„Един пояс, един път”: националната кауза на Китай през ХХI век

След нея - около 1600 г. пр.н.е., на власт идва първата историческа династия Шан и оттогава до свалянето на монархията през 1911, въпреки честата политическа раздробеност и външните завоевания, моделът на китайската държавност показва изключителна устойчивост и остава на практика непроменен. В този смисъл, тезата за петхилядолетното цивилизационно развитие цели да подчертае несъмнената древност и величие на китайската цивилизация и култура.1

Великият път на коприната

Съществуват научни доказателства, че т.нар. „Път на коприната“ – първият търговски маршрут между Китай и Европа, е бил отъпкан още преди близо 4000 години  от обикновени пастири - номади, търсещи свежи планински пасища за стадата си. Пътят представлява мащабна мрежа от маршрути, извиващи се в трудно достъпните планински райони от Китай до Средиземно море. Учени от Факултета по антропология на Вашингтонския университет в Сейнт Луис  използват съвременни технологии, сателитни данни и компютърни модели, за да стигнат до извода, че много преди венецианския търговец и пътешественик Марко Поло (1254-1324) да премине по маршрутите на „Великия Път на коприната“ и да даде първото подробно описание на загадъчната култура на Китай в съставената по спомените му книга „Пътешествия“, основите на тези трансазиатски мрежи за взаимодействие са били прокарани от номадите.

Учените тръгват от презумпцията, че за 4000 години релефът на високите планини в Централна Азия не се е променил особено и така успяват да идентифицират местата, на по-голяма и по-малка надморска височина (от 750 до 4000 метра), където овчарите водели стадата си през лятото и зимата. Те анализират подробно спътниковите, географските данни, както и цифровите модели, чрез GIS-информационна система за пространствено визуализиране и обработка на географска информация.

„Иновативният подход на модела за проследяване на трасираните от пастирите пътеки предполага редица алтернативни маршрути до много известни обекти на „Пътя на коприната“. Освен това той предоставя картографиране с висока разделителна способност на други вероятно важни маршрути, които преди това са неидентифицирани и слабо проучени, включително неизследван коридор в Тибетското плато на юг от Дунхуанг, Китай.“ - посочва Майкъл Фракети, водещ автор на изследването и професор по антропология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис.2

Оказва се, че тези пастирски пътеки не са нито най-лесните, нито най-кратките за пресичане на стръмните планини, а начин за свързване на най-добрите пасища в Централна Азия. Пътищата, преминаващи през археологическите обекти по „Пътя на коприната“, показват ролята на скотовъдците за развитието на една от най-големите търговски мрежи в историята на човечеството. Древният търговски път свързва Азия и Европа, пренасяйки стоки и идеи между двете велики тогавашни цивилизации - Рим и Китай. През този транспортен коридор се превозват злато, скъпоценни камъни, коприна, чай и редица редки продукти.

 „Пътят на коприната“ е с дължина 6 400 км. и следва Великата китайска стена на северозапад, а после заобикаля централноазиатската пустиня Такламакан, чието име в буквален превод означава „Ако влезеш, няма да излезеш“. След това изкачва Памир, прекосява днешен Афганистан и продължава към Леванта -  регион по източното средиземноморско крайбрежие, съответстващ приблизително на днешните Израел, Йордания, Ливан, Сирия и някои съседни области. От древния Константинопол (днес Истанбул), стоките продължават към Средиземно море до другия краен пункт на маршрута – Рим.

Ако се абстрахираме от научните открития на екипа учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, „Пътят на коприната“ официално е създаден по време на китайската династия Хан през II в. пр.н.е. за обслужване на военните и политически цели на Китай. Този най-велик път, свързал Изтока и Запада и символ на многовековния междукултурен диалог, за първи път е прекосен официално от китайския пътешественик, дипломат и полиглот Джан Циен (неизв. – 112 г. пр.н.е.), изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан. Маршрутът е наречен „Seidenstrasse“ или „Път на коприната“ от германския географ и изследовател на Китай Фердинанд фон Рихтхофен през 1877, тъй като именно коприната е най-важната от транспортираните по него стоки. Преди европейците да открият морския път до Азия през ХV век, маршрутът се използва активно както за развитие на търговски отношения, така и за обмен между двете половини на света на постижения в областта на науката, културата, техниката и дори модата. Коприненият плат например, се търгувал срещу разнообразни стоки, а в Древен Рим цената му се равнявала със златото. Самият Гай Юлий Цезар го оценявал високо и често бил критикуван от римляните, че се облича прекалено луксозно, когато отивал на театър в одежди от коприна.

Цитираното по-горе изследване документира, че древните общества са поддържали силни междуконтинентални връзки в течение на хилядолетия. Феномен, който обяснява находчивостта и постоянството на пастирите, които в търсене на по-добри пасища за животните си, трасират мащабна мрежа от пътеки, разраснала се до геостратегически значими транспортни системи, улесняващи търговските взаимоотношения и насърчаващи социалния, културния и познавателен обмен. И до днес съвременните историци, антрополози и, археолози продължават да проучват генезиса на „Пътя на коприната“, който мнозина смятат за най-сложната древна сухопътна търговска система в света. Местоположението на старинни градове, светилища, спирки на кервани и крайпътни ханове очертава ключовите точки на движение и взаимодействие по тази обширна мрежа, използвана в течение на хилядолетия от търговци, монаси и поклонници.

Сезонните пастирски пътеки от древността са изплели огромна трансконтинентална търговска мрежа, която трансформира Китай в динамичен геостратегически регион. Планинските маршрути на номадите говорят за завидно познаване на географията и предизвикателствата на терена. През вековете екологичната стратегическа мобилност на скотовъдците изгражда ясна стратегия за успех на Китай, който – базирайки се на създадените в древността трансазиатски транспортни търговски мрежи - постепенно започва да налага дългосрочните си геополитически и геоикономически амбиции.

Според проф. Майкъл Фракети „този ​​модел показва, че скалистите планини не са били непреодолими прегради, водещи до изолация на регионалните общности, а са действали като канали за икономически и политически форми на обмен между съседните общности. Най-големите постижения на цивилизацията, доказали с невероятния си мащаб свързаността по „Пътя на коприната“, често възникват органично в среди, където тази свързаност е норма, а изолацията -формула за бедствие”.

Постепенният упадък и прекъсването на „Пътя на коприната“ поставя началото на епохата на Великите географски открития (1453-1660) и постепенното формиране на глобална общност. По онова време европейските изследователи се заемат да картографират нови морски маршрути, които да заместят затруднената сухопътна търговия.  

„Пътят на коприната“ оказва толкова голямо влияние върху развитието на световната цивилизация, че е трудно да си представим съвременния свят без него. Градовете по маршрута му прерастват в мултикултурни центрове. Обменът на информация води до създаване на нови технологии и иновации, променили света. Днес части от „Пътя на коприната“ са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство, а най-голямата му ценност е обменът на култура, изкуство, религия, философия, технология, езици, наука, архитектура и др. „Пътят на коприната“ служи за разширяване знанието на хората за света, в който живеят. Прекъсването му пък кара европейците да прекосят океана, за да изследват и в крайна сметка да завладеят така наречения Нов свят. Тоест, би могло да се каже, че „Пътят на коприната“ до голяма степен формира основата за развитието на съвременния свят.

Новият Път на коприната: китайският суперпроект ЕПЕП

Разсъждавайки за геополитическите и геостратегически перспективи пред съвременен Китай, повечето експерти изтъкват стремежа му да търси баланс между интересите на големите държави, отхвърляйки сегашната глобална доминация на САЩ. Геополитическият сблъсък на „големите пространства“, представляващи мащабни цивилизационни общности във все по-динамично развиващия се в технологично отношение свят, ще продължи заради растящата потребност от ресурси и влиянието и върху развитието на  световните процеси. Паралелно ще нараства и конкуренцията между основните геополитически играчи за извоюване на стратегически позиции, укрепващи политическото и икономическото им влияние и военностратегическа мощ. Което за пореден път потвърждава съществената роля на политикогеографското познание, геополитиката и геостратегията като методологически средства за анализ и обяснение на историческите цикли, събития и действия на отделните държави. Изучаването на историческите и геополитическите измерения на „Пътя на коприната“, свързал през древността Изтока със Запада, и съвременната му трансформация в колосалния инфраструктурен проект, носещ името „Един пояс, един път“ (ЕПЕП), разкрива дългосрочната стратегия на Китай за развитие на икономическите и военните му позиции в Евразия и Африка. Крайният резултат от реализацията на тази внушителна стратегия трябва да стане интегрирана мрежа от шосета, скоростни железопътни линии, тръбопроводи и пристанища, свързващи китайските тихоокеански пристанища със Западна Европа и Средиземно море.

Китай ще играе огромна роля в света през XXI век като икономическа суперсила и основен фактор при формирането на глобалния политически ред. Той има капацитета да проектира доминиращо влияние навсякъде по света чрез комбинираните средства на икономическата, военна, технологична и културна експанзия.

В редица изследвания Китайската народна република се определя като възможната суперсила на ХХІ век.3 или като страната, чието развитие през следващите 20 години ще оказва по-голямо влияние върху света, от която и да било друга държава. Дори само обширната територия и огромният човешки ресурс не позволяват да подценяваме важната роля на Китай в международните отношения. Това, което обаче го превръща в ключов фактор на съвременната сцена, е впечатляващия икономическият растеж, осъществяващата се мащабна модернизация на армията и все по-пълноценното включване на Китай в глобалните и регионални организации и механизми за сигурност. Което повишава изследователския интерес и изисква задълбочен анализ на вътрешнополитическите и социални промени в страната, перспективите за развитие на икономиката, модернизацията на въоръжените сили, както и на китайската регионална и глобална (гео)политика. Влиянието на протичащата трансформация на системата на международните отношения върху китайската политика за сигурност намира израз в стремежа на Пекин за постигане на „мирен възход”, насочен към постигане с невоенни средства на основните национални цели: гарантиране на вътрешната стабилност, осигуряване на икономически просперитет и поддържане на националното единство. Именно тези цели определят китайската политика в сферата на сигурността както във вътрешен, така и в регионален и глобален план.4

Китай има своя национална кауза и това е мегапроектът „Един пояс, един път“ (ЕПЕП) или „Новият път на коприната“, който трябва да гарантира успеха на трансконтиненталната китайска икономическа експанзия. Тази глобална стратегия за развитие на инфраструктурата изглежда съвсем в стила на китайската комунистическа държава, смятана за наследник за една от най-старите и значими за човечеството цивилизации на планетата. Инициатината ЕПЕП включва „Икономическият пояс на коприната“ (SREB) и „Морския път на коприната на ХХI век“ (MSR).

В рамките на Инициативата, лансирана от китайския лидер Си Дзинпин през 2013, Китай осъществява мащабни инвестиции в почти 70 държави и международни организации. Централен елемент в ЕПЕП е външната и икономическа политика. „Един пояс, един път“ е стратегия, целяща Китай да поеме по-голяма роля в глобалните дела в съответствие с нарастващата си мощ и статут. Предвижда се проектът, подобряващ регионалната свързаност и международните отношения, да бъде завършен през 2049, когато се навършват сто години от създаването на Китайската народна република.“5 Икономическият пояс  на „Пътя на коприната“ е дългосрочна визия за инфраструктурно развитие, свързаност и икономическото сътрудничество в Евразия и включва шест „коридора за развитие“: Нов евразийски сухопътен икономически коридор (NELBEC); Икономически коридор Китай-Монголия- Русия (CMREC); Икономически коридор Китай - Централна Азия - Западна Азия (CCWAEC); Икономически коридор Китай - полуостров Индокитай (CICPEC); Икономически коридор Бангладеш - Китай - Индия - Мианмар (BCIMEC); Икономически коридор Китай - Пакистан (CPEC).

Инициативата се основава на пет приоритета за сътрудничество: координация на политиката, свързаност на съоръженията, безпрепятствена търговия, финансова интеграция и връзки между хората.

През десетте години след старта на проекта, ЕПЕП постигна осезаеми резултати с траен ефект върху социалното и икономическото развитие на страните участнички и геополитическата динамика, като цяло. Появата му в международния политически дискурс променя мисленето и логиката на традиционната геополитическа конкуренция. Докато западните страни са склонни да тълкуват проекта като част от скритата геополитическа стратегия на Китай, чиято крайна цел е постигане на глобална доминация, китайските експерти и повечето развиващи се нации го разглеждат като стратегия за международно сътрудничество за подобряване на глобалната свързаност, разширяване сферата на влияние и насърчаване на нови норми на международно икономическо сътрудничество и комуникация, т.е. изграждане на по-балансирана и справедлива световна система. Въпреки че пред инициативата има множество предизвикателстваи, китайският лидер Си Дзинпин изглежда твърдо решен  да свърже Китай със света чрез изграждане на инфраструктурни връзки с финансиране на проекти за стотици милиарди долара. ЕПЕП следва да преодолее „пропастта в инфраструктурата“ и така да ускори икономическия растеж в Азиатско-Тихоокеанския регион, Африка и Централна и Източна Европа. 

Китай трансформира с удивителни темпове както себе си, така и своята роля в света. „Заявените цели са изграждането на единен голям пазар, пълноценно използване както на международните, така и на вътрешните пазари чрез културен обмен и интеграция и подобряване на взаимното разбирателсво и доверие, което създава иновативен модел на приток на капитали, човешки ресурси и технологични бази данни.“6. В глобален план, инициативата ЕПЕП се оценява като може би най-големия инфраструктурен проект в историята. Амбицията на Китай е зашеметяваща, а реализацията на ЕПЕП се превърна в национална кауза. Към днешна дата почти 70 държави, представляващи 2/3 от световното население, са се ангажирали с проекта или са заявили интерес да го сторят. Проектите в рамките на ЕПЕП се финансират с нисколихвени китайски заеми, а в своеобразен „междинен хъб” на китайското настъпление към Европа се е превърнала столицата на западната провинция Синдзян – Урумчи, и провеждащото се там ежегодно изложение „Китай-Евразия“ (най-голямото в Централна Азия). Според анализаторите, най-сериозният реализиран досега проект в рамките на ЕПЕП е икономическия коридор Китай-Пакистан на стойност 60 млрд. долара - съвкупност от инфраструктурни съоръжения, свързващи Китай с пакистанското пристанище на Арабско море Гуадар. Досега Пекин вече е похарчил около 200 милиарда долара за реализацията на ЕПЕП. Американската инвестиционна банка Morgan Stanley прогнозира, че общите му разходи за целта  могат да достигнат 1,2–1,3 трилиона долара  до 2027, въпреки че оценките за общите инвестиции варират.

Мотивите на Пекин

Смята се, че зад тази мащабна и смела инициатива на Си Дзинпин, както впрочем и зад стратегията за икономическо развитие „Произведено в Китай 2025“, стоят както геоикономически, така и геополитически мотиви. Подобни ходове на голямата шахматна дъска позволяват на Китай да развие нови инвестиционни възможности, да култивира експортни пазари, да увеличи доходите на населението и вътрешното потребление.

Новият китайски „Път на коприната“ буди подозрения у Запада, като редица анализатори изразяват загриженост, че се застрашава суверенитета на държавите-участнички, китайските пари ерозират европейското единство, а в Африка се връща неоколониализмът. Често се твърди, че увеличавайки националния дълг и превръщайки по-слабо развитите страни в пазар за китайските стоки, ЕПЕП консолидира икономическото и политическо господство на Китай в Азия и Африка, разширявайки сферата на геополитическото му влияние.

Други западни експерти обаче, очертават по-различна картина. В коментар на берлинския „Тагесшпигел“ от 2019 например, се посочва, че няма доказателства, че новият „Път на коприната“ създава икономическа вреда или екстремни зависимости от Китай. Точно обратното, инвестициите оказват само положително въздействие върху местната икономика и трудовия пазар. Много фирми, които частично или изцяло са поети от китайски инвеститори, днес са в по-добро състояние отпреди. Китай е заинтересован да има стабилност в държавите-участнички в ЕПЕП, а прекалената им задлъжнялост би застрашила и целия проект.

Истината е, че за страните, които получават китайските кредити, новият „Път на коприната" носи надежда, че ще успеят "да се свържат" с държавите от най-развитите и богати региони в света. Пекин споделя това мнение и го използва за постигане на целите си. В крайна сметка, китайската инициатива не е нищо друго освен набор от примамливи предложения, касаещи търговията и развитието. Някои определят ЕПЕП като китайска версия на Плана Маршал - сравнение, което Пекин се опитва да омаловажи като наситено с геополитически нюанси, каквито според китайците липсват в тяхната инициатива.

Най-големият проблем на новия "Път на коприната" е липсата на прозрачност. Често не е ясно, при какви условия се отпускат кредитите. Китай взима решенията според случая и според държавата, освен това смята, че двустранните договори, които сключва с държави от ЕС, засягат само двете страни по договора, но не и Общността. Тази тайнственост поражда сериозни подозрения у западните държави и компании. Редица проекти в рамките на ЕПЕП включват непрозрачни тръжни процедури и изискват участието на китайски фирми. В резултат от това нарастват разходите на изпълнителите, което нерядко води до анулирани проекти и политическа реакция. Примерите са много. Така малайзийският премиер Махадир бин Мохамад, се обявява против „надценените проекти” на ЕПЕП, за които твърди, че са били частично пренасочени към фондове, контролирани от неговия предшественик. След като оглави правителството през 2018, той отмени проекти в рамките на ЕПЕП на стойност 22 млрд. долара, въпреки че само година по-късно обяви „пълна подкрепа“ за инициативата. В Казахстан периодично избухват протести срещу изграждането на китайски фабрики, както заради големите разходи, така и заради отношението на китайското правителство към уйгурите в провинция Синдзян. Шри Ланка пък натрупа огромен дълг заради невъзможността да погаси китайските кредити, което е свързано най-вече с два големи нерентабилни проекта, които бившият президент на страната Махинда Раджапакса възнамеряваше да реализира в родния си град Хамбантота. Като цяло обаче, Пекин играе второстепенна роля в Шри Ланка като едва 10% от външния дълг на страната е към Китай. Доклад  на Центъра за глобално развитие от 2018 отбелязва, че осем страни участници в ЕПЕП са засегнати от дългови кризи. CFR`s Belt and Road Tracker7  показва, че общият дълг към Китай е нараснал от 2013 насам, надхвърляйки 20% от БВП в някои страни като Камбоджа и Лаос.

Индикаторът за внос на изключително авторитетния американски Съвет за международни отношения (CFR) се базира на данни на Международния валутен фонд (МВФ) и се използва, за да измери вноса на стоки от Китай като процент от БВП на страните-вносителки и да оцени успеха на усилията му за повишаване търсенето на китайски стоки с помощта на ЕПЕП. Статистиката показва, че след старта на инициативата през 2013 покупките на стоки от Китай са нараснали особено в страните от Близкия Изток и Африка.

Индикаторът за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) използва данни на МВФ, за да измери дела на общите входящи ПЧИ, които идват от Китай. По-големият китайски дял от преки чуждестранни инвестиции предполага и по-голямо китайско влияние върху вътрешната икономическа активност. За много страни китайските ПЧИ остават ниски, но в някои, като Монголия и Киргизстан например, над 25% от входящите ПЧИ са именно от Китай. В тази връзка, индексът на дълга към Китай на CFR`s Belt and Road Tracker (външният дълг на страните към Китай като процент от техния БВП) се използва за оценка на риска страната-кредитополучател да не може да покрива задълженията си, което може да доведе до това, Китай да поеме собствеността върху инфраструктурата.

Факт е също, че източноазиатският гигант съумява много по-ефективно от Запада да извлича политически капитал от инвестициите, които прави. Сред причините е, че европейските държави изпитват затруднения да се координират помежду си и често се разминават по важни икономически и политически въпроси. Междувременно Китай полага много сериозни усилия да популяризира „Новия Път на коприната“ като цялостен проект, включително организирайки големи международни конференции, които събират в Пекин десетки държавни ръководители. „През май 2017 китайската столица беше домакин на първия форум за международно сътрудничество, посветен на ЕПЕП. Срещата на върха, която събра представители на повече от 100 държави, беше организирана, за да популяризира външната политика на китайския лидер Си Дзинпин. В речта си на форума Си определи ЕПЕП като „проекта на века“, допълвайки, че: „това, което се надяваме да създадем, е голямо семейство на хармонично съжителство“.8 Именно чрез търсенето на нови подходи за международно сътрудничество, китайският лидер доразвива стратегията за „мирно развитие“, която страната му ще следва и през следващото десетилетие и която цели да се смекчи напрежението и да се укрепи взаимното доверие със съседните страни, така че да се гарантира мирна среда за развитието на Китай. Разбирането е, че по-тесните икономически партньорства и укрепването на връзките между хората помагат за разсейване на враждебността и насърчаване на сътрудничеството в областта на сигурността. Този тип мислене, разчитащо на динамиката на транспортните коридори за утвърждаване на нови контакти и свързаност, може да се приеме и като наследство от номадските подходи при изграждането на древния „Път на коприната“. В този смисъл  ЕПЕП е повече международна стратегия за сътрудничество, отколкото чисто геополитическа стратегия на Пекин, макар че геополитическите съображения също играят ключова роля.

Несъмнено, ЕПЕП се е превърнал в гръбнак на китайската „мека сила”, с чиято помощ Пекин разчита да постигне стратегическите си цели. Както е известно, през 1977 американският политолог и учен от Харвардския университет  Джоузеф Най разработва модела на т.нар. soft power в неолибералната теория на международните отношения. С това понятие се обозначава форма на политическа власт, при която желаните резултати се получават посредством доброволно участие, симпатии и привлекателност. В този аспект, „твърдата сила” се възприема като принуда и към нея се отнасят политическата, икономическата и финансовата мощ, а към меката сила – културата, политическата идеология и външната политика“9.

Целта на ЕПЕП е да насърчи общото развитие на принципите на ангажираност, свободна воля и консултации на равни начала. В същото време инициативата може да се разглежда и като хибридно проявление на меката (soft power) и твърдата сила (hard power).

„Новият Път на коприната“ е фокусиран върху конкретни бизнес и социални проекти за укрепване на икономическите и социални връзки за сметка на такива геостратегически елементи като политическото сътрудничество и взаимодействие в областта на сигурността. ЕПЕП е отворен и приобщаващ механизъм, основаващ се на принципите на „широко консултиране, съвместен принос и споделени ползи“. Създателите му приветстват всички желаещи да участват в него – включително САЩ, а самата инициатива се основава на общи международни правила и норми, като същевременно ангажира средства, технологии и таланти от целия свят. Тоест, би могло да се каже, че EПЕП е стратегия за международно сътрудничество на Китай с потенциални геополитически последици, а не нов План Маршал (Програма за европейско възстановяване), тъй като нито има за цел да насърчи формирането на изключителен икономически блок, нито налага принудителна институционална промяна на страните участнички. За сравнение, Планът Маршал10, лансиран от президента Хари Труман през 1948, е инициатива на САЩ за подпомагане на Европа, в чиито рамки американското правителство дава безвъзмездна помощ от 13 млрд. долара за възстановяване на европейската икономика и преодоляване на отрицателните последствия от Втората световна война. Целта на Вашингтон е възстановяване на засегнатите от войната области, премахване на  търговските бариери, модернизиране на промишлеността и възстановяване на икономическия просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма.

За разлика от тази на САЩ, голямата стратегия на Китай винаги е била фокусирана върху самоусъвършенстването и саморазвитието, с количествено измерими цели по отношение растежа на БВП и повишаване на жизнения стандарт, определени и изпълнени в рамките на едно или две десетилетия. Привидната разлика между пацифистката реторика и асертивното поведение на Китай провокира геополитическите анализатори и политолози да разсъждават върху умело дефинираните крайни цели при развитието на инициативата ЕПЕП. Според водещия китайски стратег професор Ши Инхон, при управлението на Си Дзинпин, със своите думи и действия, китайското ръководство изпраща две противоречиви послания. Едното осветява ориентацията на Китай към „мирно развитие“, искрените усилия за изграждане на „нов тип отношения на великите сили“ със САЩ и по-тясно сътрудничество с тях при справянето с важните проблеми в сферата на сигурността, свързани със Северна Корея, Сирия и Иран, както и конкретни мерки за прилагане на китайската „политика на добри съседи“, особено по отношение на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Другото обаче предполага, че Китай заема по-настоятелна линия за промяна в основната цел на Народната освободителната армия, от военна модернизация към „способност да се сражава и да побеждава в реални войни“. Тъй като икономическата и военна мощ на азиатския гигант продължава да нараства бързо, естествено е другите големи играчи да търсят и  „откриват” геополитически мотиви във всеки важен ход на Пекин - не само в рамките на новия „Път на коприната“, но и в азиатските инфраструктурни инвестиции.

Алтернативните проекти на Запада

Асертивният поведенчески стил в световната комуникация на Китай: „Аз печеля – ти печелиш!“ по линията на развитието на ЕПЕП налага разбирането за себеутвърждаване, отстояване на собствената позиция и права, зачитайки мислите и желанията на другите. Затова ЕПЕП се налага като приобщаващ икономически механизъм за насърчаване на общото развитие чрез консултации и съвместни усилия, вместо експлоатация от личен интерес. Огромният ентусиазъм на развиващите се страни, участващи в ЕПЕП, демонстриран на първия Форум за международно сътрудничество „Един пояс, един път“, проведен през май 2017, е достатъчен, за да обезсили аргумента за „неоколониализма“.

Съединените щати гледат критично към ЕПЕП, поради разрастващото се китайско влияние, но много други държави възприемат проекта като нов двигател за глобален растеж чрез сближаване на Азия, Европа и Африка. Според мнозина американски и някои азиатски анализатори, инициативата би могла да се окаже „троянски кон”, улесняващ регионалната, включително военна експанзия на Китай. При управлението на президента Доналд Тръмп Вашингтон открито постави под въпрос действията на Пекин, като в същото време се опита да предложи на правителствата в региона по-привлекателна икономическа визия.

От своя страна ЕС също не остава пасивен наблюдател. На 1 декември 2021 Брюксел се ангажира да предостави на развиващите се страни 300 милиарда евро инвестиции за развитие на инфраструктурни проекти за да балансира нарастващото влияние на Китай в „Глобалния Юг”.

Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, проектът на ЕС Global Gateway („Глобален Портал”) трябва да се превърне в привлекателна алтернатива за икономически по-слабите страни, носейки им повече ползи, отколкото сътрудничеството с Китай в рамките на ЕПЕП. Новата европейска стратегия предвижда  насърчаване на интелигентни, чисти и сигурни връзки в цифровия, енергийния и транспортния сектор и укрепване на здравните, образователните и изследователските системи по целия свят. Global Gateway ще прокарва устойчиви и висококачествени проекти, отчитайки нуждите на страните партньори, и ще осигурява трайни ползи за местните общности. Това ще позволи на партньорите на ЕС да развиват своите общества и икономики, но и ще създаде възможности за частния сектор на държавите-членки на ЕС да инвестира и да остане конкурентоспособен, като същевременно гарантира най-високите екологични и трудови стандарти, както и добро финансово управление.

Global Gateway е приносът на ЕС за намаляване на глобалната инвестиционна разлика в световен мащаб. Това е в съответствие с ангажимента на лидерите на Г-7 от юни 2021 да стартират ценностно ориентирано, съобразено с най-високите стандарти и прозрачно инфраструктурно партньорство, за да отговорят на нуждите от глобално развитие на инфраструктурата. Инициативата е съобразена и с Програмата на ООН до 2030 и нейните цели за устойчиво развитие, както и с Парижкото споразумение за климата.

Според Урсула фон дер Лайен: „Ще подкрепяме интелигентни инвестиции в качествена инфраструктура, спазвайки най-високите социални и екологични стандарти, в съответствие с ценностите и стандартите на ЕС. Стратегията Global Gateway13 е образец за това, как Европа може да изгради по-устойчиви връзки със света“.

За да предложат алтернатива на китайския подход към развитието на глобалната инфраструктура, някои лидери на Г-7 се ангажираха през юни 2021 с няколко проекти за инфраструктурни партньорства: Build Back Better World на САЩ,  Clean Green на Обединеното кралство и Global Gateway на ЕС. Европейската комисия представя Global Gateway като „модел, как Европа може да изгради по-устойчиви връзки със света”. Според критиците и обаче, инициативата е просто „преопаковане на съществуващи инструменти”, а не свежи пари от ЕС. Между 2014 и 2018 ЕС и отделните страни членки са предоставили около 350 млрд. евро безвъзмездна помощ, докато инициативата ЕПЕП, с която се сравнява Global Gateway е осигурира между 200 и 400 млрд. евро под формата на заеми (според различни оценки на American Enterprise Institute и UNCTAD). Имайки предвид, че безвъзмездните средства представляват много по-голям финансов принос от заемите, ролята на Европа като донор е по-значима от тази на Китай или която и да било друга страна. Водещ експерт по китайските въпроси в Европейския парламент смята, че ЕС навлиза малко късно в новата голяма игра, но необходимите резултати вече са очертани. Опасенията за изоставане са породени от факта, че в рамките на китайската концепция за съживяване на „Великия Път на коприната“, от 2013 насам се осъществява огромен набор от глобални инфраструктурни проекти. В геополитически план, Global Gateway може да помогне на ЕС да се позиционира по-добре в глобалната надпревара за подобряане на инфраструктурната свързаност. Сътрудничеството, основано на правила и фокусирано върху ясен набор от приоритети, представлява привлекателна алтернатива на ЕПЕП за редица партньори на ЕС, като се започне от Африка. Разширявайки сътрудничеството по проекти за икономическа и социална инфраструктура, ЕС има възможност да популяризира своите ценности и визия за устойчивост по осезаем и дълготраен начин. Основното предизвикателство е всички европейски играчи да бъдат убедени да си сътрудничат и да споделят тези стратегически цели.“14

От геополитическа гледна точка, водещ китайски партньор в лансираната от Си Дзинпин инициатива ЕПЕП си остава Русия. Според американския икономист и геополитик Ф. Уилям Енгдал, с изграждането на нови инфраструктурни коридори, обхващащи цяла Евразия под формата на магистрали, жп линии, индустриални паркове, петролопроводи и газопроводи, ЕПЕП, за първи път в модерната епоха, ще свърже райони във вътрешността на Китай и Русия без излаз на море и републиките от Централна Азия с морските пристанища. Свързването на ключови за Евразия индустриални центрове с пристанища с ефективен транспорт ще доведе до революция в доставките на индустриалните продукти и суровини, произведени във вътрешността на страната. Територията на Русия и тази на Евразия, като цяло, включително Китай, са може би най-богатите с все още неразработени залежи на всевъзможни природни богатства. ЕПЕП не просто повтаря Пътят на коприната в съвременни условия, но предвижда и изграждането на огромна мрежа от нефтопроводи, газопроводи и транспортни коридори.

Заключение

Въпреки, че КНР е най-голямата комунистическа държава в света, стартиралите в края на 70-те години на ХХ век политико-икономически реформи променят значително облика на страната. В резултат в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики и днес тази страна представлява значима културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големия износител и втория най-голям вносител на стоки в света. Страната е втората по своя БВП, като очакванията са през 2040 да има най-голямата икономика в света (според Кралското географско дружество).

Пекин използва своите инвестиции в различни точки на планетата като инструмент за утвърждаването си като световна сила, за да разпространи юана като платежно средство, да въведе китайските бизнес практики и да наложи своите технологични стандарти. Така обаче действат и другите играчи, независимо дали става дума за ЕС или САЩ. Който влага пари, печели и влияние. В същото време, ценностите на Запада се различават от тези на Китай. За азиатската държава например, стабилността е много по-важна от демокрацията. В сравнение с войнствените и/или меркантилистки подходи на възходящите сили през различните исторически периоди, изградили своето богатство и слава чрез завоевания, експлоатация на колонии или монопол върху определени стратегически ресурси, китайският ЕПЕП е отворен, приобщаващ и фокусиран върху подобряване на комуникацията и свързаността за общо развитие. Тази инициатива е в съответствие с водещия принцип, следван от страната в международните отношения през последните десетилетия, въплътен във все по-силното й застъпничество за изграждане на „общност на споделено бъдеще за човечеството“ с другите нации.

Според едно от водещите академични и професионални издателства в света (и най-голямото в Азиатско-Тихоокеанския регион ) World Scientifiс, крайната цел, която Китай иска да постигне с помощта на ЕПЕП е да стане най-могъщата държава на планетата и глобален център (т.нар. „китайска мечта“). Това обаче не е мечта за хегемония, като днешната на САЩ, а мечта от конфуциански тип, акцентираща върху мирния, консултативен и общополезен подход към изграждането на хармоничен свят. Това е същността на идеята на лидера Си Дзинпин всички нации да работят заедно за формиране на „общност на споделено бъдеще за човечеството“. На фона на нарастващите тенденции на популизъм и национализъм в световен мащаб, сред примерите за което са Брекзит и доктрината на бившия президент на САЩ Тръмп „Америка на първо място“, китайската инициатива ЕПЕП и усилията на Пекин за укрепване на международното сътрудничество не само благоприятстват икономическото развитие и глобалния статут на Китай, но и спомагат за стабилизиране на глобалната икономическа и политическа ситуация, което също е от полза за китайското развитие.

Същността на инициативата ЕПЕП се интерпретира по различен начин дори от китайските стратези и академичните среди. През последните десет години се появиха множество анализи на международни експерти и медийни публикации, посветени на „геополитическото значение на ЕПЕП“. Статистиката сочи, че само между 2014 и 2017 са публикувани близо 49 000 академични статии за ЕПЕП, дефиниращи по различен начин китайски „суперпроект” (като „инициатива“, „стратегия“ или „политика“). Всъщност, още с лансирането на инициативата през 2013 се очерта широко разпространено неразбиране относно същността на ЕПЕП. В резултат китайската държавната информационна агенция „Синхуа“,  беше принудена през 2017 да забрани използването на понятието „стратегията ЕПЕП“ във всички обществени медии, включително официоза „Женмин жибао“.

Днес повечето експерти признават конструктивната роля на Китай в усилията за разрешаване на проблемите с климатичните промени и икономическото управление, защото той демонстрира значителни усилия и прави осезаеми жертви. По същия начин международната общност ще погледне на ЕПЕП с повече доверие и ентусиазъм, ако Пекин демонстрира по-голяма инициативност в преследването на целта за мирно развитие и постигане на глобални обществени блага.

        Източници:

1. Си Дзинпин, Китайската мечта, изд. Изток – Запад, София, 2015
2. Washington University in St. Luis,

https://source.wustl.edu/2017/03/nature-silk-road-evolved-as-grass-routes-movement/

3. Хенри Кисинджър, Политиката, изд. „Труд“, София, 2002
4. Янко Йорданов, Дисертация „Китайската политика за сигурност в съвременната система на международните отношения: последиците за Европейския съюз“, СУ „Св. Климент Охридски“, 2014
5. Belt and road initiative,

https://en.wikipedia.org/wiki/Belt_and_Road_Initiative#Background

6. The Belt and Road initiative, https://en.uniview.com/News/News/201809/804999_169683_0.html
7. https://www.cfr.org/article/belt-and-road-tracker
8. https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2019-05-22/demystifying-belt-and-road
9. https://geopolitica.eu/2018/167-broy-1-2018/2769-kontseptsiyata-za-mekata-sila-v-amerikanskata-vanshna-politika
10. https://bg.wikipedia.org/
11. Zhexin Zhang, The Belt and Road Initiative: China’s New Geopolitical Strategy?

https://www.worldscientific.com

12. Джоузеф Най, „Глобалните промени във властта“, TED, 2010

            https://www.ted.com/talks/joseph_nye_on_global_power_shifts/

13. Global Gateway, European Commission

https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/stronger-europe-world/global-gateway_en

14. https://www.bruegel.org/2021/12/the-global-gateway-a-real-step-towards-a-stronger-europe-in-the-world/
15. Britannica, T. Editors of Encyclopaedia (2021, 9 ноември). Пътят на коприната.Енциклопедия Британика

https://www.britannica.com/topic/Silk-Road-trade-route

16. Silk Road Journeys: When Strangers Meet  https://www.youtube.com/watch?v=2OIiBeo7NPc    

*Военна академия „Г.С. Раковски”