика, т. е. политически, геостратегически и икономически. Днес, въпреки единния пазар и еврото, ЕС вече не е в състояние да защитава дори най-основните си интереси, като енергийната и продоволствена сигурност. Суровите икономии и социалната криза, разделението между Севера и Юга на континента и миграционните проблеми доведоха до възхода на популистките движения. Войната в Украйна разруши мечтата за обединена и мирна Европа, която би могла да преодолее разделителните линии на двете световни войни и на студената война, включително Желязната завеса, ако можеше да се простре от Лисабон до Владивосток и от Шербург до Санкт Петербург".

Истината е, че западния цивилизационен модел демонстрира все повече недостатъци: уморени общества, социални вълнения, популизъм и национализъм, появата на все повече авторитарни черти в управлението, обедняване, рефеодализация, ограничаване на плурализма на мненията и културен регрес. На този фон, коментирайки избора на сенатор Джеймс Ванс за кандидат за вицепрезидент на САЩ, направен от Тръмп, анализаторът на Bloomberg Лайънел Лоран посочва, че "сценарият на Тръмпономиката, приоритет в който е удовлетворяване на вътрешните нужди на САЩ за сметка на съюзниците им, може да се окаже много драматичен. На практика, той би могъл да сложи края на и без това болната Европа".

* Българско геополитическо дружество