Изборите в Босна и Херцеговина и ислямският фактор

Както е известно Босна и Херцеговина се състои от Република Сръбска (PC), хърватско-мюсюлманската Федерация Босна и Херцеговина и окръг Бръчко, който има самоуправление но е под суверенитета на първите две.

Ситуацията в Република Сръбска

Основната изборна битка в Република Сръбска ще е за президентския пост, който в момента се заема от Желка Цвиянович. Тя се смята за опитен политик - била е министър на икономическите връзки и регионалното развитие, през 2013 стана първата жена премиер, а през 2018 победи и на президентските избори в населената предимно със сърби (33% от цялото население на Босна и Херцеговина и 83% от това на РС) република. Цвиянович е вицепрезидент на най-голямата местна партия Съюз на независимите социалдемократи и е сред най-доверените хора на лидера и Милорад Додик, който я определя като "жена с мъжки ум и характер". На сегашните избори обаче, Цвиянович, ще се бори за мястото на сръбския член в Президиума на Босна и Херцеговина (висшият орган в страната, включваш по един представител на трите населяващи я общности - сърбите, хърватите и бошнаците), а за президент на Република Сръбска независимите социалдемократи издигнаха самия Додик. Смяната беше продиктувана от усилващия се външен и вътрешен натиск върху сръбската квазидържава, която се смята от мюсюлманската общност в Босна и Херцеговина за "неудобна", тъй като "пречи на присъединяването на страната към НАТО", но основната причина е, че според Конституцията Милорад Додик няма право да издига кандидатурата си за член на Президиума за трети пореден път. Въпреки това, рокадата едва ли ще доведе до промени в позицията на Баня Лука. Това обаче би могло да се случи, ако двата (или поне единият) ключови поста бъдат спечелени от водещите кандидати на опозицията, чието ядро се формира от Сръбската демократическа партия (СДП) и Партията на демократичния прогрес (ПДП). Нейна кандидатура за  президент на Република Сръбска е зам. председателят на ПДП Елена Тривич, а лидерът на СДП Мирко Шарович ще се бори да представлява сръбската общност в Президиума на Босна и Херцеговина.

Тук е мястото да припомня, че докато Додик и Цвиянович се ползват с подкрепата на сръбския президент Александър Вучич, опозиционният кандидат президент Елена Тривич, предпочете да търса подкрепата на Върховния представител на международната общност в Босна Кристиян Шмидт (който, между другото, не се признава от сегашното ръководство в Баня Лука). Последният обаче не е никак популярен сред местната сръбска общност, заради честите му обвинения във връзка с провеждания от сърбите "геноцид" по време на юговойните.

Тоест, на 2 октомври, в Република Сръбска ще станем свидетели на битка между твърде различни, както по своята ценностна ориентация, така и по външнополитическата си ориентация политици - смятаните за "проруски" настроени и подкрепяни от официален Белград Милорад Додик и Желка Цвиянович, и прозападно ориентираните либерали Елена Тривич и Марко Шарович.

Ситуацията в хърватско-бошнашката федерация

Както е известно, мюсюлманско-хърватската федерация Босна и Херцеговина включва бюшнашката (48% от цялото население на страната) и хърватската (15%) общности, чиито стремежи обаче са много различни.

От страна на мюсюлманите бошнаци в битката за място в Президиума участват водачът на Партията на демократичното действие (ПДД) и лидер на формиралата се около тази най-силна партия във Федерацията коалиция Бакир Изетбегович и основният му опонент - членът на Социалдемократическата партия на Босна и Херцеговина Денис Бечирович. Бакир е син на покойния пръв президент на съвременна Босна и изтъкнат ислямист Алия Изетбегович, което автоматично му гарантира подкрепата на мнозинството от мюсюлманската общност в Босна и Херцеговина. От друга страна обаче, трийсетгодишното участие на партията му във властта носи и сериозни негативи, имайки предвид, че страната е сред най-слабо развитите и проблемни държави в Европа и е на дъното, що се отнася до перспективите някога да стане част от ЕС, като в тази класация е дори след Молдова и Косово. Вероятно за да подобри имиджа и разшири електоралната си база, Изетбегович стартира своята кампания с посещение в православната катедрала в Мостар и дори отпусна средства за възстановяването и.

Що се отнася до основния му съперник Денис Бечирович, той е известен най-вече с многобройните си популистки инициативи, почти всички от които остават нереализирани. Сред тях бе и кампанията за "връщането" на черногорския курорт Суторина в състава на Босна и Херцеговина, което можеше да провокира голям дипломатически скандал, имайки предвид, че Босна няма гранични проблеми единствено с Черна гора. За избягването му се наложи да се намесят американските и европейски партньори на Сараево. Освен това Бечирович успя да настрои срещу себе мнозина бошнаци, решавайки да напусне мемориалния център в Поточари в момента, когато там започна общата молитва за загиналите в Сребреница босненски мюсюлмани. Предвид всичко това, той едва ли има реални шансове да победи толкова опитен съперник като Изетбегович.

Що са отнася до хърватската общност, кандидати за полагащото и се място в Президиума на Босна и Херцеговина са Желко Комшич от Демократичния фронт (ДФ), който и в момента заема тази длъжност, и Боряна Крищо - зам. председател на Хърватската демократична общност (ХДО). Както е известно, Комшич представя само номинално хърватите в Президиума, тъй като повечето принадлежащи към тази общност и особено лидерите на хърватските партии в Босна и Херцеговина не го броят за свой представител, защото заема длъжността благодарение на протекциите на бошнашкия лидер Изетбегович и на практика беше избран с гласовете на бошнаците, а не на хърватите. Впрочем, той се ползва и с подкрепата на Запада и, в частност, на Лондон. Тоест, за Комшич ще бъде от критично важно значение отново да си гарантира благосклонното отношение на бошнашкия политически елит за да има шанс да бъде преизбран (както стана и преди четири години).

Всъшност, реалният лидер на хърватите в Босна и Херцеговина е председателят на ХДО Драган Чович, който обаче разчита след изборите да стане премиер на Федерация Босна и Херцеговина, тъй като сега е ред този пост да бъде зает от представител на хърватската общност. Затова, той лансира за мястото в Президиума своята заместничка Боряна Крищо, известна сред съпартийците си като "желязната лейди". От дълги години насам тя е чяст от най-близкото обкръжение на Чович. Интересното в случая е, че - също както и Драган Чович навремето - Боряна Крищо поддържа добри отношения с руските дипломати в Сараево, с някои от които дори обсъждаше възможни поправки в изборния закон на Босна и Херцеговина. В тази връзка е показателно, че при обсъждането, през март 2022, на предложението за изключване на Русия от Съвета на Европа, Боряна Крищо се въздържа, подобно на босненските представители от Република Сръбска (за които обаче, това бе очаквано). Тя притежава завиден политически опит, но в същото време се възприема от избирателите като ново лице на тази длъжност и се ползва с пълната подкрепа на собствената си партия. Но, въпреки обещанието на Чович да направи всичко възможно за да гарантира успеха и на изборите, повечето местни анализатори смятат, че Крищо има малко шансове да изпревари Комщич. Просто, защото най-големият проблем на босненските хървати е малобройността на тази общност, което позволява на бошнаците и тяхната водеща партия ПДД да отделят от своите гласове за да прокарат в Президиума на Федерацията най-удобния за тях хърватски представител. Що се отнася до това, колко точно гласове на ПДД ще отидат за Комшич, това ще зависи от изборните резултати на основните бошнашки кандидати Изетбегович и Бечирович. Следва да сме наясно обаче, че ако Комшич отново победи, кризата в босненско-хърватската федерация ще продължи, просто, защото хърватите не го признават за свой представител. Впрочем, това бе и една от причините Драган Чович да не се кандидатира този път, издигайки вместо това заместничката си Боряна Крищо - той не желаеше допълнително изостряне на ситуацията, освен това Крищо (като жена и компромисна фигури) би могла да отнеме част от бошнашките гласове от Комшич. Тоест, става дума за тактически ход на ХДО, който обаче едва ли ще повлияе върху крайния резултат от изборите, ако се окаже че ПДД на Изетбегович разполага с достатъчно "остатъчни" гласове, които да прехвърли на Комшич. Което означава, че всички стари семейни връзки и средства на Изетбегович ще бъдат използвани за победата му над популиста Денис Бекирович, докато на хърватската общност остава само да се надява, че битката между двамата ще бъде достатъчно оспорвана, така че за Комшич да не останат достатъчно "бошнашки" гласове и това да даде шанс на Боряна Крищо да влезе в Президиума.

Ислямският фактор в Босна

Макар че Босна и Херцеговина съществува в сегашния си вид по-малко от трийсет години, характерното за нея културно и религиозно разнообразие е налице поне от петстотин години насам, т.е. от началния период на османското господство в региона. Източното влияние тук продължава да е много силно и днес, като едновременно няколко ключови мюсюлмански държави се конкурират за влияние и контрол над "основния преден пост на ислямския свят в Европа”. Това са Турция, Саудитска Арабия и Иран.

Босна като част от "тюркския свят"

Безспорно, с най-голямо влияние в бившата югорепублика се ползва Турция, още повече, че самата поява на "бошнашката народност" е свързана именно с Османската империя. Въпреки наличието на различни теории за уж съществувалата още през Ранното Средновековие "бошнашка народност" или пък за формирането и по-късно, в резултат от мигриралите масово тук богомили, създали първата "своя държава" в лицето на Босненското кралство (1377-1463), истината е, че днешните бошнаци са потомци на ислямизираните по време на турското нашествие на Балканите местни сърби и хървати. Ислямът се появява в Босна именно през ХV век, преди това по тези земи въобщке не е имало мюсюлмани. По време на турското господство обаче, ислямът се утвърждава в Босна и пуска там толкова дълбоки корени, че постепенно на тази основа там възниква отделна нация със собствена култура и манталитет, повече от чиито представители не без основание разглеждат Османската империя като своя "създателка". Неслучайно самите босненски мюсюлмани дълго време използват етнонима "турчин" за да обозначат собствената си национална принадлежност. Едва през 70-те години на ХХ век югославският комунистичеки лидер Тито им дава нова националност - "мюсюлмани/бошнаци" (в тази връзка си струва да си припомним и създаването, пак от него, на т.нар. "македонска нация").

Това нерядко води до парадоксални ситуации - така например, в анкетите от онзи период, жителите на Босна и Херцеговина често отбелязват в графата "националност" - "мюсюлманин", а пък в графата "религия" - "атеист".

Факт е също, че почти никой от завоюваните навремето от Османската държава народи не се гордее с близостта си с турците, както го правят бошнаците. По време на 400-годишното си господство турският елемент се налага много сериозно в културата, традициите, езика и мирогледа на ислямизираната половина от населението на Босна. Ако за сърбите и хърватите османските турци си остават поробители и потисници, за техните ислямизирани сънародници те се превръщат в пример за "праведна" политика, величие и просперитет.

Освен това, местните мюсюлмани, за разлика от техните православни и католически съседи, не разполагат с разположена в близост велика държава, която да ги подкрепя и покровителства, като изключим все по-отдалечаващата се от тях (в резултат от упадъка на Османската империя) Турция, на която те традиционно разчитат. Затова, след като на власт в Анкара дойде партията на Реджеп Ердоган и открито заговори за възраждането на някогашното величие на Османската империя и на турското влияние в света, лидерите на възникналата върху руините на Югославия босненска държава отново започнаха да свързват надеждите за добро бъдеще именно с Турция.

Неслучайно, след като Ердоган спечели президентските избори през 2014, председателят на ПДД и неформален лидер на босненските мюсюлмани Бакир Изетбегович патетично обяви: "Господин Ердоган ви не сте само президент на Турция, но и наш президент". На свой ред, членът на Президиума на Босна и Херцеговина от бошнашката общност Шефик Джаферович заяви преди време, че Турция и Ердоган са "важни елементи за стабилността на Западните Балкани". Впрочем, самият турски лидер също не спираше всячески да "подгрява" надеждите на почитателити си от Сараево. Така, по време на поредната си балканска обиколка през 2021, Ердоган обяви, че посещението му "демонстрира отговорността на Турция пред балканските страни", защото тя "носи историческа отговорност за Балканите и тъкмо поради това посещаваме региона толкова често". Истината е, че Анкара всячески подкрепяше доминираната от мюсюлманите Босна и Херцеговина още от първите години на съществуването и като самостоятелна държава. По врема на гражданската война, тя подпомагаше бошнаците с оръжие, пари и доброволци. Пак през турските "канали" се осъществяваше и информационна подкрепа за бошнашката кауза. При това турците укрепваха най-отдалечения си "преден пост" на Балканите, като активно си сътрудничеха за целта както със Запада, така и с геополитическите си конкуренти, като Иран например. Още повече, че помагайки на бошнаците да спечелят войната със сърбите за Босна, иранците на практика съдействаха за укрепването на доминираната от Турция т.нар. "зелена дъга" - т.е. мюсюлманския териториален коридор от Мала Азия към Европа - от Турция, през България, Македония, Косово и сръбската област Санджак, до Босна и оттам към Европа. След края на войната Анкара продължи да покровителства бошнаците, активно укрепвайки културното и икономическо сътрудничество със Сараево. Истината е, че Босна и Херцеговина не поддържа толкова тясно, многопластовоо и взаимноизгодно сътрудничество с нито една друга страна по света. Неслучайно столицата Сараево често бива наричана "малкия Истанбул", тъй като турското присъствие тук си личи буквално на всяка крачка.

Разбира се, Анкара инвестира не само в културни, но и във важни икономически проекти. Показателно е обаче, че в това отношение турците отделят по-голямо внимание на съседна Сърбия, която не само е по-привлекателна в икономически план - добрите отношения с Белград позволяват на Анкара да укрепва и връзките си с босненските сърби, които контролират 49% от територията на Босна и Херцеговина.

Саудитската експанзия

Като изключим Турция, с най-силни позиции сред босненските мюсюлмани се ползва Саудитска Арабия, която разполага с огромни възможности за финансова и културна експанзия в страната. При това арабското проникване в Босна съвсем не започва с разпадането на Югославия. Според местните експерти, то се реализира в рамките на пет основни вълни, като първата е още в началото на ХХ век. По онова време немалко араби се появяват в Босна (обикновено по време на Рамадана) за да предложат на богатите местни мюсюлмани да извършат поклонение в Мека вместо техни болни, възрастни или дори починали роднини (т.нар. "бедел хадж") (1). Втората вълна е през 70-те години, т.е. по времето на социалистическа Югославия, която подкрепя "арабската кауза". Това привлича мнозина арабски студенти, макар че сред тях почти няма саудитци. Повечето са палестинци, йорданци, сирийци, ливанци и иракчани, които следват в Сараево, Белград и Загреб, като след завършването си, някои предпочитат да останат в страната. Между другото, според някои, дори и покойният либийски диктатор Муамар Кадафи е учил в лятната академия на югославската армия. Впрочем, твърди се, че втората му жена (и майка на седем от осемте му деца) Сафия Фаркаш е родена в Босна и има босненски, хърватски и унгарски корени. Третата и най-известна арабска вълна е свързана с гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995). По онова мреме много арабски "доброволци" се включват в "джихада" срещу неверниците, т.е. срещу сърбите и хърватите. Сред тях доминират именно саудитците, коите не само са основните вербовчици и спонсори на арабските джихадисти в Босна, но и формират гръбнака им (данните за броя на "доброволците" варират от 700 до няколко хиляди). Разбира се, лидерите на босненските мюсюлмани упорито отричат, че пристигането на арабските джихадисти е било предварително договорено, макар да признават, че присъствието им е навредило на имиджа на независима Босна и Херцеговина, тъй като са пряко отговорни за поредица от кланета на мирно население и военнопленници. Опитвайки се да ограничи своеволията на "моджехидините", военното командване на босненските мюсюлмани ги обединява в отряда „Ел-Моджехидин”, който формално е част от Трети корпус на босненската армия. Както е известно, по онова време в Босна се появява за кратко и самият лидер на Ал Кайда Осама бин Ладен, който през 1994 се среща в Сараево с Алия Изетбегович. Малко преди това той се сдобива с босненски паспорт, а посещението му в Сараево се свързва с организирането на потока от арабски моджехидини и разпределянето му по фронтовете на гражданската война. Естествено, заедно с тях в Босна прониква и характерният за Саудитска Арабия уахабизъм, макар че последният е в очевиден разрез със спецификата на местния ислям. Истината е, че босненските мюсюлмани никога не са били особено религиозни. Впрочем, най-радикалните измежду арабските "моджахедини" са принудени да напуснат Босна едва през 2000-те, част от тях обаче живеят в страната и днес.

Началото на четвъртата вълна на арабското проникване беше през 2014-2015, т.е. след "арабската пролет", която взриви Големия Близък Изток и накара мнозина състоятелни араби да насочат поглед към Босна и Херцеговина, която се превърна в една от най-популярните туристически дестинации за тях. През този период в Сараево бяха открити множество луксозни хотели, както и редовни самолетни връзки с най-големите градове в Близкия Изток.

Петата и последна засега арабска вълна в Босна пък бе свързана са миграционната криза, т.е. тя не доведе до ръст на броя на саудитците в страната, нито пък бе свързана по някакъв начин с тяхната инвестиционна активност. Междувременно, от втората половина на 2000-те години насам, обемът на саудитските инвестиции в Босна и Херцеговина е нараснал двукратно (през 2017 обемът им достигна 22 млн. долара), с тяхна помощ в Сараево бяха изградени няколко елитни жилищни комплекси, големи религиозно-образователни и търговски центрове, в които - съгласно шариата - се забранява продажбата на алкохол и свинско месо. Според местните медии, само изграждането на внушителния бизнес комплекс Sarajevo City Centrе е струвало над 50 млн. евро. Освен това Рияд финансира редица инфраструктурни проекти и е сред най-големите вносители на произведено в Босна и Херцеговина въоръжение. Така, само през 2018 Саудитите са купили боеприпаси за 42 млн. долара. Освен това, преди началото на пандемията от коронавирус, страната се посещаваше от няколко десетки хиляди саудитски туристи годишно. В тази връзка, националният авиопревозвач FlyBosnia дори организира директни полети между Сараево и Рияд.

Въпреки впечатляващите саудитски инвестиции в Босна и Херцеговина обаче, босненското мюсюлманско общество си остава "прекалено либерално" (поне от гледна точка на арабските ислямисти) и не демонстрира особени симпании към саудитците. Вероятно, защото ги разглежда най-вече като религиозни проповедници, адепти на радикалния ислам и проводници на ценности, които са противоположни на европейските. Затова и тревогата от нарастващото влияние на Рияд в страната се засилва. Според една социологическа анкета относно чуждестранното влияние в Босна и Херцеговина, проведена от агенция Ipsos, 27% от респондентите оценяват "предимно негативно" ролята на Саудитска Арабия в страната, а едва 10% и дават положителна оценка. В това отношение, имиджът на Рияд несъмнено отстъпва пред този на Вашингтон, Анкара или дори Москва.

Иранското влияние
Режимът на аятоласите започва да проявява по-сериозен интерес към Босна едва след създаването и, т.е. с началото на гражданската война през 1992-1995. Според някои експерти, иранското военно присъствие в страната по онова време е било по-мащабно дори от това на саудитците или турците. Техеран се опитва да използва гражданската война в Босна за да разшири своите позиции на Балканите за сметка на традиционните си геополитичеески конкуренти - Рияд и Анкара. При това, за разлика от тях, иранците разполагат с предварителна разработена стратегия за проникването и закрепването си в тази част на Европа. Според една от версиите на босненските анализатори, иранските военни отряди е трябвало да формират в отделните райони на Босна и Херцеговина местни въоръжени милиции, подобни на онези в Ливан, Ирак или Йемен. Основният проблем обаче е, че шиитски Иран много трудно би могъл да привлече босненските мюсюлмани сунити. Въпреки това, иранците се опитват да го сторят, акцентирайки върху подкрепата си в борбата с "неверниците" сърби и хървати и съзнателно оставяйки на заден план вътрешнорелигиозните различия.

Според авторетни западни източници, през 1994 в Босна е имало над три хиляди бойци от иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) и неговите специални части "Ал Кудс". Освен това, в сраженията на страната на местните мюсюлмани са участвали и около 400 бойци на ливанското движение Хизбула. Любопитно е, че иранските бази са били разположени в района на Зеница, т.е. в непосредствена близост до тези на джихадистите-сунити. В един момент, Иран дори започна да играе ключова роля в гражданската война в Босна, предоставяйки 200 млн. долара на местните ислямистки групировки, контролирани от президента Алия Изетбегович. През 1998 Комисията по разузнаването към Сената на САЩ публикува "Разследване за доставките на иранско оръжие в Босна", според което Техеран е бил основната опора на босненските мюсюлмански милиции и армията по време на гражданската война. Твърди се, в частност, че 30% от въоръжението на босненската армия е било доставено именно от Иран. Впрочем, да не забравяме, че самите САЩ също осъществяваха мащабни оръжейни доставки за босненските мюсюлмани, а по-късно и пряко се включиха на тяхна страна във войната, като чрез силите на НАТО бяха нанесени множество въздушни удари по позициите на босненските сърби. На практика, тогава Вашингтон си затвори очите за иранската намеса в Босна и Херцеговина и не се опитваше да пречи на Техеран да въоръжава бошнаците. Истината обаче е, че иранското участие във войната не се ограничаваше само с доставки на оръжие и въоръжени групи. Иранците поеха и обучението на кадрите на разузнаването на бошнаците, а влиянието им върху структурите в сферата на сигурността значително нарасна. Твърди се, че в разузнавателните служби на Босна и Херцеговина са били инкорпорирани десетки ирански специалисти. Паралелно нарастваше и политическото влияние на Иран в страната. Така, според бившия агент на ЦРУ Робърт Баер, който изпълнява мисия в Босна и Херцеговина по време на войната, проведените в края на конфликта социологически проучвания са показвали, че 86% от босненските мюсюлмани са демонстрирали положително отношение към Иран, да не говорим, че президентът на страната Алия Изетбегович бе сред поклониците на идеите и принципите на Ислямската революция на иранския аятолах Хомейни. През 1982 той дори участва в честване на годишната от революцията в Техеран, като посещава иранската столица и непосредствено преди началото на гражданската война (през 1991), както и след края и (през 1997).

В крайна сметка обаче, плановете на Иран да проникне в Европа, посредством присъствието си (включително и военно) в Босна и Херцеговина, рухнаха след подписването на Дейтънското мирно споразумение. Под силния западен натиск, босненските власти поискаха от бойците на КСИР и Хизбула да напуснат страната. Впрочем, дори и след това Техеран не се отказа от битката за влияние в Босна, като за целта модифицира стратегията си, залагайки на т.нар. "мека сила". Тоест, вместо военна подкрепа, иранците започнаха да оказват помощ в сферите на културата и образованието. Иран и днес има сериозно присъствие в Босна и Херцеговина: в страната действат редица институции и организации, ръководени от иранци, или пък финансирани от тях. Там фунционират и няколко ирански културни центрове и дори  се издава научното списание "Бехаристан". Друг ирански културен проект разполага с центрове в Сараево, Тузла, Мостар и Зеница, като в рамките му се създават библиотеки и се организират курсове по фарси, религиозни лекции и детски клубове. Освен това посолството на Иран поддържа тесни контакти с мнозина бошнашки интелектуалци (влючително завършили ирански университети) и учени. Според някои местни анализатори, акцентирайки върху образователните проекти и културните центрове, Иран не се е отказал от надеждите си да обърне босненските мюсюлмани сунити към шиизма. Иранците разполагат със сериозни позиции в системата на паралелното образование в Босна, като сред техните културно-образователни центрове там са Институтът Авицена, Училище Гаристан, Институтът Мола Садре, Иранският изследователски център и Персийско-босненският колеж. Освен това, в страната функционира Асоциация за босненско-иранско приятелство, която оказва многостранна подкрепа на редица местни политици. Двете държави си сътрудничат тясно и в медийната сфера: иранците, в частност, създадоха телевизионен канал Sahar Balkan TV, който предава на т.нар. "бошняшки" език. Освен това иранските и босненските телевизионни и радиокомпании подписаха меморандум за разбирателство, улесняващ излъчването на ирански документални и игрални филми по държавната телевизия BHRT. Като цяло, стратегията на Техеран е насочена към създаване на проблеми на САЩ и Запада и постигане на по-сериозни успехи в конфликтите за доминация в Близкия Изток. Разбира се, иранците са наясно, че не могат да се конкурират със западното, турското и руското влияние в Босна и Херцеговина, но разчитат, че с времето това може да се промени. Истината обаче е, че пред укрепването на иранското влияние на Балканите има редица препятствия, някои от които изглеждат непреодолими. Първото е липсата на сериозни икономически връзки. Търговията между Иран и Босна и Херцеговина е незначителна, като общият и обем в периода 2007-2016 е бил едва 27 млн. долара. Друга пречка е свързана с отношенията на Техеран с Белград. Иран винаги се е стремял да не си разваля отношенията с Русия и нейния регионален съюзник Сърбия. В Белград обаче смятат, че иранското влияние сред босненските мюсюлмани дестабилизира етническия и религиозен баланс в мултинационалния регион и може да ерозира статута на босненските сърби. За да успокои опасенията на Белград, Техеран предприе редица дипломатически стъпки, които в частност доведоха до отмяна на визите за гражданите на двете трани. Малко по-късно обаче, споразумението за това беше отменено, заради потока от ирански имигранти, опитващи се да използват Сърбия като своеобразан "трамплин" към Западна Европа. Все пак, в последно време двустранните отношения отново укрепват. Двете страни декларират намерение да развиват сътрудничеството си по широк спектър от направления и най-вече в сферата на икономическите проекти.

Третият сериозен проблем пред иранското проникване в региона е твърдата позиция на САЩ и ЕС, които полагат впечатляващи усилия за ограничаване на иранската активност в Босна и  Херцеговина. В тази връзка, премахването на влиянието на Техеран е сред най-важните неофициални условия за присъединяването на страната към НАТО и ЕС.

Заключение

Ако се опитаме да обобшим казаното по-горе относно влиянието на ислямския фактор в Босна, следва да отбележим, че измежду изброените по-горе трима основни мюсюлмански играчи в битката за доминация в тази страна и най-вече в нейната бошнашка обшност, най-голям успех несъмнено бележи Турция. От една страна, това се обяснява с историята на отношенията на турците с региона. Мащабите на турското влияние са впечатляващи, но - от друга страна - те са и своеобразна гаранция, че Босна и Херцеговина ще си остане светска и европейска държава и няма да се превърна в база на ислямизма, т.е. в стратегическа заплаха за сигурността на региона.

Бележки:

1. https://www.trtworld.com/opinion/how-bosnia-became-a-destination-for-arabs-over-the-last-100-years-29191
   

* Българско геополитическо дружество