Геополитическите амбиции на Варшава и техните военни измерения

Легенда:

Полша - териториални промени

Граници на Полша през 1018

Граници на Жечпосполита през 1634

Граници на Полша през 1939

Днещните граници на Полша

Нещо повече, изчезването на старата Руска империя и укрепващите връзки на Полша с Атлантическиа алианс, както и зараждащите се връзки с Европа във все по-голяма степен предоставят на Полша исторически безпрецедентна сигурност, ограничавайки в същото време стратегическия и избор". Тезата на Бжежински за ограничения стратегически избор на Варшава заслужава специално внимание на фона на продължаващата конфронтация между нея и Брюксел. В случая, "интегрирането" със Запада означава Полша да инкорпорира неговия политико-икономически и правен модел. Очевидно обаче, Варшава въобще не е склонна да се задоволява с второстепенна роля и да ограничи собствения си суверенитет, предпочитайки вместо това открития сблъсък с ЕС. В същото време, както видяхме в хода на мигрантската криза по полско-беларуската граница, Полша традиционно се представя пред Брюксел като "предния пост на Европа" пред лицето на руснаците, които във Варшава очевидно разглеждат като "враждебни варвари".  Както посочва в този връзка полският изследовател Ян Прокоп "полякът стои на границата между два свята и на практика е чужд и на двата. Той се бои да не се подхлъзне на блестящия паркет на брюкселските кабинети, франкфуртските и парижки банки, или да се загуби в страсбургските кулоари, но в същото време се отнася с пренебрежение към "азиатците" (т.е. към руснаците - б.р.)". В тази връзка ще припомня, че според смятания за "баща на полската геополитика" проф. Еугениуш Ромер (1871-1954), Русия не е част от европейската цивилизация.

Всъщност, това пренебрежение към "азиатците" е наследено някогашната Жечпосполита (т.е. полско-литовската държава, съществувала в периода 1569-1795), чиято външна политика има имперски характер и цели формирането (включително чрез обявяването на полския крал Владислав за цар на Русия през 1612) на държава, която да доминира в Евразия и чиято територия да се простира от река Одра, на запад, до Урал, на изток. Както е известно, тогава това не се случва, тъй като поляците са изгонени от Москва, а през 1613 тронът в Кремъл е зает от династията на Романови, но амбициите не изчезват. Непосредствено след възстановяването на полската държава през 1918, тя се опитва да възроди Жечпосполита в нейните "исторически граници, от Балтийско до Черно море", което води до война с болшевишка Русия, в чиито ход през 1920 Червената армия стига до предградията на Варшава, където е спряна и отблъсната от маршал Юзеф Пилсудски. Тук е мястото да отбележа, че по онова време в средите на полските елити се водят ожесточени спорове за това, кой е основния геополитически противник на Полша, като според Роман Дмовски (председател на Полския национален комитет през 1917-1919 и външен министър през 1923) това е Германия, докато според маршал Пилсудски - Съветска Русия.

Оттогава насам Варшава упорито не желае да се примири със своята - както твърди Бжежински - геостратегическа слабост и упорито опитва да се позиционира като самостоятелен играч, разчитайки да се справи с "основните си геополитически противници" - Германия и Русия, първоначално с помощта на Великобритания (през 1918-1939), а в по-ново време (т.е. след 1989) - на САЩ.

Люблинският триъгълник - новата Жечпосполита?

Сред ключовите инициативи на Варшава в тази посока е т.нар. "Люблински триъгълник" - стратегически проект, преследващ съвсем конкретни геополитически и геикономически цели в региона на Източна Европа, чието създаване беше обявено през юни 2020 и в който участват Полша, Литва и Украйна. Тази "тройка" очевидно апелира към историята на съвместното развитие на трите страни в рамките на Жеч Посполита, което пък означава, че независимо от стратегическата необходимост от появата му за Украйна, проектът се вписва по-скоро в стремежа на Варшава за лидерство в региона.

Очевидно е също, че той има антируски, а вече и антибеларуски харакктер. Участниците в него свързват заплахите за сигурността си най-вече с "хибридната война" и кибератаките от страна на Русия и Беларус. В тази връзка ще припомня, че през юли 2021 външните министри на трите страни подписаха във Вилнюс Съвместна декларация за европейското наследство, Пътна карта за сътрудничество в рамките на Люблинския триъгълник и План за противодействие на дезинформацията. Всички тези документи потвърждават позиционирането на Украйна като ключова площадка за едновременното сдържане както на Русия, така и Беларус. Впрочем, нека видим за какво става дума в тях.

Повече въпроси, отколкото отговори?

Участниците в Люблинския триъгълник разглеждат този формат като допълнителен политически инструмент за взаимодействие с Украйна, позволяващ всички важни проблеми да се обсъждат на редовните срещи на държавните и правителствени ръководители, включително с националните координатори на "триъгълника", за организиране на извънредни срещи при нужда. Освен това, в неговите рамки те възнамеряват да изготвят и отправят съвместни декларации по ключови международни проблеми, да предлагат съвместни проекти на такива организации като ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и т.н.

Проектът трябва да съдейства за сътрудничеството на Украйна с Инициативата "Три морета" и с Букурещката девятка (Б-9); да прокарва общи инициатива в рамките на "Източното партньорство" и във взаимодействие с "Асоциираното трио" (Украйна, Грузия, Молдова); страните да си сътрудничат на всички нива в рамките на т.нар. "Кримска платформа", както и да развиват струдничеството по всички въпроси със САЩ, а също и с НАТО, включително по въпросите за отбраната на Украйна и присъединяването и към алианса. Нещо повече, беше постигнато споразумение за редовни консултации по въпросите на сигурността между секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, шефа на Бюрото за национална сигурност на Полша и главния съветник на литовския президент по въпросите на националната сигурност. На поредното заседание на външните министри на страните от Люблинския триъгълник през октомври 2021 пък бе решено, че занапред по всички въпроси, касаещи сигурността, те ще се изказват само съвместно.

В същото време, тъй като Украйна разглежда проблемите на своята сигурност не само в рамките на сътрудничеството с конкретни държави от ЕС и НАТО, както и със САЩ, но и през призмата на "енергийния въпрос", страните се споразумяха да синхронизират електроенергийните системи на Литва и Украйна с континенталната европейска мрежа и да потърсят възможност за получаване на общи ползи от експлоатацията на транзитната газова инфраструктура, включително полските и литовски терминали за втечнен газ (LNG) и подземните украински газови хранилища. Освен това трите държави се договориха да противодействат съвместно на проектите "Северен поток 2" и пускането на втория блок на беларуската АЕЦ в Островец.

Геополитиката на "Люблинския триъгълник"

Въпреки разнообразните въпроси, присъстващи в дневния ред на "триъгълника", той всъщност цели формирането на регионална квазигрупировка, насочена срещу Русия и Беларус. В тази връзка ще припомня, че Литва и Полша поеха ангажимент за постепенната интеграция на Украйна във вътрешния пазар на ЕС. Нещо повече, те са готови да съдействат за развитието на разширен диалог за отраслова интеграция във формат "ЕС + Асоциираното трио". Участниците в "триъгълника" отделят голямо внимание и на "кримския въпрос", като във всички споразумения между тях Крим се използва като инструмент за геополитическото позициониране на Украйна, включително за получаване на постоянна помощ от ЕС и НАТО.

Впрочем, повдигането на "кримския проблем" позволява на правителството в Киев да води преговори във връзка с него и с държавите от Черноморския регион. Истината обаче, че Крим просто се използва като разменна монета. Самата Украйна очевидно се опитва да обвърже разрешаването на "кримския въпрос" именно с членството си в НАТО и ЕС, наивно разчитайки, че НАТО ще отстоява интересите и по отношение на Крим. Както споменах обаче, подобни гаранции на Киев дават само Полша и Литва, в рамките на Люблинския триъгълник. Само че това не е достатъчно за Украйна и тя се стреми да трансформира "триъгълника" в "четириъгълник" с участието на Турция.

Не по-малко важно в случая е, че участниците в Люблинския триъгълник се споразумяха да осъществяват съвместни действия в рамките на "публичната дипломация" по въпроси от взаимен интерес.

Съдейки по задачите, които си поставя, Люблинският триъгълник представлява регионален квазиалианс, преследващ макрорегионални геополитически цели. Самата Украйна очевидно се стреми да формира верига от взаимносвързани регионални проекти с цел да реализира интересите си - например като свърже „Асоциираното трио” с „Източното партньорство” и Люблинския триъгълник.

Тоест, от една страна, Киев действа координирано с две страни членки на ЕС, а от друга - с "пионерите и лидерите" на „Източното партньорство”, демонстрирайки по този начин собствената си значимост. На практика обаче, тази политика на Украйна формира инструменти за укрепване позициите на Полша, която - посредством съвместните проекти - получава допълнителни възможности за влияние в региона.

Украинският вектор на полската геополитика

Както изглежда, управляващите в Полша национал-консерватори са склонни да предложат на Киев да се откаже да залага изключително на "германската карта" и вместо това да заложи на "полската", т.е. вместо стриктно да изпълнява указанията на Берлин, да се включи по-активно в регионалните интеграционни проекти на Варшава.

Именно това предлага в статията си в Gazeta Polska Codziennie полският анализатор Йежи Любах, според който въпросните проекти представляват "истински кошмар за Москва". Любах, в частност, твърди, че това, от което Кремъл най-много се опасява, е укрепването на алианса между Варшава и Киев, и тези опасения наистина се основателни".

Действително, полските проекти са доста амбициознии засягат не само Украйна, но и цялата т.нар. Mittel Еuropа, т.е. пространството на Централна и Източна Европа. Както е известно, първоначално този термин се използва за обозначаване на германската сфера на влияние, но днес Полша има амбицията да доминира в това пространство, обозначавйки го като "Три морета" (Черно, Балтийско, Адриатическо, т.е. включващо всички държави в триъгълника Грузия-Естония-Словения) или просто "Междуморие". Тоест, поляците се опитват да обединят в едно три различни по същността си проекта за да очертаят лидерството си в този огромен регион.

Според управляващите във Варшава национал-консерватори, става дума за лидерство с цел сдържането на Русия. Както посочва в тази връзка Йежи Любах: "Днес Полша не е сама в противопоставянето си на възраждащата се руска империя. Мнозинството поробени народи станаха независими. Литва, Латвия и Естония са свързани с нас с военен алианс и с укрепващите в рамките на Инициативата "Три морета" икономически контакти". Както е известно, въпросната инициатива, включва Австрия, България, Хърватска, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Унгария. Както посочва в тази връзка полският президент Анджей Дуда: ""Трите морета" - това са 120 милиона граждани на държави от ЕС. Днес "Трите морета" представляват огромна част от икономическото развитие на Европа и са най-динамично развиващата се нейна част". Варшава се стреми да включи в тази инициатива и Молдова, както разбира се и Украйна.

Тук обаче възниква закономерният въпрос, защо Полша, която очевидно претендира да консолидира цяла Източна Европа, се нуждае толкова от бедната и нестабилна Украйна? Отговорът е ясен. Лансираната от Варшава интеграция на източноевропейския регион буксува, най-вече защото, освен самите поляци, никой друг не е склонен да разглежда Полша като негов лидер.

Както посочват редица анализатори, Полша не съумя да се превърне в признат лидер дори в рамките на Вишеградската група, да не говорим за региона на "Междуморието". Чехия и Словакия гледат на поляците като на "бедни роднини" и не са склонни да ги следват. Т.е. в случая, Словакия върви в тандем с Чехия. Що се отнася до Унгария, за нея Полша е тактически съюзник в противопоставянето на Брюксел, но тя също не е готова да я признае за регионален лидер. Сред държавите, които са по-склонни да действат заедно с поляците са Румъния, Хърватска и Латвия. Истината е, че Полша е прекалено бедна за да претендира за доминация в толкова голям регион. Тя би могла да разчита на ролята на своеобразен "главен пълномощник" на САЩ в него, но дори и това не би накарало Чехия, Унгария и Словакия да я признаят за лидер.

Именно за да увеличи геополитическата си тежест Полша се нуждае от Украйна, като за целта Варшава залага на антируските настроения в Киев. Полша винаги е работила и продължава да полага усилия за задълбочаване на руско-украинското противопоставяне. На първо място, защото в лицето на Украйна поляците се сдобиха с "буферна зона" между себе си и Русия, а на второ, защото разчитат, че конфронтацията с Москва ще им донесе дивиденти от Запада. Неслучайно Варшава постоянно изтъква ролята си за европейската интеграция на Украйна, като неин основен лобист, и разбира се не го прави току така.

Ако Полша действително съумее да убеди САЩ да и възложат ролята на свой "пълномощник" по отношение на Украйна (което би могло да се случи, ако Киев действително се откаже да залага повече на "германската карта", предпочитайки "полската"), тя действително би повишила значително политическото си влияние в региона.

Не по-малко важен въпрос обаче е, дали самата Украйна би имала полза от подобно развитие? Поне засега, в Киев не проявяват особен интерес към полските амбиции. Както посочва председателят на украинския Фонд за енергийни стратегии Дмитрий Марунич: "Това съвсем не е първия път, когато проектът за "Междуморието" се обсъжда в Украйна, всъщност той присъства тук още от 90-те години на миналия век, но засега реален резултат от тези дискусии не се очертава".

А причината за това е, че ползите за Киев от участието му в свръхамбициозните геополитически пректи на Варшана изглеждат много съмнителни. Нещо повече, обективният анализ на полските предложения, показва че Москва едва ли би следвало да се опасява от евентуалната им реализация (както твърдят полските стратези), по-скоро обратното. Защото участието на Украйна в тях би довела само до рязкото отслабване на правителството в Киев, свиване на чуждестранното финансиране на страната и дори до нейната изолация.

На първо място, защото полските проекти не съответстват напълно на украинската стратегия. Въпреки използваната от Варшава реторика, прокарваният от нея проект за Mittel Europa е не толкова антируски, колкото антигермански. При това не става дума, че Полша се опасява прекалено силната Германия да поиска да и върне отнетите след 1945 територии или пък да плати компенсация на прогоненото оттам немско население. Както посочва в тази връзка полският политолог Якуб Корейба: "Приказките за територии и репарации са просто информационен шум. Проблемът е че германският бизнес се оказа по-силен от полската държава и пред последните трийсет години си извоюва изключително силни позиции в страната. Така, полските власти бяха принудени да платят огромна сума за да изкупят от немските му собственици медийния концерн, контролиращ регионалните вестници в Западна Полша. Освен това 75% от полските неправителствени организации се финансират с немски пари и реализират немски проекти. Затова и ролята на страната ни в ЕС се ограничава от Германия, посредством влиянието на немския капитал".

Естествено, Варшава никак не е доволна от тази зависимост и иска да разшири своята самостоятелност, което може да стане само по линия на регионалната интеграция. Според Корейба: "Управляващите от PiS искаха да балансират германското влияние в ЕС, установявайки по-тесни връзки с Великобритания, но тя излезе от Съюза, а пък Франция няма сериозни интереси в Източна Европа. Затова в PiS смятат, че само увеличавайки потенциала на Източна Европа (и обединявайки го около Полша)

може да се формира реален балансьор на германската мощ".

В случая полският интерес е разбираем, въпросът обаче е, доколко в Киев са заинтересовани да участват в геополитическия проект на Варшава? Още повече, че Украйна не може да разчита, че Полша би и оказала сериозна финансова и икономическа подкрепа. Истината е, че Киев се ориентира към Берлин, защото това е най-големия играч в ЕС, който до голяма степен определя и политиката на Съюза. Поляците очевидно не разполагат с подобно вляние, те могат да се похвалят само с тесните си връзки със САЩ, но това не е достатъчно. Затова, както препоръчва споменатият по-горе украински политолог Дмитрий Марунич, за Киев би било по-полезно да си взаимодейства едновременно и с Берлин, и с Варшава, вместо да се опитва да се ориентира към единия играч, за сметка на другия". Евентуално преориентиране на Украйна към Полша може да доведе до това европейският лидер Германия просто да престане да се занимава с украинския проблем, който и без това му носи само главоболия. Освен това, предвид факта, че Байдън отново разглежда Берлин като основния американски съюзник и своеобразен "пълномощник" в Европа, конфликтът на Киев с него, може да доведе и до конфликт с Вашингтон.

Полската война на два фронта

Както се твърди в породилата множество коментари (както в страната, така и извън нея) статия на полския анализатор Бартош Бартчак в Gazeta Polska Codziennie: "В хода на битката между големите държави, често се разкриват нови възможности за по-малките страни, които могат да се превърнат в силни играчи. Агресивната политика на слабата Русия дава възможност за изтласкването на Москва от предишните и сфери на влияние, получавайки одобрението на немалко нации... Полша върви по правилния път към възстановяването на Първата Жечпосполита,  възраждайки връзките и сътрудничеството, обединяващо влизащите в нея народи. Що се отнася до Русия, без оглед на това, кой ще спечели в конфликта между Китай и САЩ, тя ще загуби позицията си на свръхдържави, подобно на Франция след Втората световна война, Австрия през ХХ век или както Швеция и самата Полша през ХVІІІ век. Времето на Москва е към края си и днес идва времето на Варшава. При това ние можем да отидем дори по-далеч и не само да възстановем първата Жечпосполита, но и да обединим целия регион на Междуморието. САЩ и Китай биха подкрепили подобно развитие и вероятно ще ни приветстват като свои съюзници. Американците вече ни помогнаха да стартираме Инициативата "Три морета", а Пекин - блока "17+1". Сега е наш ред, време е да започнем полското настъпление".

Тук е мястото да отбележа, че Gazeta Polska Codziennie изразява интересите на радикалното крило на управляващата във Варшава партия "Право и справедливост" (PiS), а на страниците и често се публикуват интервюта с нейния лидер Ярослав Качински. Тоест, призивите за "изтласкването" на Русия и възстановяването, при това в силно разширен вариант, на някогашната Жечпосполита едва ли следва да бъдат игнорирани, като проява на "маргинални политически кръгове". Сблъсквайки се с все по-очевидното игнориране на полските интереси от страна на ЕС и САЩ, управляващите във Варшава все по-сериозно се замислят за това, доколко членството на страната в западните алианси, към което тя толкова силно се стремеше навремето, продължава да е изгодно за нея. Тоест, напълно възможно е полските стратези да стигнат до извода, че страната им би могла да започне да действа много по-самостоятелно, формирайки собствени алианси. Към подобно мнение се придържа например известният полски политолог Гжегож Гурски. В интервю за католическото издание Nasz Dziennik, той твърди, че в сегашната ситуация, когато Вашингтон се опитва да се споразумее с Москва, Полша следва да предприеме самостоятелни стъпки, като на първо време се опита да формира алтернативен "Варшавски формат" със съседните на Украйна държави - Турция, Румъния и Унгария, и да инициира преговори с Киев и Москва, позиционирайки се като "субект в тази игра, вместо да си остане обект в играта на Путин".

Следваща стъпка следва са стане по-тясното сътрудничеството в сферата на отбраната с държавите, които според Гурски за "застрашени" от Русия, т.е. отново Полша, Турция, Румъния и Унгария, но този път и с участието на Швеция и Норвегия. Впрочем, той смята, че и двете инициативи следва да включват и Великобритания, с която Варшава традиционно поддържа добри отношения. Гурски обаче предупреждава, че "в момента не разполагаме с достатъчно пространство за маневри и, нещо повече, нямаме време. След известно време, руснаците ще се опитат да решат въпроса за свободния достъп до Калиниград и ние ще се сблъскаме с проблеми, в сравнение с които мигрантската криза по границата ни с Беларус ще изглежда като детска игра".

Сходни тези лансира в проправителственият портал wPoliticy авторитетният полски анализатор и експерт по Русия Марек Будзиш, според който: "Ако Западна Европа и САЩ искат да преговарят с Русия, нека не им пречим, защото не можем да спрем този процес. Вместо това следва да се опитаме да направим така, че нашата гледна точка да се отчита колкото се може повече и по-често. За целта обаче трябва да гарантираме усилването на Полша, включително във военно отношения. Освен това, нека не забравяме, че зачеркването на перспективата за членство на Украйна в НАТО ще хвърли тази страна в състояние на шок. Нека бъдем готови за подобно развитие, включително като лансираме нови или развивайки съществуващите локални или регионални формати. Щом Франция може да формира военни алианси с Гърция, Италия и Хърватска, защо Полша да не може да стори същото с Румъния, Великобритания, Украйна и Турция?".

Тоест, по всичко изглежда, че Варшава е на път да се ориентира към нова източна политика, реанимирайки добре познатите геополитически амбиции на първата Жечпосполита. Докато обаче, Полша остава част от ЕС и НАТО, действията и в тази посока си остават силно ограничени. Просто защото, още първите и по-агресивни стъпки биха породили много сериозен риск от конфронтация с Русия, включително военна, което "колективният Запад" поне засега не може да си позволи.

Затова не бива да изключваме, че ако не успеят да се справят с прекалено самостоятелната Варшава, Брюксел и Вашингтон биха могли да предпочетат да използват източните и амбиции, "стимулирайки" излизането и от ЕС и НАТО. В случая те няма да загубят нищо, защото макар че новата "самостоятелна" и агресивна Полша няма как да изтласка Русия от зоните и на влияние в Източна Европа, би могла да и създаде сериозни проблеми, изискващи изразходването на ценни ресурси за справяне с "полския проблем".

Възможно е обаче, събитията да се развият и по по-различен сценарий, например подобен на онзи, развил се през ХVІІІ век, в чиито рамки Москва ще се опита да привлече на своя страна част от полските елити, което пък да доведе до появата на остри вътрешнополитически противоречия в страната и в резултат от това геополитическите и амбиции да се окажат напълно илюзорни.

И така, в Полша вече се открито се дискутира възможността за изграждането на "източноевропейско квазидържавно образувание" или алианс, доминиран от Варшава и включващ Беларус, Украйна, Литва и някои страни, разположени на юг от нея. Както посочва в тази връзка, споменатият по-горе Бартош Бартчак: "Над Европа е надвиснала сянката на Рибентроп. От една страна, постоянно чуваме твърдения, че руснаците ще влязат в Украйна и не знаем, къде Путин е склонен да спре. От друга страна, Германия вече официално заявява намерението си да изгради европейска "свръхдържава". А европейските институции ни заплашват, че ако не им се подчним, няма да получим никакви пари от еврофондовете. Възможно ли е Европа да бъде поделена между Русия и Германия? Засега изглежда точно така. Байдън продаде Европа на Берлин и Москва. Украйна всеки момент може да бъде пречупена от Русия, а Германия да стори същото с Полша. Но, дали нещата ще се развият по този начин?".

По-горе вече споменах, как полският анализатор оценява възможностите на Русия. Що се отнася до Германия, според него, идеята за "федерална Европа", е просто отчаян опит за преодоляване на регреса, от който страда ЕС. Бартчак твърди, че: "Германия няма аргументи за да тласне европейците към задълбочаване на интеграцията в рамките на Съюза. Всички са наясно, че т.нар. "федерална Европа" ще послужи само за укрепване на германските позиции в света, разбира се, за сметка на останалите. Също както стана с общата европейска валута. Германия се опитва да залага на крайнолеви идеологии, като джендърството и мултикултурализма, но те нямат сериозна подкрепа, а отврашението към тях е огромно. Истината е, че германците загубиха играта, когато отхвърлиха единствената идеологическа сила, на чиято основа биха могли да обединят Европа, а именно - християнството".

Според по-радикалните полски стратези, на този фон идва "времето на Междуморието", т.е. на източноевропейската свръхдържава с център Варшава, в която на федеративен принцип да влязат не само Беларус и Украйна, но и Чехия, Литва, Унгария, Румъния, България и Хърватска. В тази връзка дори се предлага в бъдеще тези страни да формират собствен валутен съюз с обща "силна валута, способна да устои на атаките на транснационалните финансисти, като Сорос например". Самият Бартчак, в частност твърди, че: "в момента сме изправени пред най-добрата от векове насам възможност да изградим свръхдържава".

За целта се предлага Варшава да използва по-активно полската "мека сила", включително увеличавайки броя на беларуските и украински студенти в полските университета, както и да предложи финансова помощ на Украйна и Беларус, срещу отварянето на пазарите им за полската продукция.

Освен това, тъй като отпускането на средства в рамките на ЕС започва все повече да зависи от прищевките на европейските институции и очакванията на малцинствените (LGBT и т.н.) движения, се налага създаването на собствени финансови фондове в рамките на трупата бързо развиващи се страни членки на Инициативата "Три морета", което би и позволило да получават кредити при по-изгодни условия. Накрая, държавите на източноевропейския регион, за които т.нар. "Зелена сделка" е изключително неизгодна, следва да се разграничат от политиката на Брюксел относно климатичните промени и да изготвят собствена програма, опираща се на развитието на технологиите, а не на изкуственото блокиране на икономическия растеж.

Очерталият се период на геополитически трансформации в света се оценява като "идеалното време" за новите държави и "изключително лошо" - за старите големи сили. Според някои полски геополитици, независимо от изхода на глобалното противопоставяне между САЩ и Китай, в крайна сметка нещата за Германия и Русия ще приключат зле, също както стана след Втората световна война с френската и британски империи (въпреки че втората е сред победителките във войната). И Полша задължително трябва да се възползва от това, тъй като сътресенията в ЕС са способствали за интеграцията на "Триморието", а държавите в него се нуждаят от алтернатива на все по-малко привлекателната евроинтеграция.

Военните измерения на полските амбиции

Впрочем, полските геополитически амбиции имат и своето военно измерение, което е нормално. В края на октомври 2021 министърът на отбраната Мариуш Блашчак обяви ключовите положение на новия "Закон за защита на Отечеството", включващ цели 720 параграфа. С негова помощ военните съумяха да убедят правителсвото да отдели допълнителни средства за укрепване отбранителната способност на страната. Те ще бъдат използвани за закупуване на нови модели военна техника и модернизация на съществуващата, както и за увеличаване числеността на полската армия. Впрочем, по първите две направления се работи отдавна - ще припомня само договора за покупката на 250 американсик танкове Abrams M1A2 SEPv3, на стойност 6 млрд. долара. Както отбеляза в тази връзка министър Блашчак: "Поръчали сме най-модерните танкове, които са в състояние да се противопоставят на най-новите руски танкове Т-14 "Армата"". Тук е мястото да отбележа че в руската армия все още все още разполага с твърде малко от въпросните танкове, но появата им се използва от европейските и най-вече от полските политици и военни за да искат допълнителни средства за нови доставки на бронетанкова техника.

Тези настроения в Полша съзнателно се стимулират от Вашингтон. На първо място, защото поляците са непосредствено след Саудитите сред купувачите на американска военна техника, а на второ - съществуването на една толкова войнствено и антируски настроена държава в близост до границите на Руската Федерация е изключително изгодно за САЩ както от финансова, така и от политическа гледна точка. Полша е сред малкото европейски държави, които стриктно изпълняват изискванията на НАТО и отделят 2% от своя БВП за отбрана, при това са готови да увеличат този дял. Разбира, парите отново ще отидат в американския военно-индустриален комплекс, тъй като Варшава отдавна престана да разчита в това отношение на европейските си партньори. Впрочем, вероятно част от тези средства ще попаднат у турските военни производители, тъй като Полша - очевидно под влияние на последната Карабахска война, подписа договор за покупката на 24 ударни дронове Bayraktar TB2, като първите ще бъдат доставени още през 2022.

Без съмнение, 250-те американски танка значително ще усилят настъпателния потенциал на полската армия, която в момента разполага с около 800 танка, с различно ниво но бойна готовност. Сред тях обаче сравнително съвременни са само 247 танка Leopard 2A4 и 2A5, докато останалите са на базата на съетските Т-72. В резултат от тази сделка, Полша ще разполага с повече танкове, отколкото французите и германците, взети заедно. От друга страна, намирането на подходящи подготвени кадри за новите танкове, ще представлява известен проблем. Именно неговото решаване бе и една от целите на новия полски закон за отбраната.

Увеличаване числеността на армията

Според полските експерти, Варшава отдавна трябваше да промени основната си военна доктрина, чиято история датира още от комунистическия период, т.е. от далечната 1967. Оттогава обаче се промениха много неща, включително беше отменена задължителната военна служба.

Новият закон премахва цели 14 норми и правила от онзи далечен период и залага на много по-мащабно финансиране. При представянето му в края на октомври 2021, освен военният министър Блашчак, присъствя и лидерът на управляващата партия PiS Ярослав Качински, който за пореден път призова обществото да се подготвя за "нарастващата руска заплаха".

Според Качински, Москва се опитва не просто да влияе на своите съседи, но и се готви да възстанови Съветския съюз в някогашните му граници,а след това дори да се опита да възстанови Източния блок, част от който бе и Полша. При това, наред с новите руски въоръжения, като своеобразно "плашило" за полското общество се използва и тезата за т.нар. "хибридни войни", уж водени от Москва. Както е известно, именно за такава война боше обявен и проблемът с опита на няколко хиляди нелегални мигранти да проникнат в Полша през границата и с Беларус. Самият Качински твърди, че без да увеличи радикално числеността на своите въоръжени сили, Полша няма до може да се противопостави адекватно на "руската заплаха".

Въпреки това, Министерството на отбраната във Варшава засега не бърза да възстанови задължителната военна служба. Според министър Блашчак, това би провокирало ненужно обществено напрежение, тъй като от 2010 насам Полша разполага само с професионална армия. При това ще се наложи числеността на националните въоръжени сили да нарасне от днешните 114 хиляди до четвърт милион души. И това не е всичко - планира се численостт на т.нар. части на териториалната отбрана да нарасне от 20 хиляди на 50 хиляди души. Подобно впечатляващо нарастване на армията в една страна, чието население намалява, обаче е сериозен проблем. В момента средната възраст на поляците е над 40 години, а с всяка изминала година броят на жителите на страната, чието население е 38 милиона, намалява с 30-40 хиляди. Въпреки това, управляващите имат план за повишаване интереса на гражданите към службата в армията. На първо място, те обещават че ще увеличат заплащането на всички категории военни, което до известна степен ще позволи да бъде покрита нуждата от нови кадри. На второ място, добре проявилите се наборни или професионални военни, ще получават редица привилегии и повишени заплати за да останат на служба. Така например, заплатите на онези, които са натрупали 25-годишен стаж в армията ще бъдат повишени с 325 евро, а на тези със стаж над 28 години - с 540 евро. Освен това, военните ще бъдат освободени от данъци, а стипендиите на курсантите ще бъдат увеличени. Според полските военни експерти обаче, това само отчасти би помогнало за решаване на проблема с кадрите. Затова се планира в армията и териториалната отбрана активно да бъдат привличани и жени. В момента те са 7,5% от личния състав на полската армия, но в съвсем близко бъдеще делът им ще нарасне до 11%. Впрочем, при офицерите, този дял вече е постигнат. Според председателя на женския съвет към полското Министерство на отбраната подполковник Беата Таргонска: "армията е сред малкото институции, гарантираща равно заплащане на мъжете и жените". Тук е мястото да напомня, че в това отношение водеща в Европа е Унгария, където делът на жените в личния състав на въоръжените сили е почти 20%.

Предвид сегашния "демографски цайтнот", полското правителство възнамерява да увеличи числеността на армията и като привличе в нея онези, които досега не можеха да служат по здравословни причини. Ще припомня, че Варшава обяви, че създава "кибернетични военни сили" (отново с цел борба срещу руската "хибридна заплаха"), за участниците в които не е задължително да са с безупречно здраве. Освен това ще бъде разширена номенклатурата на военните звания в полската армия с цел да се улесни кариерното израстване на редовите военни.

В новия закон се предлага и доста оригинално решение на въпроса за наборната военна служба. Авторите му предвиждат едногодишна платена "доброволна служба", по време на която новобранците ще бъдат подготвяни за подписването на постоянен военен договор, като ще имат възможност и да се откажат от по-нататъшна военна служба, попълвайки редовете на полските запасняци.

Всички тези планове на командването на полската армия действително са впечатляващи. Очевидно обаче, във Варшава са наясно за трудностите, свързани с практическата им реализация и засега дори не обявяват сроковете за окончателното формиране на новата армия. Възможно е това да не случи до 2030, тъй като дори ако проблемът с финансирането бъде решен, този с личния състав е доста по-сложен. Истината е, че в страната няма чак толкова желаещи да станат военни, въпреки усилията на управляващите да повишат мотивацията им, спекулирайки с "руската заплаха".

Полша между илюзиите и реалността

В същото време обаче, в сферата на външната политика, управляващата в Полша партия PiS се сблъсква с поредица от кризи. При това, те не касаят нейния "екзистенциален съперник" Русия, което не би било нещо ново, а "колективния Запад", за интегрална част от който се смятат и самите поляци.

Ще припомня, че само допреди малко повече от година PiS описваше с очевиден оптимизъм бъдещето на Полща. В резултат от продължителните и трудни преговори в Брюксел и не само там, Варшава склони да подкрепи проектите за бюджетите на ЕС в периода 2021-2027 и европейския Фонд за възстановяване на икономиката след пандемията от коронавирус. При това управляващата партия си приписа заслугата, че уж е накарала Брюксел да обещае, че няма да използва срещу Полща механизма, обвързващ отпускането на средства от Фонда за възстановяване и седемгодишния бюджет на Съюза със спазването на "върховенството на правото". Както е известно, до този момент "еврократите" постоянно критикуваха полската управляваща коалиция заради спорната съдебна реформа и опитите и да ограничи свободата на словото в страната. При това залогът за Варшава беше твърде висок, тъй като Полша трябваше да получи през 2021-2027от Фонда за възстановяване 58 млрд. евро, от тях 4,7 млрд. - през 2021.

Освен това, управляващите от PiS разчитаха, че администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън ще продължи политиката на блокиране на газопровода "Северен поток 2", както и подкрепата за Инициативата "Три морета", в чиито рамки Полша се смята за "естествен лидер". От полското Външно министерство твърдяха, че Байдън няма да промени политиката си спрямо страната, акцентирайки върху обещанието на държавния секретар Антни Блинкен в първия му телефонен разговор с неговия полски колега Збигнев Рау, "да възобнови полско-американския стратегически диалог". Истината е, че подкрепата на новата администрация във Вашингтон беше изключително важна за управляващите във Варшава, които през 2020 твърде прибързано решиха изцяло да заложат на преизбирането на Тръмп.

Ситуацията обаче, твърде бързо започна да се променя. Водещите институции на ЕС подновиха масирания натиск върху полското правителство, при това освен политическите инструменти, започнха да използват и съдебни. Така, в ролята на своеобразна "тежка артилерия" на Съюза се включи Съдът на ЕС (CJEU), който взе редица решения, възприети в Полша като атака срещу суверенитета и независимостта на страната.

През юли 2021 CJEU поиска от Варшава незабавно да прекрати дейността на дисциплинарната палата на полския Върховен съд, а след отказа на правителството да се подчини, през октомври наложи на страната ежедневна глоба от 1 млн. евро докато националното и законодателство не бъде приведено в съответствие с изискванията на ЕС. На 22 декември пък, Европейската комисия реши да стартира правна процедура за нарушенията на Варшава, давайки и срок от два месеца за да отговори на поставените въпроси.

Проблемите, с които се сблъскват полските власти, са свързани с погрешната им оценка на текущите геополитически тенденции и промени. Във Варшава вярваха, че САЩ ще подкрепят превръщането на региона на Централна и Източна Европа в полусамостоятелен геополитически субект, противопоставящ се не само на Русия, но и на Западна Европа и, най-вече, на Германия. Вместо това обаче, администрацията на Байдън предпочете да търси алианс с Берлин, възприемайки германската концепция за "акцент върху природния газ" в процеса на преход към "зелена икономика". Това означаваше отказ от политиката на Тръмп и от блокирането на "Северен поток 2", освен това даваше надежди за подновяване на диалога между Вашингтон и Москва.

Впрочем, Белият дом и Кремъл дори отидоха по далеч стартирайки преговори относно новия модел на европейската сигурност. В тази ситуация антируската и антигерманска политика на полските управляващи ги прави по-скоро маргинален фактор от гледна точка на Вашингтон, който - както изглежда -занапред ще бъде по-склонен само да информира Варшава за случващото се, а не да се консултира с нея.

На второ място, съдейки по всичко, Европейският съюз вече е възприел необходимоста от усилване на интеграционните процеси, като цяло, макар че борбата за това кой точно модел на интеграция да бъде избран като основен, все още продължава. За PiS това означава, че при всички случаи Полша ще бъде изправена пред процес на пълзяща федерализация на ЕС и превръщането му в своеобразна "Съединени европейски щати". При това, доминацията на Германия, срещу която се обявяват управляващите във Варшава, най-вероятно ще продължи да се усилва, въпреки опитите на Франция (евентуално в тандем с Италия) да играе ключовата роля в ЕС. Това е много сериозно предизвикателство за PiS, чиято идеология се гради на визията за Съюза като обединение на суверенни национални държави и която съзнателно подклажда антигермански настроения в Полша.

Предвид казаното по-горе би могло да се предположи, че 2022 ще се окаже доста трудна за управляващите във Варшава "национал-консерватори". На PiS ще се наложи да провежда външната си политика в условията на очевидно игнориране на полските интереси от страна на САЩ и нарастващ натиск от страна на ЕС, който вероятно ще продължи да разширява инструментариума си от правни процедури за да не позволи на Варшава да придаде на спора си с Брюксел политически измерения.

На този фон не може да се изключва, че Полша ще започна активно да си търси нови партньори и съюзници, включително сред държавите, които не са членки на ЕС. В това отношение обаче изборът и е твърде ограничен. Така, ако Варшава реши да заложи на Киев, това едва ли ще и донесе кой знае какви ползи, тъй като Украйна е обект, а не субект на световната геополитика. Що се отнася до Турция, с която Полша опитва да активизира диалога си от миналата 2021 насам, тя изглежда не я смята за равнопоставен партньор. Според някои екзотични прогнози, всичко това би могло да накара Варшава да се ориентира към нестандартни ходове, включително опитвайки да търси сближаване с Москва, само че - поне засега - подобно развитие не изглежда реалистично. Което пък означава, че конфликтът между Полща и Запада (и най-вече Германия) трудно може да бъде решен без смяната на сегашните управляващи във Варшава.

*Българско геополитическо дружество, статията е публикувана в бр.2/2022 на Геополитика, който излезе от печат на 21 февруари