15
Съб, Авг
7 New Articles

Преди известно време бившият помощник на американския държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси Уес Мичъл заяви на едно мероприятие на Атлантическия съвет, че „днес националният суверенитет и териториалната цялост на такива гранични държави, като Украйна, Грузия и дори Беларус представляват най-сигурния бастион срещу руския неоимпериализъм”.

През цялата 2019 западната част на Балканите беше зона на засилен интерес и геополитически сблъсък между водещите играчи в световната политика. Очертава се тенденция, започнала още през пролетта на 2014, но която  набира скорост и пълнота пет години по-късно и би могла да има трайни последици за политическата ситуация в региона. Процесът придобива плътност през нарастващите ангажименти на Русия, Китай и Турция, през опитите на Франция да заеме водещото място в политиката на ЕС и през амбицията на САЩ да изместят всички гореизброени играчи и да се утвърдят като доминиращ фактор в Западните Балкани. Налице са следните видими тенденции.

Eвразия притежава най-големите богатства, ресурси и население на планетата, но от друга страна характерна за суперконтинента е все още слабата му икономическа свързаност. Сегашното китайско-руско партньорство обаче, може да позволи на Пекин и Москва да решат този проблем и да постигнат изключително високо геополитическо ниво на влияние, създавайки алтернативен на западноцентричния модел.

През есента на миналата 2019 германският вътрешен министър Хорст Зеехофер направи мрачна прогноза, заявявайки, че бежанците и мигрантите могат отново да залеят Европа, при това този път в далеч по-големи мащаби, отколкото през кризисната 2015.

В смисъла на изградените териториални звена, административно-териториалното устройство е сред основните елементи на държавната структура. Държавата се идентифицира с територията, а чрез териториалното деление, тя предоставя на гражданите възможност да изпълняват своите публични права и задължения – там, където те са заселени. Организацията на гражданите по местоживеене е обща за всички държави. Чрез административно-териториалното устройство се създава система за удовлетворяване на интересите и потребностите на населението на местно ниво – в града, общината, окръга и областта, които то обитава.

Халфорд Джон Макиндер (1861-1947) е британски географ и политик, държавник и дипломат, създател на теорията за Хартленда (т.е. за "сърцевината на планетата"),  основател и ръководител на Лондонската школа за икономика и политика, който с основание се счита за един от "бащите" на геополитическата наука.

Както е известно, наред с Балтийския регион, зоната на Черно море е сред най-вероятните точки на потенциален сблъсък между НАТО и Русия. Тук Москва има сериозни неразрешени проблеми с Грузия и Украйна, които продължават да настояват да бъдат приети в НАТО, въпреки, че шансовете им са нищожни. Независимо от това обаче, САЩ все още не са в състояние да формират единна и достатъчно мощна антируска коалиция в региона.

Списание Геополитика бр.1 2020

България

Д.Димитров, Концепция за ново административно-териториално устройство на България

Балканите

Б.Банчев, Завръщането на големите сили на Балканите

С.Григоров, Гърция във фокуса на вниманието на Вашингтон, Пекин и Москва

Н.Стефанов, Черно море и Балканите в контекста на противопоставянето между НАТО и Русия

Европа

Н.Петров, Имигрантският проблем, "новите десни" и неоимперските амбиции на Берлин

Б.Борисов, „Мултивекторната геополитика” на Беларус: отвъд илюзиите

Светът

И.Куса, Квазирелигиозната война в Йемен

Гледна точка

В.Целнер, Необходимостта от нов подход към контрола на конвенционалните въоръжения

Т.Греъм, Защо Западът следва да възприеме по-прагматично отношение към Русия

Геостратегия

Б.Димитров, Военните измерения на оста Пекин-Москва

Геоикономика

В.Кондратиев, Глобалните последици от деиндустриализацията на САЩ

Т.Кънчовски, Отражения на Еврозоната върху новоприетите държави и кандидатите за членство

К.Барски, А.Салицки, Н.Семьонова, (Не)възможната победа на Тръмп в търговската война с Китай

История и геополитика

Д.Николова: Ремилитаризацията на Япония: еволюция на дебатите относно чл.9 на конституцията

Основи на геополитиката

Е.Казаков, Геополитически модели, стратегии и идентичности

Идеи

Четвъртата индустриална революция: между надеждата и трагедията

Книги

Б.Хаджиев, Практическите измерения на теориите за международните отношения

Интервю

Д-р Паскал Бонифас за френската външна политика и „обръщането на Изток”

 

 

 

Като част от Европейския съюз, България трябва да изведе на преден план онези особености на регионалната си стратегия, които са в състояние да активират провеждането на активни политики за регионално развитие, а оттам и за структуриране на устойчиви регионални общности, генериращи стабилен регионален модел на развитие.

Както изглежда, в рамките на новата американската стратегия за разширяване възможностите на НАТО на Балканите, Вашингтон отрежда ключова роля на нашата южна съседка Гърция. Сред доказателствата за това са и озвучените от посланика на САЩ в Атина Джефри Пайет през септември 2019 намерения на страната му да участва в приватизацията на стратегически важното гръцко беломорско пристанище Александруполис.

Polityka Wschodnia Polski - Między Fatalizmem geopolitycznym a klatwa niemocy. Redakcja naukowa Stanisław Bieleń, 442 str., ASPRA, 2019

През ноември 2019 във Варшава се проведе официалната презентация на сборника "Полската източна политика: между гeополитическия фатализъм и проклятието на слабостта". Негов съставител е известният полски политолог и експерт в сферата на международните отношения професор Станислав Биелен, а сред авторите са редица негови сътрудници от Катедрата за източни изследвания на Варшавския университет.

Горната карта [4] изобразява Каскадата от трите, последователно свързани басеина: Черноморският водосбор, самото Черно море и т.нар. Мраморно море. В тази последователност те са с драматично намаляващи повърхнини в съотношения 160:40:1. Вследствие на това, обилният, продължил 40 дни, дъжд над Средна и Източна Европа препълва Черно море, което от един миг руква през „взривения“ Босфор и залива земите (днес под) т.нар. Мраморно море.