26
Нед, Сеп
18 Нови статии

През април 2020 се навърши една година, откакто бившият комедиен актьор Владимир Зеленски стана президент на Украйна. В неговата предизборна програма, на външната политика не се отделяше кой знае какво внимание. Там се говореше за пътя на Украйна към членство в НАТО, като мярка за укрепване сигурността на страната, а в раздела, посветен на инфраструктурата, бегло се споменаваше за необходимостта от подписване на договор за установяване на режим „Открито небе” с ЕС. И това беше всичко.

През 2018 Република България за първи път пое председателството на Съвета на ЕС в период на несигурност за целия Съюз. Осъзнавайки привилегията, отговорността, но и възможността за страната и региона с бурно минало в съседство, министърът на българското председателство Лиляна Павлова и премиерът Борисов неколкократно подчертаваха, че това Председателство е балканско, с надежда политическата линия да бъде продължена от другите председателстващи държави от Тройката[1].

Andrew Skitt Gilmour, A Middle East Primed for New Thinking: Insights and Policy Options from the Ancient World, 111 p., CSI-CIA, Washington, 2019.

Турбулентното развитие на политическите процеси в Близкия Изток определя повишения интерес на анализаторите от целия свят към региона. Случващите се там събития се нуждаят от осмисляне, адекватна реакция и прогнозиране, а също от формулиране на нови стратегически подходи, включително от страна на правителствата на редица държави по света. Оценката на събитията на международната сцена нерядко изисква от анализаторите използване на разнообразен инструментариум, включително исторически паралели и обобщения.

Приемайки Хърватия за свой 28-ми член, на 1 юли 2013, Европейският съюз достигна апогея на разширяването си, както в териториален план, така и като брой на страните членки. Много скоро след това обаче, сепаратизмът (и то на държавно ниво) взе връх и т.нар. Брекзит доказа, че евроинтеграцията не е необратим процес. През 2016 Обединеното кралство гласува на референдум за напускане на Общността и от 31 януари 2020 броят на страните в ЕС стана, поне засега, 27.[1]

Сътрудничеството между държавите има все по-голямо значение в съвременния свят. В същото време нараства значението на границите за регионалното развитие. То е функция на географското съседство като фактор за развитието на периферните територии.

„Всеки опит да се пропагандира кемализма и да се пречи на дружбородинци се е тълкувал като изменничество и се наказвал със смърт”.Това твърди в книгата са „В името на името” писателят Салих Бозов. Основната му цел е да докаже, че движението сред българите с ислямско вероизповедание, оглавено от Дружба „Родина”, съществувала в периода 1937-1944, е съпроводено с кръвопролития и е поредния опит за асимилацията им.

Европейският съюз приключи миналата 2019 (и поредния политически цисъл) с парламентарни избори и избор на ново ръководство на основните институции на това голямо международно обединение, което напоследък преживява доста сложен период от своята история.

Списание Геополитика бр.4 2020

България

К.Петров, Геоикономическите предпоставки за изграждане на нови сухопътни гранични връзки между България и съседите и

Балканите

Л.Маркова, Отношенията между София и Скопие в контекста на европейската перспектива на Република Северна Македония

Гледна точка

С.Петров, Как Будапеща, Варшава, Букурещ и София подпомагат своите малцинства в Украйна

Европа

П.Яковлев, ЕС след Брекзит: основните геополитически и геоикономически предизвикателства

Д.Димитров, Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа

А.Тодоров, Украинската външна политика в „ерата Зеленски”

Светът

С.Каменаров, Ислямизацията на Северна Африка и чуждото военно присъствие на континента

Геостратегия

E.Лерман, Средиземноморската идентичност vs. панарабизма

Б.Димитров, Quad, Китай и битката за Океания

Геоикономика

В.Кондратиев, Азия като новия център на глобалната икономическа мощ

История и геополитика

Х.Пантелеев, Стратегията на Бжежински за евроатлантическите отношения и сигурността на Европа

Идеи

Н.Петров, Съдбата на глобализацията в посткоронавирусната епоха

Д.Шигун, Вътрешната логика на големите политически образувания: „империята” и световният ред

Книги

Т.Александрович, Фукуяма и кризата на либералната демокрация

Интервю

Професор Александър Дел Вал за европейската отбрана и автономията на ЕС

 

Десет години след глобалната финансова криза в САЩ и Европа бяха инициирани мащабни дебати относно бъдещите модели на капиталистическата икономика и необходимостта от ново икономическо мислене [Виж например Rodrik Resquing... ].

Съседите на Украйна традиционно подкрепят своите сънародници, живеещи на територията на тази постсъветска държава, и работят за укрепването на връзките им с „родината майка”, включително културните и менталните. Това обяснява и наличието на училища, в които обучението се води на полски или унгарски език например, както и на културни центрове на съседните на Украйна държави.

Марк Фино е френски дипломат от кариерата и старши съветник, отговарящ за изследванията в сферата на разпорстранението на въоръженията, в Женевския център за политика за сигурност (SGSP). Завършил е Кеймбриджкия университет и има докторска степен от Университета в Екс ан Прованс. През 1977-2013 е служител на френското Външно министерство, като заема различни дипломатически постове в Съветския съюз, Полша, Израел и Австралия и участва като представител на страната си в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и Конференцията по разоръжаване на ООН. През 2013-2015 е старши научен сътрудник в Института за изследвания в областта на разоръжаването на Световната организация (UNIDIR).

През май 2020, в самия разгар на пандемията от коронавирус, американската Корпорация Ранд публикува изключително интересен прогностичен доклад, озаглавен "Бъдещето на войните през 2030: общ преглед и изводи" (1). В него се очертават основните тенденции в глобалното развитие на военно-политическата ситуация, въз основа на което се дават оценки и прогнози относно военните конфликти през следващите десетина години.