07
Вт, Дек
9 Нови статии

Мястото на Афганистан в централноазиатската геополитика на Анкара

брой 5 2021
Typography

При посещението си в Кипър пре юли 2021, турският президент Ердоган заяви, че: "Турция с нищо не противоречи на идеите и вярата на талибаните и смятам, че ще можем по-добре да се разбираме с тях".

Както е известно, Турция предлага да се ангажира с изпълнението на най-критичноважната задача в Афганистан, в периода след оттеглянето на САЩ и НАТО. Още l навечерието на срещата на върха на Северноатлантичесикя алианс в Брюксел през юни 2021 Анкара обяви, че е склонна да поеме експлоатацията и гарантирането на сигурността на летището "Хамид Карзай" в Кабул. Военният министър Хулуси Акар заяви пред  Hürriyet, че страната му преговаря за "политическите, финансови и логистични условия" това да се случи и очаква отговора на САЩ. На свой ред, след срещата си с Байдън в Брюксел, Ердоган съобщи, че е постигната договореност относно Афганистан, подчертавайки ключовото значение на американската подкрепа в политическата, дипломатическа и финансова сфера. Впрочем, съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джейк Съливан също потвърди, че Джо Байдън и Реджеп Ердоган са се споразумели, че Турция ще поеме водещата роля за гарантиране сигурността на кабулското летище.

                         

Турското военно присъствие в чужбина

Турското военно присъствие в чужбина

Легенда:

В резултат от двустранни споразумениs и/или едностранни действия

Като участник в мисии на НАТО и ЕС

Като участник в мисии на ООН

Анкара претендира да поеме изпълнението на такива задачи като защитата на летището и сигурността на посолствата, чието изпълнение би могло да доведе до въоръжени сблъсъци с талибаните. Като най-важното в случая е, че доброволно предлагайки страната му да поеме една толкова рискована мисия, Ердоган се ангажира с жизненоважна роля в очите на САЩ, опитвайки срещу това да получи от тях гаранции, че ще запази властта си. Тоест, отново се опитва да "отвори вратата към Запада", която през последните години изглеждаше плътно затворена.

В същото време, добре съзнавайки, че американската подкрепа за разполагането на турската "мисия за гарантиране на сигурността" в кабулското летище няма да е достатъчна, Анкара се опитва поне да осигури съгласието за това на афганистанското правителство, както и на съседните държави - Пакистан и Иран. Разбира се, от голямо значение за Ердоган е и позицията на Москва (където не крият скептичното си отношение към турската активност в Афганистан) и Пекин, който твърдо се противопоставя на подкрепяните от Турция радикално-ислямистки уйгурски формации, включително и в прилежащите държави.

Каква е истинската цел на турския лидер

Освен всичко друго, предложението на Анкара е свързано и с желанието на Турция да запази военния си плацдарм в Афганистан, предвид практиката на Ердоган да използва различни регионални и международни инциденти и конфликти за максимално възможното разширяване на турското военно присъствие.

В тази връзка ще припомня, как турският лидер се възползва от сирийската гражданска война за да окупира обширни райони в Северна Сирия под предлог, че се бори с Кюрдската работническа партия, която в Турция се смята за терористична организация. Пак той създаде военни бази в Северен Ирак и много умело използва хаоса в Либия за да изпрати турски военни в Триполи. Ердоган беше и един от вдъхновителите на Втората Карабахска война, след която турски военни части се появиха и в Азербайджан. Сега той се опитва да стори същото в Афганистан. Тоест, иска да спечели от изтеглянето на чуждестранния контингент от тази страна за да поеме водещата роля за гарантиране сигурността на международното летище "Хамид Карзай", обявявайки се за "защитник на всички, нуждаещи се от хуманитарна помощ". Истинската му цел обаче е да осигури постоянното военно присъствие на Турция в Централна и Южна Азия.

Освен това, Ердоган се стреми да укрепи отношенията със САЩ, демонстрирайки, че е готов на жертви за да гарантира сигурността на кабулското летище, което ще има първостепенно значение, ако (както се очаква) талибаните овладеят столицата. При подобно развитие чуждестранните посолства ще трябва да евакуират своите съграждани от страната, или поне да им гарантират минимална сигурност, ако все пак решат да останат и при управлението на талибаните, което е малко вероятно. Впрочем, не става дума само за тях, а и за изтеглянето на хиляди афганистански граждани, рискуваши да бъдат ликвидирани от новия режим.

Ердоган се опасява, че американският президент Байдън може да наложи нови санкции на страната му заради нарушаването на човешките права, особено тези на кюрдите в Турция или Сирия, които са обект на масови репресии от страна на турските власти. Безпокои го и фактът, че такива санкции могат да бъдат наложени и заради покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400, които турските власти използват за дестабилизиране на ситуацията в Източното Средиземноморие и Либия.

Тоест, изтеглянето на чуждестранните войски от Афганистан е възможност за турския президент да подобри отношенията с Байдън и да демонстрира стремежа си страната му и занапред да бъде "свързващото звено" между режима в Кабул и останалия свят.

Развитието на ситуацията в Афганистан е от полза за Турция, особено предвид факта, че от началото на май 2021 насам Движението "Талибан" овладя десетки афганистански региони, възползвайки се от оттеглянето на американските и другите чуждестранни сили. ООН и свързаните с нея компетентни органи се готвят да изтеглят от Афганистан чуждестранните си сътрудници, включително преводачите, работили с силите на НАТО или посолствата, а чуждестранните дипломатически мисии една след друга затварят врати. Американските военни очакват, че афганистанската армия няма да удържи задълго страната под свой контрол, още повече, че преговорите в Доха за подялба на властта между талибаните и правителството в Кабул едва ли ще доведат до положителен резултат.

Съответно, всички очакват завръщането на Движението "Талибан" във властта, двайсет години след свалянето му от американците. Ако това се случи обаче, няма никакви гаранции, че Ал Кайда, Ислямска държава или други джихадистки групировки няма също да се върнат в Афганистан (впрочем, те и сега присъстват там), който отново да стане сигурно убежище и база за тях.

Такова е тъжното бъдеще на Афганистан и тъкмо от това опитва да се възползва турският президент, стремейки се страната му да поеме водещата роля в гарантирането на сигурността на летището в Кабул. Разбира се, той не може да стори това без съгласието на Движението "Талибан" и другите джихадистки течения и групировки. Основната цел на Ердоган обаче е, да разшири турското военно присъствие, в пълно съответствие с провежданата от него неоосманистка политика.

Ще влезе ли Анкара в "афганистанския капан"?

Цитирайки източници от Пентагона, The Wall Street Journal прогнозира, че след изтеглянето на чуждестранния военен контингент, правителството в Кабул може да оцелее максимум шест месеца. Според някои експерти обаче, изтичането на тези данни може да се окаже отчаян опит на американците да спечелят още малко време. Ако се съди по малкото информация за преговорите между военните министри на САЩ и Турция Лойд Остин и Хулуси Акар, Турция би могла да поеме ролята на посредник между правителството в Кабул и талибаните и то не в Доха или Истанбул, а в самия Афганистан. Възможно е Остин да е имал точно това предвид, говорейки за "запазване на чуждестранното дипломатическо присъствие" в тази страна. Макар че е леко странно един четиризвезден генерал да говори за "дипломация".

Малко повече неща разкриват турските медии, както и самият Ердоган, който е особено слоовоохотлив, когато става дума за "величието Турция като наследник на Османската империя". Като е известно, непосредствено след срещата си с Байдън в Брюксел през юни, турският лидер намекна, че страната му би могла да се ангажира не само със сигурността на кабулското летища, но и на самата столица или поне на т.нар. "зелена зона" (районите на посолствата и правителствените учреждения). Два дни по-късно Белият дом косвено потвърди наличието на подобни договорености, добавяйки, че САЩ се ангажират да оказват и военна подкрепа на турците от въздуха.

Впрочем, столицата, така или иначе, трябва да бъде защитена, защото в случая не става дума за военновъздушната база Баграм, разположена на 50 км от Кабул, а за столичното летище, което на практика е в чертите на града (на 5 км от центъра му), т.е. няма да се налага създаването на "зона за сигурност" в протежение на десетки километри. От друга страна, изграждането на "непристъпна военна крепост", охранявана от турските части и правителствените сили вътре в петмилионния град, където гъмжи от привърженици на талибаните, изглежда крайно проблематично. При всички случаи обаче, турската военна мисия (ако Анкара все пак реши да я поеме) няма да се ограничава само с летището, а ще покрие и цялата столица. Афганистанският външен министър Ханиф Атмар достатъчно ясно очерта "ангажиментите" на турските военни: "това ще е много важно за дипломатическата общност в Кабул, както и за оказването на международна помощ за Афганистан".

Всъщност, "защитата на летището", означава защита на комуникациите, т.е. на маршрутите на самолетите, както и на съответната инфраструктура (обектите свързани с елекроснабдяването, водоснабдяването и т.н.). Тоест, рано или късно на турските военни ще се наложи да поемат и защитата на други обекти и зони, просто "за да могат по-добре да гарантират сигурността на основния обект". Впрочем, именно по този начин започва всяка "ескалацията на присъствието", т.е. интервенция. Винаги и навсякъде! Във всеки случай, подобна задача не е по силите на контингент от две до четири хиляди души, както се твърди от някои медии. По-скоро става дума за формирането на своеобразна нова коалиция под егидата на Анкара, доказателство за което е и, че на територията на турския съюзник Катар ще бъде създадена база за подготовка на афганистанските специални части.

Що се отнася до реакцията на съседните и пряко засегнати от случващото се в Афганистан държави, Русия например, засега не взема отношение към турските планове. Като изкючим разбира се, изразената от Москва тревога, включително във връзка с действията на талибаните по границата с Таджикистан, в района на контролно-пропускателния пункт "Шерхан-Бандар". От друга страна обаче, с мълчаливото съгласие на руснаците, известна подкрепа за САЩ, Турция и правителството в Кабул обещаха Казахстан ("стратегическо партньорство и гарантиране на сигурността"), Узбекистан (включване в посредническата мисия между Кабул и талибаните) и дори неутралният Туркменистан (посредничество и участие в общи икономически проекти). Впрочем, доста сдържана позиция по въпроса демонстрират и Пекин и Техерен. Което пък поражда сред експертите спекулации, че те вероятно нямат нищо против Ердоган сам да се вкара в "афганистанския капан", излизането от който - както сочи историческият опит - е свързано с големи материални имиджови загуби.

Отношението на Москва към нарасналата активност на Турция в Южен Кавказ и Централна Азия е добре известно, макар че двете страна формално запазват партньорските си отношения. Същото може да се каже за Иран, само че тази страна има много сериозни интереси в Афганистан, като те са свързани на първо място с местната шиитска общност, която преди двайсет години беше поставена от талибаните пред избора или да се откаже от своя "еретичен" ислям, или да бъде унищожена. В тази връзка ще припомня, че в момента афганистанските шиити формират почти 100% от личния състав на иранските сухопътни части в Сирия (срещу което им е предоставено иранско гражданство). А също, че т.нар. "шиитски клин", който се простира от границата с Иран почти до столицата Кабул, е населен с хазарейци (имащи монголски произход жители на Централен Афганистан), а също с таджики, пущуни и тюрки (в Херат), изповядващи шиизма, чиито основен език е "дари", представляващ афганистанския вариант на фарси.

Що се отнася до Китай, за партньорски отношения между него и Турция не може и дума да става, тъй като реториката на Анкара в защита на мюсюлманите-уйгури от Синдзян влоши много сериозно двустранните отношения. Преди две години например, китайското Външно министерство определи турските твърдения по този въпрос като "изключително отвратителни", което в китайския дипломатически лексикон означава предупреждение за скъсване на дипломатическите отношения. Ще повторя обаче, че засега и Москва, и Пекин, и Техеран предпочитат да не коментират идеята на Ердоган, може би тъкмо защото изкушението им да видят провала му в Афганистан е твърде голямо.

Има обаче една сила, която твърдо се обявява против оставането на турските военни в страната и това е Движението Талибан, чиято позиция е съвсем ясна: "няма да допуснем в Афганистан да остане дори един чуждестранен военен". Нещо повече, още в края на май, ръководството на движението заяви, че разполагането на бази на САЩ в съседните държави, ще струва скъпо на последните. При това талибаните никога не са уточнявали, кои държави смятат за съседни и включват в това понятие цяла Централна Азия, Близкия Изток и Индийския субконтинент (макар че, вероятно съзнателно, пропускат Китай). Пакистанското външно министерство  например, се отнесе напълно сериозно към това предупреждение на талибаните, като моментално опроверга твърдението на Пентагона, че Исламабад уж е склонен да предостави такива бази. Според пакистанския външен министър Махмуд Куреши: "Те може и да си търсят бази, но въпросът дали да им предоставяме такива бази на наша територия въобще не стои, тъй като следва да се грижим за собствените си интереси".

В средата на юли говорителят на Движението Талибан Забихула Муджахид повтори искането за изтегляне на турските военни части от Афганистан, посочвайки, че в противен случай те, наред с колегите си от САЩ и НАТО, ще се разглеждат като окупационни сили, с всички произтичащи от това последици.: "През последните двайсет години Турция присъстваше в Афганистан, заедно с НАТО, и ако сега реши да остане, ние без всякакво съмнение ще я считаме за окупатор и ще действаме срещу нея. Между нас и Турция има много общо, защото и турците са мюсюлмани. Но, ако те решат да се намесят и да оставят войските си, ще трябва да поемат и отговорността за това".

В декларация на създадения от талибаните Ислямски емират в Афганистан се посочва, че: "Решението на турското ръководство е погрешно, то нарушава нашия суверенитет и териториална цялост и противоречи на националните ни интереси. Затова настоятелно призоваваме турските власти да го отменят, защото вреди и на двете страни. Разглеждаме присъствието на чуждестранни войски от която и да било държава и под какъвто и да било предлог, като окупация. Затова ще се борим и с турските завоеватели, съобразно фетвата от 2001, според която войната, която водим през последните двайсет години, следва да се смята за джихад".

Тоест, засега не се очертава създаването около Афганистан на удобна логистична мрежа за САЩ и Турция. Което означава, че Анкара действително е на път сама да се вкара в капан. Налице са обаче някои нюанси. Ердоган би могъл да постигне успех, ако съумее да преформатира афганистанският конфликт така, че да спечелят почти всички играчи, още повече че разполага с достатъчно инструменти за целта.

Първото му предимство е наличието на "етническа база", в лицето на тюрките-узбеки от северните провинции, водени от може би най-ярката личност на политическата сцена в Афганистан, от края на 80-те години на ХХ век насам - маршал Абдул Рашид Достум, който през различни периоди беше съюзник на просъветския режим в Кабул, на ислямистите, на Северния алианс, на талибаните и на НАТО и се ползва с пълното доверие както на Анкара, така и на Ташкент.

Вторият коз на Ердоган е умението му "да променя демографската ситуация" в един или друг интересуващ Турция регион. В тази връзка ще припомня, че окупираните от турската армия райони в Северна Сирия само за няколко години на практика се сляха с Турция и политически, и икономически, и дори "етнически". Впрочем, според скорошни изявления на някои турски историци, поне един милион либийци също са с "турски корени". Тоест, не бива да изключваме че с турска подкрепа сегашните четири "узбекски провинции" в Афганистан могат да се удвоят, като "узбекската/тюркската зона" достигне провинция Парван (в непосредствена близост до Кабул), където е разположена и голямата военна база в Баграм. Впрочем, не бива да се изключва, че турците ще се опитат да спечелят подкрепата и на афганистанските таджики, макар че последните не са тюркски, а ирански етнос.

Разбира се, Ердоган едва ли би се опитал да форсира процеса на тюркизация на тези райони на Афганистан, защото основната му цел ще бъде създаването на надежден тил на контролирания от турската армия Кабул, в лицето на един възроден узбекско-таджикски Северен алианс. Още повече, че тези две народности са в остър кофликт с талибаните - пущуни, които навремето убиха местния таджикски лидер Ахмад Шах Масуд и прогониха доста негови сънародници от няколкото техни анклави в Южен Афганистан. Сега Анкара би могла да използва това противопоставяне в свой интерес.

Третата възможност е, турската стратегия в Афганистан да се ориентира към разделянето на страната на етнически принцип. Както е известно, навремето САЩ се отказаха от този вариант, разчитайки че ще могат да постигнат "общата демократизация на страната". Турция обаче не страда от такива илюзии.

Подобна подялба би устроила Пакистан, тъй като населените с пущуни територии ще се окажат в неговата сфера на влияние и по този начин т.нар. "Линия Дюранд" (наложена от британските колонизатори в края на ХIХ век, която изкуствено разделя пущунските племена, половината от които се оказват в тогавашна Британска Индия, т.е. в днешен Пакистан). На свой ред, Иран би могъл да осъществи преминаването под егидата на Техеран на шиитските провинции Херат и Хазараджад, съгласувайки тази "операция" с Исламабад и Анкара. Дори Китай, който никак не харесва пантюркистките планове на Ердоган, би могъл да се примири с подобна подялба, ако тя гарантира стабилността в Северен Афганистан, където китайците планират да изградят жп линия към Алтайската долина в Киргизстан и Туркменистан, стигаща до Иран, в рамките на своя проект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). От друга страна обаче, едно стабилно правителство на талибаните вероятно също би им гарантирало реализацията на тези планове.

Що се отнася до Русия, която е пряко заинтересована от случващото се в Афганистан, отношението и към турското военно присъствие там може да бъде само негативно. Възможно е обаче, руснаците да разчитат, че ако Турция наистина влезе в "афганистанския капан", поражението и ще бъде само въпрос на (немного) време. Възползвайки се от това, Москва би могла да установи ефективен контрол по цялата южна граница на Централна Азия от най-южния туркменистански град Серхетабад до Памир, или по-точно от Каспийско море до Алтай, при това гарантирайки си достатъчно надежден тил. Наистина подобна стратегия изглежда доста рискована, но има немалки шансове за успех.

Ролята на сирийските наемници

Както е известно, през последните години Северозападна Сирия (т.нар. "Голям Идлиб") се превърна в една от базите на Ислямската партия на Туркестан, обединяваща узбекски радикални ислямисти. Според кюрдската агенция Euphrates Media Center, в края на юни там се е провела среща между емисари на Турската национална разузнавателна организация (MİT) и лидерите на местните протурски групировки, които формално се смятат за част от т.нар. Сирийска национална армия ("Сукур аш-Шам", бригадата "Самарканд", "дивизията ал-Хамза", "бригадите Султан Мурад", "бригадите Сюлейман Шах" и др.). Целта е била подготовката за изпращане на поне 2000 техни бойци в Афганистан (последните са поискали месечна заплата от 3000 долара). Според други източници, въпросната среща се е провела в Хавар Килис, близо до Азаз, само на 2 км от турската граница, като хората от MİT са преговаряли за предоставяне на 2600 наемници "за охраната на летището в Кабул", чието прехвърляне в Афганистан следва да започне през септември.

При това, според Сирийската обсерватория за човешки права, за разлика от използваните от турците наемници в гражданската война в Либия и Втората Карабахска война (на страната на Азербайджан), сега турските частни военни компании предлагат официални договори на сирийските бойци, тъй като последните нямат доверие на своите лидери, които нееднократно са присвоявали предназначените за тях средства. Основната им задача ще бъде защитата на кабулското летище, правителствените сгради и щабове, както и на евентуално оставащите в Афганистан "международни сили за подпомагане на сигурността".

Хипотетичната легализация на присъствието на сирийските бойци в Кабул цели да запази имиджа на Турция в очите на междудародната общност. Засега не се предполага участието им в някакви военни операции, но както вече споменах международното летище "Хамид Карзай" на практика се намира в центъра на града. Тоест, всяка стратегия за защита на този стратегически обект, следва да бъде обвързана с плановете за гарантиране на сигурността в самия Кабул и най-вече със защитата на чуждестранните дипломатически мисии и маршрутите между тях и летището.

Както с основание посочва известният турски външнополитически експерт Али Усул, геополитическото значение на Афганистан няма как да бъде оспорено, а реализацията на китайската инициатива ЕПЕП допълнително изостри конкуренцията. Според него, Афганистан "представлява интегрален елемент на геополитиката на тюркския свят, на който Турция придава голямо значение. Неслучайно споменавам Китай, защото досега Анкара нито веднъж не се е сблъсквала с реален натиск или със санкции, заради използването на чуждестранни наемници в Либия, Сирия или Нагорни Карабах".

Редица експерти обясняват настойчивия стремеж да поеме контрола над международното летище в Кабул след изтеглянето на НАТО, като опит на Анкара да се превърне в "модератор" на вътрешните процеси в Афганистан и, паралелно с това, "да разтопи леда" в отношенията си с Белия дом. Освен това, сирийските наемници са в състояние да покрият отчасти потребностите от кадри на турските "частни военни компании" не само в Афганистан, но и при бъдещи интервенции в други държави. В същото време, на фона на призивите на правителството за сурови икономии вътре в страната, очевидно Анкара разчита, че сметката за евентуалната и военна авантюра в тази "гробница на империите" ще бъде платена от нейните западни партньори. Още повече, че немалка част от мощният наркотрафик, който генерира Афганистан, върви именно по въздуха. Което обяснява и, защо турците толкова държат "мисията в Кабул" да се реализира под подходящото политико-дипломатическо прикритие, т.е. с резолюция на ООН, подкрепена и от "официално обръщение на афганистанското правителство към Турция да помогне на афганистанския народ".
Ще припомня, че макар говорителят на Пентагона Джон Кирби да отказа да коментира евентуалните турски планове за изпращане на сирийски наемници в Афганистан, той изтъкна, че е "изключително важно" разположените в зоната на столичното летище сили (каквито и да са те), да бъдат "подчинени на международното върховенство на правото" и да спазват "подходящото за международните сили за сигурност поведение" - евфемизми, означаващи че те всъщност трябва да се подчиняват на Вашингтон.

Според бившия вицепремиер на Турция и бивш граждански представител на НАТО в Афганистан Хикмет Четин, отговорност на страната му е да остане и да помогне на афганския народ след изтеглянето на частите на пакта. Като от ключово значение за успеха на тази мисия е както подкрепата на Запада, така и одобрението на талибаните (каквото очевидно липсва), чието политическо крило, според Четин, се стреми към помирение, докато военното не е склонно на нищо по-малко от пълна и безусловна капитулация на противниците им.

На свой ред, професорът от Университета Мармара в Истанбул, Месут Хакъ Казин не губи надежда, че Турция и Движението Талибан все пак ще постигнат споразумение, посочвайки, че "за дипломацията няма невъзможни неща". В коментар на "Дейли Сабах" пък се твърди, че "афганският народ няма да разглежда Турция като окупационна сила през преходния период". Дали обаче наистина е така, остава открит въпрос.

Липсва яснота и, дали турските войски ще останат в Афганистан в рамките на някаква обновена (и съкратена) мисия на НАТО, или ще действат напълно самостоятелно, както го направиха в Либия, Северна Сирия и Северен Ирак, или Южен Кавказ. При всички случаи обаче, ги очаква изключително сериозно предизвикателство и тъкмо това налага изпращането на "сирийското пушечно месо".

Истината е, че от известно време насам Турция е обсебена от мисълта, как би могла да се възползва от осъществяващите се в света тектонични промени, за да промени статута си от регионална на глобална държава. И тъкмо затова Афганистан, чието геополитическо значение трудно може да се подцени, е толкова важен за нея. От друга страна обаче, появата в полите на Хиндокуш и в обоза на една държава членка на НАТО, на наемници от Сирия и ислямисти от централноазиатските постсъветски републики и Синдзян може само да захрани с допълнително гориво сегашната "война на всеки против всички" в тази изтерзана държава. Което пък няма как да не безпокои и нейните съседи.

Реакцията на турската опозиция

Както можеше да се очаква, турската опозиция реагира крайно негативно на идеята турските военни да останат в Афганистан. Така депутатът от Народно-републиканската партия и бивш дипломат Юнал Чевикьоз разкритикува нежеланието на правителството да ги изтегли от страната. Той, в частност, посочи, че: "Да поемем защитата на летището в Кабул означава да хвърлим войниците си в огъня. Нашата партия не смята подобна мисия за целесъобразна. Не искаме нашите войници да се сблъскат лице в лице с Движението Талибан и от това да пострадат историческите ни братски отношения с афганистанския народ. При това, Пакистан, от който Турция търси подкрепа, избягва да я предостави. Управляващите в Анкара искат да представят присъствието на нашите военни там и след изтеглянето на силите на НАТО като продължение на вече поетите от страната ни ангажименти. Само че военното присъствие на Турция в Афганистан беше свързано изключително с обучението и подпомагането на местните сили за сигурност и не включва каквито и да било "бойни елементи". Рамките на турската мисия са ясни и тя е свързана с помощта, оказвана от НАТО съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Вече няма никаква необходимост от продължаването на тази мисия".

На този фон, турската агенция Anadolu публикува в началото на юли изявлението на един от лидерите на талибаните Сухейл Шахин, пред британската ВВС, че всички чуждестранни военни следва да напуснат Афганистан до ясно определената дата за изтегляне на войските. Според Шахин, ако бъдат нарушени постигнатите в края на февруари 2020 в Доха споразумения със САЩ, ръководството на Движението ще вземе решение относно бъдещите си действия, включително за щурма на Кабул.

От направеното само ден по-късно съобщение на говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче следва, че военните министри на САЩ и Турция - Лойд Остин и Хулуси Акар, са продължили да обсъждат по телефона въпроса за гарантирането на сигурността на кабулското летище.

Несъмнено появата на множеството информации относно евентуално решение на Анкара да удължи военното си приъствие в Афганистан преследва различни цели, включително и сондирането на отношението към този въпрос както вътре в Турция, така и извън нея, което би позволило обективно да се анализира шансовете и слабите места на подобна мисия. Както и да бъдат установени силите, които ще се противопоставят активно или пък, напротив, са склонни да я подкрепят.

Впрочем, именно във връзка с тези публикации, на 13 юли Движението "Талибан" директно заплаши Турция с война, напомняйки, че изтеглянето на турските войски от Афганистан е част от постигнатото споразумение между САЩ и талибаните, както и, че още в началото на юли, талибаните изрично са настояли за изтегляне на турските военни от страната.

Заключение

Провелата се в средата на юни 2021 в Брюксел среща между президентите на САЩ Джо Байдън и на Турция - Реджеп Ердоган, породи предпазлив оптимизъм относно бъдещето на турско-американските отношения. От друга страна обаче, Байдън отдели едва 45 минута за тази "толкова важна" за Анкара среща.

Тук е мястото да напомня, че Ердоган разполага с два основни "коза", които би могъл да използва в отношенията си със Запада. Първият са сирийските бежанци, а вторият - НАТО. Образно казано, турския президент е склонен да "даде под наем" армията на страната за да излезе от трудната ситуация, в която се намира в момента. Използвайки коза с изпращането на нови турски военни в Афганистан в момент, когато всички останали членки на НАТО панически се изтеглят оттам, за да си извоюва доверието на ЕС и САЩ, Ердоган спечели нещо много ценно - време.

Разбира се, предложението му привлече вниманието на Вашингтон, тъй като решението американските части да напуснат Афганистан тотално дестабилизира тази страна и позволи на бунтовниците от Движението Талибан в съвсем кратки срокове да поставят под контрол почти 80% от територията и. Впрочем, има и друг проблем, Когато по времето на Тръмп турския президент придружи предложението си Турция "да поеме основната тежест в борбата срещу Ислямска държава (ИД), с дълъг списък от искания, американците решиха да се откажат от него. Сега може да се случи същото, ако Анкара отново обвърже поемането на охраната и експлоатацията на летището в Кабул с множество допълнителни претенции.

Истината е, че Пентагонът гледа скептично на предложението на Ердоган, но дори и самият факт, че то е било обсъждано на срещата му с Байдън беше несъмнен успех за турския лидер. От друга страна обаче, идеята на Ердоган Турция да запази военното си присъствие в Афганистан, уж за да защити летището на Кабул, не се приема както от опозицията така и от голяма част от турското общество. В тази връзка не бива да се изключва, че тази тема ще използва активно през следващите месеци от всички опозиционни на властта в Анкара сили, което може да провокира допълнително напрежение на фона на и без това нестабилната ситуация в Турция.

 

* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.6 2021