15
Съб, Авг
7 New Articles

На една от последните срещи между сръбския президент Александър Вучич и руския му колега Владимир Путин (между другого, двамата досега са се срещали около двайсет пъти, което е доста показателно за нивото на доверие между тях) , провела се в Сочи през декември 2019, Путин отбеляза, че: "Русия е готова да подкрепи евентуални компромисни решения на косовския проблем, ако те се подкрепят и от Белград, и от Прищина".

Никола Аврейски, Външна политика на Република България. Част І. Регионални измерения, 290 стр. Част ІІ. Европейски, трансатлантически и глобални измерения, 270 стр. София, Университетско издателство “За буквите – О писменехъ”, 2019.

В резултат от Наполеоновите войни световният дневен ред започва до голяма степен да зависи от двете тогавашни най-силни държави държави на планетата: Руската и Британската империи. През целия следващ век отношенията между тях се градят по класическата схема на противопоставянето между сухопътната и морската държава, в рамките на което последната всячески се опитва да ограничи териториалното разширяване на континенталния си съперник и да не допусне той да получи достъп до "топлите морета".

От геополитическа гледна точка, на Балканите има две основни направления. Едното е по Балканския вертикал, свързващ долините на реките Морава и Вардар, разделящ полуострова на източна и западна част и определящ посоката на развитие на регионалната инфраструктура при доминация на страните, чийто външнополитически проект залага на контролирането на този участък.

Стоян Мемцов, Въоръжената хуманитарна интервенция, 235 стр., "Макрос" Пловдив, 2019.

Монографичният труд на д-р Стоян Мемцов, макар и третиращ основно бавно променящата се международноправната теория, е жизнено актуален, доколкото е насочен към същностната и произтичаща от практиката проблематика на мира и правата на човека, които несъмнено са сред първите точки на постомодерния дневния ред на човечеството.

Доскоро хиляди граждани на Истанбул се редяха с часове на опашка под дъжда за да сложат подписите си под петицията срещу плановете на президента Ердоган да изгради край града гигантски канал, като алтернатива на Босфора.

Списание Геополитика бр.2 2020

България

К.Петров, Р.Костoв, Инфраструктурен коридор №9 като фактор за подобряване на транспортната достъпност на България

Външните българи

С.Ташев, Албанските българи в балканската геополитика

Балканите

А.Тодоров, Отношенията с Москва в контекста на мултивекторната политика на Белград

Европа

Н.Петров, Обединена или разпадаща се Европа?

Дж.Бийби, Украинската политика на САЩ в плен илюзиите

Фокус: НАТО на 70

С.Николов, НАТО: когато бъдещето пари под старите обувки

С.Хайтов, Северноатлантическият алианс: от търсене на нова парадигма към екзистенциална криза

Светът

М.Хъдсън, Икономическите основи на конфронтацията между САЩ и Иран

Б.Димитров, Стратегическите цели на Делхи и възможната трансформация на индийската ядрена доктрина

Гледна точка

Й.Бремър, Светът след края на американския ред

Геостратегия

С.Венелинов, Стратегически профили: САЩ или "геополитиката на първо място"

Р.Годфри, Раждането на новата Евразия

С.Каменаров, Битката за Индо-Тихоокеанското пространство

Геоикономика

А.Хаджиев, "Литиевата геополитика" като фактор в сблъсъка между Вашингтон и Пекин

Основи на геополитиката

E.Задорожнюк, Славянският въпрос през погледа на Халфорд Макиндер

История и геополитика

Х.Генчев, Арда: працивилизацията на Европа

Идеи

Д.Димитров, Глобалната роля на локалната общност

Книги

М.Стоянова, Източната политика на Варшава: отвъд стереотипите

В.Вацев, За силата на риска в един несигурен свят

Интервю

Професор Стивън Коен за причините и възможностите за разрешаване на украинската криза

 

Пандемията от коронавирус успя да се превърне в основното събития на високосната 2020, измествайки на заден план други драматични новости от последните месеци. Тя се оказа и най-тежката проверка за стабилността на глобалната икономика и финансова система, за много международни организации, както и за механизмите на държавното управление в отделните държави.

На 2 януари 2020 в Атина беше подписано споразумение за изграждането на т.нар. Източносредиземноморски газопровод (EastMed). Подписите си под него поставиха гръцкият енергиен министър Костис Хацидакис и неговите кипърски и израелски колеги Гиоргос Лакотрипис и Ювал Щайниц, като това стана в присъствието на президента на Кипър Никос Анастасиадис и премиерите на Израел Бенямин Нетаняху и на Гърция Кириакос Мицотакис.

Самир Саран е президент на един от най-влиятелните „мозъчни центрое” в Азия - Observer Research Foundation (ORF). Завършил е Технологичния институт в Манали, Индия и Лондонското училище по икономика и политически науки. Защитава докторската си дисертация в британския Институт за глобална устойчивост.

На 12 октомври 2016 администрацията на президента Обама публикува два доклада, които разкриват плановете на САЩ за изкуствения интелект. Авторите на статията: „Пътна карта на администрацията на Обама за политики към изкуствения интелект“ (The Obama Administration’s Road Map for AI policy) (1) критикуват документа, за това, че не съдържа никаква оценка за напредъка на Китай в областта.

Краят на 2019 и началото на 2020 се оказаха твърде бурни не само на политическата сцена. Паралелно с това станахме свидетели на поредица от събития и в сферата на международната търговия с природен газ. В резултат от продължителни консултации Русия, Украйна и Европейската комисия съумяха да намерят компромисен вариант за споразумение относно транзита на руски газ към европейските държави, използвайки газопреносната система на Украйна.