брой 3 2021

Привържениците на алианса между Москва и Пекин отдавна присъстват в китайските и руските научни среди, но идеите им все още не са доминиращи. Правителствата на двете страни традиционно се придържат към политика на стратегическо партньорство, а не на формиране на алианс и въпросът за създаването му не стои на дневен ред в рамките на китайско-руския диалог.

През февруари 2021 станахме свидетели на поредния преврат в Мианмар, в хода на който местните военни арестуваха президента Уин Минт, държавния съветник Аун Сан Су Чи (смятана през последните години за „силния човек” в страната) и неколцина други лидери на управляващата партия „Национална лига за демокрация” (НЛД). Според самите военни, причина за действията им са фалшификациите по време на последните парламентарни избори през ноември 2020 (твърди се, в частност, за 8,6 млн. фалшиви бюлетини) и провокираните от тях вълнения.

Въпреки официално декларираната от Белград политика на военен неутралитет, а най-вероятно именно в тази връзка, Сърбия реализира изключително сериозна програма за модернизация на своите въоръжени сили и повишаване на военната мощ на страната,  която няма сериозна конкуренция в тази сфера в региона на Западните Балкани, а и не само там.

През последните дни на миналата година, американският вонноморски експерт Джоузеф Тревитик, публикува в специализираното изданиe The Drive обширна статия, озаглавена „Новата американска стратегия изисква военноморските сили на САЩ да реагират по-решително на китайската и руската агресия” (1). И тъй като в случая използваното понятие „агресия” може да се интерпретира само по един, единствен начин, възниква въпросът, какво точно би искал да внуши авторът на своите читатели, а и как биха реагирали на подобна квалификация нарочените от него за врагове на Америка Русия и Китай?

Коментарите в арабските медии относно последиците от влизането на тандема Байдън/Харис в Белия дом за т.нар. Голям Близък Изток продължават да са доста разнопосочни. Докато някои твърдят, че новият американски президент ще упражнява сериозно влияние в държавите от региона, особено по въпросите на човешките права и демокрацията, други акцентират върху факта, че светът силно се е променил и САЩ вече не са основния играч в него.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

През последните години Пакистан, чиито основни партньори доскоро бяха САЩ и Саудитска Арабия, се превърна в един от най-надеждните китайски съюзници в Азия, което не му пречи да претендира за по-специален статут в тази част на света, опирайки се на огромните си мобилизационни ресурси. Достатъчно е да припомня, че в края на 2020 населението на страната надхвърли 220 млн. души, освен това тя разполага с ядрено оръжие, което е от изключително значение за мястото и ролята и в региона.

На 19 февруари 2021 се проведоха два знакови форума - Мюнхенската конференция по сигурността и Срещата на върха на Г-7. Осъществяването едновременно на двете изключително важни за глобалната политика срещи и то в рамките на само един ден, стана възможно благодарение на коронавируса - както е известно, те преминаха онлайн (миналогодишната конференция в баварската столица беше отменена пак по същите причини).