19
Чет, Май
26 Нови статии

Александър ДЕЛ ВАЛ:Във фарса на глобализацията Европа играе ролята на момчето за бой

брой 2 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Известният френски геополитик и експерт по проблемите на Близкия Изток и исляма Александър дел Вал (псевдоним на Марк Д’Ана) е роден през 1968 в Марсилия. Той завършва Парижкия институт за политически науки, както и Института за политически изследвания в Екс-ан-Прованс, където специализира международни отношения и геополитика на арабския свят. През 1994 получава докторска степен в Миланския университет. По-късно специализира геополитика при Ив Лакост, Пиер-Мари Галуа, Бруно Етиен и Жил Кепел. Дел Вал е съосновател на Научния съвет по геополитика в Института „Дедал” в Кипър и професор в университетите на Мец и Ла Рошел, както и в Римския университет. Привърженик е на т.нар. „панзападна парадигма”, т.е. на сътрудничеството между Запада и Русия в борбата с радикалния ислямизъм. Автор е на стотици статии в Atlantico, Politique Internationale, Le Figaro, France Soir, Herodote, Outre Terre и др., както и на четиринадесет книги, включително бестселърите "Ислямизацията на Европа", "Червено-кафяво-зелената ос: конвергенцията между ислямизма, комунизма и неонацизма" и „Истинските врагове на Запада: от отхвърлянето на Русия към ислямизацията на отворените общества”.

Последната му книга, появила се в края на 2021, е „Опасната мондиализация” и е написана съвместно с професора от Сорбоната Жак Сопелса.

Интервюто с Александър дел Вал публикуваме с любезното съдействие на Ив Треар от „Фигаро”

 

- В последната си книга, написана съвместно с Жак Сопелса, анализирате причините за влошаване позициите и имиджа на Запада и нарастващата глобална мощ на Китай. Какви са изводите ви?

- След студената война САЩ прибързано сметнаха, че разпадането на Съветския съюз окончателно е гарантирало победата на техния, т.е. англосаксонския модел на глобилзация (т.нар. "McWorld"), както и на доминирания от тях световен ред и на американския политически модел. В резултат от това те откровено злоупотребиха със своята мощ, нарушавайки постигнатото с Русия споразумение НАТО да не се разширява на Изток и дестабилизирайки Балканите (защото няма как другояче да неречем действията на САЩ в Косово през 1998-1999). Пак те обърнаха "надолу с главата" Украйна и Грузия с помощта на т.нар. "кадифени революции", а през 2003 посяха семената на хаоса в Ирак. Съединените щати подцениха нарастващата мощ на Китай и в същото време надцениха собствените си "универсални" ценности, които на практика са просто прикритие на техния империализъм. Междувременно, в рамките на формиращия се многополюсен свят, другите големи държави също допринесоха за възстановяването на предишното ниво на глобалния силов баланс.

- Нима Западът действително се оказва най-големият губещ от глобализацията?

- Истината е, че новата глобализация, в която доминират Китай и Азия, се обърна против своите англосаксонски създатели. Предишният гобалистки прочит вече не звучи убедително за национално-маоисткия Китай, също както и за национално-православната Русия или за национално-ислямистката Турция. Десуверенизацията на Европа, която бихме могли да квалифицираме като "неидентифициран геополитически обект" (НГО) и, която вярва в анти-идентификационната интерпретация на глобализацията, води до това, че тя се превръща пред очите ни в световно "жертвено агне" и доброволен виновник за всичко, който сам върви към собствената си заколение. Тоест, в нещо като "момче за бой". Защото глобалазацията представлява арена на хиперконкуренция между държавите, най-силните от които умело се измъкват и от най-трудните ситуации.

- Но, ако ние загубим, тогава кой ще спечели?

- Ще спечели Китай, който нарушава правилата на Световната търговска организация, краде западните технологии и използва стремежа за реванш на своя унижаван дълго време от Запада руски съюзник. Този нов Китай подготвя собственото си глобално господство с цел да изтласка Америка от световния трон. Именно той печели повече от всички останали. Китай и Азия се стремят към глобализация без западната идеология и западните ценности. Те са напълно равнодушни към джендърната флуидност на Запада. 

- Възможно ли е да станем свидетели на завръщането на големите войни? Нали в миналото големите войни са започвали на Запад?

- Всъщност, войната против Запада и на територията на Запада вече върви. Само че тя не се води от Русия, а от ислямистите. В същото време, гражданската война в Украйна поражда опасността от въоръжен кофликт между НАТО и Руската Федерация. Все по-вероятно ми се струва и повторението на междудържавните "конфликти с висока интензивност", ако използваме терминологията на началник щаба на френските въоръжени сили Тиери Буркхард. В момента Турция на Ердоган застрашава две страни членки на Европейския съюз - Кипър и Гърция, както и нашите, т.е. френските интереси в Източното Средиземноморие и Африка. Впрочем, Турция може да използва против нас и предградията на френските градове с тяхното предимно мюсюлманско население. Анкара вече използва ислямисткия сепаратизъм за да ерозира единството на нашето общество.

- Твърдите, че Европа е в плен на собствения си универсалистки мит. В тази връзка ще цитирам последната ви книга: "Европа вече е континент, чието коренно население е лишено от националната си идентичност, т.е. вече не се гордее със своята страна. Тя все още е континент, в който са защитени правата на човека и доминират социалдемократическите принципи, но страда от собствената си доброволна безпомощност и чувството за вина". Това е силно обвинение. Нуждае ли се Европейският съюз от тотално обновяване?

- Пред Европа има само две стратегически решения, които биха могли да гарантират оцеляването и: тя или отново ще се превърне в Европа на суверенните нации, за която пледираше генерал Дьо Гол (планът Фуше), или цялата Европа ще се трансформира в една суверенна държава. И в двата случая обаче, европейската идентичност следва де се превърне в своеобразно "свързващо звено", само че тя не се възприема, а се отхвърля от ЕС. В момента разширеният Европейски съюз, т.е.  десуверенизираната зона за свободна търговия, представлява "умишлено безсилие", своеобразна мултикултуралистки лаборатория, в която Европа доброволно се е предала на хищниците за да бъде разкъсана от тях.

- Най-високото равнище на замърсяване на въздуха е в Китай. Вие обаче твърдите, че моделът на "зеления растеж", лансиран от Си Дзинпин, може да девалвира приноса на другите големи държави в борбата с глобалното затопляне...

- Китайския даосизъм се основава на единството на противоположностите ("ин" и "ян")! В своя проект за "екологична цивилизация" Си Дзинпин обещава страната му да постигне въглероден неутралитет до 2060, при това запазвайки икономическия си растеж. Този проект цели не само пречистването на градовете, но най-вече завоюването на глобалния пазар на екологичните технологии и постижения. Китай вече е на първо място в света по производство на възобновяема енергия, като в тази сфера разполага с два пъти по-голям капацитет, отколкото всички останали страни, взети заедно, а паркът му от слънчеви акумулатори е пет пъти по-голям, от този на САЩ. Рейтингът на Европа бледнее пред рейтинга на Китай по отношение на вятърната енергетика и високата степен на мобилност. Ако краткосрочните планове на Запада представляват пречка пред успешния енергиен преход, за авторитарната система на Китай това не е никакъв проблем.

- Прав ли е Джо Байдън, провеждайки политика на противопоставяне с Китай?

- Всъщност, опитът му за сдържане на Китай продължава политиката на Доналд Тръмп, само че има реактивен, а не превантивен характер. Истината е, че антидемократичният Китай на Си Дзинпин вече не се бои от западните държави, неговите транснационални корпорации не са заинтересовани да изместват производството си където и да било или пък от реиндустриализацията на Запада. За китайския лидер фактът, че световната фабрика, в лицето на Китай, вече е монополист в сферата на обработката на 90% от редкоземните метали, необходими за цифровата икономика, сам по себи си, прави възможно "присъединяването" на Тайван и без обявяването на война на САЩ. Единственият проблем е, че самият Тайван е световен лидер в сферата на полупроводниците.

- Смятате ли, че ислямистката идеология ще продължи да застрашава света през целия ХХІ век?

- "Зеленият" тоталитаризъм представлява заплаха за всички мюсюлмански и немюсюлмански държави, в които живеят радикализирани общности - от Европа до Африка и от Близкия Изток до Югоизточна Азия. Под прикритието на религията той разпространява идеологическия фанатизъм, генериран от определени държави и транснационални организации. Не следва обаче да се опитваме да укротим това зло, като бомбардираме населението в Афганистан, Ирак, Либия или Мали, което само ще ни намрази още повече. Трябва обаче да наложим забрана на подривните ислямистки сили, които призовават нашите съотечественици-мюсюлмани да формират своеобразни антиобщества, враждебни към "неверническите" страни, които са ги приели. Оттук и неотложната необходимост да бъдат поставени под контрол миграционните потоци и да се създаде свой, собствен "френски" или "европейски" ислям, който да е свободен от ограниченията на шариата. Следва да се върнем към стария патриотизъм, предполагащ асимилацията на мюсюлманите във френското/европейското общество, а не създаването на множество изолирани една от друга и все по враждебно настроени общности.

 

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика