Списание Геополитика
Списание за геополитика, геостратегия & анализи
Можете да намерите списание "Геополитика" в:
Или да го поръчате от сайта: beautyhealth.bg
Студената война официално е обявена за приключена в края на 1989. Въпреки това остава усещането, че тя все още не е завършила и продължава да налага отпечатъка си върху нашето съвремие. Ето защо не е изгубила своят актуалност необходимостта от нови изследвания, как са се проявявали различните мотиви и интереси на свръхсилите на български терен в този драматичен момент от световната история.
Големият победител на изборите в Черна гора през 2020 е… „Сръбската православна църква“.[1] Твърдението се възприема изключително сериозно както в страната, така и сред мнозинството външни наблюдатели.
След като през 2002 властта в Турция беше поета от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) африканският вектор постепенно се превърна в един от приоритетите на геополитиката на Анкара.
Известният френски геополитик и експерт по проблемите на Близкия Изток и исляма Александър дел Вал (псевдоним на Марк Д’Ана) е роден през 1968 в Марсилия. Той завършва Парижкия институт за политически науки, както и Института за политически изследвания в Екс-ан-Прованс, където специализира международни отношения и геополитика на арабския свят. През 1994 получава докторска степен в Миланския университет. По-късно специализира геополитика при Ив Лакост, Пиер-Мари Галуа, Бруно Етиен и Жил Кепел. Дел Вал е съосновател на Научния съвет по геополитика в Института „Дедал” в Кипър и професор в университетите на Мец и Ла Рошел, както и в Римския университет. Привърженик е на т.нар. „панзападна парадигма”, т.е. на сътрудничеството между Запада и Русия в борбата с радикалния ислямизъм. Автор е на стотици статии в Atlantico, Politique Internationale, Le Figaro, France Soir, Herodote, Outre Terre и др., както и на четиринадесет книги, включително бестселърите "Ислямизацията на Европа", "Червено-кафяво-зелената ос: конвергенцията между ислямизма, комунизма и неонацизма" и „Истинските врагове на Запада: от отхвърлянето на Русия към ислямизацията на отворените общества”.
Още през първата седмица на военната операция на Русия в Украйна, властите в Москва нееднократно повдигнаха въпроса относно перспективата за евентуален ядрен отговор, ако Съединените щати или партньорите им от НАТО се намесят във военните действия.
Хората, които вземат решенията в Израел, са наясно със смъртоносната заплаха, каквато представляват Иран и неговото ливанско прокси Хизбула, но не са склонни да обръщат внимание на една не по-малко сериозна опасност: нарастващото отхвърляне, от страна на израелските араби, на еврейския характер на Израел, и систематичното подриване на суверенитета на държавата и нейното управление.
М.Иванов, Как да защитим българския интерес в преговорите със Северна Македония
А.Хаджиев, Турция: между величието и маргинализацията
А.Тодоров, Геополитическите амбиции на Варшава и техните военни измерения
Ю.Мелникова, В търсене на оптималната архитектура на европейската сигурност: ЕС, със или без НАТО?
И.Куса, Женевските преговори между САЩ и Русия в контекста на трансформиращия се световен ред
П.Димитров, Краят на ерата „Назарбаев“ в Казахстан – геополитически прочит
П.Шевченко, Сблъсъкът между Китай и САЩ: промяната в отношенията между двете глобални суперсили
Д.Василев, Ерозията на американската мощ и кризата в отношенията между администрацията и военните
Н.Ерьомина, Трансформиращата се глобализация и сюрреалистичният свят на бъдещето
П.Александров, Икономически и политически последици от пандемията от Covid-19
А.Туз, Защо Китай успя, а Съветският съюз се провали
Н.Стефанов, Геополитиката като инструмент за познание и управление: класически и съвременни подходи
П.Йеофантон, Азиатската визия за теорията на международните отношения
Б.Банчев, България между разузнавателните служби на свръхсилите в периода на Студената война
Професор Александър Дел Вал за „бумеранга на глобализацията”
Макар че военните действия в Украйна продължават с пълна сила, течащите паралелно с тях преговори между Москва и Киев дават известна надежда за скорошен край на кръвопролитията и постигане на повече или по-малко трайно решение на "украинския въпрос".
Предлагаме понятието „студена гореща война” като най-подходящото, според нас, за обозначаване на периода, в който навлиза светът днес.
Краят на Студената война открива нова епоха в развитието на Република Турция – на демографски, икономически и духовен подем, вдъхнал й самочувствието на изгряваща световна сила.
Вече е очевидно, че наближава краят на поредния трийсетгодишен цикъл на световното развитие, когато геополитическите, икономически и технологични трансформации, пренаписват изходния код на международните отношения.
На 18 юни 2022 се навършват сто години от рождението на основателя на Българското геополитическо дружество професор Марин Деведжиев (1922-2016).