2021

През март 2021 в САЩ се появи вдигналият голям шум политически трилър „2034: роман за следващата световна война”, чиито автори са бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис, и ексшефът на група за специални операция на американската армия Елиът Акерман.

Международната сигурност е посдложена на сериозни изпитания. Огромен брой хора в различни региона на света са принудени постоянно да водят битка за оцеляването си, изпитвайки нарастващ страх за своята сигурност и тази на своите близки.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

„Ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка“

Сун Дзъ „Изкуството на войната“

На 14 април 2021 президентът Джо Байдън обяви, че ще прекрати най-дългата война в историята на САЩ, изтегляйки американската армия от Афганистан точно двайсет години след нейното начало, провокирано от терористичните нападения на 11 септември 2001 (самото изтегляне трябваше да започне на 1 май).

Рязкото повишаване на напрежението в Източна Украйна през пролетта на 2021, както и паралелно провеждащите се в непосредствена близост военни маневри на руските въоръжени сили и тези на  НАТО, накараха мнозина анализатори да прогнозират, че светът е изправен пред своеобразно повторение на Карибската криза от 1962, което този път може до доведе до пълномащабен военен конфликт между Русия и Северноатлантическия алианс.

Геополитиката очевидно придобива ново качество, смесвайки характерни белези на скорошното и по-далечно минало и еволюирайки, включително и в посока към биополитиката.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Както е известно, консултациите за създаване на Зона за свободна търговия между Монголия и Евразийския икономически съюз (ЕАИС) се водят от 2015 насам, но в Улан Батор очевидно не бързат да вземат окончателно решение, като сред причините за това е стремежът на страната да "балансира" между Москва, Пекин и Вашингтон.

Ерозията на геополитическата стабилност на фона на нарастването на неопределеността и конфронтацията в международните отношения придобива все по-очевиден тотален характер, тъй като в една или друга степен присъства във всички точки на планетата.

През последните десетилетия националният имидж се превърна в обект на многобройни изследвания. Появяват се не само множество теории, но се въвеждат и различни понятия, които, макар и да означават един и същ феномен – имиджа на нацията, акцентират върху различни негови аспекти. Имиджът се разглежда в разнообразен контекст – политически, икономически, социален, технологичен, културен.

Две понятия характеризират състоянието – и дълбоката промяна – на международните отношения през последното десетилетие: сделка и мир. Първото – със своето навлизане във външнополитическата терминология. И от гледна точка на променената оптика към съдържанието на дипломацията. Второто – с отсъствието си от нея. И през призмата на ерозията на основополагащите принципи и цели на съвременната международна политика.

Преди три десетилетия светът изглеждаше стабилен и добре подреден в рамките на Студената война, която структурира световния ред след 1945. По време на Студената война водещите сили: на Запада, в лицето на Съединените щати, и на Изтока, в лицето на Съветския съюз, си бяха извоювали правото да имат своя защитна периферия около най-важната линия на разделение, преминаваща през средата на Европа.

Thomas Wright, Advancing multilateralism in a populist age, report, 12 p., Brooking Indtitute, february 2021