13
Нед, Юни
3 New Articles

През последните години турският президент Ердоган се опитва да реши редца изключително амбициозни, но в същото време и много рисковани задачи, в рамките на новата стратегия на Анкара, станала известна като „неоосманизъм”. При това, той се стреми да представи Турция като защитник на потиснатите, второ отечество за всеки мюсюлманин и нова надежда за ислямската „умма”.

Франсис Фукуяма, Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева”, 208 стр. „Изток-Запад”, С.2019

Азбучните истини имат свойството да се забравят, постепенно оставайки на втори план, затова е добре да си ги припомняме отвреме навреме. Опит за такова припомняне е и последната книга на Франсис Фукуяма „Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева” (1).

Днес половината човечество живее в Азия. По данни на ООН, от 30-те най-големи градове на планетата, 21 се намират в азиатски държави. През 2020 на континента живеят половината от принадлежащите към средната класа в света, чиито дневен доход на глава от населението варира в диапазона между 20 и 100 долара по паритет на покупателната способност.

В съвременната си външна политика България има поне две сигурни амбиции – да бъде фактор на стабилност в един турболентен регион и, колкото е възможно по-лоялна към курса, следван от Европейския, съюз в своята обща външна политика. Тези две цели предполагат София да е твърд привърженик на процесите на сближаване и присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС.

Важен въпрос в сферата на политическата мисъл днес е огромният разрив в основния дискурс между теоретичното „изразяване” на суверенната нация и универсалната политическа практика на империите. Този разрив между теорията и практиката ни кара да се замислим за концептуалната система на „националната държава”, а след това да използваме концепцията за „империята” за да стигнем до ново разбиране за историята и съвременния политически живот.

Понятието „Индо-Тихоокеански регион” е сравнително ново. То започна все по-често да се използва предимно от индийските и американските политици и анализатори в хода на ескалиращото противопоставяне между Запада и Китай.

Списание Геополитика бр.3 2020

България

Т.Ангелова, Българската роля в процеса по присъединяване на Северна Македония към ЕС

Балканите

Н.Иванов, Неоимперските и панислямистки амбиции на Анкара

П.Димитров, Мястото на Атина в стратегията на Вашингтон в Източното Средиземноморие

Гледна точка

С.Маркедонов, А.Дубови, Неутралитетът на държавите от Черноморския регион: абстракция, непостижима цел или ефективен модел?

Европа

Р.Оклер, Френският "завой на Изток": реалност или илюзия

С.Каменаров, Лондон след Брекзит: възможна ли е "глобалната Британия"

Н.Петров, Новата "дясна Европа”

Светът

С.Хайтов, Ролята на Австралия в контекста на геополитиката на Индо-Тихоокеанския регион

А.Тодоров, Афганистан: изтеглянето на САЩ и завръщането на талибаните

П.Григоров, Активизирането на американската геополитика в постсъветското пространство

Н.Стефанов, Военните измерения на новата битка за Арктика

Геостратегия

Б.Димитров, Милитаризацията на Космоса като елемент от геостратегията на САЩ

П.Георгиев, (Не)възможното ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения

Ф.Живанович, С.Васович-Мекина, Опитите за консолидация на „Световния остров” и препятствията пред тях

Геоикономика

Б.Марцинкевич, Реалните интереси на САЩ, Русия и ЕС на европейския газов пазар

Д.Петракиев, Геополитическите аспекти на проекта EastMed

А.Хаджиев, Каналът "Истанбул": турският "проект на века"

История и геополитика

М.Василиев, Ключът към Индия: руско-британската битка за Централна Азия в контекста на "Голямата игра"

Идеи

М.Тодорова, Очертаващата се промяна на световния ред под въздействие на (тесния) изкуствен интелект

А.Кортунов, Коронавирусът: нов бъг или специфична особеност на глобалната политика

Книги

М.Нинов, Геополитиката на хуманитарните интервенции

С.Симеонов, Задълбочено и всеобхватно представяне на българската външна политика

Интервю

Д-р Самир Саран за съвременната индийска геополитика

Глобалното „извънредно положение”, въведено в хода на борбата срещу пандемията от коронавируса, раздели политиците и експертите на привърженици на възстановяване прерогативите на националната държава и апологети на създаването на своеобразно „световно правителство”. При това обаче, на заден план остават два важни проблема. Първият е, че обществата на всички развити държави демонстрираха сравнително висока способност за мобилизация.

През последните години активността на радикално-ислямистките движение в Африка и особено в северната и част, непрекъснато нараства, за което силно допринесе и т.нар. „Арабска пролет”. В същото време местните светски режими изглеждат неспособни да се справят с тази опасност, дори и с помощта на подкрепящите ги големи чуждестранни играчи, повечето от които поддържат свое военно присъствие на континента.

Известният френски геополитик и експерт по проблемите на Близкия Изток и исляма Александър дел Вал (псевдоним на Марк ДАна) е роден през 1968 в Марсилия.

Целта на настоящата статия е да изложи и анализира идеите на известния американски политолог Збигнев Бжежински (1928-2017) за мястото на Европа в американската външна политика.

Развитието на отношенията с Гърция и Кипър, наред с формирането на други регионални алианси, е в изключителен национален интерес на Израел, тъй като укрепва статута на страната в сферата на сигурността, в политически и икономически план.