25
Сря, Ное
27 New Articles

Д-р Марк ФИНО: Забраната за разполагане на ракети със среден обсег в Европа все още е необходима

брой 5 2020
Typography

Марк Фино е френски дипломат от кариерата и старши съветник, отговарящ за изследванията в сферата на разпорстранението на въоръженията, в Женевския център за политика за сигурност (SGSP). Завършил е Кеймбриджкия университет и има докторска степен от Университета в Екс ан Прованс. През 1977-2013 е служител на френското Външно министерство, като заема различни дипломатически постове в Съветския съюз, Полша, Израел и Австралия и участва като представител на страната си в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и Конференцията по разоръжаване на ООН. През 2013-2015 е старши научен сътрудник в Института за изследвания в областта на разоръжаването на Световната организация (UNIDIR).

Интервюто с г-н Марк Фино публикуваме с любезното съдействие на RIAC

- Г-н Фино, как оценявате заплахата от ядрен тероризъм? Какви форми би могъл да придобие този вид тероризъм днес?

- Ядреният тероризъм, който може да се дефинира като взривяване на една или няколко единици ядрено оръжие от отделни терористи или терористични групи, обикновено се смята за риск с малка вероятност, но с голямо въздействие. В същото време, използването от терористите на радиологично оръжие, разпръскващо радиоактивен материал (известно и като "мръсна бомба", сякаш ядрените бомби са "чисти"!) върху голяма повърхност с помощта на конвенционални взривни вещества се смята за доста по-вероятно, но е с потенциално по-слабо въздействие. Не е задължително в градска среда то да причини смъртоносно ниво на замърсяване, но със сигурност ще провокира огромна паника, ще доведе до икономически спад и ще изисква скъпоструващи дейности, свързани с неговата дезактивация.

- Кои страни или региони са най-уязвими пред тази заплаха?

- По принцип, държавите, разполагащи с ядрено оръжие, твърдят, че гарантират защитата на ядрените си запаси и сложната система на достъп, която е предназначена да предотвратява евентуален несанкциониран взрив. В редица конфликтни региони обаче (като Североизточна или Южна Азия и Близкия Изток) не могат да се изключват напълно инциденти, овладяване на властта от враждебни елементи, преврати, кибератаки и т.н., които могат да доведат до несанкционирано използване на ядрено оръжие. Този риск е още по-голям, когато става дума за държави, разполагащи със запаси от опасни ядрени или радиоактивни материали, като обогатен уран или плутоний.

- Какви мерки за предотвратяване на заплахата от ядрен тероризъм са най-ефективни, според Вас?

- Някои такива мерки вече бяха предприети в рамките на Международната агенция за атомна етергия (МАГАТЕ) или в резултат от срещите за ядрена сигурност, инициирани от предишния американски президент Барак Обама и проведени в периода между 2010 и 2016. В държавите, разполагащи с ядрено оръжие, следва да бъдат усъвършенствани стандартите с цел да бъде намален ядреният риск, включително чрез предотвратяване достъпа на терористи, както и на всякакъв несанкциониран достъп до обектите с ядрено въоръжение.

Държавите, разполагащи със запаси от ядрени или радиоактивни материали, са длъжни и занапред да полагат усилия за ликвидиране или транспортиране в по-безопасни места на най-опасните материали (високообогатен уран и оръжеен плутоний) под контрола на МАГАТЕ.

- Как смятате, кои терористични групировки разполагат с реални възможности да се сдобият с оръжие за масово унищожение? Навремето се твърдеше, че Ал Кайда се е опитвала да придобие подобни оръжия. Съществува ли все още такава заплаха?

- Действително, някои големи терористични организации, като Ал Кайда, Ислямска държава (ИД), а преди това и японската религиозна секта "Аум Шинрикьо", се стремяха да получат достъп до оръжие за масово унищожение или до материали за изготвянето му. Повечето опити за сдобиване и използване на радиоактивни материали или биологични оръжия обаче се провалиха. От друга страна, от 2014 насам са фиксирани десетки случаи на използване на химическо оръжие от страна на ИД в Сирия и Ирак, независимо дали става дума за присвоен от групировката иприт (горчичен газ), държавно производство, или за далеч по-достъпния хлор.

В такива въоръжени конфликти, като тези в Сирия или Ирак, подобна заплаха си остава много сериозна. В повечето страни обаче, рискът беше ограничен благодарение реализацията на резолюция 1540 на Съвета за сигурност на ООН от 2004, която правно задължава всички правителства да криминализират достъпа на недържавни субекти до оръжията за масово унищоижение и свързаните с тях материали. Въпреки това, в много развиващи се страни е необходимо да бъде укрепен и финансиран техният правоохранителен потенциал, включително граничният контрол.

- Както е известно, споразуменията между САЩ и Русия в сферата на ядреното разоръжаване са от ключово значение за междунардана ядрена сигурност. Според някои експерти, удължаването на действието на Договора Нов СТАРТ, чиито срок изтича през 2021, или постигането на нова сделка, е възможно само с участието на европейските ядрени държави. Каква е позицията на Франция по този въпрос?

- За тези две държави, които притежават над 90% от ядрените арсенали в света, все още има смисъл да подписват споразумения относно контролираното съкращаване и ликвидиране на това оръжие. Удължаването на Новия СТАРТ след 2021 е най-простото решение, което би могло да се вземе с цел да се избегне периода на вакуум в правната система за контрол на въоръженията, който може да провокира опасна и неконтролируема ядрена надпревара.

Ангажирането на други ядрени държави, като Франция, Великобритания или Китай, а евентуално и на държавите, които не са обвързани с Договора за неразпространение на ядрените оръжия - ДНЯО (Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея), би могло да се осъществи в рамките на Женевската конференция на ООН по въпросите на  разоръжаването, в която всички те участват. Досега мнозинството от тези страни налагаха вето на всякакви преговори в тази сфера. Някои разглеждат като задължителни условия такива предварителни мерки, като влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) или забраната на производството на ядрено разпадащи се материали за военни цели. Въпреки това, вече биха могли да се предприемат полезни технически стъпки по отношение на контрола над разоръжаването, както беше преди подписването на ДВЗЯО.

- През миналата 2019 беше прекратено действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Според Вас, дали този договор отразяваше сегашните реалности? И какво може да бъде направено за възобновяването му?

- За съжаление, това изключително важно споразумение, което играеше стабилизираща роля и бе подписано още в годините на студената война, беше денонсирано от САЩ, поради предполагаеми нарушения от руска страна, макар че този въпрос спокойно можеше да бъде решен с преговори между Вашингтон и Москва. Забраната за ракети със среден обсег - както ядрени, така и конвенционални, направи Европа много по-сигурна, намалявайки риска от ядрена война. Така че този договор продължава да е актуален, т.е. необходим. И, ако не може да бъде възобновен, поне би следвало да се проведат нови преговори или да се поемат ангажименти, които касаят не само САЩ и Русия, но и всички европейски държави, за да не се допусне разполагането на забранените ракети от някоя от страните. Подобни преговори биха могли да засегнат и сегашното разполагане на т.нар. нестратегическо ядрено оръжие на САЩ в страните от НАТО, както и от Русия на нейната територия. Това не изключва и провеждането на отделни преговори с Китай за този тип ракети в Азия, но тук ще е необходим подход, основаващ се на принципа на взаимността.

- Европейският съюз е крупен донор на МАГАТЕ. В същото време се чуват призиви да се повиши ролята на агенцията и нейната активност в сферата на ядрената сигурност. Според Вас, възможно ли е реформирането на МАГАТЕ?

- Оценявам положително факта, че след провеждането на срещи по въпросите на ядрената сигурност, МАГАТЕ се нагърби и с координирането на дейността в областта на гарантирането на тази сигурност в съответствие с общия мандат и компетенциите на агенцията. Ядрената сигурност (nuclear security - защита от преднамерени действия) и радиационната безопасност (nuclear safety - предотвратяване на аварии или инциденти) са тясно свързани една с друга и изискват координирани подходи.

Въпросът за финансирането продължава да е изключително важен, но ако сравним глобалните военни разходи (1,82 трлн. долара) с бюджета на МАГАТЕ (около 578 млн. долара, т.е. 0,03% от разходите за военни цели в света), ще разберем, колко още може да се направи за увеличаване финансирането на ядрената сигурност и защита. За съжаление обаче, повечето правителства реагират и са склонни на подобни жертви само, когато се случат мащабни аварии от типа на Чернобил и Фукушима.